Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№ 481

гр. Перник, 07.11.2019 г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

            АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД–ПЕРНИК, в публично съдебно заседание на единадесети октомври  две хиляди и деветнадесета година, в състав:

                                                                                      СЪДИЯ: Слава Георгиева

           

            С участието на секретаря Е. В., като разгледа докладваното от съдия Георгиева, административно дело № 235/2019г. по описа на Административен съд – Перник, за да се произнесе, взе предвид следното:

            Производството е по реда на чл. 156 – 161 от ДОПК.

            Образувано е по жалба на „***“ ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, представлявано от К.А.М. против Ревизионен акт № Р-22002218001957-091-001/21.11.2018г., издаден от К.Г.М.***– началник на сектор – възложител на ревизията и Б.К.С.***– главен инспектор по приходите – ръководител на ревизията, потвърден с Решение № 193 от 01.02.2019г. на Директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – ***при Централно управление на Националната агенция по приходите и с която не е признат данъчен кредит на дружеството и е определен ДДС за внасяне в размер на *** лв. и лихви в размер на ***лв.

            В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на обжалвания ревизионен акт. Твърденията са, че са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в хода на данъчната ревизия, които са довели до незаконосъобразен акт. Отделно от това е налице противоречие с материално правните разпоредби. Искането към съда е да отмени оспорения акт и да се присъдят сторените по делото съдебни разноски.

            В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован не се явява и не изпраща представител. В депозирани по делото писмени бележки се преповтарят изцяло въведените в жалбата доводи за отмяна.

            В съдебно заседание ответникът – Директор на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – ***при ЦУ на НАП, чрез пълномощника си юрисконсулт *** оспорва жалбата. Искането му към съда е да отхвърли жалбата като неоснователна. Заявява претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В указания срок не депозира писмени бележки.

            Окръжна прокуратура–Перник, уведомена за образуваното производство, не е встъпила като страна по делото.

            Административен съд – Перник, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, взе предвид становищата на страните и на основание чл. 160, ал. 2 от ДОПК въз основа на събраните по делото доказателства провери законосъобразността и обосноваността на ревизионния акт, намери следното:

            Жалбата е подадена в срока по чл. 159, ал. 1 от ДОПК, от надлежно легитимирано лице, срещу подлежащ на съдебно оспорване ревизионен акт. Ревизионният акт е обжалван по административен ред и не е отменен от Директора на дирекция „ОДОП“ – ***при ЦУ на НАП, поради което жалбата е процесуално допустима.

            Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

            С решение № 364 от 14.03.2018г. на директора на ОДОП-***при ЦУ на НАП е отменен ревизионен акт № Р-22001417002569-091-001 от 28.12.2017г., издаден от К.М.-орган възложил ревизията и В. Л.-ръководител на ревизията в частта за установен резултат по ЗДДС за данъчени периоди от м.08.2014г. до м. 12.2014г.; м.02.2015г.; от м. 06.2015г. до 12.2015г.; от м. 01.2016г. до 04.2016г.; от м. 06.2016г. до м. 12.2016г. и е върната преписката за ново произнасяне и за провеждане на ревизионно производство.

            Въз основа на отменителното решение със заповед № Р-22002218001957-020-001/03.04.2018г., изменена със заповед с № Р-22002218001957-020-002/09.07.2018г., и двете издадени от К.М., компетентен за това на основание чл. 112, ал. 2, т. 1, във вр. с ал. 2 от ДОПК, във вр. със заповед № РД – 01 – 803/07.06.2017г. на Директора на ТД на НАП – София, е възложено извършаването на ревизия на ***“ ЕООД, с ЕИК ***, относно данъка върху добавената стойност за периодите:  01.08.2014г. – 31.12.2014г., 01.02.2015г.-28.02.2015г., от 01.06.2015г. до 31.12.2015г., от 01.01.2016г. до 30.04.2016г. и от 01.06.2016г. до 31.12.2016г., с крайна дата за приключването и – 11.09.2018г..

            Определените с цитираните заповеди проверяващи органи по приходите са съставили ревизионен доклад № Р-22002218001957-092-001/28.09.2018г., който е връчен на задълженото лице на 02.10.2018 г. В срока по чл. 117, ал. 5, изр. 2-ро от ДОПК не са постъпили възражения и не са представени доказателства. Ревизията е приключила с издаването от компетентните за това органи, съгласно чл. 119, ал. 2 от ДОПК и в определения в същата разпоредба срок, на Ревизионен акт № Р-22002218001957-091-001/21.11.2018г. С него са определени данъчни задължения на ревизираното лице – данък върху добавената стойност в размер на *** лв. общо за данъчни периоди от 01.08.2014г. – 31.12.2014г., 01.02.2015г.-28.02.2015г., от 01.06.2015г. до 31.12.2015г., от 01.01.2016г. до 30.04.2016г. и от 01.06.2016г. до 31.12.2016г., и лихва върху тази сума в размер на ***лв. Към него са приобщени резултатите от ревизионния доклад. Ревизионният акт е връчен на жалбоподателя на 26.11.2018г.

            В срока по чл. 152, ал. 1 от ДОПК срещу него е постъпила жалба от задълженото лице. Директорът на дирекция „Обжалване и данъчно осигурителна практика“ – София, при ЦУ на НАП, компетентен за това съгласно чл. 152, ал. 2 от ДОПК, я е разгледал в срока по чл. 155, ал. 1 от ДОПК. Произнесъл се е с Решение № 193/01.02.2019г., с което е потвърдил изцяло ревизионния акт, с който е отказан данъчен кредит за данъчни периоди от 01.08.2014г. – 31.12.2014г., 01.02.2015г.-28.02.2015г., от 01.06.2015г. до 31.12.2015г., от 01.01.2016г. до 30.04.2016г. и от 01.06.2016г. до 31.12.2016г. и е определен за внасяне данък върху добавената стойност в размер на 63 422.10 лв. и лихва в размер на 18 776.99лв..

            Предмет на настоящото дело е законосъобразността на Ревизионен акт № Р-22002218001957-091-001/21.11.2018г., тъй като същият е изцяло потвърден с Решение № 193/01.02.2019г. от Директора на дирекция „ОДОП“. С него не е признат на жалбоподателя данъчен кредит по фактури, както следва:

1.Фактура ***/29.08.2014г. с данъчна основа -*** лв. и ДДС -*** лв., с предмет доставка на резервни части за автомобил-скоростна кутия.

2.Фактура № ***/30.09.2014г. с данъчна основа -*** лв. и ДДС - *** лв., с предмет доставка на резервни части за автомобил-главина, дюзи

3.фактура № ***/30.09.2014г. с данъчна основа -***лв. и ДДС - *** лв., с предмет доставка на резервни части за автомобил-скорости с ретардер

4.Фактура №***/17.10.2014г.с данъчна основа -*** лв. и ДДС - *** лв. с предмет на доставка на резервни части за автомобил-заден мост комплект; дюзи

5.Фактура № ***/07.11.2014г. с данъчна основа -*** лв. и ДДС -***лв. с предмет доставка на резервни части за автомобил-преден мост комплект: накладки, спирачни дискове, диференциал

6.Фактура № ***/20.11.2014г. с данъчна основа -*** лв. и ДДС - *** лв. с предмет доставка на резервни части за автомобил-съединител; щора с механизъм комплект

7.Фактура № ***/16.12.2014г. с данъчна основа -*** лв. и ДДС - * лв. с предмет доставка на резервни части за автомобил-главина. стойка въздушен филтър, интерколер. тръби въздушни, радиатор, перка, дискове

8.Фактура № ***/30.12.2014г. с данъчна основа -*** лв. и ДПС - *** лв. с предмет доставка на резервни части за автомобил-броня, преден капак, фарове, водоустойчиви плоскости

9.Фактура №***/09.02.2015г. с данъчна основа -***лв. и ДДС - *** лв. с предмет на доставката : броня, фарове, решетка, маска с воден и климатичен радиатор, греда под броня, конзола и други и деветте издадени от „***" ЕООД ЕИК: *** за периода от 01.08.2014 г. до 28.02.2015г., с отказан данъчен кредит по тях в размер на ***лв.

За периода от 01.06.2015г. до 31.12.2015г. “***” ЕООД, с ЕИК: *** като доставчик на „***" ЕООД е издал седемнадесет  фактури, по които е отказан данъчен кредит в размер на ***лв. Фактурите са:

1.фактура № ***/02.06.2015г. с данъчна основа: *** лв. и ДДС *** лв., с предмет на доставката: „мост за ремарке, главина задна, брезент за ремарке, спирачни апарати".

2.фактура № ***/11.06.2015г. с данъчна основа *** лв. и ДДС *** лв ,с предмет на доставката: „диференциал, броня, скоростна кутия.

3.фактура №***/19.06.2015г. с данъчна основа *** лв. и ДДС *** лв., с предмет на доставката „заден мост коплект; маска с воден и климатичен радиатор комплект; семеринга главина."

4.фактура № ***/03.07.2015г. с данъчна основа *** лв. и ДДС *** лв., с предмет на доставката - разпределителен вал; маска с водени климатичен радиатор.

5.фактура № ***/17.07.2015г. , с данъчна основа  *** лв. и ДДС: *** лв., с предмет на доставката: „брезент за ремарке, мост на ремарке".

6.фактура № ***/07.08.2015г. с данъчна основа *** лв. и ДДС*** лв. с предмет на доставката: „цилиндрова главина, апарати, дюзи".

7.фактура № ***/12.08.2015г. с данъчна основа "*** лв. и ДДС: *** лв. предмет на доставката: „скоростна кутия".

8.фактура № ***/08.09.2015г. с данъчна основа *** лв. и ДДС: ***лв. с предмет на доставката: „брезент за ремарке, мост на ремарке".

9.фактура № ***/10.09.2015г. с данъчна основа *** лв. и ДДС *** лв., с предмет на доставка „охладител скоростна кутия, заден мост комплект, амортесьор кабина, въздуховод”.

10.фактура № ***/05.10.2015г. с данъчна основа *** лв. и ДДС: *** лв., с предмет на доставка „помпа, резервоар, спирачна камера".

11.фактура № ***/12.10.2015г. с данъчна основа *** лв.и ДДС *** лв., с предмет на доставка „щанга торсионна кабина; амортисьор кабина камиони, накладки предни, накладки задни, дискове".

12.фактура № ***/16.10.2015г. с данъчна основа : *** лв. и ДДС *** лв., с предмет на доставка „скоростна кутия".

13.фактура № ***/09.11.2015г. с данъчна основа *** лв. и ДДС*** лв., с предмет на доставка „щанга за ремарке, главина".

14.фактура № ***/11.11.2015г. с данъчна основа : ***лв.и ДДС *** лв., с предмет на доставката: „броня, колянов вал".

15.фактура № ***/09.12.2015г. с данъчна основа *** лв. и ДДС *** лв., с предмет доставка на резервни части : „интерколер. турбо Скания. горивна помпа, резервоар Скания".

16.фактура № ***/11.12.2015г. с данъчна основа *** лв. и ДДС *** лв., с предмет на доставката: „дюзи".

17.фактура № ***/21.12.2015г. с данъчна основа ***лв. и ДДС *** лв., с предмет доставка на резервни части: „стойки резервоар, сонда резервоар, комплект турбо компоунд, електромагнирен клапан, амортисьор кабина камиони".

“***”ЕООД, с ЕИК *** за м. януари 2016 г., като доставчик на „***" ЕООД е издал една фактура № ***/26.01.2016г., с данъчна основа *** лв. и ДДС *** лв., с предмет доставка на резервни части за МПС: главина задна, диференциал, интерколер и дюза. Отказан е данъчен кредит в размер на ***лв.

“***, с ЕИК *** за периода от 01.02.2016г. до 30.09.2016г., като доставчик на „***" ЕООД е издал следните шестнадесет фактури:

1.Фактура № ***/19.02.2016г., с данъчна основа ***лв. и ДДС *** лв., с предмет доставка на резервни части за автомобил-резервоар, спирачни камери и апарати, въздуховод.

2.Фактура №***/22.02.2016г., с данъчна основа *** лв. и ДДС *** лв., с предмет доставка на резервни части за автомобил-охладител за скоростна кутия.

3.Фактура №***/07.03.2016г., с данъчна основа *** лв. и ДДС *** лв., с предмет доставка на резервни части за автомобил-главина за ремарке, дюзи.

4.Фактура №***/14.03.2016г., с данъчна основа *** лв. и ДДС *** лв., с предмет доставка на резервни части за автомобил-горивна помпа,електромагнитен клапан, съединител, щанга, въздушен филтър, сензор изнасяне накладки.

5.Фактура №***/08.04.2016г., с данъчна основа *** лв. и ДДС *** лв., с предмет   доставка на резервни части за автомобил-охладител за скоростна кутия; интерколер".

6.Фактура №***/10.06.2016г., с данъчна основа *** лв. и ДДС *** лв., с предмет доставка на резервни части за автомобил-воден радиатор, главен кран въздух, дюзи.

8.Фактура №***/17.06.2016г., с данъчна основа *** лв. и ДДС *** лв., с предмет доставка на резервни части за автомобил-заден мост комплект, резервоар.

9.Фактура №***/08.07.2016г., с данъчна основа *** лв. и ДДС *** лв., с предмет доставка на резервни части за автомобил- преден мост комплект, дюзи.

10.Фактура №***/20.07.2016г.. с данъчна основа *** лв. и ДДС *** лв., с предмет доставка на резервни части за автомобил- разпределителен вал; резервоар; семеринга главина; стойка резервоар, сонда резервоар.

11.Фактура №***/08.08.2016г., с данъчна основа *** лв. и ДДС *** лв., с предмет доставка на резервни части за автомобил- накладки, спирачен диск, дюзи.

12.Фактура №***/24.08.2016г., с данъчна основа *** лв. и ДДС *** лв., с предмет доставка на резервни части за автомобил- колянов вал, заден мост комплект.

13.Фактура №***/12.09.2016г., с данъчна основа *** лв. и ДДС *** лв., с предмет доставка на резервни части за автомобил- маска с воден и климатичен радиатор комплект.

14.Фактура №***/14.09.2016г., с данъчна основа *** лв. и ДДС *** лв., с предмет доставка резервни части за автомобил - охладителна скоростна кутия, охладителни тръби, перка, резервоар.

15.Фактура №***/20.09.2016г., с данъчна основа *** лв. и ДДС *** лв., с предмет доставка на резервни части за автомобил - разпределителен вал и дюзи.

16.Фактура №***/26.09.2016г., с данъчна основа *** лв. и ДДС *** лв., с предмет доставка на резервни части за автомобил - скоростна кутия.

По посочените фактури е отказан данъчен кредит в размер на ***лв.

 

“***”ЕООД, с ЕИК *** за м. юли 2016г., като доставчик на “***“ ЕООД е издал:

1.Фактура № ***/15.06.2016г., с данъчна основа ***лв. и ДДС ***лв., с предмет доставка на резервни части: колянов вал, интерколектор и кардан.

2.Фактура № ***/20.06.2016г., с данъчна основа ***лв. и ДДС ***лв., с предмет доставка на резервни части: мост за ремарке, главина за ремерке, горивна помпа и охладител скоростна кутия.

По тези фактури е отказан е данъчен кредит в размер на ***лв.

 

“***” ЕООД, с ЕИК *** за м. октомври 2016 година като доставчик на „***" ЕООД е издал фактура   №100000063/17.10.2016г., с данъчна основа *** лв. и ДДС *** лв., с предмет на доставката „скоростна кутия". Отказан е данъчен кредит в размер на ***лв.

“***” ЕООД, с ЕИК  *** за периода от 01.11.2016 г. до 31.12.2016 г. като доставчик на „***" ЕООД е издал следните фактури:

1.Фактура № ***/09.11.2016 г. с данъчна основа *** лв. и ДДС 1220,00 лв,. с предмет на доставката: „воден резервоар, въздуховод. разпределителен вал, редуциращ винтил".

2.Фактура № ***/11.11.2016г. с данъчна основа *** лв. и ДДС *** лв., с предмет на доставката: „резервоар, комплект турбо компоунд”.

3.Фактура № ***/15.11.2016г. с данъчна основа *** лв. и ДДС *** лв., с предмет на доставката: „щанга ABS за ремарке, съединител, турбина".

4.Фактура № ***/05.12.2016 г. с данъчна основа *** лв. и ДДС *** лв., с предмет на доставката: „скоростна кутия, уплътнение, дискове, амортисьор кабина".

5.Фактура № ***/12.12.2016г. с данъчна основа *** лв. и ДДС *** лв., с предмет на доставката „брезент за ремарке, панти".

6. Фактура № ***/16.12.2016г. с данъчна основа *** лв. и ДДС **** лв., с предмет на доставката „цилиндрова глава, охладител и скоростна кутия“.

Отказаният данъчен кредит по тези шест фактури е в размер на***лв.

Органите по приходите са приели, че обективираните в посочените първични счетоводни документи доставки по отношение на “***, “***” ЕООД, “***”ЕООД, “***”ЕООД, „***" ЕООД, “***” ЕООД и “***” ЕООД, не са извършени реално, поради което не е налице предпоставката на чл. 68, ал. 1 от ЗДДС за признаване на данъчен кредит по чл. 69, ал. 1 от ЗДДС. Изводът за това е направен след подробно обсъждане на събраните в хода на ревизията доказателства, както и въз основа на направените от органите по приходите насрещни проверки на доставчиците, които са надлежно отразени в ревизионния доклад. Въз основа на отправено на основание чл. 37, ал. 3, във вр. с ал. 2 от ДОПК искане, ревизираното лице е представило изисканите му обяснения и писмени документи.

            На основание чл. 45 от ДОПК органите по приходите са извършили насрещни проверки на преките доставчици на данъчно задълженото лице. Изготвено е искане с № Р-22221018100130-040-001 от 05.05.2018г. до доставчика “*** за представяне на писмени доказателства, относими към преценката налице ли са предпоставките за приспадане на данъчен кредит по издадените от него фактури за периода от 02.2016г. до 12.2016г., като му е указано подробно какво следва да представи. Писмото е изпратено за връчване чрез пощенски оператор, като същото се е върнало на 14.06.2018г. с отбелязване “непознат на адреса”. Изпратено и на електронния адрес на дружеството, но не се върнало потвърждение за получаването му. На 16.06.2018г. е извършено посещение на място на адреса в гр. ***, магазин, които е и адрес за кореспонденция по чл. 8 от ДОПК и не е открито лице, което да получи искането. На 06.07.2018г. е направено второ посещение, като е съставен протокол № 1229089/06.07.2018г., с който е констатирано, че дружеството не е намерено на адреса и няма упълномощено лице за контакт с администрацията. Въз основа на това връчването е осъществено по реда на чл. 32, ал. 1 от ДОПК, за което са съставени протокол за качване и сваляне на табло. Така описаните действия са обективирани в протоколи, съставени в съответствие с изискванията на чл. 32, ал. 2 от ДОПК. Отразените в тях обстоятелства установяват наличието на предпоставките на чл. 32, ал. 1 от ДОПК за връчване на книжа чрез прилагане към досието. Приложени са разпоредбите на чл. 32, ал. 4 и ал. 5 от ДОПК, като на 17.07.2018 г. е залепено съобщение на определеното за това място в ТД НАП – ***и е свалено на 01.08.2018г.; изпратено е съобщение и по пощата на  адреса по чл. 28, т. 2 от ДОПК, с обратна разписка, което не е получено. Извършените действия са удостоверени в съответните протоколи. В указания срок проверяваният доставчик не е представил исканите му документи и обяснения. В съответствие с изискванията на чл. 50, ал. 2 от ДОПК е съставен протокол за извършена насрещна проверка на “*** № П-22002218001957-141-001/25.09.2018г..

В изпълнение на служебното начало данъчния орган е изследвал информацията съдържаща се в информационната система на НАП и при съпоставка с представените от проверяваното дружество и неговия доставчик е приел, че „***" ЕООД е декларирал гореописаните  фактури в дневниците си за продажби за съответния данъчен период. Дружеството в периода от 01.02.2016г.-30.09.2016 г., в който са декларирани извършени продажби към ревизираното лице има едно наето лице на трудов договор на длъжност „технически сътрудник в офис", като няма  подадени декларации обр.1 и обр.6 за периода на доставките. Дружеството не притежава собствени търговски обекти, както и складове за търговия с резервни части.  Не е подавало справка по чл.73 от ЗДДФЛ за изплатени доходи от наем на физически лица. Дружеството е имало регистриран ЕКАФП със следните данни: ИНФУ: ФУ с per. № 3700150, DY329813 и ИНФП:36420613. Фискалното устройство е регистрирано на името на „***" ЕООД с обект офис в гр. С.***. Не са представени разпечатки от контролна лента на регистрирания ЕКАФП. Направена е справка относно подавани ГДД, при която се установило, че не е подавана ГДД по чл. 92 от ЗКПО за 2016г., т.е. лицето не е декларирало приходи от дейността, включително приходи по посочените фактури с получател ревизираното лице. Направена е справка в масива на КАТ относно наличие на собствени транспортни средства, при която се установило, че „***" ЕООД не разполага със собствени ППС. Не е представен опис на авточастите, кой ги е приел, кой ги предал, натоварил, превозил, разтоварил; не е представен платежен документ за удостоверяване посоченото във фактурите плащане в брой. Извършена е проверка ИС - Справка за данни от генериране на Z отчета на ФУ,  която е установила, че липсват данни за извършени  продажби за периода от  01.02.2016г. до 30.09.2016г. от ФУ с per. № 3700150. Не е представен хронологичен регистър за сметка “стоки”, от които да е видно заприходяването на стоката по вид и количество, както и липсват документи от които да е видно по какъв начин е придобита.  „***" ЕООД има задължения към Републиканския бюджет в особено големи размери.

 Въз основана на изложеното е прието, че не е налице реалност на доставките и на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т.1 , във връзка с чл.6 от ЗДДС е отказано правото на ползване на данъчен кредит от ревизираното лице по фактури издадени от дружество „***" ЕООД в размер на *** лв.  

До “***” ЕООД е направено искане за представяне на документи и писмени обяснения с № П-22221918100128-040-001/05.06.2018г. за представяне на писмени доказателства, относими към преценката налице ли са предпоставките за приспадане на данъчен кредит по издадената от него фактура № ***/17.10.2016г.  Искането до доставчика за представяне на документи и писмени обяснения е връчено по електронната поща на дружеството на посочен от същото е-mail адрес, като препратката за получаване е активирана, но до приключване на ревизията не са представени никакви документи. Извършените действия са удостоверени в съответните протоколи. В указания срок доставчикът –“***” ЕООД не е представил исканите му документи и обяснения. В съответствие с изискванията на чл. 50, ал. 2 от ДОПК е съставен протокол за извършена насрещна проверка на –“***” ЕООД № П-22221918100128-041-001/25.09.2018г., подписан с електронен подпис на компетентния орган по приходите. В него са отразени обстоятелствата, установени в хода на проверката и на основание чл. 50, ал. 1 от ДОПК същият е доказателство за настъпването им. В изпълнение на служебното начало данъчния орган е изследвал информацията съдържаща се в информационната система на НАП и при съпоставка с представените от проверяваното дружество и неговия доставчик е приел, че –“***” ЕООД е регистрирано лице по реда на ДОПК с ЕИК: *** в ТД на НАП С., офис „***". Дружеството е регистрирано лице по реда на ЗДДС, считано от 28.05.2008г. по инициатива на лицето и е дерегистрирано при установени обстоятелства по чл. 176 от ЗДДС на 04.05.2017г. При извършена проверка в информационният масив е установено, че „***" ЕООД е декларирал фактура №***/17.10.2016г в дневника за продажби за м.10.2016 г. Вписаният в нея предмет на доставката е „услуги", без да се конкретизира какъв е видът на същата. Установено е, че дружеството има декларирани два търговски обекта- офиси в гр. С.***, но не е установено тези обекти  наети ли са, от кого са наети и към момента на доставката за какви цели са били използвани. Не разполага със собствени или наети недвижими имоти, от което може да се направи извода, че предприятието не притежава собствени търговски обекти и складове за търговия с резервни части. Проверяваното лице не е декларирало складови бази за извършване на дейността, т.е. няма представени доказателства къде точно на какъв адрес е съхранявана стоката и преди продажбата й. Не е подавало справка по чл.73 от ЗДДФЛ за изплатени доходи от наем на физически лица за 2016г.. За периода от 01.10.2016г.-31.10.2016г., в който е декларирана извършена продажба към ревизираното лице, са наети общо 2 лица на трудов договор, едно е административен персонал и едно лице е на длъжност „оператор, инсталиране на софтуер". Дружеството е имало регистриран ЕКАФП със следните данни: ИНФУ: ФУ с per. № ***, DY *** и ИНФП: ***, като при извършена проверка ИС - Справка за данни от Z отчети на ФУ липсва дата и час на генериране на Z отчет и отчет за извършени продажби за периода 10.10.2016 г. - 31.10.2016 г. от ФУ с per. № ***. Дружеството не разполага със собствени ППС. „***" ЕООД декларира доставки в особено големи размери, без да се конкретизира предмета по същите. При преглед на дневниците за покупки на проверяваното лице в ПП ВАТ е установено, че основни негови доставчици са лица от рисков профил. Като предмет на доставка се вписва „покупка на стоки", без да е конкретизиран точният вид на доставката. Не е представен хронологичен регистър за сметка “стоки”, от които да е видно заприходяването на стоката по вид и количество, както и липсват документи от които да е видно по какъв начин е придобита.  „***" ЕООД има задължения към Републиканския бюджет в особено големи размери.

Въз основа на изложеното е прието, че не е налице реалност на доставките и на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т.1 , във връзка с чл.6 от ЗДДС е отказано правото на ползване на данъчен кредит от ревизираното лице по фактури издадени от дружество „***" ЕООД в размер на 1024.80 лв.  

 

От “***”ЕООД и на основание чл. 37, ал. 2 и ал. 3 от ДОПК е изготвено искане до доставчика за представяне на писмени доказателства, относими към преценката налице ли са предпоставките за приспадане на данъчен кредит по издадените  от него фактури № ***/15.06.2016г. и № ***/20.06.2016г с № П-22221018100127-040-001/05.06.2018г. Искането до доставчика за представяне на документи и писмени обяснения е изпратено за връчване на декларирания от дружеството ел. адрес и документът е изтеглен на 05.06.2018г., но в срока не са представени документи и обяснение. На 12.07.2018г. е направено посещение на адреса и на адреса по чл. 8 от ДОПК. Съставен е протокол. Направено е второ посещение на 01.08.2018г., като е съставен протокол № 12291106/01.08.2018г., с който е констатирано, че дружеството не е намерено на адреса и няма упълномощено лице за контакт с администрацията. Въз основа на това връчването е осъществено по реда на чл. 32, ал. 1 от ДОПК, за което са съставени протокол за качване и сваляне на табло. Така описаните действия са обективирани в протоколи, съставени в съответствие с изискванията на чл. 32, ал. 2 от ДОПК. Отразените в тях обстоятелства установяват наличието на предпоставките на чл. 32, ал. 1 от ДОПК за връчване на книжа чрез прилагане към досието. Приложени са разпоредбите на чл. 32, ал. 4 и ал. 5 от ДОПК, като на 02.08.2018г. е залепено съобщение на определеното за това място в ТД НАП – ***и е свалено на 17.08.2018г. Извършените действия са удостоверени в съответните протоколи. В указания срок проверяваният доставчик не е представил исканите му документи и обяснения. Съставен е протокол за извършена насрещна проверка на ***”ЕООД № П-222210181100127-141-001/25.09.2018г..

В изпълнение на служебното начало данъчния орган е изследвал информацията съдържаща се в информационната система на НАП и при съпоставка с представените от проверяваното дружество и неговия доставчик е приел, че – „***”ЕООД„ е регистрирано лице по реда на ДОПК с ЕИК: *** в ТД на НАП С. офис „Център". Дружеството е регистрирано лице по реда на ЗДДС, считано от 25.03.2013г. по инициатива на лицето и е дерегистрирано на 16.09.2016г. при установени обстоятелства по чл. 176 от ЗДДС. Фактурите са декларирани в дневника за продажби за м. 06.2016 г., с предмет  на доставката е „покупка", без да се конкретизира какъв е видът на същата. Дружеството е декларирало два търговски обекта- офиси в гр. С., находящи се на ул. „***" и ул. „***". Тъй като не са представени документи /договори за наем/ не е установено тези обекти наети ли са, от кого са наети и към момента на доставката за какви цели са били използвани. От извършена  проверка в имотния регистър на службата по вписванията, е констатирано, че дружеството няма имотна партида, поради което следва, че дружеството не притежава собствени търговски обекти и складове за търговия с резервни части. “***”  ЕООД не е подавало справка по чл.73 от ЗДДФЛ за изплатени доходи от наем на физически лица. Извършена е проверка в информационната система на НАП, относно подадени уведомления за  сключени и прекратени трудови договори за 06.2016г., при което е установено, че ревизираното лице има три наети лица, едно на длъжност “офис мениджър” и две на длъжност “шофьор”.  Анализирано е, че наетите лица не би могло да се приеме, че са използвани за извършването на декларираните доставки и за каква точно доставка като вид дейност. „***" ЕООД е имало регистрирани ЕКАФП със следните данни: ИНФУ: DY *** и ИНФП: ***, като от справка за данни от Z отчети на ФУ липсва дата и час на генериране на Z отчета, не са регистрирани продажби за периода 01.06.2016 г. - 30.06.2016 г. от ФУ с peг. № ***. „***" ЕООД не е публикувало годишен финансов отчет за 2016г.. От справка в масива на КАТ е установено, че дружеството има собствени транспортни средства-влекач с per. номер ***, марка ***, поставен под запор през м.09. 2016 г. В дневниците си за покупки и продажби декларира доставки в особено големи размери, а предмета е “продажби”, “услуги”. Не представя хронологичен регистър за сметка “стоки”, от които да е видно заприходяването на стоката по вид и количество, както и липсват документи от които да е видно по какъв начин са придобити.  „***”ЕООД има задължения към Републиканския бюджет в особено големи размери.

Въз основа на изложеното е прието, че не е налице реалност на доставките и на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т.1 , във връзка с чл.6 от ЗДДС е отказано правото на ползване на данъчен кредит от ревизираното лице по фактури издадени от дружество ***”ЕООД в размер на *** лв.  

Изготвено е искане до доставчика “***" ЕООД за представяне на писмени доказателства, относими към преценката налице ли са предпоставките за приспадане на данъчен кредит по издадената  от него фактура 1000001213/26.01.2016. Искането е изпратено по електронен път и на 17.07.2018г. е получено потвърждение за получаването му. Документи не са представени.  Направено е и посещение на адреса, при което не е открит управителя на дружеството или негов пълномощник за връзка с органите по приходите. Извършените действия са удостоверени в съставен протокол № 1229103/12.07.2018г.

Въз основа на това и в изпълнение на служебното начало данъчния орган е изследвал информацията съдържаща се в информационната система на НАП и е приел, че „***" ЕООД е регистрирано лице по реда на ДОПК с ЕИК: 160117124 в ТД на НАП С., офис „***". Дружеството е регистрирано лице по реда на ЗДДС, считано от 13.09.2007 г. по инициатива на лицето и е дерегистрирано на 16.02.2016 г. при установени обстоятелства по чл. 176 от ЗДДС. От извършена проверка в имотния регистър на службата по вписванията е констатирано, че „***" ЕООД няма имотна партида, по която да са направени вписвания и отбелязвания за собственост на недвижими имоти и наемни договори за такива. Направен е извод, че предприятието не притежава собствени търговски обекти и складове за търговия с резервни части. При направена справка в дневниците за покупки на лицето не се установени включени фактури с предмет „наемни вноски". Направена е проверка за изплащане на суми по чл. 73 от ЗДДФЛ на наети лица и е установено, че не са изплащани суми за 2016 г., включително за изплатени доходи от наем на физически лица. Извършена е проверка в информационната система на НАП, относно подадени Уведомления за сключени и прекратени трудови договори, при която проверка е установено, че за периода 01.01.2016г.-31.01.2016г., в който е декларирана извършена продажба към ревизираното лице,  има едно наето лице като административен персонал. Основна дейност на дружеството е „Даване под наем и оперативен лизинг на лекотоварни автомобили без водач".  Има регистриран  касов апарат с данни на ЕКАФП: ИНФУ: DY *** и ИНФП: ***, които е  регистриран с адрес гр. С.*** със срок до 28.08.2015 г.. След тази дата няма регистриран ЕКАФП и извършвани продажби, видно от ИС - Справка за данни от Z отчети на ФУ. Към процесната фактура е приложена фискална касова бележка от регистрирано на името на доставчика ФУ, което с изтекъл срок. Дружеството не е подавало ГДД по чл. 92 от ЗКПО за 2016г. От справка в масива на КАТ е установено, че дружеството разполага с лек автомобил с peг. номер СВ8105ВМ, марка опел Монтерей. В дневниците за покупки и продажби, дружеството декларира доставки в особено големи размери, без да  посочва предмет по същите. При преглед на дневниците за покупки на проверяваното лице в ПП ВАТ е установено, че основни негови доставчици са лица от рисков профил. Като предмет на доставка се вписва „покупка на стоки/услуга", без да е конкретизиран точният вид на доставката. Дружеството не представя хронологичен регистър за сметка „Стоки", от който да е видно заприходяването и изписването на стоката по вид и количество, съответно да се докаже по какъв начин е придобита -липсва документ за придобиване. Дружеството  има задължения към Републиканския бюджет в особено големи размери.

Наличието на сключен трудов договор, не обезпечава по безспорен начин наличието на трудов ресурс, тъй като няма доказателства, че наетото лица е използвано за извършването на декларираните доставки и за какви точно доставки като вид дейност. Не са налице данни за участие на управителя на дружеството с личен труд при извършване на доставката. Въз основа на изложеното е прието, че не е налице реалност на доставките и на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т.1 , във връзка с чл.6 от ЗДДС е отказано правото на ползване на данъчен кредит от ревизираното лице по фактури издадени от дружество “***" ЕООД в размер на 1502.80 лв.  

От “***”ЕООД проверяващите с № П-22220218100122-040-001/05.06.2018г. са изискали  на основание чл. 37, ал. 2 и ал. 3 от ДОПК да представи писмени доказателства, относими към преценката налице ли са предпоставките за приспадане на данъчен кредит по издадените  от него девет фактури,  към “***” ЕООД. Писмото е изпратено на посочения от доставчика електронен адрес, но не е доставено, защото имейла не е намерен. Изпратено е за връчване чрез пощенски оператор, като същото се е върнало на 12.06.2018г. с отбелязване “непознат на адреса”. На 16.07.2018г. е извършено посещение на място на адреса за кореспонденция и не е открито лице, което да получи искането. На 31.07.2018г. е направено второ посещение, като е съставен протокол № 1229104/31.07.2018г., с който е констатирано, че дружеството не е намерено на адреса и няма упълномощено лице за контакт с администрацията. Въз основа на това връчването е осъществено по реда на чл. 32, ал. 1 от ДОПК, за което са съставени протокол за качване и сваляне на табло. Така описаните действия са обективирани в протоколи, съставени в съответствие с изискванията на чл. 32, ал. 2 от ДОПК. Отразените в тях обстоятелства установяват наличието на предпоставките на чл. 32, ал. 1 от ДОПК за връчване на книжа чрез прилагане към досието. Приложени са разпоредбите на чл. 32, ал. 4 и ал. 5 от ДОПК, като на 01.08.2018 г. е залепено съобщение на определеното за това място в ТД НАП – ***и е свалено на 16.08.2018г.. Извършените действия са удостоверени в съответните протоколи. В указания срок проверяваният доставчик не е представил исканите му документи и обяснения. Съставен е протокол за извършена насрещна проверка на “***”ЕООД с№ П-22221018100123-141-001/25.09.2018г.. Въз основа на това и в изпълнение на служебното начало данъчния орган с протокол № 1268756/03.09.2018г. приобщил всички доказателства събрани в хода на предходната ревизия по отношение на този доставчик и е  изследвал информацията съдържаща се в информационната система на НАП и е приел, че “***”ЕООД е регистрирано лице по реда на ДОПК с ЕИК: *** в ТД на НАП С., офис „Център". Дружеството е регистрирано лице по реда на ЗДДС, считано от 11.10.201Зг. по инициатива на лицето и е дерегистрирано на 24.02.2015 г., при установени обстоятелства по чл. 176 от ЗДДС. От извършена проверка в имотния регистър на службата по вписванията е констатирано, че “***”ЕООД  няма имотна партида, по която да са направени вписвания и отбелязвания за собственост на недвижими имоти и наемни договори за такива. Изведен е извод, че предприятието не притежава собствени търговски обекти и складове за търговия с резервни части. При направена справка в дневниците за покупки на лицето не са установени включени фактури с предмет „наемни вноски". Направена е проверка за изплащане на суми по чл. 73 от ЗДДФЛ на наети лица и е установено, че не са изплащани суми за 2014 и 2015г., включително за изплатени доходи от наем на физически лица. Извършена е проверка в информационната система на НАП, относно подадени Уведомления за сключени и прекратени трудови договори, при която проверка е установено, че за процесния период, в които са издадени фактурите дружеството има едно наето лице на длъжност “готвач”. Дружеството не е подавало ГДД по чл. 92 от ЗКПО за 2014г. и 2015г. и не е декларирало приходи от дейност, в т.ч. и от процесните фактури. Не разполага със собствени транспортни средства. Имало е регистриран касов апарат  ЕКАФП с данни: ИНФУ:DУ*** и ИНФП:*** с обект офис в гр. С.***. Към фактурите са приложени заявки за закупуване на консумативи от *** ЕООД, както и фискални бележки, издадени от посоченото ФУ.  При извършена проверка в ИС - Справка за записани регистрационни данни за ФУ, е установено, че ЕКАФП е отписан на 21.11.2014г. За проверявания период са отчетени само 2 бр. покупки на 09.08.2014г. по бон № 76 за сумата от 14 400.00 лв. и на 08.08.2014 г. /извършени покупки от 9 лица на стойност общо *** лв./. Издадените бонове на посочените дати са извън периода цитираните фактури свързани с проверката т.е. за периода на проверката не са издавани фискални бонове. Дружеството  има задължения към Републиканския бюджет в особено големи размери.

Въз основа на това е прието, че наличието на сключен трудов договор, не обезпечава по безспорен начин наличието на трудов ресурс, тъй като няма доказателства, че наетото лице е използвано за извършването на декларираните доставки и за какви точно доставки като вид дейност. Не са налице данни за участие на управителя на дружеството с личен труд при извършване на доставката. Въз основа на изложеното е прието, че не е налице реалност на доставките и на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т.1 , във връзка с чл.6 от ЗДДС е отказано правото на ползване на данъчен кредит от ревизираното лице по фактури издадени от дружество “***”ЕООД  в размер на *** лв.   

От “***”ЕООД проверяващите с № П-22220218100122-040-001/05.06.2018г. са изискали  на основание чл. 37, ал. 2 и ал. 3 от ДОПК да представи писмени доказателства, относими към преценката налице ли са предпоставките за приспадане на данъчен кредит по издадените  от него шест фактури, издаден към “*** ” ЕООД. Писмото е изпратено на посочения електронен адрес, но не е получено потвърждение за получаването му. Изпратено е за връчване чрез пощенски оператор, като същото се е върнало с отбелязване “непознат на адреса”. На 12.07.2018г. е извършено посещение на място на адреса и не е открито лице, което да получи искането. На 01.08.2018г. е направено второ посещение, като е съставен протокол № 1229112/01.08.2018г., с който е констатирано, че дружеството не е намерено на адреса и няма упълномощено лице за контакт с администрацията. Въз основа на това връчването е осъществено по реда на чл. 32, ал. 1 от ДОПК, за което са съставени протокол за качване и сваляне на табло. Така описаните действия са обективирани в протоколи, съставени в съответствие с изискванията на чл. 32, ал. 2 от ДОПК. Отразените в тях обстоятелства установяват наличието на предпоставките на чл. 32, ал. 1 от ДОПК за връчване на книжа чрез прилагане към досието. Приложени са разпоредбите на чл. 32, ал. 4 и ал. 5 от ДОПК, като на 01.08.2018 г. е залепено съобщение на определеното за това място в ТД НАП – ***и е свалено на 17.08.2018г.. Извършените действия са удостоверени в съответните протоколи. В указания срок проверяваният доставчик не е представил исканите му документи и обяснения. Съставен е протокол за извършена насрещна проверка на – “***”ЕООД № П-22220218100122-141-001/25.09.2018г.

Въз основа на това и в изпълнение на служебното начало данъчния орган с протокол № 1268756/03.09.2018г. приобщил всички доказателства събрани в хода на предходната ревизия по отношение на този доставчик и е изследвал информацията съдържаща се в информационната система на НАП. Приел е, че “***”ЕООД е регистрирано лице по реда на ДОПК с ЕИК: *** в ТД на НАП С., офис „***". Дружеството е регистрирано лице по реда на ЗДДС, считано от 18.04.2016г. по инициатива на лицето и е дерегистрирано на 23.12.2016г., при установени обстоятелства по чл. 176 от ЗДДС. От извършена проверка в имотния регистър на службата по вписванията е констатирано, че “***”ЕООД няма декларирани търговски обекти и складови бази собствени и/или наети, от които да извършва дейността. В процесиния период няма наети лица на трудов договор.  Направена е проверка за изплащане на суми по чл. 73 от ЗДДФЛ на наети лица и се установи, че не са изплащани суми за 2016г., включително за изплатени доходи от наем на физически лица. Дружеството не е подавало ГДД по чл. 92 от ЗКПО за 2016г..  Не разполага със собствени транспортни средства. Имало е регистриран касов апарат  ЕКАФП с данни: ИНФУ:DУ*** и ИНФП:***, регистрирано на адрес гр. С.***. От съпоставка на декларираните доставки в информационната система на НАП проверяващите са установили, че в дневниците за покупко и продажба са декларирани доставки в особено големи размери, без да е посочен конкретен предмет на доставката, а е вписвано “стока”, “услуга”. Дружеството  има задължения към Републиканския бюджет в особено големи размери.

Въз основа на това е прието, че не е налице реалност на доставките и на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т.1 , във връзка с чл.6 от ЗДДС е отказано правото на ползване на данъчен кредит от ревизираното лице по фактури издадени от дружество ***”ЕООД в размер на ***лв..   

От “***” ЕООД, с ЕИК: *** проверяващите с № П-22221018100121-040-001/05.06.2018г. са изискали  на основание чл. 37, ал. 2 и ал. 3 от ДОПК да представи писмени доказателства, относими към преценката налице ли са предпоставките за приспадане на данъчен кредит по издадените  от него седемнадесет фактури, издадени към “*** ” ЕООД. Писмото е изпратено на посочения електронен адрес, но не е получено потвърждение за получаването му. Изпратено е за връчване чрез пощенски оператор, като същото се е върнало на 12.06.2018г. с отбелязване “непознат на адреса”. На 17.07.2018г. е извършено посещение на място на адреса и не е открито лице, което да получи искането. На 02.08.2018г. е направено второ посещение, като е съставен протокол № 1229105/02.08.2018г., с който е констатирано, че дружеството не е намерено на адреса и няма упълномощено лице за контакт с администрацията. Въз основа на това връчването е осъществено по реда на чл. 32, ал. 1 от ДОПК, за което са съставени протокол за качване и сваляне на табло. Така описаните действия са обективирани в протоколи, съставени в съответствие с изискванията на чл. 32, ал. 2 от ДОПК. Отразените в тях обстоятелства установяват наличието на предпоставките на чл. 32, ал. 1 от ДОПК за връчване на книжа чрез прилагане към досието. Приложени са разпоредбите на чл. 32, ал. 4 и ал. 5 от ДОПК, като на 03.08.2018г. е залепено съобщение на определеното за това място в ТД НАП – ***и е свалено на 20.08.2018г.. Извършените действия са удостоверени в съответните протоколи. В указания срок проверяваният доставчик не е представил исканите му документи и обяснения. В съответствие с изискванията на чл. 50, ал. 2 от ДОПК е съставен протокол за извършена насрещна проверка на “***” ЕООД № П-22221018100121-141-001/25.09.2018г

Въз основа на това и в изпълнение на служебното начало данъчния орган с протокол № 1268756/03.09.2018г. приобщил всички доказателства събрани в хода на предходната ревизия по отношение на този доставчик и е изследвал информацията съдържаща се в информационната система на НАП. Приел е, че “***” ЕООД, с ЕИК: *** е регистрирано лице по реда на ДОПК с ЕИК: *** в ТД на НАП С., офис „***". Дружеството е регистрирано лице по реда на ЗДДС, считано от 07.03.2000г. по инициатива на лицето и е дерегистрирано на 05.01.2016г. при установени обстоятелства по чл. 176 от ЗДДС. От извършена проверка в база данни на НАП е констатирано, че “***” ЕООД има деклариран офис в гр. С.***. Няма декларирани складови бази. Притежава поземлен имот, върху който е изградена мандра в гр. П.***, с наложена върху нея възбрана. Притежава и част от поземлен имот, ведно с част от изградена върху него сграда-почивна база, находяща се в гр. Б.***, общ. ***.  В процесния период няма наети лица на трудов договор.  Направена е проверка за изплащане на суми по чл. 73 от ЗДДФЛ на наети лица, при което е установено, че не са изплащани суми за 2016г., включително за изплатени доходи от наем на физически лица. Дружеството не е подавало ГДД по чл. 92 от ЗКПО за 2015г..  Не разполага със собствени транспортни средства. Имало е регистрирани касови апарати  ЕКАФП с данни: ИНФУ:DУ*** и ИНФП:***, регистрирано на адрес гр. С.*** и ИНФУ:DУ*** и ИНФП:*** на адрес гр. С.***. След проследяване на записани регистрационни данни за ФУ е установено, че единствено за дати 05.10.2015г. и 10.09.2015г. са отчетени продажби. Дружеството не разполага със собствени транспортни средства. От съпоставка на декларираните доставки в информационната система на НАП проверяващите са установили, че в дневниците за покупко и продажба са декларирани доставки в особено големи размери, без да е посочен конкретен предмет на доставката, а е вписвано “стока”, “услуга”. Дружеството  има задължения към Републиканския бюджет в особено големи размери. Съставен е протокол за насрещна проверка № П-22221018100121-040-001/25.09.2018г.

Проверяващите са установили, че доставчици на “***” ЕООД са “***”ЕООД, с ЕИК ***, “***”, с ЕИК ***, “***”ЕООД, с ЕИК ***, “***”ЕООД, с ЕИК ***, поради което и за изясняване от фактическа страна и с цел установяване на закупените резервни части са им извършени насрещни проверки, за декларираните в дневниците за покупка на “***” фактури.

Изпратени са и до четиримата доставчика искания за представяне на писмени документи и обяснения, като нито едно от дружествата не е представило изисканите документи свързани с извършени от тяхна страна доставки. От проверка в информационният масив е установено, че нито едно от дружествата не е декларирало никакви продажби към  “***” ЕООД за периодите, за които са издадени процесните фактури. Въз основа на това е прието, на основание чл. 37, ал. 4 от ДОПК, че същите не съществуват. Прието е, че не е налице реалност на доставките между предходните доставчици на “***” ЕООД. Въз основа на това е прието, че не е налице реалност на доставките и на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т.1 , във връзка с чл.6 от ЗДДС е отказано правото на ползване на данъчен кредит от ревизираното лице по фактури издадени от дружество “***” ЕООД в размер на ***лв..   

Ревизиращият екип е установил, че през периода обхващан от ревизията дружеството жалбоподател е ползвало услугите на “***”ЕООД и “***”ЕООД. Във връзка с това са направени насрещни проверки на тези две дружества, приключили с протоколи за извършени насрещни проверки с №№ П-22220618100755-141-001/25.09.2018г. и П-29002918100753-141-001/25.09.2018г. И двете дружества са представили документи и писмени обяснения. Съответно проверяващите са установили, че  издадените три броя фактури от “***”ЕООД към “***”ЕООД са свързани с ремонтни дейности на конкретно индивидуализирани  авточасти. Прието е, че ремонтните дейности са реално извършени в сервизна база на дружеството, находяща се в гр. С.***. Има конкретно посочени лица, които са приели заявката и съответно са посочени лицата, извършили ремонтните дейност. Две от фактурите са заплатени в брой от управителя на “***”ЕООД, а третата е платена по банков път, за което е представено дневно извлечение от банка “*** ”ЕАД. Съответно и “***”ЕООД е представило доказателства и писмени обяснения във връзка с издадените от него 23 фактури. Представени са доказателства за всички издадени фактури, по видове дейности, стоки или услуги, период на доставките, посочено е МПС-то на което са вложени различните авто-части. Въз основа на това е прието, че е налице реалност на извършените доставки и услуги по тези фактури.

Проверяващите са направили съпоставка със справката на “***”ЕООД относно извършени ремонтни дейности и закупени части и са приели, че ремонтите на влекачите, собственост на ревизираното лице /всички с марка Скания/, се извършват в лицензиран сервиз на „***" ЕООД с ЕИК *** и „***" ЕООД с ЕИК ***, за което „***" ООД разполага с покупни фактури. Ремонтите, извършвани от посочените доставчици, са с предоставяни и поставяни техни резервни части, съобразно марката, модела на транспортното средство и с доказан произход предвид гаранционните условия на сервизите. По отношение на останалите доставчици е прието, че не са налице доказателства за фактурираните резервни части, от които да е видно с какъв произход са, предназначени ли са именно за влекачи *** и ***, каква е причината да бъдат закупувани допълнително резервни части, предвид факта, че „***" ООД работи с лицензирани сервизи, в които получава гаранция за извършената услуга. От представените подробно справки за извършените ремонти от на „***" ЕООД с ЕИК *** и „***" ЕООД с ЕИК *** са установени периодите, през които са извършвани професионално ремонти и то в оторизираните сервизи с оригинални части на ***и ***. Такъв принцип е следван и за  извършваните ремонти  извън страната. Въз основа на всички описани действия е прието, че  стоките, фактурирани като предмет на доставките, за които се претендира приспадане на данъчен кредит изобщо липсват, т.е. липсва предмет на доставката.

 С ревизионен акт № Р-22002218001957-091-001от 21.11.2018г., издаден от К. М. и въз основа на ревизионен доклад № Р-22002218001957-092-001 от 28.09.2018г. са установени основания за допълнително определяне на задължения за ДДС в размер на ***лв. и начислени лихви към дата на издаване на ревизионния доклад поради отказано право на данъчен кредит по издадени от “***, “***” ЕООД, “***”ЕООД, “***”ЕООД, „***" ЕООД, “***” ЕООД и “***” ЕООД по описаните по-горе фактури за периодите: 01.08.2014г. – 31.12.2014г., 01.02.2015г.-28.02.2015г., от 01.06.2015г. до 31.12.2015г., от 01.01.2016г. до 30.04.2016г. и от 01.06.2016г. до 31.12.2016г..

В хода на съдебното производство, за  изясняване спора от фактическа страна и  в изпълнение на служебното начало, съдът допусна с протоколно определение от 17.05.2019г.  изслушване на съдебно-техническа експертиза, с конкретно формулирани въпроси от техническо естество, пряко свързани с фактурираните резервни части, както и допусна изслушване на съдебно-счетоводна експертиза с въпроси поставени от жалбоподателя и допълнени от съда. В указания срок жалбоподателя представи доказателства за внесен депозит за изготвяне на ССЕ, а допусната техническа експертиза бе заличена.

Заключението на изготвената съдебно-счетоводната експертиза, ведно с дадените уточнения и допълнения, като неоспорено от страните и като изготвено от компетентно лице се цени като годно доказателство. Въз основа на него се приема, че жалбоподателя „***"ЕООД, гр. Перник, с ЕИК *** е еднолично дружество с адрес за кореспонденция и адрес по чл.8 от ДОПК, гр. Перник, ул. „Ленин" №60. Същото прилага двустранна форма на счетоводните записвания, като прилага Националните стандарти за финансови отчети за малки и средни предприятия.  Същото е водило редовно счетоводство. Основни доставчици за процесните периоди са „***"ЕООД, „***"ЕООД, „***"ЕООД, „***" ЕООД, „***"ЕООД, „***" ЕООД и „***" ЕООД. Издадените данъчни фактури от тези доставчици отговарят изцяло на изискванията на чл.7 от Закона за счетоводството. В процесния период от 01.08.2014г. до 31.12.2016г. дружеството е извършвало транспортна дейност с товарни автомобили-влекач СКАНИЯ Р 420 ЛА 4 X 2 МНА с peг. ***, влекач „*** „ *** с peг. номер *** и считано от 03.02.2016 г. влекач *** с peг. номер РК ***. Товарните автомобили са придобити като такива втора употреба. При проверка на първични и вторични документи, оборотните ведомости, главните книги на дружеството към 31.12.2014 г., 31.12.2015г. и 31.12.2016г., аналитичната отчетност на счетоводна сметка №302 „Материали" в съответната аналитична пардита, синтетичните и аналитични регистри, на сч. сметка №207 „Транспортни средства", на счетоводна сметка №401 „Доставчици", на счетоводна сметка №411 „Клиенти", на сметка №4531 „ДДС на покупките", на счетоводна сметка 4532 „ДДС на продажбите", на счетоводна сметка 4539"ДДС за внасяне", на сч. сметка №601 „ Разходи за материали," на сч. сметка №703 „Приходи от продажба на услуги" е установило, че получените резервни части по фактурите са осчетоводени първоначално в дебита на счетоводна сметка №302 „Материали" в съответната аналитична партида и дебита на счетоводна сметка №4531 „ДДС на покупките" срещу кредитиране на счетоводна сметка №401 „Доставчици", по аналитичната сметка на съответния доставчик. Изписването на закупените резервни части е извършвано след влагането им по принадлежност в МПС, в разходите за дейността със счетоводни операции, като е дебитирана счетоводна сметка №601 „Разходи за материали" и кредитирана счетоводна сметка №302 „Материали" по аналитични партиди. Изписването на материалите е извършено по метода на средно претеглената им цена. По счетоводните документи към 31.12.2014 г., 31.12.2015г. и 31.12.2016г. в дружеството няма налични резервни части, невложени в дейността, от процесните доставчици. Разплащането на фактурите е извършено по касов път, като е дебитирана счетоводна сметка №401 „Доставчици", по аналитичната сметка на доставчика и кредитирана сч. сметка №501 „Каса в лева". Според експерта счетоводните операции са намерили правилно отражение в счетоводните регистри на дружеството за съответните месеци, периоди и години. Според вещото лице,   „***" ЕООД, „***"ЕООД и „***"ЕООД в периодите за които са издадени от тези дружества спорните фактури, последните са водили редовно счетоводната си отчетност.

Анализирало е дейността на реализираните услуги - международен и автомобилен превоз на товари на територията на Общността и е направило изчисления, от които се установява, че общо реализираните услуги от извършените превози  от трите влекача с ремаркета за периода от 01.08.2014г. до 31.12.2016г., са в размер *** лв. и ДДС ***лв., а извършените разходи за резервни части по влекачи и ремаркета за същия период по процесиите фактури са в общ размер на *** лева. Счита, че разходите за резервни части са пряко свързани с  независимата му икономическа дейност.

След необходимите изчисления вещото лице посочва, че отказания на „***“ЕООД данъчен кредит по доставчици е както следва: ***ЕООД  - ***лв.;  „***" ЕООД - *** лв.;  „***“'ЕООД-*** лв.; „***" ЕООД-*** лв.;  „***"ЕООД-*** лв.; „***" ЕООД-*** лв. и „***" ЕООД-*** лв.

Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, настоящият състав и на основание чл. 160, ал. 2 от ДОПК, намира от правна страна следното:

            Ревизионният акт, е издаден от компетентен орган /чл. 119, ал. 2 от ДОПК/ и в предвидената от чл. 120, ал. 1 и ал. 3 от ДОПК форма. Съдържа всички реквизити съгласно чл. 120, ал. 1, т. 1 – т. 8 от ДОПК. Посочено е името и длъжността на органите, които го издават, номерът и датата на издаването му, данни за ревизираното лице, обхвата на ревизията, извършените действия в хода на ревизионното производство, мотивите за издаването му, разпоредителна част, в която са определени задълженията на ревизираното лице, пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва и подпис на издателя му. В съответствие с чл. 120, ал. 2 от ДОПК към ревизионния акт е приложен ревизионния доклад, който е неразделна негова част. Ревизионният акт е издаден в срока по чл. 119, ал. 2 от ДОПК. Производството, послужило за това е протекло при спазване на предвидените процесуални правила и не са допуснати нарушения на нормите, които го регламентират. Съобразена е отмяната на предходния ревизионен акт, като ревизията е възложена на друг орган по приходите. Във връзка с дадените указания в отменителното решение са извършени повторно действия и са събрани годни доказателства. Всички искания за представяне на доказателства и обяснения са свеждани до знанието на доставчиците. Видно от протоколи с 1229089/06.07.2018г., 12291106/01.08.2018г.,  1229104/31.07.2018г., 1229112/01.08.2018г., 1229105/02.08.2018г. е, че проверяващите са посетили адресите по чл. 8 от ДОПК и адреса за кореспонденция на “***”ЕООД, “***”ЕООД,  “***”ЕООД, “***”ЕООД и “***“ЕООД, съгласно изискванията на чл. 32, ал. 1 от ДОПК и не са открили лице, което да приеме съобщенията. Посочените протоколи са изготвени от компетентен орган, в изискуемата от закона форма и затова на основание чл. 50, ал. 1 от ДОПК се ползват с материална доказателствена сила относно отразените в тях обстоятелства. В тежест на жалбоподателя е, в хода на съдебното производство, да ги обори при условията на пълно и главно доказване. Той не е ангажирал доказателства опровергаващи, фактите, обективирани в протоколите, а и реално няма възражения по връчването. Затова няма основание да се приеме, че не са били налице условията на чл. 32, ал. 1 от ДОПК за връчване на исканията чрез прилагане към досието. Приобщените писмени доказателства по несъмнен начин установяват изпълнението на разпоредбите на чл. 32, ал. 4 – ал. 7 от ДОПК.  Искането за представяне на доказателства и обяснения от доставчиците  „***”ЕООД и “***”ЕООД им е връчено по електронен път, което е установено по реда на чл. 30, ал. 6 от ДОПК. Въз основа на това се приема, че не са налице нарушения свързани с процесуалните правила относно събиране на  данни, сведения, документи, книжа, носители на информация и други доказателства, отнасящи се до фактите и обстоятелствата, подлежащи на установяване.  От приложените по делото доказателства не може да се направи извод, че правото на задълженото лице, следващо от чл. 19, ал. 2 от ДОПК да се запознае със събраните доказателства и да изрази становище по тях, е било нарушено.

            Настоящият състав намира за неоснователно възражението, че в административното производство са нарушени принципите за обективност, добросъвестност и право на защита, регламентирани в чл. 3 и чл. 6 от ДОПК и не е изпълнено задължението по чл. 37, ал. 1 от ДОПК за служебно събиране на относимите доказателства и извършване на обективна оценка и анализ. Както и по-горе е посочено, от административната преписка е видно, че органите по приходите, в рамките на служебните си правомощия и компетентност, и в изпълнение на отменителното решение са изискали от ревизираното лице и неговите доставчици всички намиращи се у тях писмени доказателства, относими към извършваната ревизия. Извършили са и необходимите справки в наличните информационни регистри. Ревизионният акт и приложеният към него ревизионен доклад съдържат подробно обсъждане на всички приобщени към административната преписка доказателства. От отразеното в тях по категоричен начин се изяснява кои факти са приети за установени и въз основана какви доказателства, както и следващите от това правни изводи. С оглед изложеното, съдът намира, че при провеждане на ревизията не са допуснати нарушения на процесуалните правила, а издадения ревизионен акт е обоснован.

            От приобщените доказателства се установява, че Заповедта за възлагане на ревизия, заповедта за нейното изменение, ревизионният доклад и ревизионният акт са подписани от издателите им с валидни, към момента на подписването, електронни подписи, положени в съответствие със Закона за електронния документ и електронния подпис.

            От изложеното до тук следва, че оспорения ревизионен акт отговаря на изискванията на закона за материална компетентност на издателя му, процесуална законосъобразност и обоснованост. Затова съдът следва да обсъди съответствието му със материалния закон. От събраните по делото доказателства се установява следното: 

     Органите по приходите, по реда на чл. 37, ал. 2 и ал. 3 от ДОПК и чл. 56, ал. 1 от ДОПК са изискали от ревизираното лице писмени обяснения и писмени доказателства. От тях се установява, че през ревизираните данъчни периоди дружеството е извършвало транспортни услуги на територията на страната, както и вътреобщностен транспорт за клиенти *** с валиден VIN RO14381460; *** c валиден VIN ATU57970404; *** c валиден VIN NL818294280B01, както и за регистрирани данъчно задължени лица на територията на страната. Дружеството притежава лиценз № 10035 за международен превоз на товари за чужда сметка или срещу възнаграждение, издаден от МТИТС. Дружеството е получател по доставки на гориво, авточасти, консумативи и услуги от други регистрирани лица, както и на комисионни за пътни такси. За осъществяването на транспортната си дейност в периода от 01.08.2014г. до 31.12.2016г. „***" ЕООД  разполага с моторни превозни средства-товарни автомобили,  влекач*** с per. ***, влекач „***с per. номер *** и считано от 03.02.2016 г. влекач *** с per. Номер***. Товарните автомобили са придобити като такива втора употреба. Дружеството не разполага със собствени недвижими имоти. Има сключен договор за ползване на място за гариране на автомобилите на територията на бившето тролейбусно депо в гр. П. и в бившия завод “*** ”, гр. П., видно от договори за наем.

            Жалбоподателят е регистрирано по ЗДДС лице, считано от 19.11.2012. г. Водил е редовно счетоводство. Всички фактури, по които не е признато право на данъчен кредит отговарят на изискванията на чл. 114 от ЗДДС и са отразени в дневника за покупки и в справка декларация за съответния данъчен период, съобразно изискванията на чл. 72, ал. 2 от ЗДДС. Доставчиците по процесните фактури, към момента на издаването, им също са регистрирани по ЗДДС. Прави впечатление, че всички последни фактури на всеки един от доставчиците са издадени дни преди дерегистрацията.

            С ревизионния акт, на задълженото лице не е признато право на приспадане на данъчен кредит, както следва:

По Фактури с № ***/29.08.2014г.-посочена съответно в СД по ДДС за ДП-01.08.2014г. до 31.08.2014г.; № ***/30.09.2014г.;  № ***/30.09.2014г.-посочени в СД по ДДС за ДП-01.09.2014г. до 30.09.2014г.; №***/17.10.2014г.-посочена в СД по ДДС за ДП-01.10.2014г. до 30.10.2014г.; № ***/07.11.2014г., №***/20.11.2014г.- посочени в СД по ДДС за ДП-01.11.2014г. до 31.11.2014г.;  № ***/16.12.2014г. и № ***/30.12.2014г.- посочени в СД по ДДС за ДП-01.12.2014г. до 31.12.2014г.  и № ***/09.02.2015г.- посочена в СД по ДДС за ДП-01.02.2015г. до 28.02.2015г.; и деветте издадени от „***" ЕООД ЕИК: ***, като е определен данък за внасяне съответно в размер на *** лв. за ДП-01.08.2014г. до 31.08.2014г; *** лв.+*** лв.=***лв за ДП-01.09.2014г. до 30.09.2014г.; *** лв.-за ДП-01.10.2014г. до 30.10.2014г.; ***лв.+***лв.=***лв. за ДП-01.11.2014г. до 31.11.2014г, *** лв.+*** лв.=*** лв. ДП-01.12.2014г. до 31.12.2014г.   и *** лв. ДП-01.02.2015г. до 28.02.2015г. или общо в размер на ***лв..

По фактури №№№ № ***/02.06.2015г.; № ***/11.06.2015г. и № ***/19.06.2015г.-посочени в  СД по ДДС за ДП-01.06.2015г. до 30.06.2015г.; № ***/03.07.2015г. и № ***/17.07.2015г.- посочени в  СД по ДДС за ДП-01.07.2015г. до 31.07.2015г.;  № ***/07.08.2015г. и № ***/12.08.2015г. посочени в  СД по ДДС за ДП-01.08.2015г. до 31.08.2015г.; № ***/08.09.2015г. и № ***/10.09.2015г.- посочени в  СД по ДДС за ДП-01.09.2015г. до 30.09.2015г.; № ***/05.10.2015г.; № ***/12.10.2015г. и № ***/16.10.2015г.- посочени в  СД по ДДС за ДП-01.10.2015г. до 31.10.2015г.; № ***/09.11.2015г. и № ***/11.11.2015г. посочени в  СД по ДДС за ДП-01.11.2015г. до 30.11.2015г.; № ***/09.12.2015г.;  ***/11.12.2015г. и № ***/21.12.2015г. посочени в  СД по ДДС за ДП-01.12.2015г. до 31.12.2015г.;  и седемнадесетте издадени от “***” ЕООД, с ЕИК: ***, като е определен данък за внасяне съответно в размер на ***лв.+**** лв.+***лв.=***лв. за ДП-01.06.2015г. до 30.06.2015г.; *** лв.+*** лв.=*** лв. за ДП-01.07.2015г. до 31.07.2015г.;    *** лв.+*** лв.=*** лв. за ДП-01.08.2015г. до 31.08.2015г.; *** лв***20 лв.=***лв. за ДП-01.09.2015г. до 30.09.2015г.; *** лв.+*** лв.+*** лв.=***лв. за ДП-01.10.2015г. до 31.10.2015г.; *** лв.+*** лв.=***лв. за ДП-01.11.2015г. до 30.11.2015г.; 1119,78 лв.+ *** лв. + *** лв.=***лв. за ДП-01.12.2015г. до 31.12.2015г.   или общо в размер на ***лв.

 По фактура с № ***/26.01.2016г. издадена от “***”ЕООД, с ЕИК *** посочена в СД за ДП-01.01.2016г. до 31.01.2016г., като е определен данък за внасяне в размер на *** лв. за ДП-01.01.2016г. до 31.01.2016г.

По фактури с №№ ***/19.02.2016г. и № ***/22.02.2016г. посочени в СД за ДП-01.02.2016г. до 29.02.2016г.; № ***/07.03.2016г. и № ***/14.03.2016г.-посочени в СД за ДП-01.03.2016г. до 31.03.2016г.; № ***/08.04.2016г.-посочена в СД за ДП-01.04.2016г. до 30.04.2016г.; № ***/10.06.2016г. и № ***/17.06.2016г. посочени в СД за ДП-01.06.2016г. до 31.06.2016г.; № ***/08.07.2016г. и № ***/20.07.2016г. посочени в СД за ДП-01.07.2016г. до 31.07.2016г.;  № ***/08.08.2016г. и № ***/24.08.2016г., -посочени в СД за ДП-01.08.2016г. до 31.08.2016г.; № ***/12.09.2016г., № ***/14.09.2016г., № ***/20.09.2016г. и № ***/26.09.2016г. посочени в СД за ДП-01.09.2016г. до 30.08.2016г. и петнадесетте издадени от  “***, с ЕИК *** за периода от 01.02.2016г. до 30.09.2016г., като е определен данък за внасяне съответно в размер на *** лв.+*** лв.=***.00лв. за ДП 01.02.2016г. до 29.02.2016г.; *** лв.+*** лв.=***лв. за ДП-01.03.2016г. до 31.03.2016г.; ***лв. за ДП-01.04.2016г. до 30.04.2016г.; *** лв.+***лв.=***лв. за ДП-01.06.2016г. до 31.06.2016г.; *** лв.+*** лв.=***лв. за ДП-01.07.2016г. до 31.07.2016г.; *** лв.+*** лв.=***лв. за ДП-01.08.2016г. до 31.08.2016г.; *** лв.+*** лв.+*** лв.+ *** лв.=***лв.  или общо в размер на ***лв.

По фактури с № ***/15.06.2016г. и  № 100000140/20.06.2016г. посочени в СД за ДП-01.06.2016г. до 31.06.2016г., издадена от “***”ЕООД, с ЕИК ***, като е определен данък за внасяне в размер на ***лв.+***лв. или общо в размер на ***лв. за ДП-01.06.2016г. до 31.06.2016г..

По фактура №100000063/17.10.2016г., издадена от “***” ЕООД, с ЕИК *** посочена в СД за ДП-01.10.2016г. до 31.10.2016г., като е определен данък за внасяне в размер на *** лв. за ДП-01.10.2016г. до 31.10.2016г..

По фактури с №№ № */09.11.2016 г.;  № */11.11.2016г. и № */15.11.2016г. посочени в СД за ДП-01.11.2016г. до 31.11.2016г.;  № *05.12.2016 г.; № ***/12.12.2016г. и № ***/16.12.2016г. посочени в СД за ДП-01.12.2016г. до 31.12.2016г.   и шестте издадени от „***” ЕООД, с ЕИК  ***,  като е определен данък за внасяне съответно в размер на *** лв.+*** лв.+*** лв.=***лв. за ДП-01.11.2016г. до 31.11.2016г. и   *** лв.+*** лв.+*** лв.=*лв. за ДП-01.12.2016г. до 31.12.2016г.    или общо в размер на ***лв.

Данъчният кредит по всички фактури е отказан, поради отсъствието на доказателства, установяващи извършването на доставки по смисъла на чл. 6 от ЗДДС или чл. 9 от ЗДДС. Органите по приходите са направили този извод въз основа на представените от ревизираното лице писмени доказателства и извършените насрещни проверки на доставчиците по процесните сделки. В хода на съдебното производство не са събрани други доказателства, оборващи констатациите на ревизиращия екип. Назначената съдебно-счетоводна експертиза на практика е потвърдила размерите на отказания данъчен кредит по доставчици.

 Предпоставките за приспадане на данъчен кредит са уредени в разпоредбите на част V, глава VІІ от ЗДДС. Като цяло  за възникването му е необходимо кумулативното наличие на следните условия: доставка между регистрирани по ЗДДС лица, облагаема с данък върху добавената стойност/68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС/, предметът по която се използва за целите на извършвани от получателя облагаеми доставки/чл. 69, ал. 1/, удостоверена по някой от начините, посочените в чл. 71 от ЗДДС, като счетоводният документ е отразен в дневника за покупки за съответния данъчен период и размерът на данъчния кредит е включен в справката – декларация за същия период /чл. 72, ал. 2 от ЗДДС/.

            В настоящия случай, установени от събраните в хода на административното производство доказателства и безспорни по делото са обстоятелствата, че: страни по процесните доставки са регистрирани по ЗДДС лица; сделките са обективирани в данъчни фактури, съдържащи реквизитите по чл. 114 от ЗДДС; фактурите са отразени в дневника за покупки и размерът на данъчния кредит е включен в справката декларация за съответните данъчни периоди; за фактурираните доставки е начислен данък върху добавената стойност; от предмета им следва, че са сключени с цел осъществяване на други облагаеми доставки. Единственото основание да не бъде признато право на приспадане на данъчен кредит по процесните фактури е отсъствието на реално извършени доставки на стоки и услуги. Това е и основният спорен въпрос между страните – получил ли е жалбоподателят действително, фактурираните стоки от издателите на фактурите. Същият застъпва тезата, че реално е получил фактурираните стоки, тъй като били придружени с приемо-предавателни протоколи, които били доказателство за приемането на полученото от доставчиците стоки и респ. същите тези стоки са вложени в транспортните средства. Следва да се посочи, че не се споделят доводите на ревизираното лице, че отсъствието на доказателства за реално извършване на сделката, не е предвидено в закона като основание да бъде отказано право на данъчен кредит. Систематичното тълкуване на разпоредбите на чл. 68 – чл. 71 от ЗДДС води на категоричния извод, че правото на приспадане на данъчен кредит възниква, когато данъчното задълженото лице е „получило стоки или услуги“/чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС/ по доставка, която отговаря на останалите предвидени в ЗДДС изисквания, и е документирана и осчетоводена по съответния ред. Формулировката на чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС не оставя съмнения, че сделката, за която възниква право на приспадане на данъчен кредит трябва да е реално извършена. Това е  и целта на режима на приспадане – стопанският субект да бъде освободен от тежестта на платения или дължимия данък в цялата му икономическа дейност и в крайна сметка той да бъде поет от крайния потребител на стоката или услугата. По аргумент от посоченото по-горе, отсъствието на осъществена сделка, е основание за отказ да се признае право на приспадане на данъчен кредит за фактурирана такава.    

            Съгласно чл. 6, ал. 1, във вр. с чл. 5 от ЗДДС доставка на стока е прехвърляне на правото на собственост или на друго вещно право върху движима или недвижима вещ, включително електрическа енергия, газ, вода, топлинна или хладилна енергия и други подобни, както и стандартният софтуер. Съгласно общите правила за разпределение на доказателствената тежест, регламентирани в чл. 154, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК, във вр. с § 2 от ДОПК, задължението за установяване реалното извършване на сделка, пада върху жалбоподателя.  Негова е тежестта, с допустими съгласно процесуалните закони преки или съвкупност от косвени доказателства, при условията на пълно и главно доказване, да установи, че правото на собственост върху стоките, предмет на облагаемите доставки му е прехвърлено и същите са му  предадени фактически от доставчика, респективно, че фактурираните услуги са извършени от издателя на фактурите, в параметрите, които му е възложил.

 

 

 

 

            В процесния случай спорно е реалното осъществяване на всички изброени по-горе доставки за покупко-продажба на резервни части за автомобил-скоростна кутия; главина, дюзи; скорости с ретардер; заден мост комплект; дюзи; преден мост комплект: накладки, спирачни дискове, диференциал; съединител; щора с механизъм комплект; главина, стойка въздушен филтър, интерколер. тръби въздушни, радиатор, перка, дискове; броня, преден капак, фарове, водоустойчиви плоскости; броня, фарове, решетка, маска с воден и климатичен радиатор, греда под броня, конзола фактурирани с Фактури с №№№ ***/29.08.2014г.; № ***/30.09.2014г.;  № ***/30.09.2014г., №***/17.10.2014г., №***/07.11.2014г., № ***/20.11.2014г.,  № ***/16.12.2014г,. № ***/30.12.2014г. и ***/09.02.2015г. издадени  от „***" ЕООД ЕИК: *** за периода от 01.08.2014 г. до 28.02.2015г..

Спорни са и доставките по  издадените фактури от  “***” ЕООД, с ЕИК: *** № ***/02.06.2015г.; № ****/11.06.2015г.; № ***/19.06.2015г.; № ***/03.07.2015г.; № ***17.07.2015г.;  № ***/07.08.2015г.; № ***12.08.2015г.; №***/08.09.2015г.; № ***/10.09.2015г.; № ***/05.10.2015г.; № ***/12.10.2015г.; № ***/16.10.2015г.; № ***/09.11.2015г.; № ***/11.11.2015г.; № ***09.12.2015г.; ***/11.12.2015г. и № ****/21.12.2015г. като се сочи да е продал  на „***" ЕООД съответно: „мост за ремарке, главина задна, брезент за ремарке, спирачни апарати";  „диференциал, броня, скоростна кутия“; „маска с воден и климатичен радиатор комплект; семеринга главина."; „заден мост коплект“; „разпределителен вал; маска с водени климатичен радиатор“; „брезент за ремарке, мост на ремарке"; „цилиндрова главина, апарати, дюзи"; „скоростна кутия"; „брезент за ремарке, мост на ремарке"; „охладител скоростна кутия, заден мост комплект, амортесьор кабина, въздуховод”;„помпа, резервоар, спирачна камера"; „щанга торсионна кабина; амортисьор кабина камиони, накладки предни, накладки задни, дискове"; „скоростна кутия"; „щанга за ремарке, главина"; „броня, колянов вал"; „интерколер. турбо С.. горивна помпа, резервоар С."; „дюзи" и „стойки резервоар, сонда резервоар, комплект турбо компоунд, електромагнирен клапан, амортисьор кабина камиони".

            Спорна е и доставката по  издадена от  “***”ЕООД, с ЕИК фактура № ***/26.01.2016г., по която се сочи да са продадени-„главина задна, диференциал, интерколер и дюза“.

Спорни са и доставките по  издадените от  “***, с ЕИК *** фактури съответно с ***/19.02.2016г.; № ***/22.02.2016г., № ***07.03.2016г., № ***/14.03.2016г., № ***/08.04.2016г., № ***/10.06.2016г., № ***/17.06.2016г., № ***/08.07.2016г., № ***/20.07.2016г.. № ***/08.08.2016г., № ***/24.08.2016г., № ***/12.09.2016г., № ***/14.09.2016г., № ***/20.09.2016г., № ***/26.09.2016г. като се сочи да е продал  на „***" ЕООД съответно: резервни части за автомобил-„резервоар, спирачни камери и апарати, въздуховод“; „охладител за скоростна кутия“, „главина за ремарке, дюзи“; „горивна помпа, електромагнитен клапан, съединител, щанга, въздушен филтър, сензор изнасяне накладки“; „охладител за скоростна кутия; интерколер"; „воден радиатор, главен кран въздух, дюзи“; „заден мост комплект, резервоар“; „преден мост комплект, дюзи“; „разпределителен вал; резервоар; семеринга главина; стойка резервоар, сонда резервоар“; „накладки, спирачен диск, дюзи“; „колянов вал, заден мост комплект“; „маска с воден и климатичен радиатор комплект“; „охладителна скоростна кутия, охладителни тръби, перка, резервоар“; „разпределителен вал и дюзи“ и „скоростна кутия“. 

Формира се спор и относно реалността на стоки, за които са издадени от “***”ЕООД, с ЕИК  Фактура с № 100000132/15.06.2016г. и Фактура № ****/20.06.2016г, като се сочи да е продал  на „***" ЕООД съответно резервни части: „колянов вал, интерколектор и кардан“ и „мост за ремарке, главина за ремерке, горивна помпа и охладител скоростна кутия“.

Налице е и спор за реалността на доставката „скоростна кутия", по фактура   №***/17.10.2016г. издадена от “***” ЕООД, с ЕИК ***.

За периода от 01.11.2016г. до 31.12.2016г. “***” ЕООД, с ЕИК *** е издал съответно  фактури с № ***/09.11.2016 г.;  № ***/11.11.2016г.; № ***/15.11.2016г.;  № ***/05.12.2016 г.; № **/12.12.2016г.; № ***/16.12.2016г. по които се сочи да са продадени на ревизираното лице  „воден резервоар, въздуховод, разпределителен вал, редуциращ винтил", „резервоар, комплект турбо компоунд”, „щанга ABS за ремарке, съединител, турбина", „скоростна кутия, уплътнение, дискове, амортисьор кабина", „брезент за ремарке, панти" и „цилиндрова глава, охладител и скоростна кутия“.

            Така изброените фактурирани доставки представляват договори за покупко-продажба на резервни части по смисъла на чл. 183 от ЗЗД, във вр. с чл. 318, ал. 1 от ТЗ.       С договорът за продажба продавачът се задължава да прехвърли на купувача собствеността на конкретна вещ, срещу цена. Задължение на продавача е и да предаде вещта на купувача/чл. 187 от ЗЗД/. За да бъде прието, че фактурираните доставки са извършени е необходимо по безспорен начин да се установи, че издателят е прехвърлил в собственост и фактически е предал на получателя описаните движими вещи/резервни части за МПС/ и е получил от последния тяхната цена. Доказването може да се извърши посредством преки доказателства, които да установяват предаването на вещите, предмет на доставките от доставчика на получателя. Ангажирането на доказателства за главния факт /прехвърлянето на собствеността и предаването на стоките/, изключва необходимостта от установяване на предхождащи или последващи факти от съвкупната преценка, на които може да се направи единствения извод за настъпване на правно-релевантното обстоятелство. Когато, обаче не са представени доказателства, които да установяват пряко реалното осъществяване на сделката, последната може да бъде доказана посредством косвени доказателства, от които се изясняват обстоятелства предшестващи или следващи продажбата, от систематичното осъществяване, на които следва единствения и категоричен извод, че последната е реализирана между издателя и получателя по фактурата. Такива са фактите относно: съществуването на стоките, предмет на сделките; конкретните им характеристики; мястото и начинът на индивидуализацията им по съгласие на страните; физическите лица, които са уточнявали параметрите по сделката; придобивното основание на правото на собственост на продавача върху тях; местонахождението им преди продажбата; начина, времето и обстоятелствата на фактическото им предаване на купувача; последващата им употреба /монтирането им на конкретно МПС, физическите лица, които са извършили това, времето и мястото на дейността/; начина и обстоятелствата при фактическото заплащането на цената.

В настоящия случай жалбоподателят не е ангажирал нито преки, нито косвени доказателства, от които да следва несъмнения извод, че фактурираните продажби са реално извършени. Фискални бонове за извършено плащане и надлежното отразяване на първичните счетоводни документи, в счетоводството на жалбоподателя и неговите доставчици, не доказват действителното прехвърляне на правото на собственост и предаването на движимите вещи. Представените приемо-предавателни протоколи са без посочени три имена на лицата, и без място на предаване на стоката, няма и дата. Положените подписи на продавач и купувач и съответно печати не доказват прехвърляне на собственост и респ. предаване на тези вещи. В доказателствена тежест на лицето, претендиращо право на приспадане на данъчен кредит, е да докаже при условията на пълно насрещно доказване, наличието на законоустановените предпоставки за признаване на твърдяното от него материално право, като в конкретния случай, ревизираното дружество не успя да се справи с тази тежест. Реалността на доставката както на стоки, така и на услуги предполага оставянето на определени следи в обективната действителност, каквито в случая не са налице. С оглед вида на стоките, предмет на спорните фактури /авточасти- разпределителен вал, редуциращ винтил, резервоар, комплект турбо компоунд”, „щанга ABS за ремарке, съединител, турбина и др. подобни/ същите са родово-определени вещи. При търговска покупко-продажба на родово определени вещи, следва да се съобрази и разпоредбата на чл. 24, ал.2 от ЗЗД, във връзка с чл. 288 от Търговския закон (ТЗ), според която "при договори за прехвърляне на собственост върху вещи, определени по своя род, собствеността се прехвърля, щом вещите бъдат определени по съгласие на страните, а при липса на такова, когато бъдат предадени". Продавачът има две основни задължения- да прехвърли собствеността, съгласно чл. 183 от ЗЗД и да предаде продадената вещ, съгласно чл. 187 от ЗЗД. Съгласно чл. 24 от ЗЗД, при договори за прехвърляне на собственост или за учредяване, или за прехвърляне на други вещни права върху определена вещ, прехвърлянето или учредяването настъпва по силата на самия договор, без да е нужно да се предаде вещта. Това е така нареченото вещноправно действие на продажбата. От този момент продавачът е изпълнил своето задължение да прехвърли собствеността. Тя е преминала върху купувача, заедно с риска от случайното погиване на вещта. Изключение от това правило е разписано в чл. 24, ал.2 от ЗЗД. Същото се отнася до търговските покупко-продажби, които имат за предмет вещи, определени по своя род, каквито безспорно са   процесните сделки. В този случай, според изричната норма на закона, собствеността не се прехвърля като непосредствена последица от сключването на договора, а щом вещите бъдат определени по съгласие на страните или при липса на такова, когато бъдат предадени. Следователно за да се приеме, че е налице конкретно осъществена доставка на стоки, съгласно чл. 6, ал. 1 от ЗДДС, трябва да се установи,  отделянето им от рода чрез индивидуализирането им или предаването им в разпореждане на получателя. В хода на съдебното дирене не се установи къде, кога и как процесните родово определени стоки са били конкретно индивидуализирани или физически предадени. Във всички фактури е посочен единството вид на стоките, количество, единична цена и обща стойност. Т.е. по никакъв начин тези стоки не са индивидуализирани с конкретни техни данни-модел, марка, година на производство за да може да се приеме, че същите са относими към конкретното МПС, собственост на жалбоподателя. Не се и установи къде е било местонахождението на процесните стоки, кога и как е започнало тяхното транспортиране и накрая не се установи предаването и приемането на стоката от получателя. Тези обстоятелства не се установяват от приемо-предавателните протоколи, придружаващи фактурите. Те не съдържат данни за място на предаване на стоките и информация за лицата, които са присъствали при приемо-предаването. Както бе посочено по-горе същите са без каквато и да е индивидуализация, касателно съответната авточаст, в това число са и без дата на предаване.  Въз основа на това се приема, че прехвърлянето на собствеността не е доказано.  Въпреки, че транспортирането на стоката не е елемент на фактическия състав на чл. 68 от ЗДДС, същото е от значение за установяване по безспорен начин на правото на фактическо разпореждане с процесните стоки – авточасти, съответно за установяване реалността на доставката.  В тази връзка не намират опора в доказателствата по делото и  твърденията на управителя на ревизираното дружество, че стоките са били превозени с негов транспорт. В тази насока липсват каквито и да било доказателства по делото  за съставени пътни листове, не е установено кога и посредством кое точно превозно средство са били превозени стоките и от къде са взети/получени стоките при положение, че нито един от доставчиците не разполага със складови бази, респ. не разполагат и с кадрова обезпеченост. От представените международни товарителници (ЧМР) също не може да бъде обоснован извод за доказано предаване на стоките и за тяхната индивидуализация. Липсата на доказателства за транспорт и доказателства за кадрова и техническа обезпеченост на доставчика не могат да бъдат самостоятелни основания за отказ на правото на данъчен кредит, като в този смисъл е практиката на СЕС по съединени дела С-80/11 и С-142/11, и по дела С-324/11, С-18/13, но в конкретиката на казуса същите спомагат да се сподели извода на ревизиращия екип и на потвърдителното решение, че не е налице реалност на доставките. Затова изводът на съда е, че в съдебното производство, при доказателствена тежест на данъчно задълженото лице, то не е установило действителното извършване на процесните доставки на стоки и този правно релевантен факт е останал недоказан.

Предвид изложеното се налага извод, че начисленият от ревизираното лице данък върху добавената стойност за процесните доставки на стоки, за които съдът приема, че не са реално извършени, представлява неправомерно начисляване на ДДС по смисъла на чл. 70, ал. 5 от ЗДДС. Това е така, тъй като не е осъществено някое от данъчните събития, посочени в чл. 2 от ЗДДС, представляващи основание за начисляването му. Затова по силата на чл. 70, ал. 5 от ЗДДС за жалбоподателя не е възникнало право на данъчен кредит. Извършеното от него приспадане в съответните данъчни периоди е основание за заплащането му, което е разпоредено с обжалвания ревизионен акт. До този извод е стигнал и решаващият административен орган – директор на дирекция „ОДОП“ – гр. С.. Затова потвърденият с постановеното от него решение ревизионен акт е материално законосъобразен и подадената срещу него жалба следва да се отхвърли.

Неоснователни са оплакванията в жалбата, че различен извод следва от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28.11.2006 г. и постановените по преюдициални запитвания на националните съдилища решения за тълкуването и от Съда на Европейския съюз и по-конкретно Решение от 22.06.2012 г. по съединени дела С-80/2011 и С-142/2011. С посоченото решение по поставените към Съда въпроси, е прието: 1. Че не допуска национална практика, съгласно която данъчният орган отказва да признае на данъчнозадълженото лице право да приспадне от ДДС, на който е лице платец, дължимия или платен данък за предоставените му услуги, поради това че издателят на фактурата за тези услуги или някой от неговите доставчици са извършили нарушения, без да доказва, въз основа на обективни данни, че въпросното данъчнозадължено лице е знаело или е трябвало да знае, че сделката, с която обосновава правото си на приспадане, е част от данъчна измама, извършена от посочения издател на фактурата или от друг стопански субект нагоре по веригата на доставки и 2. Че не допуска национална практика, съгласно която данъчният орган отказва да признае право на приспадане, поради това че данъчнозадълженото лице не се е уверило, че издателят на фактурата за стоките, във връзка с които се иска упражняване на това право, има качеството на данъчнозадължено лице, разполагал е със стоките, предмет на доставката, бил е в състояние да ги достави и е изпълнил задълженията си за деклариране и за внасяне на ДДС, или поради това че въпросното данъчнозадължено лице не притежава други документи, освен фактурата, от които да е видно съществуването на посочените обстоятелства, макар да са изпълнени предвидените в Директива 2006/112 процесуални и материалноправни условия за упражняването на правото на приспадане и данъчнозадълженото лице да не разполага с данни за евентуални нарушения или измама от страна на въпросния издател.

Така изразеното становище на Съда не влиза в противоречие с изводите на органите по приходите, направени в оспорения ревизионен акт и споделени от настоящия съдебен състав. В случая, правото на приспадане на данъчен кредит е отказано на жалбоподателя не на някое от посочените основания в решението на Съда, а защото липсват сделки. Само реалната размяна на имуществени блага, осъществена от регистрирани по ЗДДС лица обуславя правото им да бъдат освободени от тежестта на дължимия от тях за конкретната сделка данък върху добавената стойност. Изводът за това налице ли е действителна доставка на стоки или услуги се прави от решаващия съд в съответствие с националните правила за доказването и след извършване на обща преценка на всички доказателства и фактически обстоятелства по отнесения до него спор. Такова становище е застъпено в Решение на Съда от 18.06.2013 г. по дело С-78/2012/“Евита-К“ ЕООД срещу Директора на дирекция „ОДОП“ – ***при ЦУНАП/ и то е съобразено от настоящия състав при решаване на правния спор. В конкретния случай не се налага допълнително да се изследва въпросът дали жалбоподателят е знаел или е могъл да знае, че фактурираните сделки не са извършени, тъй като той е страна по тях, което изключва възможността да не е наясно, че не е получил описаните във фактурите стоки.

Основание за отказаното право на приспадане на данъчен кредит е неосъществяването на фактурираните сделки, по които жалбоподателят е получател. Неизпълнението на законовото изискване, представляващо основание за приспадане на данъчен кредит, е не само от страна на доставчика по сделката, но и от получателя. Контрагентите не са реализирали фактически задълженията, елемент на търговските сделки, за които са съставили процесните фактури. Затова в случая е налице знание у данъчно задълженото лице относно обстоятелството, че основанието за приспадане на данъчен кредит не е възникнало.

По отношение въведеното в жалбата, че неправилно с ревизионният акт не е извършено прихващане за м. 01.2017г., с приключила процедура по чл. 92 от ЗДДС същото е неоснователно. Не касае ревизирания период и би могло да се реализира по реда на чл. 129, ал.1, т. 2 от ДОПК. Решението на директора на ОДОП е правилно.

Предвид всичко изложено съдът намира, че ревизионният акт, в обжалваната му част е законосъобразен и подадената срещу него жалба следва да се отхвърли, като неоснователна.

С оглед изхода от делото и на основание чл. 161, ал. 1, изр. 3-то от ДОПК в полза на ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение, изчислено съобразно чл. 8, ал. 1, т. 3 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер на 2996лв..

Мотивиран от изложеното, Административен съд – Перник

 

Р  Е  Ш  И

 

            ОТХВЪРЯ жалбата на „***“ ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, представлявано от К.А.М. против Ревизионен акт № Р-22002218001957-091-001/21.11.2018г., издаден от К.Г.М.***– началник на сектор – възложител на ревизията и Б.К.С.***– главен инспектор по приходите – ръководител на ревизията, потвърден с Решение № 193 от 01.02.2019г. на Директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – ***при Централно управление на Националната агенция по приходите и с която не е признат данъчен кредит на дружеството и е определен ДДС за внасяне в размер на 63 422.10 лв. и лихви в размер на 18 776.99лв.

            ОСЪЖДА „***“ ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, представлявано от К.А.М. да заплати на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – ***при Централно управление на Националната агенция по приходите сумата от 2996лв.. /две хиляди деветстотин деветдесет и шест лева/, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

            РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

                                                                                              СЪДИЯ:/П/

 

apis://desktop/uid=280998416?0Анотирана съдебна практика