Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

452

гр. Перник, 28.10.2019 г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

          АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЕРНИК, в публично съдебно заседание на девети октомври две хиляди и деветнадесета година, в състав:                                           

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО И.

                                                        ЧЛЕНОВЕ: СЛАВА ГЕОРГИЕВА

                                                                             ЛОРА СТЕФАНОВА

         

          С участието на секретаря НАТАЛИЯ СИМЕОНОВА и прокурора МОНИКА ЛЮБОМИРОВА, като разгледа, докладваното от съдия Стефанова КАНД № 551/2019 г. по описа на Административен съд – Перник, за да се произнесе взе предвид следното:

          Производството е по реда на чл. 208 – 228 от АПК, във вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.

          Образувано е по касационна жалба, подадена от В.И.О., ЕГН ********** *** против Решение № 270/12.06.2019 г., постановено по АНД № 171/2019 г. по описа на Районен съд – Перник, с което е потвърдено наказателно постановление № 34-0000107/21.12.2018 г., издадено от началник на ОО „Автомобилна администрация” – гр. Перник, с което на жалбоподателя, в качеството му на председател на комисия за извършване на периодичен преглед за проверка на техническа изправност на ППС на основание чл. 178а, ал. 7, пр. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 1500 лв. за нарушение по чл. 43, ал. 1, т. 1, б. Б, във вр. с приложение № 5, част ІІ, раздел І, т. І, т. 2, б. Б, изр. 2-ро от Наредба № Н-32/2011 г. на МТИТС.

          Касторът счита, че обжалваното решение е незаконосъобразно, поради неправилно приложение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и явна несправедливост на наложеното административно наказание – касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от НПК, във вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН. Подробно е обосновал оплакванията си за нарушение на материалния закон, като е посочил, че решаващият съд неправилно е приел, че в хода на административно-наказателното производство са спазени регламентиращите го процесуални норми, както и че е направил извод за правно-релевантните факти, без да обсъди всички събрани доказателства. Искането към съда е да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да потвърди наказателното постановление.

          В срока по чл. 213а, ал. 1 от АПК ответникът по касационната жалба – Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация”, областен отдел – гр. Перник не е изразил становище.

          В съдебно заседание касаторът, чрез пълномощника си – адв. И. поддържа касационната жалба. Пледира съдът да отмени обжалваното съдебно решение и да постанови друго, с което да отмени наказателното постановление.

          В съдебно заседание, ответникът по касационната жалба, редовно призован, не е представляван.

          В съдебно заседание, Окръжна прокуратура – Перник, представлявана от прокурор Моника Любомирова дава заключение за неоснователност на жалбата. Предлага на съда да остави в сила обжалването съдебно решение.

          Административен съд – Перник, в настоящия състав, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, взе предвид становищата на страните, обсъди събраните по делото доказателства и при съобразяване обхвата на съдебен контрол съгласно чл. 218 от АПК и чл. 220 от АПК, намери следното:

          Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от лице по чл. 210, ал. 1 от АПК, за което решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

          Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

          За да постанови обжалваното решение, районният съд е приел, че при извършена на 05.12.2018 г. проверка в КТП, находящ се на адрес: гр. Перник, ул. ****, стопанисван от „****” ООД, свидетелите Л.А.П.и В.Й.Н.– главни инспектори в ОО „АА” – гр. Перник установили, че с протокол № 16820801/23.07.2018 г. е удостоверен извършен на 23.07.2018 г. преглед за техническа изправност на лек автомобил марка „Мецедес” ****, с рег. № ****, собственост на М.С.П.от комисия в състав: председател – В.О. и член – Б.Б., които са подписали протокола със заключение „Допуска да се движи по пътищата, отворени за обществено ползване”. В протокола било отразено, че данъкът за ППС е платен. Проверяващият екип изискал информация от Дирекция „МПТ” относно заплащането на данък за посоченото превозно средство. С писмо вх. № 18/ММО – 4734-1/20.11.2018 г. е отговорено, че в информационния масив на Д „МПТ” няма подадена данъчна декларация по чл. 54 от ЗДТ от собственика на МПС, с рег. № **** и върху превозното средство не определен, начислен и заплатен данък. Контролните органи приели, че председателят на комисията, извършила прегледа е нарушил разпоредбата на чл. 43, ал. 1, т. 1, б. Б от Наредба № Н-32/16.12.2011 г. за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства, във вр. с приложение № 5, част ІІ, раздел І, т. І, т. 2 от същата наредба. Затова свидетелят Л.П.на 05.12.2018 г. съставил АУАН № 247219/05.12.2018 г., който бил предявен и връчен на нарушителя, като последният не изложил възражения. Въз основа на така съставения АУАН е издадено наказателното постановление, предмет на съдебен контрол.

          При така установеното от фактическа страна, Районен съд – Перник е стигнал до извода, че началото на административно-наказателното производство е поставено от компетентен орган, със съставянето на АУАН отговарящ на изискванията на чл. 47 от ЗАНН. След установяване наличието на обстоятелствата по чл. 53 от ЗАНН компетентният орган е издал наказателно постановление, отговарящо на изискванията на чл. 57 от ЗАНН за форма и съдържание. Административно-наказателното производство е проведено в съответствие с процесуалните правила и на нарушителя е наложено предвиденото в закона административно нарушение.

          Настоящият касационен състав на Административен съд – Перник намира, че обжалваното решение е постановено от компетентен съд, в рамките на правомощията му, след сезиране с допустима жалба, поради което е валидно и допустимо. Същото е и законосъобразно, по следните съображения:

          Събрани са гласни и писмени доказателства, относими към всички факти, предмет на доказване по делото. Изводите са формирани при спазване принципите на чл. 13 и чл. 14 от НПК, във вр. с чл. 84 от ЗАНН, след обективно, всестранно и пълно обсъждане на приобщения доказателствен материал в неговата съвкупност. При разглеждането на делото не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и законът е приложен правилно.

Неоснователни са оплакванията на касатора, че като е приел, че в хода на административно-наказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, районният съд е е нарушил закона. Настоящият състав намира, за правилен и съответстващ на правните норми, изводът на решаващият съд, че административно-наказателното производство е протекло при спазване на процесуалните правила, които го уреждат. Приложеният АУАН № 247219/05.12.2018 г. е съставен от компетентно за това лице съгласно чл. 51 от Наредба № Н-32/16.12.2011 г. на МТИТС, във вр. с чл. 91 от ЗАвП. Съдържа всички, посочени в чл. 42 от ЗАНН реквизити. Подписан е от съставителят, свидетелят, присъствал при установяване на нарушението и нарушителят и е връчен на последния. Въз основа на АУАН, компетентният за това орган съгласно чл. 189, ал. 12 от ЗДвП, във вр. със заповед № РД – 08 – 249/15.05.2015 г., издадена от МТИТ. Същото е в изискуемата от закона писмена форма, съдържа реквизитите, посочени в чл. 57, ал. 1 от ЗАНН и е подписано от издателя. Не е налице твъдяното несъответствие между словесното описание на нарушението и посочената правна квалификация. Изложените ясно, точно и конкретно факти, правилно са квалифицирани от административно-наказващия орган, като нарушение на нормата на чл. 43, ал. 1, т. 1, б. Б от Наредба № Н-32/16.12.2011 г. Неоснователно е оплакването на касатора, че в лично качество не може да бъде субект на административното нарушение, за което е ангажирана административно-наказателната му отговорност. Действително субект на нарушението по чл.  43, ал. 1, т. 1, б. Б от Наредба № Н-32/16.12.2011 г., във вр. с чл. 178а, ал. 7, т. 1, пр. 1 от ЗДвП е председателя на комисия, извършваща прегледи за техническа изправност на ППС, но точно в това качество е наложено и административното наказание на касатора. Не налице соченото в жалбата противоречие между обстоятелствената част и диспозитива на наказателното постановление. Затова правилен и законосъобразен е изводът на районния съд, че административно-наказателното производство е проведено при спазване на процесуалните правила.

          Правилно, с оглед установената в хода на съдебното следствие фактическа обстановка, районният съд е приел, че привлеченото към административно – наказателна отговорност лице е осъществило състава на административното нарушение по чл. 43, ал. 1, т. 1, б. Б, във р. с приложение № 5, част ІІ, раздел І, т. І, т. 2 от Наредба № Н-32/16.12.2011 г. за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства. Цитираните норми/в редакцията и от ДВ, бр. 38 от 2018 г., в сила от 20.05.2018 г./ вменяват в задължение на председателя на комисията за извършване на технически преглед да проверява резултатите от автоматичната проверка в информационната система по чл. 11, ал. 3 за наличието на платен данък  върху превозното средство. Безспорно е установено от събраните по делото доказателства, че жалбоподателят не е изпълнил това свое задължение. Този извод не се променя и от приложените в касационното производство по искане на касатора писмени доказателства. Писмо рег. № 14-00-00-1591/09.08.2019 г. е издадено от изпълнителния директор на ИААА и представлява указание за правилно приложение на измененията в Наредба № Н-32/16.12.2011 г. С отмяната на т. 4 от чл. 30, ал. 1 от същата не се отменя задължението на председателя на комисията да извършва проверка за платен данък, а това - на лицето представящо ППС за преглед – да представя доказателства за плащането. В този смисъл е и посоченото в цитираното писмо.

          Административното наказание за извършеното от касатора нарушение е предвидено по абсолютен начин в нормата на чл. 178а, ал. 7, пр. 1 от ЗДвП и е глоба в размер на 1500 лв. Такова е и наложеното с обжалвано наказателно постановление административно наказание. Затова е законосъобразен изводът на решаващия съд за определянето му в съответствие със закона и не е налице твърдяната от касатора явна несправедливост.

          С оглед всичко изложено настоящият състав намира, че обжалваното решение на основание чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила.

          Мотивиран от горното, Административен съд - Перник

 

Р  Е  Ш  И

 

          ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 270/12.06.2019 г., постановено по АНД № 171/2019 г. по описа на Районен съд – Перник.

          РЕШЕНИЕТО е окончателно.

         

                                               

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/

 

                                                          ЧЛЕНОВЕ: 1./п/

 

                                                                             2./п/