Р Е Ш Е Н И Е

№ 501

гр. Перник, 25.11.2019 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЕРНИК, в публично съдебно заседание на четиринадесети ноември две хиляди и деветнадесета година, в състав:

СЪДИЯ: ЛОРА СТЕФАНОВА

При секретаря НАТАЛИЯ СИМЕОНОВА, като разгледа административно дело № 172/2019 г. по описа на съда, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 – чл. 178 от АПК.

Образувано е по жалба на Община Р., ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. Р., пл. ****, представлявана от П.А.– кмет против Решение № 14/223/00241/3/04/04/01, издадено от изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“, с което на основание чл. 20а, ал. 2 от ЗПЗП и чл. 33, ал. 1, т. 3 от Наредба № 22/07.07.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка „Първоначално залесяване на неземеделски земи от Програма за развитие на селските райони за периода 2007 – 2013 г.“ е отказано изплащането на пълния размер на финансова помощ, представляваща плащане по договор № 14/223/00241/ 05.04.2013 г. в размер на 13957.14 лв., за което е подадена заявка за плащане с № 14/223/00241/3/04.

Изложени са оплаквания за незаконосъобразност на оспорения административен акт, поради допуснати съществени процесуални нарушения и отсъствие на фактически основания за издаването му. Оспорват се констатациите на ответника, че дейността – първо отглеждане/окопаване/ на четиригодишни култури, четвърта не е извършено. Искането към съда е да отмени обжалваното решение.

В съдебно заседание, жалбоподателя, чрез адв. Д., поддържа жалбата. Моли съда да я уважи. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

В съдебно заседание ответникът – изпълнителен директор на държавен фонд „Земеделие“, чрез процесуалния представител юрисконсулт П., оспорва жалбата. Излага подробни съображения за законосъобразност на оспорения административен акт. Моли съда да отхвърли подадената против него жалба. Претендира присъждане на разноски.

Административен съд – Перник, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, взе предвид становищата на страните и на основание чл. 168, ал. 1 от АПК въз основа на събраните по делото доказателства провери законосъобразността на оспорения акт на всички основания по чл. 146 от АПК, намери следното:

Жалбата е подадена от лице по чл. 147, ал. 1 от АПК, чиито права и законни интереси са засегнати от административния акт, в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК против решение, подлежащо на съдебен контрол, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения:

На 05.04.2013 г. между жалбоподателя и Държавен фонд „Земеделие“ – Разплащателна агенция, е сключен договор № 14/223/00241/05.04.2015 г. за отпускане на финансова помощ по мярка 223 „Първоначално залесяване на неземеделски земи“ от програма за развитие на селските райони за периода 2007 – 2013 г. /ПРСР/, подкрепена от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони.

Съгласно договора община Р., в качеството на ползвател, се е задължила, както следва: в срок от 24 месеца, но не по-късно от 15.08.2015 г. да създаде смесени култури на площ от 1671.02 дка; в срок до 12 месеца за всяка една от следващите залесяването 3 календарни години, но не по-късно от 15.08 да извършва попълване/презалесяване или презасяване/ на създадените култури; в срок до 12 месеца за всяка една от следващите залесяването 5 календарни години, но не по-късно от 15.08 да извършва отглеждане на културите/т.3/. Ответникът се е задължил да финансира посочените дейности чрез предоставяне на безвъзмездна финансова помощ в общ размер от 985782 лв., която да заплаща на ползвателя в срок от два месеца от подаване на заявка за плащане, заедно с всички необходими документи, доказващи направената инвестиция/т. 7/.

За осигуряване изпълнението на сключения договор, община Р. е провела процедура за обществена поръчка, с предмет: „Първоначално залесяване на неземеделска земя и поддържане на създадените горски култури“, финансирано по мярка 223 „Първоначално залесяване на неземеделски земи“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 – 2013 г., договор № 14/223/00241/05.04.2013 г. Въз основа на нея, в качеството си на възложител е сключила с ****, ЕИК ****, като изпълнител - договор № 137/03.07.2014 г., с предмет „Първоначално залесяване на неземеделска земя и поддържане на създадените горски култури“, съгласно техническото задание, техническата и ценовата оферта, неразделни части от договора.

Административното производство по издаване на обжалвания административен акт е започнало с подадена на 23.07.2018 г., съгласно чл. 31,ал. 1 и ал. 3 от Наредба № 22/07.07.2008 г., от жалбоподателя до ДФ “Земеделие“ заявка по образец за междинно плащане по договор № 14/223/00241/05.04.2013 г. на направени разходи в размер на 13957.14 лв. за отглеждане на култури – 4-та година. Към заявката са приложени документите, посочени в приложение № 9 от Наредбата - таблица за разходите за първо отглеждане на четиригодишни култури – ІV година – окопаване на фиданки на стойност 13957.14 лв.; договор за услуга № 137/03.07.2017 г., сключен между община Р., като възложител и **** – изпълнител; проформа фактура № 14/04.05.2018 г. и платежно нареждане от 18.07.2018 г. за плащане към изпълнителя на сумата от 13957.14 лв.; приемо-предавателен протокол от 04.05.2018 г., подписан от представител на Община Перник и ****, обективиращ извършени дейности по отглеждане на четиригодишни култури – първо отглеждане за 2018 г. - окопаване на фиданки на площ от 992.70 дка в имот № 031001, собствен на възложителя, на стойност 13957.14 лв., както и документите, посочени в чл. 31, ал. 5 от Наредбата.

С уведомително писмо изх. № 01-08000/1845/16.08.2018 г., от жалбоподателя са изискани документи, представени от него с последващо писмо изх. № АО-48-00-718/1/31.08.2018 г.

Със заповед № 365672/10.08.2018 г. на началник на Регионален технически инспекторат и в съответствие с правомощията по чл. 33, ал. 1, т. 2 от Наредба № 22/07.07.2008 г. е разпоредено извършването на проверка на място за установяване на фактическото съответствие с представените документи. Тя е реализирана в периода 21.08.2018 г. – 27.08.2018 г. в присъствието на кмет на община Р., в качеството му на представляващ ползвателя. Констатациите са отразени в контролен лист, съставен и подписан от представител на жалбоподателя – кмет на община Р. и проверяващия екип – Й.М.– старши експерт в „ТИ“ на ДФ „Земеделие“ и К.М.– експерт в „ТИ“ на ДФ „Земеделие“. Констатирано е, че на място не се установява окопаване на отглежданите култури, каквато дейност е обективирана като извършена в приемо-предавателен протокол от 04.05.2018 г. С уведомително писмо изх. № 01-222-0800/283/03.09.2018 г. ответният административен орган е уведомил жалбоподателя за резултатът от проведената проверка на място и му е разяснил възможността за възражения в 14-дневен срок от съобщаването. В указания срок община Р. е депозирала възражение с изх. № АО-48-00-769/1/18.09.2018 г., в което е посочила, че не е съгласна с констатациите на проверяващия екип, тъй като от времето на извършване на финансираната дейност до проверката на място е изминал период от 4 месеца, през които атмосферните условия са оказали отрицателно въздействие върху окопаването на акациевите култури.

При така установеното, ответният административен орган – изпълнителен директор на ДФ „Земеделие“ е приел, че дейността, за която е подадена заявка за плащане не е реализирана, с което ползвателят не е изпълнил задължението си по т. 3.2, б. Б от Договор № 14/223/00241/05.04.2013 г. – в срок не по късно от 15.08.2018 г. да извърши първо отглеждане за четвъртата година на създадените горски култури, с което не е спазил и изискванията на т. 1.3.4 и т. 4.15 от Договора. Затова в съответствие с правомощията си по чл. 20а, ал. 2 от ЗПЗП и чл. 33, ал. 1, т. 3 от Наредба № 22/07.07.2008 г. и съгласно т. 4.4, б. А и б. Е от Договора е издал оспорения административен акт – Решение № 14/223/00241/3/04/04/01, с което е отказал плащане на пълния размер на финансовата помощ по заявка № 14/223/00241/3/04, подадена от жалбоподателя на 23.05.2018 г.

Спорен по делото е въпросът извършена ли е процесната инвестиция - реализирано ли е през 2018 г./4-та година от одобрения проект/ първо отглеждане/окопаване/ на създадените в имот № 031001, находящ се в землището на гр. Р., местността „****“, горски култури. За установяване на това обстоятелство в хода на съдебното производство са приобщени писмени и гласни доказателства и са изслушани съдебно-агрономическа експертиза, изготвена от вещото лице Р.С. и съдебно-графологическа експертиза, изготвена от вещото лице Е.К.. Съдът не кредитира показанията на разпитаните по делото свидетели – С.Н.П. и К.Х.Д. относно спорния факт. Дадените от тях сведения за извършено от работници, наети от ****, през месец април 2018 г. отглеждане/окопаване на създадени акациеви култури противоречи на констатациите на вещото лице Р.С., отразени в представената от нея съдебна експертиза и изводите, направени при изслушването и в открито съдебно заседание. Съдът кредитира изцяло становището на експерта, тъй като същото е дадено след извършване на оглед на място и запознаване с всички приобщени към делото доказателства, обосновано и компетентно е. Вещото лице е посочило, че при извършения от него оглед не е установило наличие на следи от отглеждане на акациевите култури, както и че голяма част от засадените фиданки са изсъхнали. При предявяване в съдебно заседание на снимковия материал, изготвен от служители на ответния орган в хода на осъществената проверка на място, вещото лице е заявило, че от отразеното върху тях не може да се направи извод за извършено окопаване на създадените горски култури. Становището на вещото лице напълно съответства и на установеното при проверката на място от служители на „Техническия инспекторат“ при ДФ „Земеделие“. В съставения от тях контролен лист е отразено, че върху целия парцел липсва окопаване на създадените култури. Контролният лист е официален документ по смисъла на чл. 179, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК, тъй като е съставен от длъжностни лица, в кръга на службата им по установения ред и форма. Затова, относно отразените в него факти, се ползва с материална доказателствена сила. Оборването и е в тежест на страната, която ги оспорва. В настоящия случай това е жалбоподателя. Съдът счита, че събраните в хода на съдебното дирене доказателства не водят на извод за фактическа обстановка, различна от установената от административния орган. Данни за извършване на финансираната дейност се съдържат в показанията на разпитаните свидетели. С гласните доказателства жалбоподателят цели да установи, че документираната в протокол от 04.05.2018 г. дейност по отглеждане на акациеви култури е реално извършена. Свидетелите съобщават, че са били ангажирани да следят за правилното и изпълнение и че отразено в протокол от 04.05.2018 г., подписан от представители на община Р. и **** окопаване на фиданки е действително реализирано. Както вече беше посочено по-горе, поради противоречие с констатациите на вещото лице, съдът не кредитира така дадените показания. Допълнителен аргумент за това е наличието на трудово-правни отношения между свидетелите от една страна и съответно жалбоподателят – Община Р. и изпълнителят на дейността – ****, което разколебава обективността и безпристрастността им. От друга страна – еднозначни изводи за спорните факти следват от обективираното в контролен лист за извършена проверка на място и приетата съдебно-агрономическа експертиза. Констатираното на място отсъствие на каквито и да било признаци за извършено окопаване налага да бъде прието, че такава дейност не е извършвана. Недоказано е и твърдението на жалбоподателя, че върху извършеното отглеждане на културите са оказвали негативно въздействие атмосферните условия/валежи и температури/ и изминалия период от време до момента на проверката, поради което следи от него не са констатирани на място. Представените справки с писмо изх. № ОД 03-162-1/08.11.2018 г. на НИМХ – филиал К.не установяват този факт.

Въз основа на така обсъденото, съдът приема, че от събраните по делото доказателства по безспорен начин се установява, че финансираната дейност – първо отглеждане на създадени горски култури за 4 – та година – 2018 г., не е извършена.

При горните фактически установявания, настоящият състав намира от правна страна следното:

Оспореният административен акт - Решение № 14/223/00241/3/04/04/01 е издадено от компетентния за това орган съгласно чл. 20а, ал. 2, т. 1, във вр. с ал. 1 от ЗПЗП, във р. с чл. 33, ал. 1, т. 3 от Наредба № 22/07.07.2008 г. – изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие“.

Спазено е изискването на чл. 33, ал. 1, т. 3 от Наредба № 22/07.07.2008 г. за писмена форма и мотивираност. Оспореният административен акт съдържа и реквизитите, визирани в чл. 59, ал. 2 от АПК. Посочени са издателят и адресатът му, изложени са фактическите основания за издаването му и правните норми, които ги субсимират, съдържа ясно и конкретно разпореждане, разяснена е възможността, срока и органа пред който може да се обжалва, датиран и подписан е.

При издаването му не са допуснати нарушения на административно-производствените правила, обосноваващи отмяната му на основание чл. 146, т. 3 от АПК. В изпълнение на правомощията по чл. 33, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № 22/07.07.2008 г., Разплащателната агенция е извършила административна проверка по документи и проверка на място. При осъществяването на последната са спазени изискванията на чл. 33, ал. 1, т. 2, б. А – б. Д от Наредбата, с което е осигурено правото на жалбоподателя да участва в производството и са спазени принципите за служебно изясняване на относимите обстоятелства и събиране на доказателства за установяването им.

Обжалваното решение е издадено при правилно приложение на материалния закон и в съответствие с целта му. Съгласно чл. 29, 1 от Наредбата финансовата помощ по чл. 3, ал. 2, т. 2 /поддържане на създадени горски култури/ се заплаща след извършване на дейностите по поддръжка за всяка година. Съгласно т. 4.15, във вр. с т. 3.2, б. Б от Договор № 14/223/00241/05.04.2013 г. жалбоподателят в качеството на ползвател на безвъзмездна финансова помощ по мярка „Пъвоначално залесяване на неземеделски земи“ от Програма за развитие на селските райони за периода 2007 – 2013 г., се е задължил не по-късно от 15 август 2018 г. да извърши първо отглеждане/окопаване/ за 4-та година от проекта на създадени горски култури в имот № 031001, находящ се в землището на гр. Р., местността „****“. От събраните по делото доказателства се установи, че той не е изпълнил това свое задължение. Затова ответникът е упражнил правото си по чл. 4.4, б. А и б. Е от Договора да откаже плащане по подадената заявка с ИД 14/223/00241/3/04 на стойност 13957.14 лв.

Отказът да бъде заплатена заявената сума е в съответствие с целите на финансираната мярка „Първоначално залесяване на неземеделски земи“ от Програма за развитие на селските райони за периода 2007 – 2013 г., визирани в чл. 2 от Наредба № 22/07.07.2008 г. Целта на безвъзмездното финансиране е да допринесе за увеличаване на лесистостта в равнинните райони, за намаляване на ерозията и предпазване на земята от маргинализация и за подобряване на водния баланс в подкрепените територии. Отсъствието на реално изпълнение на договорените и подлежащите на безвъзмездно подпомагане дейности води до обективна невъзможност за постигане на целите на мярката. Поради което отказът да се заплати на ползвателя заявената сума е в съответствие с целта на закона.

С оглед всичко изложено съдът намира, че оспореният административен акт не страда от пороците по чл. 146 от АПК, поради което подадената срещу него жалба е неоснователна и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК следва да бъде отхвърлена.

С оглед изхода на делото и на основание чл. 143, ал. 3 и ал. 4 от АПК в полза на ответника следва да се присъдят направените от него разноски за съдебни експертизи в размер на общо 390 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 250 лв.

Мотивиран от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд – Перник

Р Е Ш И

ОТХВЪРЛЯ жалбата, подадена от Община Р., ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. Р., пл. ****, представлявана от П.А.– кмет против Решение № 14/223/00241/3/04/04/01, издадено от изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“, с което на основание чл. 20а, ал. 2 от ЗПЗП и чл. 33, ал. 1, т. 3 от Наредба № 22/07.07.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка „Първоначално залесяване на неземеделски земи от Програма за развитие на селските райони за периода 2007 – 2013 г.“ е отказано изплащането на пълния размер на финансова помощ, представляваща плащане по договор № 14/223/00241/ 05.04.2013 г. в размер на 13957.14 лв., за което е подадена заявка за плащане с № 14/223/00241/3/04, като неоснователна.

ОСЪЖДА Община Р., ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. Р., пл. ****, представлявана от П.А.– кмет да заплати на Държавен фонд „Земеделие“, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. Цар Борис ІІІ № 136 сумата от общо 640 лв. /шестстотин и четиридесет лева/, представляваща направени разноски по делото.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

СЪДИЯ: /п/