Р Е Ш Е Н И Е

№409

Гр. Перник, 10.10.2019 година.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Административен съд – Перник, касационен състав, в публично съдебно заседание, проведено на втори октомври през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО ИВАНОВ

ЧЛЕНОВЕ: СЛАВА ГЕОРГИЕВА

ЛОРА СТЕФАНОВА

при съдебния секретар А. М. и с участието на прокурор Николай Цветков от Окръжна прокуратура Перник, като разгледа докладваното от съдия Ивайло Иванов КАНД № 482 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 – чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 63 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на „***“ ЕООД (в несъстоятелност; ТД № 84/2017 година по описа на Окръжен съд Перник), ЕИК **********, седалище и адрес на управление гр. Перник, ул. „***“ № ***, представлявано от Т. Д. И. – синдик, срещу съдебно решение № 658 от 16.05.2019 година, постановено по АНД № 1523 по описа за 2018 година на Районен съд Перник. С обжалваното решение е потвърдено наказателно постановление (НП) № 01/000864 от 31.07.2018 година на директора на Дирекция „Инспекция по труда“ (ДИТ) Благоевград, с което на основание чл. 83, ал. 1 от ЗАНН, във връзка с чл. 415, ал. 1 от КТ, на „***“ ЕООД, гр. Перник, е наложена имуществена санкция в размер на 2 000 (две хиляди) лева за неизпълнение на задължително предписание по чл. 404, ал. 1, т. 1 от КТ.

Касаторът, без да сочи касационни основания за отмяна по чл. 348 ал. 1 от НПК, във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. второ от ЗАНН, твърди, че при постановяване на съдебното решение районният съд не е обсъдил и преценил всички доказателства по делото и доводите на страните, в резултат на което е достигнал до неправилни фактически и правни изводи. Излага доводи по същество, като пледира процесуална и материална незаконосъобразност на проведеното административнонаказателно производство и издаденото наказателно постановление. Моли съда да постанови решение, с което да отмени решението, предмет на касационна проверка, както и да отмени издаденото наказателно постановление.

В проведеното съдебно заседание касаторът, „***“ ЕООД, гр. Перник, редовно призован, не се представлява. В писмена молба не възразява делото да се гледа в отсъствие на представляващ касатора, като поддържа жалбата.

В проведеното съдебно заседание ответникът по касационната жалба, ДИТ – Благоевград редовно призован, не изпраща процесуален представител.

Представителят на Окръжна прокуратура Перник, счита касационната жалба за неоснователна. Предлага решението на районния съд да се остави в сила.

Административен съд – Перник, като прецени събраните по делото доказателства и наведените касационни основания, прилагайки нормата на чл. 218 от АПК, след съвещание, намира следното:

Касационната жалба се явява допустима, като подадена в срок и от надлежна страна.

Разгледана по същество касационната жалба е основателна.

Със съдебно решение № 658 от 16.05.2019 година, постановено по АНД № 1523/2018 година по описа на Районен съд Перник е потвърдено наказателно постановление № 01/000864 от 31.07.2018 година на директора на ДИТ – Благоевград, с което на основание чл. 83, ал. 1 от ЗАНН, във връзка с чл. 415, ал. 1 от КТ, на „***“ ЕООД, гр. Перник, е наложена имуществена санкция в размер на 2 000 (две хиляди) лева.

За да постанови обжалвания съдебен акт решаващият състав на Районен съд Перник е приел за безспорно от фактическа страна, че в срок до 25.06.2018 година наказаното дружество не е изпълнило дадено с протокол № ПР1819105/05.06.2018 година предписание – да изплати трудово възнаграждение за м. март 2018 година, на трима работника, поименно посочени в протокола.

Съобразно чл. 220 от АПК касационната инстанция възприема установената от Районен съд Перник фактическа обстановка, която напълно кореспондира на събраните по делото доказателства.

При така установените факти Районен съд Перник, при извършената проверка за законосъобразност на производството по налагане на административното наказание, е приел, че в същото не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да обосноват отмяна на НП на това основание. Във основа на установеното по фактите, решаващият съдебен състав е направил извод, че безспорно установеното от фактическа страна съставлява неизпълнение на задължението по чл. 128, т. 2 от КТ, за което правилно и на основание чл. 415, ал. 1 от КТ на дружеството е наложена имуществена санкция.

Решението е неправилно.

Съобразно чл. 218 от АПК касационната инстанция дължи произнасяне само относно наведените в жалбата касационни оплаквания, като следи служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон.

Съдът намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо, но постановено при съществено процесуално нарушение, препятстващо служебната проверка по чл. 218, ал. 2, предл. трето от АПК, като доводите за това са следните:

Въпреки изводите си по фактите, основани и кореспондиращи с доказателствата по делото, първоинстанционният съд, несъответно на същите, е изследвал материалноправните предпоставки за приложението на разпоредбата на чл. 128, т. 2 от КТ. Цитираната разпоредба на КТ не е приложеният в процесното производство материален закон. Административнонаказателната отговорност на касатора в процесния случай е ангажирана на основание чл. 415, ал. 1 от КТ и е за неизпълнение в срок на дадено предписание на контролен орган относно спазване на трудовото законодателство. Макар и неконкретизирано в АУАН и НП, законовата разпоредба на чл. 415, ал. 1 от КТ в случая е във връзка с разпоредбата на чл. 404, ал. 1, т. 1 от КТ, съгласно която контролните органи на ДИТ могат да дават задължителни предписания на работодателите, и пр., за отстраняване на нарушения на трудовото законодателство. Неизпълнението на предписание на контролен орган за спазване на трудовото законодателство, с оглед предвижданата в чл. 415, ал. 1 от КТ санкция, съставлява основание за ангажиране на административнонаказателна отговорност.

Предвид изложеното касационния състав намира, че решението на районния съд е постановено при липса на мотиви относно приложения в производството по издаване на процесното НП закон, а именно чл. 415, ал. 1 от КТ.

От друга страна, дори да се приеме, че „деянието“, неизпълнението, съставлява нарушение на чл. 128, т. 2 от КТ, каквото е съдържанието на мотивите на решението в едната им част, то така изложените мотиви противоречат на постановеното в диспозитива на съдебния акт, с който е потвърдено наказателно постановление, с което е ангажирана отговорност на основание чл. 415, ал. 1 от КТ – за неизпълнение на предписание на контролен орган, а не отговорност за неизпълнение на задължението по чл. 128, т. 2 от КТ – неизплащане от страна на работодателя на уговореното трудово възнаграждение за извършената работа.

Установената липса на мотиви в решението на районния съд, относими към нарушението по чл. 415, ал. 1 от КТ, прави съдебния акт от една страна немотивиран относно приложения с НП и приложим според решаващия съд материален закон, с оглед установеното по фактите. От друга страна противоречието между мотиви и диспозитив, ако се приеме, че в решението е направен извод, че в процесния случай е нарушена разпоредбата на чл. 128, т. 2 от КТ, прави волята на съда неясна, което също прави съдебния акт немотивиран.

Липсата на мотиви, както и противоречието между двете основни части на акта на съда – мотиви и диспозитив, което също следва да се приравни на липса на мотиви, винаги е съществено процесуално нарушение от категорията на абсолютните. При наличието му, касационният съд не може да осъществи контрол за законосъобразност върху първоинстанционния съдебен акт.

По изложените доводи се налага извод за допуснато от районния съд съществено процесуално нарушение, съставляващо касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 2, във връзка с ал. 3, т. 2 от НПК, във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН, поради което решението следва да бъде отменено, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на районния съд.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 от АПК, във връзка с чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН, настоящия касационен състав на Административен съд – Перник

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ съдебно решение № 658 от 16.05.2019 година, постановено по АНД № 1523 по описа за 2018 година на Районен съд Перник.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Районен съд Перник.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/

ЧЛЕНОВЕ:/п/

/п/