Р Е Ш Е Н И Е

№ 483

гр. Перник, 14.11.2019 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Административен съд – Перник, в открито заседание на петнадесети октомври през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

СЪДИЯ: СИЛВИЯ ДИМИТРОВА

при секретаря Емилия Владимирова, като разгледа докладваното от съдия Димитрова административно дело № 600 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл.211 от Закона за министерството на вътрешните работи (ЗМВР).

Образувано е по жалба на Г.К.В. – младши автоконтрольор в отдел „Пътна полиция“ при СДВР – гр. София, с ЕГН ********** и адрес: ***, срещу Заповед № 4332з-629/12.08.2019 г., издадена от зам.началник на ОПП – СДВР комисар Л. К., с която му е наложено дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от 6 /шест/ месеца, считано от датата на връчване на заповедта.

В жалбата се излагат съображения, че заповедта е издадена в нарушение на административнопроизводствените правила, в противоречие с материалноправните разпоредби, както и че същата е необоснована. Иска се нейната отмяна като незаконосъобразна. Твърди се, че производството по издаването й е проведено едностранно, тенденционно и необективно, което е довело до грешни констатации и формиране на неправилни изводи.

В хода на съдебното производство жалбоподателят се представлява от адв. С., който поддържа жалбата, допълва доводите в нея и пледира за отмяна на оспорения акт. Прави искане за присъждане на съдебни разноски.

Ответникът - зам.началник на ОПП – СДВР, редовно призован за съдебно заседание, не се явява и не изпраща представител. Становище по жалбата не представя.

Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

По допустимостта:

Жалбата е депозирана в срока по чл.149, ал.1 от АПК, във вр. с чл.211 от ЗМВР – Заповед № 4332з-629/12.08.2019 г. е връчена на наказания служител на 12.08.2019 г., което е видно от саморъчно направеното отбелязване и подписа му на последната страница от документа, а жалбата е подадена в деловодството на Административен съд София – град на 26.08.2019 г. /видно от поставения върху нея печат/. Тя изхожда от адресата на индивидуален административен акт, който подлежи на съдебен контрол. С оглед на това е процесуално допустима и като такава следва да бъде разгледана.

От фактическа страна:

В отдел „Пътна полиция“ при СДВР постъпило Писмо рег. № 7855р-2113/05.03.2019 г./л.19 – 21 вкл./ по описа на дирекция „Вътрешна сигурност“ – МВР, в което се съдържат данни за извършени нарушения на служебната дисциплина от служители на отдел ПП при СДВР. Във връзка с това зам.началникът на отдел ПП при СДВР Л.К.***издал Заповед № 4332з-198/18.03.2019 г. /л.22 от делото/, с която възложил извършване на проверка, определил състава на комисията и срока, в който тя да изготви писмена справка за резултата /едномесечен срок от издаване на заповедта/. Впоследствие, по предложения на председателя на комисията /л.47, л.45 и л.43 от делото/ срокът е продължаван неколкократно, като последният определен такъв със Заповед № 4332з-472/14.06.2019 г. /л.42/ е до 23.06.2019 г.

В хода на административното производство, с Писмо рег. № 4332р-10768/22.03.2019 г. /л.33/ комисията изискала от директора на Дирекция „Вътрешна сигурност“ при СДВР видеофайлове и информация за алармени съобщения за конкретно посочени периоди и автомобили, в т.ч. и за л.а. „***“ с рег. № ***за времето от 07:30 часа до 20:00 часа на 05.02.2019 г. Поисканите данни /седем папки с видео и аудио информация от системата АИС – ВПК/ били предоставени с Писмо рег. № 7855р-2958/01.04.2019 г. /л.32/ и с Протокол рег. № 4332р-15370/22.04.2019 г. били присъединени към материалите по преписката.

На 22.04.2019 г., комисията прегледала 211 /двеста и единадесет/ видеофайла от ВПК, монтирани в служебни автомобили, за което изготвила Протокол рег. № 4332р-15372/22.04.2019 г. /л.28/. от файл 50026В726С00ЕВ8_ch01_20190205075616_20190205080320, направен на 05.02.2019 г. от Камера 2 в служебен автомобил „***“ с рег. № СВ 2900 КВ, комисията видяла, че в 07:56 часа водачът на автомобила мл.инспектор Г.К.В. с дясната си ръка освобождава от скорост предавателната кутия, със същата ръка посяга към контактния ключ и прекъсва контакта на системата, след което веднага връща контактния ключ на положение включено и без да даде контакт на стартера запалва принудително двигателя на автомобила със скоростния лост, включвайки на по-висока предавка. Било констатирано, че записите прекъсват в 08:36 часа.

Състава на наряда за датата 05.02.2019 г., за времето от 08:00 часа – 20:00 часа със служебно МПС рег. № СВ 2900 КВ, се установява от Ежедневна форма на отчет /л.23/, а именно: Д. З.– старши на наряда, и Г.В. – водач на служебното МПС.

Комисията събрала сведения от лицата, посочени в Протокол рег. № 4332р-15372/22.04.2019 г. /л.28/, в т.ч. жалбоподателя Г.К.В. /л.26/, Д. И. З. /л.27/ и С. С. М. /л.25/.

Последният от тях – С. М., в Сведение рег. № 4332-17733/13.05.2019 г. обяснил, че на 05.02.2019 г. е бил инструктиращ на служителите от 01 група ПК за времето от 08:00 часа до 20:00 часа. След инструктажа проверил състоянието на клемите от захранване на ВПК на служебните превозни средства, в т.ч. и на л.а. „***“ с рег. № ***, но не установил нередности.

Жалбоподателят В., в Сведение рег. № 4332-15058/19.04.2019 г. /л.26/ обяснил, че на 05.02.2019 г. е бил в наряд с колегата си Драган Зарев, дневна смяна – за времето от 08:00 часа до 20:00 часа. Категорично отрекъл да е манипулирал системата АИС – ВПК, но заявил, че за неизправностите на тази система в автомобил с рег. № ***е пускал няколко докладни записки, каквито бил пускал и Е. К., който също е водач на този автомобил.

В Сведение рег. № 4332-15074/19.04.2019 г. /л.27/ Д. И. З. – мл.автоконтрольор 01 гр. ПК-ОПП-СДВР, посочил, че на 05.02.2019 г. е бил на работа дневна смяна от 08:00 часа до 20:00 часа съвместно с мл.автоконтрольор Г.В. като автопатрул със служебен автомобил „***“ с рег. №***. Отрекъл той самия да е манипулирал системата ВПК и не знае защо записите прекъсват, но сочи, че същият автомобил многократно е имал проблеми с акумулаторната система, което е отразено в докладни записки.

С Писмо рег. № 433200-49328/10.05.2019 г. /л.34/ комисията направила запитване до „Сектрон“ ООД – гр. С. води ли прекъсването на работата на двигателя от контактния ключ по време на движение на служебен автомобил „***“, връщането му в позиция /контакт“ и стартиране на двигателя принудително, чрез запалване на висока предавка /скорост/, без това да става с контактен ключ, до нарушаване функционалността на системата за видеонаблюдение на пътен контрол, монтирана в служебния автомобил и преустановява ли се възможността да бъде извършен аудио и видеозапис; посочените действия водят ли до увреждане на системата за видеонаблюдение на пътен контрол, монтирана в служебен автомобил „***“.

В отговор, с Писмо вх. № 433200-53210/21.05.2019 г. /л.35 и 36/, от „Сектрон“ ООД – гр. С. заявили, че при невъзможност да стартира самостоятелно автомобила и се наложи „бутане“ или запалване на двигателя „на скорост“, зареждането към задния акумулатор не се подава до повторно правилно стартиране на двигателя; правилното стартиране на двигателя се състои в използването на контактния ключ на автомобила и получаване на сигнали от него /АСС, ОN и СТАРТЕР последователно/, което обяснява липсата на записи или изгасването на системата ВПК-2 по време на движение. От дружеството обяснили, че това е установено след проведени тестове на системата за заряд/дозаряд пред представители на КИА, ГДНП МВР, ДКИС МВР и „Сектрон“ ООД.

Горната информация, с Писмо рег. № 433200-49326/10.05.2019 г. /л.37/ била изискана и от „***“ ООД – гр. С.. С Писмо вх. № 433200-61951/12.06.2019 г. /л.38/ дружеството отговорило, че от негова страна на патрулните автомобили е извършен монтаж на допълнителен акумулатор и допълнително захранване на системата за видеонаблюдение, но самата функционалност на системата не им е известна, тъй като не е монтирана от „***“ ООД.

Като установила всички гореизложени обстоятелства, комисията изготвила Справка рег. № 4332р-22760/17.06.2019 г. /л.10 – 18 вкл./, в която обективирала констатациите си. Според т.14 и 15, от прегледаната информация на файл 50026В726С00ЕВ8_ch02_20190205075616_20190205080009, Камера 2, се установило, че държавният служител младши инспектор Г.К.В. – младши автоконтрольор в 01 група ПК към 01 сектор при ОПП СДВР, който съгласно ежедневна ведомост рег. № 4332р-39690/2018 г., в екип с младши инспектор Д. И. З. е назначен в наряд АП 91/1 за времето от 08:00 часа до 20:00 часа като водач на служебен автомобил „***“ рег. №***, на 05.02.2019 г., в 07:56 часа е прекъснал работата на двигателя на автомобила като по този начин е преустановил записите на видеокамерите на същия от 08:36 часа до края на работната смяна и е възпрепятствал записването на действията на полицейските служители по време на изпълнение на функционалните им задължения с видеозаснемане на автомобила, с което е нарушил т.2 на глава ІІ от Указанията за работа на полицейските служители със системата за видеонаблюдение, монтирана в служебните автомобили, утвърдени със Заповед № 8121з-1155/01.09.2017 г. на министъра на вътрешните работи – „Забранява се системите да бъдат изключвани чрез прекъсване на проводници на ел.захранването или по какъвто и да било друг начин, както и други действия, водещи до повреждане и/или нарушаване работоспособността на системите“. Според комисията описаното деяние съставлявало нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл.194, ал.2, т.1, предл.2 от ЗМВР , поради което предложила, на основание чл.200, ал.1, т.11, предл.2 от ЗМВР, на Г.В. да бъде наложено дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от шест месеца до една година.

Справка рег. № 4332р-22760/17.06.2019 г. била сведена до знанието на жалбоподателя на 19.07.2019 г., в 18:00 часа, което той удостоверил с подписа си и саморъчно изписано обяснение, че не е съгласен с констатациите в нея, тъй като не отговарят на истината.

На 24.07.2019 г. от В. било снето Обяснение рег. № 4332р-28950 /л.55/, в което той отрекъл да е манипулирал системата ВПК, но отново посочил, че автомобилът има технически проблеми и е гаснел, за което е сигнализирал с докладна записка, като за същите проблеми е докладвал и колегата му Емил Костов.

В същия смисъл са и обясненията на Д. И. З. от същата дата /л.54/, който на 05.02.2019 г., за времето от 08:00 часа – 20:00 часа е бил старши на наряда, в който е участвал жалбоподателя. Той потвърждава, че служебният лек автомобил „***“ с ДКН ***има технически проблеми, за които са подавани докладни записки, а на 05.02.2019 г. е гаснел по време на смяната, за което също е докладвано. Категорично заявява, че на 05.02.2019 г. колегата му В. не е манипулирал системата ВПК.

На 12.08.2019 г. комисар Л.К.***– зам.началник на ОПП – СДВР, издал процесната Заповед № 4332з-629 от същата дата /л.8 и 9/, с която приел, че жалбоподателя Г.К.В. - младши автоконтрольор в 01 група ПК към 01 сектор при ОПП СДВР, който на 05.02.2019 г., за времето от 08:00 часа до 20:00 часа, съгласно ежедневна ведомост рег. № 4332р-39690/2018 г. е назначен в наряд АП 91/1 като водач на служебен автомобил „***“ рег. № *** със старши на наряда младши инспектор Д.И.З.***от същата група, и на 05.02.2019 г., в 07:56 часа е прекъснал работата на двигателя на служебен автомобил „***“ рег. № *** като по този начин е преустановил записите на видеокамерите на същия от 08:36 часа до края на работната смяна и е възпрепятствал записването на действията на полицейските служители по време на изпълнение на функционалните им задължения с видеозаснемане на автомобила.

Горното деяние било квалифицирано като нарушение на т.2 на глава ІІ от Указанията за работа на полицейските служители със системата за видеонаблюдение, монтирана в служебните автомобили, утвърдени със Заповед № 8121з-1155/01.09.2017 г. на министъра на вътрешните работи – „Забранява се системите да бъдат изключвани чрез прекъсване на проводници на ел.захранването или по какъвто и да било друг начин, както и други действия, водещи до повреждане и/или нарушаване работоспособността на системите“ – т.е. нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл.194, ал.2, т.2, предл.2 от ЗМВР, за което и на основание чл.194, ал.2, т.2, чл.197, ал.1, т.3, чл.200, ал.1, т.11, предл. IІ-ро и чл.204, т.4 от ЗМВР на В. било наложено дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от 6 /шест/ месеца.

Заповед № 4332з-629/12.08.2019 г. е връчена на жалбоподателя на 12.08.2019 г. /видно от саморъчно направеното отбелязване в нея и положения подпис/.

Съдът възприе така описаната фактическа обстановка въз основа на представените по делото доказателства, представляващи административната преписка по издаването на оспорваната заповед, както и от събраните по делото доказателства. Въз основа на тях се налагат следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК съдът следва да се произнесе по законосъобразността на оспорения административен акт към момента на издаването му, като провери дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му и съобразен ли е същият с целта на закона.

Преценявайки фактическите обстоятелства, релевантни за правния спор, както и след проверка на административния акт, съобразно критериите, визирани в чл. 146 от АПК, съдът приема жалбата за основателна. Доводите за това са следните:

Редът и условията за ангажиране на дисциплинарна отговорност на държавните служители в МВР са уредени в Глава осма, чл.194 – чл.215а от ЗМВР.

Наказанията се налагат със заповеди на лицата, определени в нормата на чл.204 от ЗМВР. В случая жалбоподателят е младши автоконтрольор в 01 група ПК към 01 сектор при ОПП – СДВР, т.е. младши изпълнителска длъжност, а наказанието, което му е наложено с процесния административен акт е порицание /по чл.197, ал.1, т.3 от закона/. От това следва, че според чл.204, т.3 от ЗМВР компетентен да издаде заповедта за налагане на дисциплинарно наказание спрямо него е ръководителят на структурата по чл.37, който в случая е директорът на СДВР, част от която е отдел „Пътна полиция“, в който работи жалбоподателя.

Процесната заповед е издадена от заместник началника на ОПП – СДВР, за който не са представени доказателства, нито са налице данни да е надлежно оправомощен. В този смисъл не се установява тя да е издадена от компетентен орган в рамките на предоставените му правомощия съгласно чл.204, ал.1, т.3 от ЗМВР, което представлява съществено процесуално нарушение - отменително основание по чл.146, т.1 от АПК.

Оспорваната заповед е изготвена в предвидената от закона писмена форма и съдържа всички реквизити по чл.210, ал.1 от ЗМВР, поради което са спазени изискванията на чл.146, т.2 от АПК.

Дис

циплинарното наказание е наложено в срока по чл.195, ал.1 във връзка с чл.196, ал.1 и ал.2 от ЗМВР. Съгласно чл.195, ал.1 от ЗМВР, дисциплинарното наказание се налага не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от една година от извършването му. В нормата на чл.196, ал.1 от ЗМВР е определено, че дисциплинарното нарушение се смята за открито, когато органът, компетентен да наложи дисциплинарното наказание, е установил извършеното нарушение и самоличността на извършителя, а съгласно чл.196, ал.2 от ЗМВР, дисциплинарното нарушение е установено, когато материалите от дисциплинарното производство постъпят при компетентния дисциплинарнонаказващ орган. В разглеждания случай е установено, че към датата на издаване на дисциплинарната заповед не е изтекъл преклузивният срок по чл.195, ал.1 от ЗМВР, т.е. спазени са законовите правила, които регламентират сроковете, в рамките на които дисциплинарнонаказващият орган упражнява правомощието си да санкционира дисциплинарно служителите.

Заповедта е издадена въз основа на извършена проверка и се позовава на резултатите от нея, а наказаният служител е запознат с констатациите.

Друг е въпроса обаче дали и доколко дисциплинарнонаказващият орган е изпълнил

законововменените му задължения по чл.206 от ЗМВР. Действително, преди налагане на дисциплинарното наказание съгласно ал.1 той е приел писмените обяснения на жалбоподателя /дадени на 24.07.2019 г. – л.54 от делото/. В последните обаче В. е посочил, че по време на смяната му на 05.02.2019 г. служебният автомобил „***“ с ДКН ***е създавал технически проблеми и е загасвал, за което нееднократно и преди това са подавани докладни записки. Тези данни не са проверени от дисциплинарнонаказващият орган и по този начин той е пренебрегнал задължението си по чл.206, ал.4 от ЗМВР, а именно: да събере и оцени всички доказателства, в т.ч. и доказателствата, посочени от държавния служител.

В Писмо вх. № 433200-53210/21.05.2019 г. /л.35 и 36/, изхождащо от „Сектрон“ ООД – гр. София е посочено, че при невъзможност да стартира самостоятелно автомобила и се наложи „бутане“ или запалване на двигателя „на скорост“, зареждането към задния акумулатор не се подава до повторно правилно стартиране на двигателя, както и че правилното стартиране на двигателя се състои в използването на контактния ключ на автомобила и получаване на сигнали от него, но в контекста на твърденията на Г.В., а и на старшия на наряда Драган Зарев, че автомобилът е имал технически неизправности, е следвало да бъде проверено дали изобщо е било възможно автомобилът да се приведе в движение „правилно“ и дали поведението на жалбоподателя не се е явило необходимо и наложително като следствие от тези технически проблеми.

От събраните в дисциплинарното, а и в настоящото производство, доказателства се установява, че изискванията на чл.206, ал.4 от ЗДВП не са спазени, а липсата на всяко от алтернативно предвидените в чл.206 от закона самостоятелни действия на дисциплинарнонаказващия орган е основание за отмяна на заповедта. Същото представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила.

Изслушването на държавния служител или приемането на писмени обяснения имат за цел гарантиране на всестранно и обективно изясняване на обстоятелствата, свързани с налагане на дисциплинарното наказание. Предоставянето на възможност да изслушването на държавния служител или определянето на срок за изготвяне на писмените му обяснения са в прерогативите единствено на наказващия орган. Служителят може да упражни или не това си право, т.е. за него това е правна възможност да защити правата и интересите си, за наказващият орган обаче е правно задължение да осигури възможност за реализирането на това право, както и да събере доказателствата, посочени от държавния служител. В този смисъл, настоящият съдебен състав намира, че разпоредбата на чл.206, ал.1 - 4 от ЗМВР са пределно ясни и точни и не предполагат друго тълкуване. Успоредно с това те са детайлизирани и в Инструкция № 8121з-470 от 27.04.2015 г. за организацията на дейността по установяване на дисциплинарни нарушения и налагане на дисциплинарни наказания, събирането и обработката на информация за състоянието на дисциплината и дисциплинарната практика в министерството на вътрешните работи - чл.18, чл.21, чл.23, чл.30, издадена по законовата делегация на чл.215а от ЗМВР и следва да бъдат спазвани. С оглед на това се приема, че при издаване на оспорената заповед дисциплинарнонаказващият орган не е изпълнил императивното изискване на чл.206, ал.4 от ЗМВР преди налагане на дисциплинарното наказание да събере всички доказателства, в т.ч. и посочените такива от служителя, което от една страна се оценява като съществено административнопроцесуално нарушение, а от друга - то е довело до нарушаване правото на защита на наказаното лице. С оглед на това заповедта е незаконосъобразна като постановена при съществени процесуални нарушения и като такава подлежи на отмяна в условията на чл.146, т.3 от АПК.

За пълнота на изложението следва да се посочи и друго нарушение при издаването на процесната заповед, свързано с определянето на вида и размера на наложеното дисциплинарното наказание „порицание“, което представлява съществено процесуално нарушение по чл.206, ал.2 от ЗМВР. Последният законов тест регламентира обстоятелствата, които трябва да бъдат отчетени при определяне на дисциплинарното наказание на държавните служители в МВР. Липсата на мотиви в тази връзка препятства съдебната проверка. Това е така, защото дисциплинарните наказания са изброени в чл.197 от ЗМВР, но също така са степенувани и по тежест /което е видно от следващите законови текстове/. Като вид наказание „порицание“ е поставено на трето място и изборът на дисциплинарнонаказващият орган да наложи именно него следва да бъде мотивиран. В този смисъл е и константната съдебна практика на Върховния административен съд /

Решение № 1136 от 03.02.2016 г., постановено по адм. дело № 8032/2015 г. на ВАС/.

Въз основа на извършената проверка на оспорената заповед по реда на чл.168 от АПК, настоящият съдебен състав приема, че е налице основанието по чл.146, т.3 от АПК за нейната отмяна като незаконосъобразна, както и че с оглед на този извод съдът не следва да се произнася относно наличието или не на отменителните основания по чл.146, т.4 и т.5 от АПК.

По разноските:

Предвид гореизложените съображения относно изхода на спора, съдът намира, че следва да бъде уважено като основателно и искането на жалбоподателя за присъждане на направените по делото разноски. Същият е заплатил държавна такса в размер на 10,00 лв. /десет лева/, за което е представил разписка. Отделно, в съдебното производство той се е представлявал от пълномощник, комуто е платил адвокатско възнаграждение в размер на 450,00 лв. /четиристотин и петдесет лева/ - видно от представения Договор за правна защита и съдействие от 03.10.2019 г. С оглед на това ответникът следва да бъде осъден да заплати на жалбоподателя съдебни разноски в размер на 460,00 лв. /четиристотин и шестдесет лева/, от които: 10,00 лв. /десет лева/ - платена държавна такса за образуване на производство, и 450,00 лв. /четиристотин и петдесет лева/ - платено адвокатско възнаграждение.

Така мотивиран и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Заповед № 4332з-629/12.08.2019 г., издадена от зам.началник на ОПП – СДВР комисар Л. К., с която на младши инспектор Г.К.В. – младши автоконтрольор в 01 група ПК към 01 сектор при ОПП – СДВР, е наложено дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от 6 /шест/ месеца, считано от датата на връчване на заповедта.

ОСЪЖДА Столична дирекция на вътрешните работи – гр. София да заплати на Г.К.В. с ЕГН ********** и адрес: ***, сумата от 460,00 лв. /четиристотин и шестдесет лева/, от които: 10,00 лв. /десет лева/ - платена държавна такса за образуване на производство, и 450,00 лв. /четиристотин и петдесет лева/ - платено адвокатско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

СЪДИЯ: /П/