Р Е Ш Е Н И Е

№419

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

гр. Перник, 07.10.2019 г.

Административен съд – Перник, касационен състав, в публично съдебно заседание на втори октомври, през две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО ИВАНОВ

ЧЛЕНОВЕ: СЛАВА ГЕОРГИЕВА

СИЛВИЯ ДИМИТРОВА

при секретаря А. М. и в присъствието на представител на Окръжна прокуратура – Перник, прокурор Николай Цветков, като разгледа докладваното от съдия Георгиева КАНД № 478 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе,  взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на адв. А. М., от АК– София пълномощник на *** – Перник, с БУЛСТАТ ******** и със седалище и адрес на управление гр. Перник, ул. „***“ № 23 против съдебно решение № 255 от 31.05.2019г. на Районен съд–Перник, постановено по АНД № 2281 по описа на съда за 2018г.

С обжалвания съдебен акт е потвърдено наказателно постановление (НП) № 14-0000588 от 14.11.2018г. на директора на Дирекция „Инспекция по труда“ (ДИТ)–Перник, с което на ***–Перник, в качеството му на работодател по смисъла на § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби (ДР) на Кодекса на труда (КТ), за неизпълнение на задължението по чл. 415, ал. 1 във вр. с чл. 404, ал. 1, т. 1 от КТ, на основание чл. 415, ал. 1 от КТ във вр. с чл. 83, ал. 1 от ЗАНН, е наложена имуществена санкция в размер на 1 600 (хиляда и шестстотин) лв.

Касаторът твърди, че решението на първата съдебна инстанция е незаконосъобразно, като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и необосновано по смисъла на чл. 209 от АПК. По същество жалбата съдържа доводи, отнасящи се до липса на предпоставките по чл. 58, ал. 2 от ЗАНН и чл. 178, ал. 1 и 2 от НПК, касателно връчването на процесното наказателно постановление, както и необсъждане в решението на районния съд на всички възражения на наказаното лице. Иска се отмяна на решението на първата съдебна инстанция и решаване на делото по същество с отмяна процесното наказателно постановление. Претендира се присъждане на адвокатски хонорар.

В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се явява и не изпраща представител.

Ответникът по жалбата, ДИТ–Перник, редовно призован за представител изпраща старши юрисконсулт А. М. Възразява срещу жалбата и пледира решението да бъде оставено в сила.

Представителят на Окръжна прокуратура–Перник дава заключение за законосъобразност на решението на първата съдебна инстанция. Предлага съдебният акт да бъде оставен в сила.

Административен съд–Перник, като провери процесуалните предпоставки за допустимост по чл. 215 от АПК, след като на основание чл. 218 от АПК взе предвид изложените в жалбата доводи, становищата на страните по делото и заключението на участвалият по делото прокурор при Окръжна прокуратура–Перник, след служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с приложимия закон, намери следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от лице по чл. 210, ал. 1 от АПК – страна в производството по делото пред първа съдебна инстанция, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима за разглеждане. За установяване на касационните основания за обжалване не са представени писмени доказателства.

Решението на районния съд е валидно и допустимо, като постановено от компетентен съд в предвидената от закона форма, по допустима жалба.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

С НП № 14-0000588 от 14.11.2018 г. директорът на ДИТ - Перник, на основание чл. 415, ал. 1 от КТ във вр. с чл. 83, ал. 1 от ЗАНН, е наложил на ***–Перник, в качеството му на работодател по смисъла на §1, т. 1 от КТ, имуществена санкция в размер на 1 600 (хиляда и шестстотин) лв. за това, че в срок до 20.03.2018г. не е изпълнил задължително предписание № 6, дадено му от контролен орган с протокол от извършена проверка № ПР1744766 от 24.01.2018г., а именно: работодателят да изплати уговореното трудово възнаграждение за извършената работа на С. М. Д. – главен асистент в ***, за м. декември 2015 г., в срок до 20.03.2018г.

Наказателното постановление е обжалвано пред Районен съд-Перник. Спорът е разгледан в производството АНД № 2281 по описа на съда за 2018г., като НП е потвърдено. Районният съд е потвърдил процесното наказателно постановление с мотиви за процесуална и материална законосъобразност на проведеното административнонаказателно производство. Приел е, че акта и наказателното постановление отговарят на изискванията на чл. 42 и чл. 57, ал. 1 от ЗАНН. Разгледал е по отделно всеки един от аргументите на въззивника и аргументирано ги е отхвърлил като неоснователни. Приел е, че в производството не са допуснати процесуални нарушения, които да водят до отмяна на акта на процесуално основание. По същество, след обсъждане доводите на страните и анализ на събраните, представени и приобщени по повод спора доказателства, районният съд е приел от фактическа страна, че пред съда е доказано неизпълнение на даденото предписание и от наказаното лице - негов адресат, съответно е направен извод от правна страна, че с така неизпълненото законово задължение формираният извод за осъществено нарушение по чл. 415, ал. 1 във вр. с чл. 404, ал. 1 от КТ е законосъобразен и обоснован. Решението е мотивирано и с липса на предпоставки за приложението на чл. 415в, ал. 1 от КТ. Наложената имуществена санкция е приета от районния съд за законосъобразна по вид и в размер, съответен на характера и тежестта на нарушението, кореспондиращо с целите по чл. 12 от ЗАНН.

Решението е правилно.

Съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК във вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, касационният съд обсъжда само посочените в жалбата пороци на решението, като за правилното приложение на материалния закон следи служебно - чл. 218, ал. 2, предл. 3 от АПК. Ограничен в пределите на касационната проверка до релевираните с жалбата оплаквания и служебно – до приложимия материален закон, настоящият съдебен състав намира, че не са налице основания за отмяна на съдебния акт. Съображенията на касационния съд са следните:

Районният съд не е допуснал нарушения на съдопроизводствените правила. Същият конкретно и последователно е отговорил на възраженията, като е приел, че акта и издаденото въз основа на него НП отговарят на изискванията на чл. 42 и чл. 57, ал. 1 от ЗАНН, налице е описание на нарушението и обстоятелствата по неговото извършване и дата на извършване на нарушението. Отрекъл е приложимост на сроковете по чл. 34 от ЗАНН, с оглед датата на извършване на нарушението. Районният съд не е обсъдил в решението си единствено доводите в допълнението към жалбата, в което наказаното лице сочи порочност на действието по връчване на наказателното постановление, но това не води до отмяна на съдебния акт.

В касационната жалба са въведени главно аргументи свързани с ненадлежното връчване на наказателното постановление и въз основа на тях се иска решението и наказателното постановление да се отменят. Тези доводи настоящия състав ги намира за неоснователни, защото основната функция на връчването на наказателното постановление е довеждане до знанието на наказаното лице за решението на наказващия орган по конкретно административнонаказателно производство и за реализиране правото на защита на наказаното лице. При безспорен факт на съдебно обжалване на процесното наказателно постановление и образувано съдебно производство по приетата за допустима, вкл. в срок, жалба, и при факт на осъществен съдебен контрол за законосъобразност на НП по същество, дори и да има порочни действия при връчването на НП те не се явяват самостоятелно основание за отмяна на наказателното постановление. Във връзка с това и необсъждането на възражението на наказаното лице за ненадлежно връчване на НП в решението на първата съдебна инстанция, при факт на осъществен първоинстанционен съдебен контрол по отношение на процесното наказателно постановление, не съставлява самостоятелно основание нито за отмяна на обжалвания съдебен акт, нито съставлява основание за отмяна на НП.

По приложението на материалния закон, не са въведени конкретни доводи в касационната жалба. При осъществената съдебна проверка касационният съд намира, че районният съд, в процесуално законосъобразно производство и в изпълнение на задължението му да издири обективната истина, е събрал необходимите за изясняване на спора доказателства. Въз основа на приобщения по делото доказателствен материал е направил основани в приложимия закон правни изводи. Съгласно разпоредбата на чл. 404, ал. 1, т. 1 от КТ "за предотвратяване и преустановяване на нарушенията на трудовото законодателство, на законодателството, свързано с държавната служба, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях, контролните органи на инспекцията по труда... могат да прилагат следните принудителни административни мерки: т. 1. да дават задължителни предписания на работодателите...“ По делото са налице доказателства за приложена спрямо настоящия ответник приложена принудителна административна мярка по смисъла на чл. 404, ал. 1, т. 1 от КТ, а именно дадено от страна на контролни органи на Инспекцията по труда – в случая ДИТ – Перник, задължително предписание по чл. 404, ал. 1, т. 1 от КТ, обективирано в Протокол № ПР1744766 от 24.01.2018г. Съгласно т. 6 от задължителните предписания, обективирани в този протокол на работодателя е дадено конкретно предписание. По делото доказателства за изпълнение на така даденото предписание и в указания срок, не са представени. Съгласно санкционната разпоредба на чл. 415, ал. 1 от КТ "който не изпълни задължително предписание на контролен орган по спазване на трудовото законодателство, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1 500 до 10 000 лв." С оглед на така цитираната правна рамка и като е съобразил с доказателствата по делото, районният съд е приел, че в срок до 20.03.2018г., както и до датата на приключване на процесната проверка, в хода на която нарушението е установено–15.06.2018г., пред контролните органи на ДИТ–Перник не са представени доказателства за изпълнение от страна на настоящия касатор на това предписание. При това положение районният съд правилно е приел, че в производството по делото е доказано неизпълнение на процесното предписание. Като не е изпълнил и в срок задължително предписание, дадено му от контролни органи на ИТ, касаторът е осъществил състав на административно нарушение по чл. 404, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 415, ал. 1 от КТ, санкционирано с предвижданата съгласно чл. 83, ал. 1 от ЗАНН във вр. с чл. 415, ал. 1 от КТ имуществена санкция, определена съобразно правилата за определяне на наказанието по чл. 27 от ЗАНН и в размер, съответен на характера и тежестта на нарушението. Основани в приложимия материален закон, във връзка с фактите, установени по делото, са и изводите на районния съд за липса на предпоставки за преквалифициране на нарушението като маловажно по чл. 415в, ал. 1 от КТ. Решението е постановено при правилно прилагане на материалния закон. Не е налице касационно основание за отмяна на решението по чл. 348, ал. 1, т. 1 във вр. с ал. 2 от НПК във вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.

Административните съдилища не присъждат разноски в производствата по касационни жалби срещу решенията на районните съдилища по административнонаказателни дела, съгласно ТР № 2/03.06.2009г. по ТД № 7/2008г. на ОС на колегиите на ВАС.

Предвид всичко изложено настоящият състав намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и съответстващо на материалния закон. Не са налице релевираните в касационната жалба основания за отмяната му. Решението ще бъде оставено в сила.

Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК касационен състав на Административен съд – Перник

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 255 от 31.05.2019г. на Районен съд–Перник, постановено по АНД № 2281 по описа на съда за 2018г.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/

ЧЛЕНОВЕ:/п/

/п/