Р Е Ш Е Н И Е

№ 268

гр. Перник, 12 август 2015 год.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Административен съд - Перник, в публично съдебно заседание проведено на шестнадесети юли през две хиляди и петнадесета година в състав:

СЪДИЯ: Емилия Иванова

при секретаря А.М.***, като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 134 по описа на съда за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.27, ал. 6 от Закона за закрила на детето /ЗЗакр.Д/.

Образувано е по жалба на Д.Н.Н.***, с адрес: ***, срещу заповед № ЗД-802-0071 от 19.12.2014 г. на Директора на дирекция за Социално подпомагане - Радомир. Иска се отмяна на атакуваната заповед, като се твърди,че същата е неправилна и незаконосъобразна. Според процесуалния представител на жалбоподателката установените и посочени от административния орган факти и обстоятелства не отговарят на истината и не могат да обосноват разпоредените с административния акт правни последици. Тезата на защитата е изложена подробно в представени по делото писмени бележки.

Претендира се присъждане на разноски.

Ответникът по жалбата - Директорът на дирекция за Социално подпомагане - Радомир, се явява лично и оспорва жалбата. В писмено становище приложено по делото се твърди, че жалбата е недопустима поради липса на правен интерес. По същество намира, че издадената заповед №ЗД-802-0071/19.12.2014 г. е законосъобразен и жалбата срещу нея следва да бъде оставена без уважение.

Административен съд - Перник, след преценка на събраните по делото доказателства, становищата на страните и проверка на оспорвания административен акт по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК, намира за установено следното:

Жалбата е процесуално допустима - подадена е от лице, което е адресат на административния акт и е участвало в административното производство по издаването му, пряко е засегнато от разпоредените с него правни последици, поради което има правен интерес от оспорването по смисъла на чл.147 ал.1 от АПК. Спазен е и предвидения срок по чл.149, ал.1 от АПК.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Жалбоподателката е професионален приемен родител съгласно заповед №ЗД-ЗД ПГ01/050/18.12.2013 г., издадена от Директора на Регионална Дирекция „Социално подпомагане“ гр.Перник. В семейството й от 07.03.2014 г., след преминал опознавателен процес е настанено детето Ц. Т. И.***. Настаняването е потвърдено със съдебно решение №158/30.05.2014 г., постановено по гр.д.№285/2014 г., по описа на РС гр.Радомир.

След настаняването на детето в приемното семейство, служители на ДСП Радомир установяват неспазване на установените правила от страна на Д.Н.***, изразяващи се в действия, които не са съгласувани със служителите на дирекцията. В абзац 5-и от мотивната част на Решение №РД01-11/09.02.2015 г. подробно е описано, че приемната майка е оставяла „детето Ц. Т.*** под грижите на нейната майка, която не е в състояние да се грижи адекватно за него. За възпитанието на децата приемният родител е използвал методи, нарушаващи достойнството им”. Освен това, в заповедта е упоменато, че тези обстоятелства са удостоверени след разговори с детето и приемната майка, а от приложения по делото социален доклад е видно, че преди настаняването на детето в дома на г-жа Н.*** в медицинското му досие няма данни Ц. Т.*** да страда от психическо заболяване, но на 26.06.2014г. детето е насочето към психолог, тъй като многократно твърденията на приемната майка сочат, „че детето продължава да не спазва правилата в нейния дом и проявява агресия”, въпреки усилията й да го овладее. Именно тези нови прояви на агресивност у детето, навеждат на извода за липса на симбиоза и хармония в отношенията приемен родител – дете, което от своя страна е причината да бъде прекратено временното настаняване на детето.

Въз основа на установеното от административния орган е издадена Заповед №ЗД-802-0071/19.12.2014 г., която е предмет на проверка в настоящото производство. Съгласно чл. 4, ал. 1, т. 4 от ЗЗДет настаняването под приемна грижа е една от предвидените мерки за закрила на децата и алтернатива на отглеждането им в социална институция. То се осъществява по съдебен ред, а до произнасянето на съда се извършва временно настаняване по административен ред със заповед на директора на дирекция "Социално подпомагане".

Съобразно чл. 27, ал.1 от ЗЗДет, компетентен да предприеме и да прекрати мярка за закрила за временно настаняване по административен ред е директора на дирекция "Социално подпомагане" по настоящия адрес на детето. В този смисъл обжалваната заповед е издадена от компетентен административен орган.

Неоснователно е възражението за нищожност на същата, инкорпорирано в писмените бележки от процесуалния представител на жалбподателката, поради липса на нормативни правомощия на издалото я в условията на заместване длъжностно лице. С цитираната заповед №ЧР-5 518/09.12.2014 г. на Р. Л. Х.*** е възложено да изпълнява функциите на директор, тъй като титуляра на длъжността – С. А.*** е в годишен платен отпуск. Директорът на Д "СП"-Радомир несъмнено е компетентният административен орган да издава заповеди от категорията на процесната. По силата на надлежно разпореденото заместване, издалото оспорената заповед длъжностно лице, е изпълнявало правомощията на замествания орган в пълен обем, като е извършвало това от името на замествания директор /Вж.Тълкувателно решение № 4/22.04.2004 г. по т.д.№ТР-4/02 г.ОСС на ВАС/. Ето защо, не е налице отменително основание по смисъла на чл. 146, т.1 АПК.

Оспорената заповед е издадена при спазване на изискванията за установена форма, посочени в чл. 59, ал. 2 от АПК, като съдържа подробни фактически и правни основания, обусловили взетото решение. Изложени са съображения, относно прекратяването на временното настаняване в семейството на Д.Н.***, поради невъзможност същата да осигури необходимите грижи на детето и да се справи с емоционалните му потребности. Доколкото не са предвидени специални правила за формата на оспорената заповед, то съобразно чл. 59 АПК, същата следва да бъде преценена като издадена при спазване на установената форма и имаща предвиденото в същия нормативен текст съдържание. Налице са и мотиви - правни и фактически съображения, в това число изложени в отделен акт, на който има позоваване в заповедта - социалния доклад с изх.№ЗД-11-0358 /18.12.2014 г., изготвен от К. Б.*** - социален работник в отдел "Закрила на детето" и приложенията към него. Изложените в него съображения и доказателствата, на които се основава, следва да се считат като такива на самия акт, предвид постановеното в същия смисъл с ТР № 16/31.03.75 г. на ОСГК на ВС. Пак на основание същото тълкувателно решение, мотивите могат да бъдат изложени и в потвърдителния акт на по-горната инстанция, поради което следва да се приемат за мотиви на оспорената заповед подробните такива от Решение №РД 01-11/09.02.2015 г. на директора на РД "СП"-Перник. Ето защо не се установява и основанието по чл. 146, т.2 АПК.

Производството по прилагане на мерки за закрила по ЗЗакрД е уредено в глава Трета на ППЗЗакрД. От изложеното по-горе относно фактите се установява, че всички нормирани стъпки по Глава ІІІ "Ред за осъществяване на мерките за закрила на детето" от ППЗЗДт, са осъществени законосъобразно, при отчитане спецификата на конкретните отношения, регулирани със закона, принципите и характера на мерките за закрила на детето, както и необходимостта от оперативност и бързина при предприемането им, което сочи, че не е налице и отменителното основание по чл. 146, т.3 АПК.

Разпоредбата на чл. 10, ал.1 ЗЗакр.Д прогласява правото на всяко дете на закрила за нормалното му физическо, умствено, нравствено и социално развитие и на защита на неговите права и интереси. Един от базовите принципи на закрилата, изведен от чл. 3, т.3 ЗЗакрД е "осигуряване най-добрия интерес на детето", а съгласно дефиницията от §1, т.5 ДР ЗЗакрД, в него се включва преценката на седем самостоятелни характеристики и потребности на детето и способности на родителите, в това число и приемните да се грижат за него. По делото е установено към правнозначимия момент на издаване на оспорената заповед, че жалбоподателката изпитва затруднение и е в невазможност да полага дължимата грижа за детето Ц. Т. И.***. Въпреки първоначалното желание от страна на приемния родител и положените усилия за интегриране на детето в семейството, не са постигнати целите на настаняването в семейна среда. Приложените по делото писмени доказателства и разпитаните свидетели не установяват фактическа обстановка, която да е основание за отмяна на заповедта. В този смисъл тълкуването на фактите по делото в писмената защита се възприема от решаващият състав, като мотивиране на защитната теза на жалбоподателката, тъй като в тях се съдържа житейска логика, но тя не оборва констатациите на административния орган.

Приложените в административната преписка писмени доказателства – социален доклад, заповеди, анкети и др. представляват официални документи по смисъла на чл. 179, ал.1 ГПК, във вр. с чл. 144 АПК, като издадени от длъжностни лица, в кръга на службата им и след извършена проверка по установения ред и форма, вкл. с участието на жалбоподателката, гарантирайки й по този начин процесуалните права. В този смисъл оспорването им и оборването на доказателствената им сила не е проведено успешно в рамките на настоящото производство.

Настоящият състав не приема за успешно проведено и оспораването на истинността на социален доклад № ЗД-11-0358 от 18.12.2014 г. по реда на чл.193, ал.1 от ГПК във връзка с чл.144 от АПК. Същият представлява официален документ и съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест, оспорените факти следва да се докажат от жалбоподателката. В производството по оспорване по искане на процесуалния представител на жалбоподателката са разпитани свидетелите – Н.В.Г.***, класен ръководител на Ц. Т.*** и Л. Т. Н.***.

Показанията на свидетелката – Н.В.Г.***, са обективни и се кредитират от настоящия състав като последователни, но същите установяват само един аспект от грижата която е полагана от Д.Н.. Безспорно е, че грижата положена от приемния родител е подобрила социалната адаптивност на детето и е повлияла положително на неговия характер, но тя не задоволява в пълен обем нуждите на детето, което е наложило промяна в мярката за закрила.

По отношение на втория свидетел Л. Т. Н.***, съпруг на жалбоподателката, съдът намира че има субективно отношение към фактите и обстоятелствата отразени в атакуваната заповед. Той също е участвал, според твърденията му в отглеждането на детето Ц. Т. И.***. В този смисъл твърденията му не могат да бъдат кредитирани като безпристрастно и обективно дадени, тъй като изцяло са насочени към подкрепа тезата на жалбоподателката относно незаконосъобразност на действията на социалните работници. В този смисъл съдът намира, че оспорването на социалния доклад не е проведено успешно и не е оборена неговата доказателствена сила.

Не се споделя и тезата развита в писмените бележки, че след като няма санкции наложени по глава VІ от ЗЗДет., то задълженията на приемния родител са били изпълнявани според изискванията на закона. Налагането на санкция е възможност, а не задължение на административния орган, поради което не може да се преценява като основание за незаконосъобразност на оспорената заповед. Освен това издаването на заповедта за промяна на настаняването на детето и налагането на санкция на приемния родител се развиват в две отделни производства. Твърденията на процесуалния представител на жалбоподателката за липса на наказания биха имали значение в производство по оспорване на административен акт за заличаване на Д.Н.*** от регистъра на приемните родители, но са неотносими в настоящото произвоство.

Правилна е преценката на ответния орган, към датата на постановяване на оспорената заповед, за наличие на основанията по чл. 25, ал.1, т.1 и т.3 ЗЗДт, приложени с цел- защита на висшите интереси на детето, които имат приоритет пред желанията и интересите на приемните родители. Посочените в административния акт и приложените писмени доказателства част от административната преписка съображения обосновават и липса на отменителни основания по чл. 146, т.4 и т.5 АПК.

В обобщение следва да се приеме, че жалбата е неоснователна. Оспорената заповед на директора на Д "СП"-Радомир, потвърдена с Решение №РД01-11/09.02.2015 г. на Директора на РД "СП"-Перник, като издадена в съответствие с фактите по делото и закона. По посочените съображения и след цялостна служебна проверка на обжалвания акт, съдът прави извод, че обжалваната заповед е законосъобразна и правилна, издадена при спазване на относимите материално правни разпоредби и процесуални правила. Не са налице пороци, водещи както до нищожност така и до унищожаемост на процесния индивидуален административен акт. Не е налице незаконосъобразност на обжалваната заповед по чл. 146 от АПК, жалбата е неоснователна и следва да бъде отхвърлена. Не е направено искане за присъждане на разноски по делото от ответника.

С оглед изхода на спора и поради обстоятелството, че от ответника в производството не се претендира присъждане на разноски, съдът не следва да се произнася в този смисъл.

Мотивиран така и на основание чл. 172, ал.2 от АПК, Административният съд гр.Перник

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д.Н.Н.***, ЕГН**********, срещу заповед №ЗД-802-0071/19.12.2014 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" гр.Радомир.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

СЪДИЯ:/п/