Р Е Ш
Е Н И Е
№411
гр. Перник, 17.10.2019 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЕРНИК, в открито
съдебно заседание на втори октомври две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВАЙЛО ИВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: СЛАВА ГЕОРГИЕВА
ЛОРА СТЕФАНОВА
При секретаря А. М. и прокурора НИКОЛАЙ
ЦВЕТКОВ, като разгледа, докладваното от съдия Стефанова КАНД № 497/2019 г. по
описа на Административен съд – Перник, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 –
чл. 228 от АПК, във вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба,
подадена от К.И.И., ЕГН ********** *** против Решение № 302/19.06.2019 г.,
постановено по АНД № 125/2019 г. по описа на Районен съд – Перник, с което е
потвърдено наказателно постановление № 42/21.12.2018 г., издадено от началник
на Второ районно управление при ОДМВР – Перник, с което на жалбоподателя на
основание чл. 257, ал. 1 от ЗМВР е наложено административно наказание глоба в
размер на 500 лв. за нарушение по чл. 64, ал. 2 и ал. 4 от ЗМВР.
В жалбата са изложени съображения за
незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт, поради неправилно приложение на
закона, съществено нарушение на процесуалните правила и явна несправедливост на
наложеното административно наказание – касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1,
т. 2 и т. 3 от НПК. Искането е за отмяна на обжалваното решение и на
потвърденото с него наказателно постановление.
Ответникът по касационната жалба – ОДМВР
– Перник в срока по чл. 213а, ал. 1 от АПК оспорва жалбата. Излага съображения
за правилност и законосъобразност на решението на районен съд – Перник.
Искането към касационната инстанция е да го остави в сила.
В съдебно заседание, касационният
жалбоподател, чрез пълномощника си – адв. П., поддържа жалбата. Моли съда да я
уважи.
В съдебно заседание ответникът, редовно
призован не е изпратил представител.
В съдебно заседание, представителят на
Окръжна прокуратура – Перник дава заключение за законосъобразност на
обжалваното решение. Предлага на съда да го остави в сила.
Административен съд – Перник, в
настоящия състав, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, взе
предвид становищата на страните, обсъди събраните по делото доказателства и при
съобразяване обхвата на съдебен контрол съгласно чл. 218 от АПК и чл. 220 от
АПК, намери следното:
Касационната жалба е подадена в срока
по чл. 211, ал. 1 от АПК, от лице с правен интерес съгласно чл. 210, ал. 1 от
АПК, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е
процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна
по следните съображения:
За да постанови обжалваното решение,
Районен съд – Перник е приел, че на 15.12.2018 г. около 22.30 ч., свидетелите Д.
Д. и М. Й. - полицаи в отдел „Охранителна полиция“ при 2-ро РУ на ОДМВР –
Перник, изпълнявали служебните си задължения в с. Р., общ. Перник, ул. ***.
Подали сигнал със стоп-палка, указващ задължение за спиране на жалбоподателя,
който се приближавал към тях с управлявания от него лек автомобил. Вместо да
изпълни разпореждането, той увеличил скоростта, преминал покрай полицейските
служители и се насочил в посока с. К.Свидетелите последвали водача със
служебния автомобил, като подали звукова и светлинна сигнализация. Управляваният
от жалбоподателя автомобил бил застигнат в района на ул. Р. К. в с. Д. За да
промени посоката си на движение, той предприел маневра „обратен завой“, при
която ударил полицейския автомобил. Спрял, излязъл от моторното превозно
средство и побягнал през тревните площи, встрани от пътя. Свидетелите
разпоредили да спре на място, но той не се подчинил и продължил да бяга. Свидетелят
Й. го последвал, като неколкократно му отправял разпореждания да спре, които
отново не били изпълнени. При настигането му от служителя на МВР, И. отказал
съпротива, което наложило използването на помощни средства/белезници/. Бил
заведен до патрулния автомобил, където свидетелите установили самоличността му.
Пристигналите на място служители от ПП при ОДМВР – Перник изпробвали водача за
употреба на алкохол с техническо средство, което отчело положителен резултат.
Административно – наказателното
производство за неизпълнението на даденото от служителите разпореждане за
спиране за установяване на самоличността – нарушение на чл. 64, ал. 2 и ал. 4
от ЗМВР било образувано със съставянето на АУАН № 42/2018 г., бл. №
993464/15.12.2018 г. от свидетеля Д. Д., в присъствието на нарушителя.
Последният отказал да го подпише и да получи препис от него, което било
удостоверено с подписа на един свидетел. Нарушителят не изложил възражения и не
представил такива в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН. Въз основа на съставения
АУАН било издадено наказателното постановление, предмет на съдебен контрол.
При така установената фактическа
обстановка, решаващият съд е приел, че актът за установяване на административно
нарушение и наказателното постановление са съставени от компетентни органи и
отговарят на изискванията на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН за форма и съдържание.
Счел е, че при провеждане на административно-наказателното производство не са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Изложил е, че
отразената в АУАН фактическа обстановка се установява от събраните в хода на
съдебното следствие доказателства и е направил извод, че тя субсимира състава
на нарушението по чл. 64, ал. 2 и ал. 4 от ЗМВР. Посочил е, че наложеното
административно наказание е определено в границите, предвидени в чл. 257, ал. 1
от ЗМВР при отчитане на всички обстоятелства по чл. 27 от ЗАНН. С постановеното
от него решение е потвърдил наказателното постановление.
Настоящият касационен състав на
Административен съд – Перник намира, че обжалваното решение е постановено от
надлежно сезиран компетентен съд, в рамките на правомощията му, по отношение на
акт, който подлежи на съдебен контрол, поради което е валидно и допустимо.
Решението
е и законосъобразно. При спазване принципите на чл. 13 и чл. 14 от НПК, във вр.
с чл. 84 от ЗАНН, районният съд правилно е установил фактическата обстановка.
Събрал е гласни и писмени доказателства, относими към всички обстоятелства,
предмет на доказване по делото. Изводите са формирани след обективно,
всестранно и пълно обсъждане на приобщения доказателствен материал в неговата
съвкупност. При разглеждането на делото не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила.
Неоснователни
са възраженията на касационния жалбоподател за неправилно приложение на закона.
Правилно районният съд е приел, че не са допуснати съществени процесуални
нарушения при образуване на административно-наказателното производство и
налагане на административното наказание. Видно от приложения АУАН № 42/15.12.2018
г., същият е съставен от компетентно за това лице съгласно чл. 267, ал. 1 от
ЗМВР, във вр. с т. 1.1.5 от заповед № 8121з-1098/25.08.2017 г. на Министъра на
вътрешните работи. Съдържа всички, посочени в чл. 42 от ЗАНН реквизити.
Подписан е от съставителя и свидетеля, присъствал при извършване на нарушението.
Отказът на нарушителя да го подпише и да получи препис от него е удостоверен съгласно
изискването на чл. 42, ал. 2 от ЗАНН с подписа на един свидетел. Въз основа на
АУАН, компетентният за това орган съгласно чл. 267, ал. 2 от ЗМВР, във вр. със
заповед № 8121з-1098/25.08.2017 г. на Министъра на вътрешните работи - началник Второ РУ при ОДМВР - Перник, е
издал НП № 42/21.12.2018 г. Същото е в изискуемата от закона писмена форма,
съдържа реквизитите, посочени в чл. 57, ал. 1 от ЗАНН и е подписано от
издателя. Неоснователно е оплакването на касатора, че не отговаря на
изискването на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН за описание на нарушението, дата,
място и обстоятелства при извършването му. Цитираната норма е изпълнена, когато
административно-наказващият орган е отразил всички факти, представляващи
елемент от състава на нарушението, за което е наложено административно
наказание. В наказателното постановление, предмет на съдебен контрол, ясно и
конкретно са посочени датата, часа и мястото на реализиране на деянието.
Отразени са всички обстоятелства, относими към преценката налице ли е нарушение
от определен вид, както и тези, касаещи извода за тежестта на нарушението и
подбудите за извършването му. Затова настоящият състав намира за правилен и
законосъобразен извода на Районен съд – Перник за съответствие на обжалваното
наказателно постановление с изискването на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН.
Правилно,
с оглед установената в хода на съдебното следствие фактическа обстановка,
районният съд е приел, че привлеченото към административно – наказателна
отговорност лице е осъществило състава на административното нарушение по чл. 64,
ал. 2 и ал. 4 от ЗМВР. Нормата
на чл. 64 от ЗМВР урежда правомощието на полицейските органи да издават
разпореждания, като са регламентирани предпоставките, формата, реквизитите,
правните последици и реда за обжалването им. В ал. 2, пр. 2-ро е предвидена
възможността за отправяне на устно разпореждане или с конклудентни действия.
Ал. 4 предвижда, че всяко разпореждане на полицейски орган е задължително,
освен тези, които застрашават живота или здравето на адресата му. В настоящия
случай от установената от решаващия съд фактическа обстановка следва, че
първото отправено към касатора разпореждане е било за спиране на управляваното
МПС, обективирано, чрез вдигане на полицейска стоп-палка, последвало е
преследване със служебния автомобил на служителите на МВР, с включена звукова и
светлинна сигнализация, също представляващи нареждане за незабавно преустановяване
на движението. Така отправените разпореждания не са изпълнени, но за тези
нарушения не е образувано административно-наказателно производство и те са от
значение само за индивидуализацията на административно-наказателната
отговорност на нарушителя. При последвалия опит на последния да изостави
автомобила и да избяга, старши полицай Д. неколкократно е издавал устни
разпореждания да спре, за да бъде установена самоличността му. Те отново не са
изпълнени. Чрез това бездействие от страна на касатора е осъществено
изпълнителното деяние на нарушението, за което е ангажирана
административно-наказателната му отговорност. То, както е приел решаващия съд
правилно е квалифицирано по чл. 64, ал. 2 и ал. 4 от ЗМВР. За извършването му е предвидено административно наказание
в чл. 257, ал. 1 от ЗМВР – глоба от 100 лв. до 500 лв. Правилен е изводът на районния съд, че в случая,
налагането на административно наказание в максимално предвидения от закона
размер от 500 лв. е в съответствие с критериите, посочени в чл. 27 от ЗАНН.
Съобразено е, че упоритостта на дееца в опита да предотврати извършването на
полицейска проверка, включително чрез причиняване на ПТП и оказване на
съпротива, и многократните откази да изпълни последващи разпореждания за
оставане на място, определят нарушението и нарушителя, като такива с висока
степен на обществена опасност. Не са налице смекчаващи отговорността
обстоятелства. Затова правилно е прието, че в конкретния случай за постигане
целите на чл. 12 от ЗАНН е необходимо налагането на административно наказание
глоба в максимално предвидения размер от 500 лв. Предвид изложеното,
неоснователно е оплакването на касатора за явна несправедливост на
административното наказание.
С оглед всичко изложено настоящия състав намира, че обжалваното решение
е валидно и допустимо. Не са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила в хода на съдебното производство. Правилно е приложен материалния закон
и наложеното административно наказание е справедливо. Не са налице релевираните
в касационната жалба касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3
от НПК за отмяната му. Затова на основание чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде
оставено в сила.
Мотивиран от горното, Административен съд – Перник
Р Е
Ш И
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 302/19.06.2019
г., постановено по АНД № 125/2019 г. по описа на Районен съд – Перник.
РЕШЕНИЕТО
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/
ЧЛЕНОВЕ:/п/
/п/