Р Е Ш Е Н И Е

№420

Гр. Перник, 04.10.2019 година.

В И М Е Т О Н А Н А Р ОД А

Административен съд – Перник, касационен състав, в публично съдебно заседание, проведено на втори октомври през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО ИВАНОВ

ЧЛЕНОВЕ: СЛАВА ГЕОРГИЕВА

СИЛВИЯ ДИМИТРОВА

при съдебния секретар А. М. и с участието на прокурор Николай Цветков от Окръжна прокуратура Перник, като разгледа докладваното от съдия Ивайло Иванов КАНД № 481 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 – чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 63 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на Агенция „Митница“, чрез процесуалния представител старши юрисконсулт В. Я. срещу съдебно решение № 230 от 03.06.2019 година, постановено по АНД № 00339 по описа за 2019 година на Районен съд Перник, в частта, с която е отменено наказателно постановление № 672 от 28.01.2019 година на директора на териториална дирекция „Югозападна“, с която на „Елби Строй“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Перник, ул. „***“ № 17, представлявано от управителя Б. Г. Г. е наложена имуществена санкция в размер на 1 000 (хиляда) лева за извършено нарушение на чл. 123, ал. 2 от Закона за акцизите и данъчните складове (ЗАДС). В останалата част съдебното решение не е обжалвано от страните и е влязло в законна сила.

Касаторът твърди,че решението на районния съд е неправилно, като постановено в нарушение на закона, касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от Наказателно – процесуалния кодекс (НПК), във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН. Възразява срещу изводите на въззивната съдебна инстанция за допуснати в производството по налагане на административно наказание съществени процесуални нарушения. Твърди, че са спазени изискванията на чл. 40 от ЗАНН, поради което не е нарушено правото на защита на наказаното лице. Заявява, че нарушението е доказано. Касаторът моли съда да постанови решение, с което да отмени първоинстанционното съдебно решение в обжалваната част, като по същество постанови друго, с което да потвърди процесното наказателно постановление.

В проведеното съдебно заседание касаторът редовно призован се представлява от старши юрисконсулт В.Я., който поддържа касационната жалба. Моли съда да постанови решение, с което да отмени първоинстанционното съдебно решение в обжалваната част, като по същество постанови друго, с което да потвърди процесното наказателно постановление.

В проведеното съдебно заседание ответникът по касационната жалба „***“ ЕООД редовно призован се представлява се от адвокат К.С. ***, който твърди, че оспореното съдебно решение в обжалваната част е правилно и законосъобразно, поради което моли съда да остави в сила атакувания съдебен акт в тази част.

Представителят на Окръжна прокуратура Перник прави заключение за неоснователност на касационната жалба. Предлага решението на районния съд да бъде оставено в сила.

Пред настоящата касационна инстанция за установяване на касационните основания не са представени нови писмени доказателства.

Административен съд – Перник, в настоящия касационен състав, като прецени наведените касационни основания и доводите на страните, прилагайки нормата на чл. 218 от АПК, след съвещание, намира следното:

Касационната жалба се явява допустима, като подадена в срок и от надлежна страна.

Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.

Касационната инстанция дължи произнасяне само относно наведените в жалбата касационни оплаквания, като следи служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон.

Съдът намира обжалваното решение за валидно и допустимо.

С Наказателно постановление № 672 от 28.01.2019 година, директора на териториална дирекция „Югозападна“ е наложил на „***“ ЕООД, ЕИК *************, със седалище и адрес на управление гр. Перник, ул. „***“ № 17, представлявано от управителя Б. Г. Г. имуществена санкция в размер на 1 000 (хиляда) лева, за това, че на 29.06.2018 година, около 18.00 часа при извършена проверка в търговски обект – пица бар „***“, находящ се в гр. Перник, ул. „***“ № 2, стопанисван от „***“ ЕООД се установено, че държи 19 (деветнадесет) броя бутилирани бутилки с алкохолни напитки , различни видове и различни марки без бандерол за платен акциз в Република България. Нарушението е квалифицирано като административнонаказателен състав по чл. 123, ал. 2 от ЗАДС.

Оспорено пред Районен съд Перник наказателно постановление е отменено в частта му, с която е наложена имуществена санкция за нарушението по чл. 123, ал. 2 от ЗАДС, както и в частта, с която дружеството е лишено да упражнява търговска дейност с акцизни стоки за срок от 1 месец в посочения търговски обект, съответно в останалата част, с която са отнети в полза на държавата акцизните стоки е потвърдено. За да постанови този съдебен акт решаващият първоинстанционен състав е приел, че административнонаказателното производство страда от съществени процесуални пороци, състоящи се в неспазване на изискванията на чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, поради липса на пълнота при описанието на нарушението и обстоятелствата по неговото извършване, които факти са останали неизяснени и в производството пред съда, както и поради допуснато нарушение на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН, тьй като АУАН е съставен в присъствието на други двама свидетели, а не на лицата участвало в извършването на проверката и установяване на нарушението. Районният съд е квалифицирал установеното като съществено ограничаване правото на защита на настоящия ответник, както и препятстващо съдебната проверка за законосъобразност на производството, поради което районният съд е отменил наказателното постановление в тази му част.

Решението е правилно.

Касационният съдебен състав намира за правилни изводите за процесуална незаконосъобразност на НП в отменената част, като отразила се на правото на защита на наказаното лице. Без съмнение нарушаването на императивното изискване на чл. 40 от ЗАНН е съществено и води до нарушаване правото на защита на наказаното лице, с оглед липсата на гаранция за обективно, всестранно и пълно изследване на фактическите обстоятелства, съставляващи предмета на доказване. Така посоченото се явява съществен процесуален порок на производството, който макар и в случая несамостоятелно, съставлява част от незаконосъобразността на производството.

Споделя се и преценката на първоинстанционния състав за процесуална незаконосъобразност на производството, състояща се и във фактическа непълнота на обстоятелствено предявеното административнонаказателно обвинение, възприето освен като процесуален порок, така и рефлектирал върху правото на защита на наказаното лице. Наред с това и препятстващо преценката по същество относно коректната правна квалификация, тъй като не обосновава без съмнение изводите относно процесното нарушение и формата на изпълнителното деяние, предвид намерените вещи – 19 (деветнадесет) броя бутилирани бутилки с алкохолни напитки. Тази непълнота не е преодоляна и със способите на съдебното следствие, проведено от районния съд в изпълнение на задължението по чл. 13, във връзка с чл. 107, ал. 2 от НПК, съобразено с принципа, залегнал в чл. 14 от НПК. Мотивите на решаващия състав е ненужно да бъдат преповтаряни, които напълно се споделят от настоящата касационна инстанция.

Горните процесуални нарушения лишават съда от възможността да прецени в съответствие с материалния закон има ли извършено нарушение, правилно ли е квалифицирано същото и правилно ли е приложена санкционната норма.

Настоящата касационна инстанция счита, че не следва да повтаря направените правни изводи от първоинстанционния съд. Последният е постановил обжалваното съдебно решение след пълен, точен и обективен анализ на събраните доказателства, като е изпълнил задължението си, преди да разгледа делото по същество, да прецени спазени ли са процесуалните правила в хода на административното производство от наказващия орган.

По изложените доводи решението на районния съд в обжалваната му част, като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН, настоящия касационен състав на Административен съд – Перник

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА съдебно решение № 230 от 03.06.2019 година, постановено по АНД № 00339 по описа за 2019 година на Районен съд Перник.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/

ЧЛЕНОВЕ:/п/

/п/