Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 469
гр. Перник, 07.11.2019 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЕРНИК, в открито съдебно заседание
на десети октомври две хиляди и деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ЛОРА СТЕФАНОВА
При секретаря НАТАЛИЯ СИМЕОНОВА, като разгледа
административно дело № 302/2019 г. по описа на съда, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 – чл. 178 от АПК, във
вр. с чл. 33а, ал. 6 от ЗПЗП.
Образувано е по жалба, подадена от ЕТ „****“, ЕИК ****,
със седалище и адрес на управление: с. М., общ. Перник, ул. ****, представляван
от С.З.А.против Заповед № РД 09-229/01.03.2019 г., с която е одобрен
окончателния специализиран слой „Площи, допустими за подпомагане“ за кампания
2018 г., издадена от Министъра на
земеделието, храните и горите, в частта, в която заявените площи,
представляващи части от общо 11 парцела, находящи се в землището на с. М., общ.
Перник, са приети за недопустими за подпомагане, както следва: 0.49 ха от
парцел с идентификатор ****, целият с декларирана площ от 1.28 ха и определена
като допустима за подпомагане – 0.79 ха; 0.55 ха от парцел с идентификатор ****,
целият с декларирана площ от 8.47 ха и определена като допустима за подпомагане
– 7.92 ха; 5.26 ха от парцел с идентификатор ****, целият с декларирана площ от
10.88 ха и определена като допустима за подпомагане – 5.61 ха; 1.18 ха от
парцел с идентификатор ****, целият с декларирана площ от 2.58 ха и определена
като допустима за подпомагане – 1.4 ха; 3.16 ха от парцел с идентификатор ****,
целият с декларирана площ от 6.53 дка и
определена като допустима за подпомагане - 3.38 ха; 2.91 ха от парцел с
идентификатор ****, целият с декларирана площ от 5.84 ха и определена като
допустима за подпомагане - 2.94 ха; 2.53 ха от парцел с идентификатор ****,
целият с декларирана площ от 7.67 ха и определена като допустима за подпомагане
– 5.14 ха; 0.49 ха от парцел с идентификатор ****, целият с декларирана площ от
7.58 ха и определена като допустима за подпомагане - 7.08 ха; 0.38 ха от парцел
с идентификатор ****, целият с декларирана площ от 3.24 ха и определена като
допустима за подпомагане – 2.86 ха; 1.50 ха от парцел с идентификатор ****,
целият с декларирана площ от 8.30 ха и с определена като допустима за
подпомагане 6.8 ха; 0.22 ха, представляваща парцел с идентификатор ****.
Изложени са оплаквания за незаконосъобразност на
обжалваната част от административния акт, поради допуснати съществени нарушения
на административно-производствените правила в процедурата по издаването му и
неправилно приложение на закона. Твърденията са, че не са спазени разпоредбите
на чл. 34 – чл. 36 от АПК, гарантиращи участие на заинтересованите лица в
административното производство и изясняване на релевантните обстоятелства.
Искането към съда е да отмени заповедта на министъра на земеделието, храните и
горите в обжалваната част.
В съдебно заседание, жалбоподателят, чрез процесуалния си
представител адв. К., поддържа жалбата по аргументи, подробно изложени в
съдебно заседание и допълнително представени писмени бележки. Искането към съда
е отмени оспорения административен акт. Заявена е претенция за присъждане на
направените по делото разноски.
В съдебно заседание, ответникът – Министър на земеделието,
храните и горите, чрез процесуалния си представител – Л.Л., оспорва жалбата.
Излага подробни съображения за законосъобразност на оспорения административен
акт. Пледира подадената срещу него жалба да бъде отхвърлена.
Административен съд – Перник, като прецени процесуалните
предпоставки за допустимост, взе предвид становищата на страните и на основание
чл. 168, ал. 1 от АПК въз основа на събраните по делото доказателства провери
законосъобразността на оспорения акт на всички основания по чл. 146 от АПК,
намери следното:
Жалбата е подадена от лице по чл. 147, ал. 1 от АПК, чиито
права и законни интереси са засегнати от административния акт, в срока по чл.
149, ал. 1 от АПК против заповед, подлежаща на съдебен контрол на основание чл.
33а, ал. 6 от ЗПЗП, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна, по следните
съображения:
Не е спорно между страните, че жалбоподателят е земеделски
стопанин по смисъла на § 1, т. 23 от
ДР на ЗПЗП. Същият е подал заявление, с УИН 14/290518/50364/14.05.2018 г. за
подпомагане по схемите и мерките за плащания на площ през 2018 г.
Със заповед № РД46-504/12.12.2018 г. Министърът на
земеделието, храните и горите, в съответствие с нормата на чл. 16б от Наредба №
105/24.02.2006 г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и
ползване на интегрирана система за административен контрол е одобрил проект за
специализиран слой „Площи, допустими за подпомагане“ за кампания 2018 г., като
част от системата за идентификация на земеделските парцели, обновен за 2018 г.
чрез дешифрация/разчитане/ на нова цифрова ортофотокарта на страната по
самолетно и сателитно заснемане от 2018 г. чрез отразяване на резултатите от
теренни проверки, проведени през годината от областните и общинските структури
на Министерството на земеделието, храните и горите съгласно чл. 15 от Наредба №
105/2006 г. Със същата заповед е наредено публикуването и на 19.12.2018 г. на
интернет страниците на МЗХГ и на Държавен фонд „Земеделие“, както и
публикуването на съобщение за уведомяване на кандидатите за подпомагане по
схемите и мерките за плащания на площ през 2018 г. за възможността да се запознаят
с актуализирания специализиран слой „Площи, допустими за подпомагане“ за
кампания 2018 г. и да подадат възражение. Наредено е да се създаде организация
заинтересованите земеделски стопани да се запознаят с обхвата на
специализирания слой „Площи, допустими за подпомагане“ за кампания 2018 г.,
като са посочени и начините посредством, които следва да се стори това. В
заповедта е указано, че до 07.01.2019 г., включително, земеделските стопани
могат да подадат възражение по образец относно непопадането на конкретни
заявени за подпомагане земеделски парцели или части от тях в проекта за
специализиран слой „Площи, допустими за подпомагане“. Разяснен е реда, начина и
органа, пред който може да бъде сторено това.
С възражение вх. № АР-2284/21.12.2018 г. жалбоподателят е
заявил, че се е запознал с обхвата на проекта за специализирания слой „Площи,
допустими за подпомагане“ за кампания 2018 г., в частта му касаеща
декларираните от него площи и е поискал същият да бъде преразгледан по
отношение на посочените в таблица земеделски парцели, за които е установено
несъответствие между декларирана и допустима за подпомагане площ. Видно от
представена с жалбата разпечатка от ИСАК, възражението е разгледано и е уважено
частично. Частите от земеделски парцели, предмет на настоящия административен
спор са останали извън окончателния специализиран слой „Площи, допустими за
подпомагане“ за кампания 2018 г., одобрен на основание чл. 33а, ал. 2 от ЗПЗП,
във вр. 16е, ал. 5 от Наредба № 105/2006 г.,
със заповед № РД09-229/01.03.2019 г. на Министъра на земеделието,
храните и горите, която съгласно изискването на чл. 33а, ал. 2, изр. последно
от ЗПЗП е обнародвана в ДВ бр. 20/08.03.2019 г.
В придружаващото административната преписка писмо,
административният орган е посочил, че актуализацията на системата за
идентификация на земеделските парцели и на специализирания слой „Площи,
допустими за подпомагане“ за кампания 2018 г. е извършена чрез теренни
проверки, включително на физическите блокове, в които има заявени площи извън
актуалния към момента на кандидатстване допустим слой, съгласно заповед № РД
09-757/10.08.2018 г. и протоколи от теренни проверки, ведно със снимки от GPS
към тях, както и таблица с подробни
данни за заявените от кандидата парцели за кампания 2018 г. Така изложеното се
установява, от представените в хода на съдебното производство писмени
доказателства - списък на физическите блокове, подлежащи на теренна проверка
съгласно заповед № РД 09-757/10.08.2018 г., протоколи за извършени
специализирани теренни проверки на място на процесните физически блокове,
писмени доказателства за утвърдения ред, определените длъжностни лица и
техническите средства, с които са извършвани теренните проверки.
Като част от административната преписка са приобщени и:
таблици за ползваните от жалбоподателя парцели през предходната година – 2017
г.; подаденото на 14.05.2018 г. заявление за подпомагане – образец съгласно чл.
2, ал. 1 от Наредба № 5 от 27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на
заявления по схеми и мерки за директни плащания, в едно с приложенията и
документите към него съгласно чл. 3 от същата Наредба; резултати от автоматични
проверки на въведени данни в заявлението по чл. 10а от Наредба № 5/2009 г., с
доказателства за уведомяването на кандидата за тях.
В хода на съдебното производство е назначена и приета
съдебно-агрономическа експертиза, изготвена от вещото лице Б.Й. и са събрани
гласни доказателства посредством разпит на свидетеля Б. И.С.. От заключението
на експерта, което съдът кредитира като пълно и обосновано, изготвено с
необходимите професионални знания и опит се установява, че са извършени теренни
проверки на всички физически блокове, в които попадат процесните части от
земеделски парцели. Проверени са и блоковете на земеделското стопанство на
жалбоподателя, като за това са използвани GPS-устройства. Теренните проверки са
извършени в периода от 30.10.2018 г. до 01.11.2018 г., което е след определения
със заповед на министъра на земеделието, храните и горите период, но това не е
от значение относно преценката за поддържането на парцелите в добро земеделско
състояние. За проверените физически блокове е изпълнено изискването за
минимален брой контролни точки. Експертът е констатирал, че процесните БЗС са с начин на трайно ползване – мери и
пасища и се използват според предназначението им. Вещото лице е посочило, че от
приложения снимков материал не може да се установи къде са границите на
допустимите за подпомагане площи и че същият, поради малката си разделителна
способност не дава достатъчна престава за състоянието на проверяваната площ. От
него не може да се направи извод, че са заснети всички допустими и недопустими
за подпомагане части от площта.
От
събраните гласни доказателства се установява, че за осъществяваната дейност по
отглеждане на животни, жалбоподателката ползва за пашуване имоти, намиращи се в
землището на с. М. – местност „****“. Тя поддържа имотите в състояние,
подходящо за извършваната дейност чрез използването на механизирана техника, а
в недостъпните за това части се извършва почистване на ръка.
При така установените факти, настоящият състав намира
следното от правна страна:
Оспорената заповед е издадена от компетентния съгласно чл.
33а, ал. 2 от ЗПЗП административен орган – Министър на земеделието, храните и
горите. Спазена е изискуемата писмена форма,
като мотивите се съдържат в
дешифрирането на данните от снимките, извършени с GPS-устройство и установеното
на място при извършените теренни проверки.
Съгласно чл. 30 ЗПЗП за
изпълнение на функциите на Разплащателна агенция се създава Интегрирана система
за администриране и контрол /ИСАК/, която се състои от отделни системи,
определени в ал. 2, като една от тях е и системата за идентификация на
земеделските парцели /чл. 30, ал. 2, т. 2 от
ЗПЗП/. Задължението за създаване и поддържане на системата за идентификация на
земеделските парцели, по силата на чл. 30, ал. 4, т. 2 от ЗПЗП е Министерството
на земеделието, храните и горите. Редът и условията за създаване, поддържане,
достъп и ползване на системата са уредени, в изпълнение на законовата делегация
по чл. 30, ал. 6 от ЗПЗП, с издадената от Министъра на земеделието, храните и
горите Наредба № 105/22.08.2006 г. за условията и реда за създаване,
поддържане, достъп и ползване на Интегрираната система за администриране и
контрол.
Данните, включени в системата за идентификация
на земеделските парцели са посочени в чл. 33, ал. 1 от ЗПЗП. Според
ал. 4 на същата норма те се актуализират ежегодно чрез дешифриране /компютърно
разчитане/ на актуална цифрова ортофото карта, чрез извършване на
специализирани теренни проверки на референтни парцели и чрез отразяване на
резултатите от проверките на място по чл. 37. Специализираните теренни проверки на референтни парцели се
извършват след уведомяване на бенефициентите при условия и по ред, определени с
наредбата по чл. 30, ал. 6, а това е редът визиран в чл. 15, ал. 5 от Наредба № 105/22.08.2006
г. – публикуване на
интернет страниците на МЗХГ и на съответната областна дирекция
"Земеделие", както и на информационните табла в областните дирекции
"Земеделие" и общинските служби по земеделие на информация за
стартиране провеждането на специализираните теренни проверки и на списъци с
референтните парцели, определени за проверка, и публикуване на интернет
страницата на съответната областна дирекция "Земеделие", както и на
информационните табла в областните дирекции "Земеделие" и общинските
служби по земеделие на индикативни графици за провеждането на теренните
проверки в областта. Видно от представените с писмо вх. № 2222/03.07.2019 г. от
Областна дирекция „Земеделие“ – Перник, в хода на съдебното производство,
писмени доказателства, в настоящия случай така регламентираният ред за
уведомяване на земеделските стопани е бил спазен, поради което не е налице
твърдяното в жалбата нарушаване на процесуалните правила свързани с участието
на заинтересованото лице в административното производство.
В
чл. 33HYPERLINK
"apis://Base=NARH&DocCode=4661&ToPar=Art33а_Al1&Type=201/"а, ал. 1 от ЗПЗП е
разписано правомощието на Министерството на земеделието, храните и горите да
създава в системата за идентификация на земеделски парцели специализиран слой
"Площи, допустими за подпомагане", който се включват площите от всеки
физически блок, отговарящи на критериите, определени в наредбата по чл. 40 от ЗПЗП -
Наредба № 2/26.03.2018 г. за критериите за допустимост на земеделските площи за
подпомагане по схеми и мерки за плащане на площ. В ал. 2 на същата норма е
посочено, че данните в системата за идентификация на земеделските парцели,
които се отнасят до физическите блокове и специализирания слой "Площи,
допустими за подпомагане", се обновяват ежегодно чрез дешифриране
/компютърно разчитане/ на актуална цифрова ортофото карта, чрез извършване на
специализирани теренни проверки на референтни парцели и чрез отразяване на
резултатите от проверките на място по чл. 37 с цел отразяване на реалното
състояние и ползване на площите. Обхватът на специализирания слой се одобрява
със заповед на министъра на земеделието, храните и горите по ред, определен в
наредбата по чл. 30, ал. 6.
От цитираните нормативни разпоредби следва
извода, че оспорената заповед № РД 09-229/01.03.2019 г. на министъра на
земеделието и храните е издадена при спазване административно-производствените
правила, регламентирани в ЗПЗП и чл. 16а и чл. 16б от Наредба № 105/22.08.2006 г. В тази връзка неоснователно е възражението
на жалбоподателя за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила при
установяване на обстоятелството отговарят ли заявените от него площи на
критериите за допустимост за подпомагане, посочени в Наредба № 2/26.03.2018 г.
Следва да се посочи, че процесуалните
нарушения обуславят незаконосъобразност на административния акт, когато
естеството им е такова, че ако не са допуснати, административният орган би
достигнал до различни от направените изводи, или когато е нарушено правото на
защита на страната. В конкретния случай, с оглед доказателствата по делото не
може да се направи извод за допуснато съществено процесуално нарушение в
производството по издаване на оспорения акт. Правото на защита на жалбоподателя
също не е нарушено, защото той е подал възражение срещу заповедта, с която е
одобрен проекта на специализирания слой и е упражнил и правото си на жалба пред
съда. Следователно не е налице основание по чл. 146, т. 3 от АПК за отмяна на
заповедта и съдът следва да извърши преценка за съответствието и с материалния
закон и неговата цел.
Видно от представените протоколи за теренни
проверки като основание за изключване на части от заявените за подпомагане от жалбоподателката
площи е посочено наличие на по-голям от допустимия процент елементи по чл. 8,
ал. 2, т. 2 от Наредба № 2/26.03.2018 г. Цитираната норма
предвижда, че затревените площи са допустими за подпомагане, когато
разположените върху тях мозаечно сгради, съоръжения,
скали, скални участъци, ерозирали или оголени терени, не заемат повече от 10 %
от общата площ. Протоколите за теренни проверки са официални документи и
съгласно на чл. 179, ал. 1 от ГПК, приложим на основание чл. 144 от АПК представляват доказателство за отразените в
тях обстоятелства. В доказателствената тежест на оспорващият е да установи, че
обективираните в тях факти не съответстват на действителното положение. В
настоящия случай, съдът намира, че такъв извод не следва от събраните по искане
на жалбоподателя гласни доказателства и приетата съдебно-агрономическа
експертиза. От показанията на свидетеля се установява, че като пасища за
отглежданите животни, жалбоподателката използва площи, находящи се в землището
на с. М., местността „****“. Този факт не е спорен по делото. Предмет на
преценка е: частите от земеделски парцели, останали извън специализирания слой
„Площи, допустими за подпомагане“ отговарят ли на критериите, посочени в
Наредба № 2/26.03.2018 г. за включването им в него. Свидетелят изрично е
заявил, че на място ясно се вижда кои площи се ползват, тъй като има следи от
пашуване на животни и са почистени. Посочил е, че не може да ги индивидуализира
чрез топографски граници, тъй като липсват такива. От показанията му се
установява, че има части, които са силно наклонени. Така изложеното не
опровергава констатацията на административния орган, базирана на данните,
събрани при извършените теренни проверки. Такъв извод не следва и от
заключението на вещото лице. То е посочило, че не може да даде отговор на
въпроса правилно ли са определени площите, допустими за подпомагане, тъй като
установеното от него на място не може да бъде прието за идентично с положението
към момента, релевантен за издаване на оспорения административен акт. Предвид
изложеното, настоящият състав намира, че констатациите на административния
орган, основани на приобщения в хода на административното производство
доказателствен материал не са оборени от земеделския стопанин при проведеното
съдебно обжалване. Затова фактическото установяване за заемане на повече от 10%
от процесните площи с недопустими
елементи обосновава изключването им по силата на чл. 8, ал. 2, т. 2 от Наредба
№ 2/26.03.2018 г. от специализирания слой „Площи, допустими за
подпомагане“. Следователно заповедта в обжалваната и част е материално
законосъобразна и не е налице основание по чл. 146, т. 4 от АПК за отмяната и.
Неоснователно е и общо формулираното в жалбата
оплакване за несъответствието и с целта на закона. Според настоящия състав, в
случая обжалваният акт е съобразен с целите, посочени в чл. 2, т. 1 - т. 11 от ЗПЗП.
По тези съображения съдът намира, че при
постановяване на процесната заповед в оспорената й част не са допуснати
нарушения, съставляващи отменителни основания по смисъла на чл. 146, т. 1 - т. 5 от АПК, поради което жалбата следва да бъде
отхвърлена като неоснователна.
С оглед изход на спора и по аргумент от чл. 143, ал. 1 АПК
направените от жалбоподателя разноски следва да останат в негова тежест.
Ответният административен орган не е направил
искане за присъждане на разноски, затова не следва да бъдат възлагани такива на
жалбоподателя за юрисконсултско възнаграждение.
По изложените мотиви и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд – Перник
Р Е Ш И
ОТХВЪРЛЯ жалбата, подадена от ЕТ „****“, ЕИК ****,
със седалище и адрес на управление: с. М., общ. Перник, ул. ****,
представлявано от С.З.А.против Заповед № РД 09-229/01.03.2019 г., с която е
одобрен окончателния специализиран слой „Площи, допустими за подпомагане“ за
кампания 2018 г., издадена от Министъра
на земеделието, храните и горите, като неоснователна.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна
жалба в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховния касационен
съд.
СЪДИЯ: /п/