Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№429 

гр. Перник, 08102019

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 Административен съд–Перник, касационен състав, в публично съдебно заседание на втори октомври през две хиляди и деветнадесета година в състав:

                                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО ИВАНОВ

                                                                           ЧЛЕНОВЕ: СЛАВА ГЕОРГИЕВА

                                                                                                СИЛВИЯ ДИМИТРОВА

                                                                                                             

при секретаря А. М., в присъствието на представител на Окръжна прокуратура – Перник, прокурор Николай Цветков, като разгледа докладваното от съдия Георгиева КАНД № 511 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе,  взе предвид следното:

 Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

 

Образувано е по касационна жалба на П.С.Т., с адрес: *** против решение № 82 от 12.06.2019г. на Районен съд-Радомир, постановено по АНД № 134 по описа на съда за 2019г.

  С атакувания съдебен акт е потвърден електронен фиш (ЕФ), серия К 2419219, издаден от ОД на МВР–Перник на основание чл. 189, ал. 4 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), с който на П.С.Т., в качеството му на собственик на лек автомобил „***“ с рег. № РК **** ВМ, за извършено административно нарушение по чл. 21, ал. 1 във вр. с чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100.00 (сто) лева.

Жалбоподателят счита решението на районния съд за неправилно и незаконосъобразно. Позовава се на тълкувателно решение № 1/26.02.2014г. на ВАС по ТД № 1/2013г. и счита,  че в случая е приложим  общият ред на ЗАНН за водене административнонаказателно производство, а не редът по чл. 189, ал. 4 от ЗДвП. Въз основа на това иска да се отмени  обжалваното решение и спорът да се реши по същество, като се отмени електронния фиш.

В съдебно заседание касаторът,  редовно призован, не се явява и не се представлява.

Ответникът по касационната жалба редовно призован не изпраща представител.

Представителят на Окръжна прокуратура–Перник дава заключение за законосъобразност на решението на първата съдебна инстанция. Предлага съдебният акт да бъде оставен в сила.

Настоящият касационен състав, на основание чл. 218 от АПК, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, обсъди изложените от страните съображения и провери служебно валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с приложимия закон, намери следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от лице по чл. 210, ал. 1 от АПК - страна в производството по делото пред първа съдебна инстанция, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима за разглеждане. За установяване на касационните основания не се представят писмени доказателства. 

 

Съобразно разпоредбата на чл. 218, ал. 2, предл. 1 и 2 от АПК във вр. с чл.63, ал. 1 от ЗАНН, касационният съд следи служебно за валидността и допустимостта на решението на първата съдебна инстанция.

Решението на районния съд е валидно и допустимо, като постановено от компетентен съд в предвидената от закона форма, по допустима жалба.

По същество съдът намира жалбата за неоснователна по следните съображения:

С електронен фиш серия К 2419219, издаден от ОД на МВР–Перник на основание чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, на П.С.Т. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100.00 (сто) лева, за това, че на 04.12.2018 г. в 12:45 часа, в с. И., община Р., Област Перник, на път ПП I-6, км 54+000, с посока на движение от гр. Р. към гр. К., собственият му лек автомобил „***“ с рег. № РК **** ВМ, след отчетен толеранс от 3 км/ч в полза на водача/собственика на МПС, е управляван със скорост от 77 км/ч при валидно за процесния участък - населено място, ограничение за движение със скорост до 50 км/ч, въведено с ПЗ Д11. Установеното е правно квалифицирано като административно нарушение по чл. 21, ал. 1 във вр. с чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП.

Електронният фиш е обжалван пред Районен съд–Радомир. Спорът е разгледан в производството по АНД № 134 по описа на съда за 2019г. Електронният фиш е потвърден с решение № 82 от 12.06.2019г. За да постанови обжалваното решение районният съд, след извършената служебно цялостна проверка за законосъобразност на производството по издаване на спорния ЕФ, е приел същото за водено съобразно специалните процесуални правила и без допуснати съществени процесуални нарушения, които да са ограничили правото на защита на наказаното лице. По същество, след анализ и оценка на събраните и приобщени по повод спора доказателства, съдът е приел за безспорно установено по делото от фактическа страна, че на посочените в ЕФ дата и място и към посочения час, посредством използването на АТСС е установено, че автомобилът, собствен на П.С.Т., е управляван в населено място–с. И., на път ПП I-6, км 54+000, с посока на движение от гр. Р. към гр. К., със скорост от 77 км/ч, при въведено валидно с ПЗ Д11 ограничение за движение на МПС в населеното място със скорост до 50 км/ч. По отношение на приложения от наказващия орган материален закон районният съд е приел, че така установеното от фактическа страна изпълва състава на административно нарушение чл. 21, ал. 1 във вр. с чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП, за което касаторът – собственик на автомобила, с който нарушението е извършено, е административно наказан с процесния електронен фиш. Наложеното административно наказание е възприето от решаващия първоинстанционен съд за законосъобразно по вид и в абсолютен размер.   

Решението е правилно.

При извършената касационна проверка по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК във вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, не се установи наличие на основание за отмяна на съдебния акт. Без основание е оплакването на касатора, че процесното производство е следвало да бъде водено по общия ред на ЗАНН, а не по специалния ред на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, поради което издаването на ЕФ вместо НП е незаконосъобразно. Доводите са следните:

Със Закона за изменение и допълнение на ЗДвП (ЗИДЗДвП) (ДВ, бр. 19 от 13.03.2015г.), чрез добавяне в разпоредбата на чл. 189, ал. 4 на ЗДвП на термина „автоматизирано“ към „техническо средство“, а също и „система“, законът вече регламентира използването на „автоматизирани технически средства или системи“ за установяване на нарушения на ЗДвП, с което са съобразени изцяло мотивите на цитирания от касатора тълкувателен акт на ВАС относно използването на мобилни технически средства за установяване на нарушенията, свързани с превишаване от страна на водачите на ППС на ограниченията на скоростта на движение. Понятието АТСС на свой ред е дефинирано в § 6, т. 65 на ДР на ЗИДЗДвП (ДВ бр. 19 от 13.03.2015 г.) - "автоматизирани технически средства и системи" са уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни – прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни – прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес.“ Следователно, при използването на мобилните системи за контрол контролният орган, независимо че „присъства“, не се намесва в работата на средството/системата, а единствено слага начало и край на работния му процес, като го позиционира, включва и задава ограничението на скоростта, а след приключване на контрола го демонтира. Що се отнася до израза „в отсъствието“, с оглед систематичното му място в изречение първо на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, предвид и граматическо тълкуване на текста, същият се възприема като отнасящ се до издаването на ЕФ (след установяване на нарушението), без да сочи реда за установяването на нарушението. Факт към датата на извършване на процесното нарушение и издаването на ЕФ са и разпоредбите на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата. Издадената на основание чл. 165, ал. 3 от ЗДвП наредба е във връзка с предвидената в чл. 165, ал. 2, т. 6 от ЗДвП възможност за установяване на нарушенията на правилата за движение по пътищата да се използват технически средства или системи, респективно и със законово уредената съкратена, специална процедура за реализиране на административнонаказателна отговорност, регламентирана в  чл. 189, ал. 4 и сл. от ЗДвП.

В процесния случай, съобразено с разпоредбите на ЗДвП и Наредбата, за установяване на процесното нарушение е използвана мобилна АТСС – техническо средство от одобрен тип, преминало последваща периодична, и в срок на валидност, проверка за съответствие с одобрения тип, като в производството стриктно е следван уредения специален процесуален ред. Съобразяването на относимите разпоредби ЗДвП и разпоредбите на Наредбата в проведеното специално производство по налагане на административно наказание е изследвано и съответно  мотивирано от страна на районния съд.

Във връзка с горното без основание е и оплакването на касатора за недоказаност на процесното нарушение, което се възприема като касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК във вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН. При субсидиарното действие на НПК, районният съд е изпълнил служебното си задължение да проведе съдебното следствие по начин, който е осигурил обективно, всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства, включени в предмета на доказване по конкретното дело, при точното съблюдаване на процесуалните правила относно събиране, проверка и анализ на доказателствената съвкупност, поради което не е допуснал нарушения на съдопроизводствените правила. Първоинстанционният съд е събрал необходимите и относими доказателства, за чието съществуване са налице данни по делото. В обжалваното решение са изложени мотиви относно преценката на доказателствата, а въз основа на последните е направен извод за доказаност на деянието и неговото авторство, които настоящият касационен състав изцяло споделя.

Съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 2, предл. последно  от АПК във вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, за приложението на материалния закон касационният съд следи служебно.

Касационният състав споделя изводите на първата съдебна инстанция за правилно приложение на материалния закон при реализиране на отговорността на настоящия касатор по реда на чл. 189, ал. 4, във връзка с чл. 182, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. Движението в населено място на МПС със скорост от 77 км/ч, при валидно общо ограничение съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗДвП за движение със скорост, непревишаваща 50 км/ч, въведено посредством ПЗ Д11, покрива именно вменения административнонаказателен състав. Наложената глобата е в размера разписан в чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП.

Предвид горното, като е потвърдил ЕФ, районният съд е постановил правилен и законосъобразен съдебен акт. Обжалваното решение не страда от посочените в касационната жалба пороци. При извършената съдебна проверка на обжалваното решение не се установиха пороци и във връзка с неговите валидност и допустимост. Съдебният акт е постановен и при правилно приложение на материалния закон. Решението ще се остави в сила.

 Мотивиран от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК във вр. с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН, касационен състав на Административен съд – Перник

 

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 82 от 12.06.2019г. на Районен съд-Радомир, постановено по АНД № 134 по описа на съда за 2019г.

 Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

                       ПРЕДСЕДАТЕЛ:  /п/

                

                                                                         ЧЛЕНОВЕ: /п/

 

                                                                                            /п/