Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ 421

гр. Перник, 17.10.2019 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

Административен съд - Перник, в публично съдебно заседание на втори октомври през две хиляди и деветнадесета година, в касационен състав:

 

                                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО ИВАНОВ

                                                                                   ЧЛЕНОВЕ: СЛАВА ГЕОРГИЕВА

                       СИЛВИЯ ДИМИТРОВА

 

при секретаря Анна Манчева и в присъствието на представител на Окръжна прокуратура – Перник, прокурор Николай Цветков, като разгледа докладваното от съдия Георгиева КАНД № 487 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе,  взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на Агенция „Митници“, против решение № 18 от 27.05.2019г. на Районен съд–Трън, постановено по АНД № 7 по описа на съда за 2019г.

С обжалвания съдебен акт е отменено наказателно постановление  (НП) № 600 от 09.01.2019г. на заместник-директор на Териториална дирекция „Югозападна“.

В жалбата, без да се сочат касационни основания за обжалване по чл. 348, ал. 1 от Наказателнопроцесуалния кодекс (НПК) във вр. с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН, се твърди, че районният съд неправилно е тълкувал и приложил закона. Пледира се, като се излагат подробни съображения относно изпълнителното деяние и неговия вид и се сочи сложност на фактическия състав по чл. 233, ал. 1 от ЗМ, че по делото е безспорно установено, че М.П. е осъществила от обективна и субективна страна състав на административно нарушение именно по чл. 233, ал. 1 от ЗМ. От касационния съд се иска да отмени решението на районния съд и да реши делото по същество, като потвърди наказателното постановление.

В съдебно заседание касаторът, редовно призован, за представител изпраща ст. ю. к. В.Я.. Поддържа касационната жалба и пледира същата да се уважи.

Ответникът по жалбата, М.С.П., редовно уведомена за касационната жалба, депозира в срока по чл. 213а, ал. 1 от АПК, чрез пълномощника си адв. А.Д.,***, отговор по същата. В него се застъпва становище за  неоснователност на жалбата и се прави искане решението на районния съд да бъде оставено в сила. В съдебно заседание, касаторът не се явява, а за представител изпраща  адв. И.Х., от АК–София, преупълномощен от адв. А.Д.. Пледира касационната жалба да се остави без уважение.

Представителят на Окръжна прокуратура–Перник намира касационната жалба за основателна. Предлага решението на районния съд  да бъде отменено като незаконосъобразно.

Административен съд–Перник, като провери процесуалните предпоставки за допустимост по чл. 215 от АПК и след като на основание чл. 218 от АПК обсъди изложените в жалбата доводи и провери служебно валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с приложимия закон, намери следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от лице по чл. 210, ал. 1 от АПК - страна в производството по делото пред първа съдебна инстанция, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима за разглеждане.

След извършена касационна проверка в пределите на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящият състав намира, че решението на районния съд е валидно и допустимо, като постановено от компетентен съд в предвидената от закона форма, по допустима жалба.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна. Съображенията за това са следните:

С НП № 600/2018 от 09.01.2019г. заместник-директор на Териториална дирекция „Югозападна“ към Агенция „Митници“, е наложил на М.С.П. *** административно наказание „глоба“ в размер на 15 655.98 лв. (петнадесет хиляди шестстотин петдесет и пет лева и деветдесет и осем стотинки), за това, че на 12.08.2017г., е преминала през ГГКПП „Стрезимировци“, при което е пренесла през държавната граница на Република България, без знанието и разрешението на митническите органи стока, а именно: часовник марка „Rolex“, закупен с фактура № ****.2017г. Установеното е квалифицирано като административно нарушение по чл. 233, ал. 1 от ЗМ.

Наказателното постановление е обжалвано пред Районен съд–Трън, който с решение № 18 от 27.05.2019г., постановено по АНД № 7 по описа на съда за 2019г. , е отменил наказателното постановление. За да постанови този резултат районният съд, като е взел предвид доводите на жалбоподателя и ответната страна, след събиране, преценка и анализ на доказателствата, е приел проведеното административнонаказателно производство за водено съобразно административнопроизводствените правила, но при неустановена по безспорен начин, поради липса на доказателства, отразената в акта за установяване на нарушението и НП фактическа обстановка. Районният съд е приел, че в случая не е факт физическо откриване на въпросния часовник при влизането на М.П. на 12.08.2017г. на територията на Република България през ГКПП „Стрезимировци“, както и че по делото няма данни въпросният часовник да е намерен у същата. Прието е, че изводите на наказващия орган са основани единствено в копие на документ, за който се твърди, че е оригинал на търговска фактура за закупен часовник в гр. Б. на 04.08.2017г. от лице  с имена M.S.P., без на мястото за подпис на купувач да е положен подпис, както и в пресниман документ на сърбохърватски език, част от ксерокопието на търговската фактура, за който се твърди, че е заявление за възстановяване на ДДС, депозирано на сръбското ГКПП „Стрезимировци“ на 06.08.2017 г., без да се твърди, че подписът, който фигурира в документа е положен от наказаното лице. Предвид това, с решението е прието, че по делото е недоказано осъществяването от обективна и субективна страна на състав на административно нарушение по чл. 233, ал. 1 от ЗМ, с автор-настоящият ответник.

Решението е правилно.

Съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК във вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, касационният съд обсъжда само посочените в жалбата пороци на решението, като за правилното приложения на материалния закон следи и служебно съгласно чл. 218, ал. 2, предл. 2 от АПК.

Доводите в касационната жалба се преценяват като такива за неправилно приложение на закона от първата съдебна инстанция – касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК във вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.  Същите са неоснователни.

Касационният състав приема установената от районния съд фактическа обстановка за кореспондираща изцяло на събраните по делото доказателства. В тази връзка напълно се споделят и изводите на решаващия първоинстанционен състав за недоказаност по делото да са реализирани основните елементи от обективна страна на фактическия състав на административно нарушение по чл. 233, ал. 1 от ЗМ, за което настоящият ответник е наказан с процесното наказателно постановление. 

Разпоредбата на чл. 233, ал. 1 от ЗМ предвижда налагането на административно наказание „глоба“ в случай на митническа контрабанда – административно нарушение, състоящо се в пренасяне или превозване на стоки през държавната граница или направен опит за това, без знанието и разрешението на митническите органи, доколкото извършеното не представлява престъпление. Административнонаказателният състав на митническата контрабанда предвижда две възможни форми на изпълнителното деяние - "пренесе" или "превози" стоки, като законодателят изрично е предвидил да бъде наказуем и опитът за такива действия, което кореспондира с императивното правило на  чл. 9, ал. 2, б. "а" от ЗАНН, въвеждащо ненаказуемост на опита към административно нарушение, освен ако става въпрос за митническо (каквото е процесното) или валутно нарушение, и ако е предвидена наказуемост на опита в съответния закон или указ. Деянието се осъществява чрез неправомерни, т. е. без знанието и разрешението на митническите органи, пренасяне или превозване или опит за пренасяне или превозване, на стоки през държавната граница на Република България.

По делото не е доказано, че на 12.08.2017г. е осъществено фактическо пренасяне или превоз, на стоката, сочена за предмет на нарушението, каквото е административнонаказателното обвинение, съгласно съставения за нарушението акт и за което ответникът е наказан с процесното НП. По делото не е доказано фактическо пренасяне или превоз на стоката, предмет на нарушението през държавната граница, и на която и да било друга дата от ответника по касация. При това положение безпредметно е и търсенето, съответно соченето, на автор на недоказаното за осъществено изпълнително деяние в една от двете му форми. Предвид това по делото е недоказано, че М.П. е осъществила състава на административно нарушение митническа контрабанда, както е счел наказващият орган. За правна издържаност, предвид доводите в касационната жалба, съдът ще посочи, че по делото не е доказвано, нито установявано, да е извършен и опит за пренасяне или превоз на стоката, сочена за предмет на нарушението. Такива факти не са предявявани на ответника със съставения му акт за административно нарушение - в акта е посочено, че ответникът е „пренесъл“ стоката. Ответникът не е наказан за опит и с процесното НП. Установяването на такива факти не е било предмет и на съдебното следствие по делото пред районния съд.

Първоинстанционният съд е събрал и коментирал относимите към казуса доказателства, достатъчни за изясняването му от фактическа и правна страна и за правилното решаване на спора, надлежно и аргументирано е обсъдил всички факти от значение за спорното право, и е извел правилни изводи, съображенията за които се възприемат изцяло.  

Атакуваният съдебен акт се основава на задълбочена преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при спазване на съдопроизводствените правила. Издаденото НП е неправилно и незаконосъобразно и правилно е отменено в цялост, тъй като чл. 233, ал. 6 от ЗМ е във връзка с чл. 233, ал. 1 от ЗМ.

Предвид изложеното решението е постановено при правилно прилагане на материалния закон. Не е налице касационно основание за отмяната му по чл. 348, ал. 1, т. 1 във вр. с ал. 2 от НПК във вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, тъй като не са налице релевираните в касационната жалба оплаквания. Обжалваното решение е валидно, допустимо и съответстващо на материалния закон. Решението ще бъде оставено в сила.

Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК касационен състав на Административен съд – Перник

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 18 от 27.05.2019г. на Районен съд–Трън, постановено по АНД № 7 по описа на съда за 2019 г.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/

 

              ЧЛЕНОВЕ: 1./п/

 

                                   2./п/