О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№438

Гр. Перник, 04.11.2019 година.

Административен съд – Перник, в публично съдебно заседание, проведено на седми октомври през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

Съдия: Ивайло Иванов

при съдебния секретар А.М., като разгледа докладваното от съдия Ивайло Иванов административно дело № 281 по описа за 2019 година на Административен съд – Перник, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 215 от Закона за устройство на територията (ЗУТ), във връзка с § 44 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на ЗУТ (ЗИДЗУТ) (ред. ДВ, бр. 25 от 26.03.2019 година), във връзка с чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба на „Електроенергиен системен оператор“ (ЕСО) ЕАД, ЕИК 175201304, със седалище и адрес на управление гр. София, район „***“, бул. „***“ № ***, представлявано от Д.Д. – ръководител „***“ – София област, пълномощник на изпълнителния директор А. Н. Ц. против Разрешение за строеж № 352 от 26.08.2014 година, издадено от главния архитект на община Перник, с което на Ч.С.Е. е разрешено да извърши строителство на прозирна ограда с плътна част до 0.60 м над прилежащия терен и с обща Н – до 2.20 м по регулационните линии на УПИ ХХV, кв. 471 по плана на гр. Перник, като се разположи изцяло в имота на възложителя.

В жалбата, както и в допълнително уточнение към същата, се излагат доводи, че разрешението за строеж е незаконосъобразно, като се твърди, че с изграждането на процесната ограда е нарушен сервитута на електропровод – ВЛ 110 kV „***“. Твърди се, че изпълненото с обжалваното разрешение строителство на оградата е засегнало сервитута в междустълбие 43 – 44 на ВЛ 110 kV „***“, който свързва ОРУ ТЕЦ „Република“ и п/ст „***“ – обекти, собственост на „***“ ЕАД, както и препятства обслужването на проводниците (съоръжението). Моли съда да отмени оспореното разрешение за строеж.

В проведеното съдебно заседание на 07.10.2019 година жалбоподателят, чрез процесуалния си представител юрисконсулт О. Б. пледира същата да се уважи. Претендира присъждане на направените по делото разноски, за което представя списък по чл. 80 от ГПК. Прави възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК за прекомерност на поисканите от заинтересованата страна съдебни разноски.

В проведеното съдебно заседание на 07.10.2019 година ответникът по жалбата – главния архитект на Община Перник, редовно призован, не се явява, не се представлява и не изразява становище по жалбата.

В проведеното съдебно заседание на 07.10.2019 година заинтересованата страна, Ч.С.Е., редовно призован, не се явява, представлява се от адвокат В.Ф. ***, която счита жалбата за неоснователна и недоказана. Претендира присъждане на направените съдебни разноски, за което представя списък по чл. 80 от ГПК.

Административен съд – Перник в настоящия съдебен състав, след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 235, ал. 2 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК, приетите по делото писмени доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Заинтересованата страна, Ч.С.Е., се легитимира като собственик на УПИ XXV – за производствени дейности, кв. 471 по плана на гр. Перник, кв. „***“, поземлен имот с идентификатор 55871.502.954 по КК и КР на гр. Перник, по силата на нотариален акт № 120, том I, рег. № 467, дело № 108 от 2014 година (л. 54 от делото).

Със Заповед № 163/06.02.2006 година на кмета на община Перник, е одобрен подробен устройствен план – план за регулация на терена на завод „***“, имот пл. № 11678 по плана на гр. Перник (л. 46 от делото).

Със заявление, депозирано в община Перник с вх. № 14/ТР-2785-1 от 15.08.2015 година (л. 53 от делото), Ч.С.Е. е поискал издаване на разрешение за изграждане на ограда в поземлен имот с идентификатор 55871.502.954 по КК и КР на гр. Перник, кв. 471 по плана на гр. Перник, кв. „***“. Представил е конструктивно становище и комбинирана скица на поземления имот.

Главният архитект на община Перник е издал Разрешение за строеж № 352/26.08.2014 година (л. 4 от делото) за изграждане на прозирна ограда с плътна част до 0.60 м над прилежащия терен и с обща Н – до 2.20 м, по регулационните линии на УПИ XXV, кв. 471 по плана на гр. Перник, намиращ се в гр. Перник, кв. „***“, с идентификатор 55871.502.954 по КК и КР на гр. Перник, като строежът се разположи изцяло в имота на възложителя. В разрешението за строеж е направено отбелязване, че сроковете по чл. 156, ал. 1 от ЗУТ са изтекли на 15.09.2014 година и същото е влязло в сила.

Издаденото разрешение за строеж е изпратено на началника на РОНСК – Перник към РДНСК – Югозападен район, видно от писмо изх. № 14/ТР-2785-1 от 28.08.2014 година (л. 51 от делото). Видно от обратна разписка, приложена по делото (л. 52 от делото), същото е получено на 01.09.2014 година. В срока по чл. 149, ал. 5 от ЗУТ разрешението за строеж не е отменено.

При извършване на периодичен обход на ВЛ 110 kV „Славей“ служители към „***“ ЕАД констатирали, че в сервитута на линейния обект, в близост до газостанция „Кристал“ е изградена масивна ограда, за което сезирали кмета на Община Перник и РОНСК – Перник с писмо, изх. № 539/16.11.2017 година (л. 79 и л. 122 от делото). В писмата, като лице за контакти, е посочен К. П.

Във връзка с така получения сигнал началникът на РОНСК – Перник е разпоредил проверка по случая, определил е дата за извършването й, както и е указал присъствие на длъжностни лица от общинската администрация и на ръководителя на МЕРП – Перник на датата на проверката (л. 123 от делото).

На 14.12.2017 година, след извършена проверка на място, е съставен Констативен протокол (КП) № П659/2017-I, в който е посочено, че в УПИ XXV, кв. 471 по плана на гр. Перник, кв. „***“ и „***“ – кв. „***“, е изградена масивна ограда по регулационните линии на имота, за строежа е издадено и влязло в сила разрешение за строеж № 352/26.08.2014 година. Според проверяващите с изграждането на оградата в нарушен сервитута на ВЛ 110 kV „Славей“. На проверката е присъствал и представител на „***“ ЕАД, К. П., който е подписал протокола. В жалбата, както и в допълнението към същата, изрично се сочи, че именно във връзка със запознаване с цитирания КП № П659/2017-I, „***“ ЕАД, гр. София, предприема действия по обжалване на разрешение за строеж № 352/26.08.2014 година.

На 29.06.2018 година в РОНСК – Перник е депозирана жалба от „***“ ЕАД, с вх. № П659-17-00-655 (л. 3 от делото), с искане да се отмени разрешение за строеж № 352/26.08.2014 година, за издаването на което е узнато от КП № П659/2017-I/14.12.2017 година, и собственикът на имота да бъде задължен да разруши оградата.

Видно е от писмо изх. № П659-17-00-355/22.08.2018 година на началника на РОНСК – Перник (л. 44 от делото), от община Перник е изискана информация относно наличие на данни за обявяване на разрешение за строеж № 352/26.08.2014 година, съобразно разпоредбите на чл. 149, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от ЗУТ, и дали има постъпили възражения срещу него. С писмо изх. № 17/СЛУ-8168-9/18.09.2018 година заместник – кмета на Община Перник уведомява РОНСК – Перник, че не разполагат с данни за обявяване на разрешение за строеж № 352/26.08.2014 година.

С писмо вх. № 1296 от 18.04.2019 година, на основание § 44 от ПЗР на Закона за изменение и допълнение на ЗУТ (ЗИЗУТ) (обн. ДВ, бр. 25 от 26.03.2019 година), началникът на РОНСК – Перник, изпраща жалбата срещу разрешението за строеж по компетентност на Административен съд – Перник.

Между страните не се формира правен спор, че оградата е напълно изградена.

В хода на съдебното производство се допусна и изслуша съдебно – техническа експертиза. Заключението, като компетентно изготвено и неоспорено от страните, се цени в частта му отнасяща се към изводите по допустимостта на производството. Въз основа на него се приема, че въздушна линия (ВЛ) – въздушна електропроводна линия (ВЕЛ) – въздушен електропровод (ВЕ) 110 кV “***“ е функционираща и е изградена и пусната в експлоатация през 1978 година. По нея се осъществява пренос на електроенергия между подстанции „***“ и ОРУ „ТЕЦ „***“. В УПИ XXV, кв. 471 по плана на гр. Перник, е изградена ограда, чиито западна част и част от южната, попадат в сервитутната зона на ВЕ 110 кV “***“. Западната й част от южната част на изградената в процесния имот ограда попадат в сервитутната зона на процесния ВЕ, съответно: 11 м от южната част и 81 м от западната част.

Горната фактическа обстановка се възприе от представената по делото административна преписка, която е приета като годно доказателство, както и от приетата по делото съдебна техническа експертиза.

Настоящият съдебен състав на Административен съд – Перник, в хода на произнасянето по същество на делото, обявено за решаване в съдебно заседание, проведено на 07.10.2019 година, установи, че жалбата е процесуално недопустима за разглеждане, тъй като същата е подадена извън срока по чл. 215, ал. 1 от ЗУТ (ред. ДВ, бр. 25/2019 година), поради което на основание чл. 159, т. 1 от АПК следва да се остави без разглеждане, а образуваното съдебно производство да се прекрати, по следните съображения:

Предмет на оспорване с настоящата жалба е разрешение за строеж № 352/26.08.2014 година на главния архитект на Община Перник.

Съгласно чл. 149, ал. 1 от ЗУТ (ред. ДВ, бр. 109 от 2013 година) за издаденото разрешение за строеж или за отказа да се издаде такова разрешение се съобщава на заинтересованите лица при условията и по реда на АПК.

По делото не е спорно, че процесният ВЕ 110 кV “***“ е включен в активите на дружество „***“ ЕАД след преобразуването на НЕК. По делото няма спор, че „ЕСО“ ЕАД е енергийно предприятие по смисъла на § 1, т. 24 от ДР на ЗЕ с оглед предмета му на дейност, както и че процесният ВЕ представлява енергиен обект по смисъла на § 1, т. 23 от ДР на ЗЕ. Съгласно § 26, ал. 1 от ПЗР на ЗЕ, възникналите сервитутни права по ЗЕЕЕ (отм.) в полза на енергийни предприятия за съществуващи към влизане в сила на този закон енергийни обекти се запазват. Съгласно чл. 60, ал. 1 от ЗЕЕЕ (ДВ, бр. 64/16.07.1999 година, отм. ДВ, бр. 107 от 2003 година) около енергийните обекти се създават сервитутни зони, а ал. 2 на посочената разпоредба се регламентира, че за съществуващи енергийни обекти, сервитутното право възниква по силата на същия закон. Визираната уредба сочи, че за процесния преносен въздушен електропровод, изграден през 1978 година, сервитутното право върху зоните около него е възникнало по силата на ЗЕЕЕ (отм.), т. е. от 1999 година. Предвид това, както и с оглед заключенията на вещото лице, че западната част и част от южната, на процесната ограда, попадат в сервитутната зона на ВЕ 110 кV “***“, съдът приема, че „***“ ЕАД е носител на ограничено вещно право върху имота на заинтересованата страна, предмет на разрешението за строеж. Носителят на сервитутно право в поземления имот, предмет на разрешението за строеж, има качеството „заинтересовано лице“ по смисъла на чл. 149, ал. 2, т. 1 от ЗУТ и попада в кръга на заинтересованите лица, на които е следвало да бъде съобщено за издаденото процесно разрешение за строеж.

Установи се по делото от писмо изх. № 17/СЛУ-8168-9/18.09.2018 година на заместник – кмета на Община Перник, че разрешение за строеж № 352/26.08.2014 година не е обявявано на заинтересованите лица по чл. 149, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от ЗУТ.

Установи се по делото от КП № П659/2017-I/14.12.2017 година, подписан от представител на жалбоподателя, както и от изложеното в жалбата и в допълнението към същата, че именно във връзка с цитирания КП № П659/2017-I/14.12.2017 година, „***“ ЕАД, гр. София, предприема действия по обжалване на разрешение за строеж № 352/26.08.2014 година, т. е. че жалбоподателят е узнал за издаденото разрешение за строеж на 14.12.2017 година, когато по негова инициатива и в присъствието на негов надлежен представител е извършена проверка на строежа.

Предвид горното, при липса на надлежни доказателства за уведомяване на жалбоподателя, в качеството му на заинтересовано лице, за издаденото разрешение за строеж, с оглед изменението на ЗУТ (ДВ, бр. 25/2019 година) и отпадане на задължителното обжалване по административен ред на разрешенията за строеж, за да бъде упражнено редовно правото на жалба пред административния съд срещу разрешението за строеж – в срока по чл. 215, ал. 4 от ЗУТ (какъвто е и срокът по чл. 149, ал. 3 от ЗУТ (отм. ДВ, бр. 25/2019 година), жалбата срещу процесното разрешение, съобразно момента на узнаването, следва да е депозирана най – късно до 28.12.2017 година, включително. Предвид обаче липсата на конкретно и ясно указание в разрешението за строеж подлежи ли същото на обжалване, пред кой конкретно орган и в какъв срок, съдът приема, че в процесния случай срок и ред за обжалване не са посочени в административния акт. Поради това следва да намери приложение разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от АПК, във връзка с чл. 213 от ЗУТ, тъй като ЗУТ не урежда хипотеза на непосочване на срок и ред за обжалване на индивидуалните административни актове по ЗУТ. Съгласно чл. 140, ал. 1 от АПК, когато в административния акт или в съобщението за неговото издаване не е указано пред кой орган и в какъв срок може да се подаде жалба, съответният срок за обжалване по този дял се удължава на два месеца или в случая до 17.02.2018 година, включително. С депозирането на жалба на 29.06.2018 година, това е сторено повече от шест месеца след узнаване за издаденото разрешение за строеж, което прави жалбата просрочена.

Пропускането на срока, в случая по чл. 140, ал. 1 от АПК, във връзка с чл. 219 от ЗУТ, погасява субективното право на жалба. Жалбата, подадена след изтичане на преклузивния процесуален срок, се явява процесуално недопустима на основание чл. 159, т. 5 от АПК като просрочена и за настоящия съдебен състав не възниква задължение да се произнесе по съществото на жалбата, относно нейната основателност.

С оглед на гореизложеното подадената жалба е процесуално недопустима, поради просрочване на оспорването и на основание чл. 159, т. 5 от АПК следва да бъде оставена без разглеждане, а определението с което е даден ход по съществото на делото и определението с което е даден ход на делото бъдат отменени, а производството прекратено.

Относно разноските:

С оглед изхода на делото следва да се остави без уважение искането на процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане на направените съдебни разноски.

С оглед изхода на делото своевременно направеното искане от заинтересованата страна (Определение № 9472 от 28.06.2011 година на ВАС по адм. дело № 7260/2010 година и Определение № 9659 от 29.06.2011 година на ВАС по адм. дело № 7263/2010 година) за присъждане на разноски, с представен списък по чл. 80 от ГПК, е основателно. Възражението на ответника по чл. 78, ал. 2 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК за прекомерност е неоснователно. Поисканите разноски са в размер на 500 (петстотин) лева, а съгласно чл. 8, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 година за минималните размери на адвокатските възнаграждения за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела без определен материален интерес, за дела по ЗУТ, възнаграждението е 600 лева, предвид на което искането на заинтересованата страна за разноски следва да бъде уважено изцяло. На основание чл. 143, ал. 4 от АПК, във връзка с чл. 78, ал. 4 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК, във връзка с чл. 8, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 година, жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на заинтересованата страна сумата от 500 (петстотин) лева, представляваща платено адвокатско възнаграждение по приложения договор за правна защита и съдействие от 03.06.2019 година (л. 141 от делото), съгласно представения списък на разноските.

Мотивиран от гореизложеното, на основание чл. 159, т. 5 от АПК, настоящият съдебен състав на Административен съд – Перник

О П Р Е Д Е Л И :

ОТМЕНЯ определение от 07.10.2019 година, с което е даден ход по същество на делото.

ОТМЕНЯ определение от 07.10.2019 година, с което е даден ход на делото.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на „***“ ЕАД, ЕИК ***********, със седалище и адрес на управление гр. София, район „***“, бул. „***“ № *** против Разрешение за строеж № 352 от 26.08.2014 година, издадено от главния архитект на община Перник, като недопустима.

ПРЕКРАТЯВА производството по административно дело № 281 по описа за 2019 година на Административен съд – Перник.

ОСЪЖДА „***“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. София, ***, да заплати на Ч.С.Е. с ЕГН **********,*** направените по делото разноски в размер на 500 (петстотин лева).

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с частна жалба пред Върховния административен съд на Република България в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия:/п/