П Р О Т О К О Л

 

   Гр. Перник, 25 ноември 2019 г.

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЕРНИК, в публично съдебно заседание на двадесет и пети ноември, две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                              СЪДИЯ: ИВАЙЛО ИВАНОВ

 

Секретар: А. М.

Прокурор:

 

Сложи за разглеждане докладваното от съдия Иванов, адм. дело №471  по описа на Административен съд - Перник за 2019 година

 

На именното повикване в 14:10 часа се явиха:

 

Жалбоподателят, В.А.Т., редовно призован, се явява лично и се представлява от адв. С.И. ***, с пълномощно по делото.

Ответникът, КРДОПБГДСРСБНА,  редовно призован, се представлява от  Началник отдел правно административен юрисконсулт Д. Т., с пълномощно по делото.

ПО ХОДА НА ДЕЛОТО

Адв. И.: Да се даде ход на делото.

Юрисконсулт Т.: Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ счита, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото в днешното съдебно заседание, поради което

ОПРЕДЕЛИ:

 

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

Адв. И.: Уважаеми господин председател, Водим допуснатия ни до разпит свидетел и заявявам, че не възразявам да бъдат приети по делото писмените доказателства, представени в предходното съдебно заседание от процесуалния представител на ответника, а именно  Заповед №І-3900 на министъра на вътрешните работи от 11.11.1974 г., относно дейността на органите на държавна сигурност по вербуването и работата с агентурата и Инструкция за оперативен отчет на държавна сигурност на Министерство на вътрешните работи №І-20 от 20.01.1978 година.

Заявявам, че писмените доказателства, за които ми беше предоставена възможност да се снабдя с тях от АССГ, няма да ги представям доколкото ответникът по жалбата прави признания, че обжалвания акт е издаден на база исканите от мен доказателства.

Юрисконсулт Табакова: предоставям на съда.

Съдът по доказателствата

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ПРИЕМА И ПРИЛАГА представените в предходното съдебно заседание от ответната страна Заповед №І-3900 на министъра на вътрешните работи от 11.11.1974 г. и Инструкция за оперативен отчет на държавна сигурност на Министерство на вътрешните работи №І-20 от 20.01.1978 година.

Пристъпи към разпит на свидетеля допуснат в открито съдебно заседание, проведено на 07.10.2019 година.

Сне самоличността на свидетеля: Г. К. К. – 69 г., български гражданин, неосъждан, без родство и дела със страните по делото.

Предупреден за отговорността по чл. 290 от НК, обеща да говори истината.

Свидетелят (на въпроси на адв. И.): От 1981 година бях приет в МВР Перник, само че в „***“ (***), в отделението в гр. Радомир, защото там живеех. След 3 години, след като завърших школата в С., като се върнах, на следващата година ме направиха началник *** в гр. Р. Мина време, Завод „Червена могила“ започна да се развива силно, имахме големи интереси, чуждото разузнаване също действаше, даже двама японски специалисти ги съдихме за шпионаж и така се наложи там да работим повече. Преди да отида в МВР бях икономически директор на оранжерийния завод, така че в завод „Червена могила“ не ги познавах много хората и трябваше като ме направиха началник на отделението в *** в гр. Радомир трябваше да преследвам интересите на страната и по този начин, като знаем къде има интерес противника, там следваше да обърна повече внимание и така г-н Т. работеше в един такъв сектор, защото там беше военната продукция, и от там го познавам. Към 1980 г. полковник В. Л. ме извика и казва „Вие К., искам да проучите един човек много добре и много бързо“ и аз съответно се съгласих. За да стане всичко качествено и бързо трябваше да се работи дискретно, тъй като процедурата по Инструкция е по-тромава, това си остана между нас. Направихме го. Дори в предложението за вербовка е вписано, че е във връзка с проучването. В АССГ излизат, с това, че имам пуснати картони, казвам добре, за да го пусна за проучване, аз трябва да пусна картон на лицето. Класическа вербовка не е имало, той дори не знаеше за това нещо, исках да го проуча, без да знае, за да не се възгордее, че го проучваме за работа в МВР. Аз съм пускал картоните. Документи, въз основа на които е вербовано лицето, не се представиха. Конкретно за Т. е на база „Предложение за вербовка“, там дори пише, че той не знае за това. Целта беше да се направи вербовка бързо и качествено. По вербовката на Т. не съм извършвал действия, никой не е извършвал действия, това беше само проучване. По отношение на вербуването на В.Т., в Инструкцията няма такъв модел за начин на вербуване, но пише че може да се направи доверено лице, информатор и др., но понеже ми дадоха много зор, аз избрах този модел – „предложение за агент“. Дойде 10.11.1989 г. и не са предприети никакви действия по отношение на жалбоподателя. Лицето В.А.Т. не е работило към ***. Той се проучваше за служител в МВР, затова се наложи проучването спешно и качествено.

Петдесет на сто от действията, които извърших по работата с лицето Т. не бяха регламентирани в инструкцията и в нормативните документи, действията ми по отношение на лицето Т. бяха по разпореждане на моя началник. В декларацията, която представихте пиша, че това беше по разпореждане на моя началник.

Адв. И.: Представям нотариално заверена писмена декларация от свидетеля, която моля да приемете като доказателство по делото. Нямам повече въпроси към свидетеля.

Свидетеля (на въпроси на Т.): Докато пребивавах 13 месеца в школата в С. не съм правил вербовки. Прибрах се в края на 1982 година, тогава вече имах право да работя оперативна дейност. Процесът по вербвка и регистрация се състоеше в следното: започва проучването на лицето, когато кажат, тогава, там където ти трябва; За периода ми на работа, за година и половина съм вербувал четирима души и наследих десет и имах четиринадесет, когато станах началник отделение, говорим за периода от 1983-1985 г. До 1990 г. станаха около двадесет човека. Общият брой на секретните сътрудници не си ги спомням. Оперативните работници бяхме девет човека с мен, агентите бяха около 250, а доверени лица, после информатори около 500.

Направил съм проучване при вербовката, това проучване отива в личното му дело директно, без да ходи нагоре по системата. Изпращах документите на началниците си - предложение за вербовка се правеше от мен или от оперативния работник и отиваше до окръжния началник, тъй го одобряваше и като направиш вербовката се попълват картоните, рапорта за вербовка по образец №2 и образец №6 се пращат в София в ІІІ отдел, където се извършваше регистрацията. След това при нас се връща одобрение, като картоните остават в София, а ние си попълваме нови картони в дублираща картотека.

Личното дело, представлява съвкупност от всички документи, които се отнасят за агента, като в него има и декларация за съгласие. Декларация за съгласие се искаше само за лицата, за които се съмняваме, че ще работят честно. Работата с лицето почваше след като се върне документ, че е регистриран. Работното дело се пише от самия секретен селектурник. Като единият материал е лично ръкописно написано. 10.11.1989 г. ме завари като началник на *** в гр. Радомир. Имаше указания за унищожаване на документи, но не можахме да ги изпълним, заради последваща заповед. Ние дадохме документите в окръжието в Перник, да ги унищожават заедно, дали са ги унищожили, не ни е казано. Ако имаме агент, който не ни е нужен, го изключваме, правим предложение за изключване, мотивираме го и го изключваме, неговото дело отива в архив, но си има картон, че е бил агент, в който е вписано, че е изключен.

Юрисконсулт Т.: Нямам въпроси към свидетеля. Моля да бъдат предявени картоните на свидетеля, за да потвърди, че подписът е негов.

Съдът предяви картоните на свидетеля.

Свидетеля Г. К.: Да, мой е подписът от л. 32 до л. 38,  положен на картоните. Подписал съм тези картони, защото трябва да имам регистрация, за да правя тези мероприятия. Ако не ги бях подписал тези картони, нямаше да мога да продължа проучването на В.Т. Лицето Т. не знаеше за моята дейност, нито му е казано, дори не знаеше, че го проучвам за работа в МВР.

Страните (по отделно): Нямаме повече въпроси към свидетеля.

Поради изчерпването на въпросите към свидетеля, съдът

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

Освободи свидетеля от съдебна зала.

Адв. И.: Няма да соча други доказателства. Нямам други доказателствени искания.

Юрисконсулт Т.: Няма да соча други доказателства. Нямам други доказателствени искания.

Съдът, счете делото за изяснено от фактическа и правна страна, поради което

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО

Адв. И.: Уважаеми господин председател, моля да постановите съдебно решение, с което да уважите жалбата на доверителя ми. Моля да връчите препис от молбата на колегата. Поддържам становището изложено в писмената молба от 25.11.2019 г. Претендирам присъждане на разноските по делото, съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК.

Юрисконсулт Т.: Уважаеми господин председател, моля да постановите съдебно решение, с което да оставите жалбата без уважение като неоснователна и потвърдите обжалваното Решение №2-1640/31.05.2019 г., издадено от КРДОПБГДСРСБНА като правилно и законосъобразно. Налице е един специален материален закон, които по волята на законодателя следва да се прилага въз основа на наличие на документи за регистрирана принадлежност към ***. Законодателят е бил наясно, че може да изпадне в ситуация, в която прекият ръководител да е починал, свидетелят да си спомня категорично и точно, че лицето не знае, няма негова декларация, особено когато делата на съответното лице са унищожени и не може да се извлече съответната информация, която би следвало да се съдържа в същите, така че считам, че законодателят неслучайно е утвърдил процедурата по проверяване на принадлежност за проверяваните от нея лица. Моля да ми бъде даден срок за писмени бележки. Правя възражение за прекомерност на адвокатския хонорар. Претендирам присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът

ОПРЕДЕЛИ:

 

Дава възможност на страните в 10-дневен срок от днешното съдебно заседание да представят писмени бележки.

Съдът обяви, че ще се произнесе с решение в законоустановения срок.

ПРОТОКОЛЪТ изготвен в съдебно заседание, което приключи в 14:20 часа.

 

 

                     СЪДИЯ:

 

                     СЕКРЕТАР: