Р Е Ш Е Н И Е

№ 271

гр. Перник, 28.082015 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Административен съд-Перник, в публично съдебно заседание проведено на четиринадесети август през две хиляди и петнадесета година в състав:

СЪДИЯ: СЛАВА ГЕОРГИЕВА

при секретаря И.И., като разгледа докладваното от съдията административно дело № 263 по описа на съда за 2015г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 124, ал. 1 от Закона за държавния служител (ЗДСл).

Делото е образувано по повод жалба на И.М. *** против Заповед № 474/27.04.2015г. на Изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“. С оспорваната заповед, на основание чл. 12, ал. 1, във вр. с чл. 108 от ЗДСл е прекратено служебното правоотношение на И.М.М., заемал длъжност „директор“ на Областна дирекция - Перник на Държавен фонд „Земеделие“.

С жалбата се иска отмяна на оспорваната заповед като незаконосъобразна. Твърди се, че актът е издаден в несъответствие с материалния закон. Излагат се съображения във връзка с продължителния период между датата на издаване на заповедта и началната дата на нейното действие, както и сочи, че прекратяването на служебното му правоотношение не е съобразено с получената висока оценка за изпълнение на задълженията за периода на заемане на длъжността. От административния съд иска да се отмени оспорената заповед, като неправилна и незаконосъобразна. Прави искане за присъждане на разноски. В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и излага доводи жалбата му да се уважи.

Ответникът по жалбата – изпълнителен директор на ДФ „Земеделие“, не се явява, не изпраща представител. В писмена молба с вх. № 1615 от 13.08.2015г. излага аргументи за неоснователност на жалбата и прави искане за присъждане на юрисконсулско възнаграждение. В указания срок по делото не са постъпили писмени бележки.

Административен съд-Перник, като взе предвид становищата на страните, след преценка на събраните по делото доказателства намира за установено от фактическа страна следното:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 149, ал. 1 от АПК от активно легитимирано лице, имащо правен интерес да атакува процесния акт като негов адресат, срещу надлежна страна. От друга страна, обжалва се подлежащ на съдебно оспорване индивидуален административен акт.

По фактите:

Със Заповед № 384 от 17.04.2014г. на Изпълнителния Директор на ДФ „Земеделие“, И.М.М. е назначен като държавен служител с ранг V старши, на длъжност „директор“ на Областна дирекция „Земеделие“ - Перник, за неопределено време, със срок на изпитване една година, считано от 28.04.2014г.. М. е встъпил в длъжност на 28.04.2014г..

Видно от представена и приета по делото служебна бележка издадена от главния секретар, както и справка за ползвания годишен отпуск с установява, че за периода от 28.04.2014г. до 13.05.2015г.-периода на заемане на държавна служба, М. е ползвал платен годишен отпуск в размер на 21 работни дни.. Със заповед № 4388 от 13.05.2014г. му е разрешено ползването на 5 работни дни за периода от 20.05.2014г. до 26.05.2014г., със Заповед 10168 от 19.09.2014г. му е разрешено ползването на 10 работни дни за периода от 24.09.2014г. до 07.10.2014г. и със заповед № 14126 от 15.12.2014г. за периода от 12.01.2015г. до 19.01.2015г. е ползвал разрешен платен годишен отпуск 6 работни дни или е използвал изцяло полагаемият му се годишен отпуск за 2014г. в размер на 21 работни дни.

С обжалваната Заповед № 474/27.04.2015г. изпълнителния директор на ДФ „Земеделие” на основание чл. 12, ал. 1 от ЗДСл, считано от 13.05.2015г. е прекратил служебното правоотношение с И.М. без предизвестие в едногодишния срок на изпитване. Заповедта е връчена на служителя на 13.05.2015г.. За периода на заемане на държавна служба от 28.04.2014г. до 13.05.2015г. М. е ползвал платен годишен отпуск в размер на 21 работни дни или 29 календарни дни. От тях 5 работни дни за периода от 20.05.2014г. до 26.05.2014г., 10 работни дни са ползвани за периода от 24.09.2014г. до 07.10.2014г. и 6 работни дни за времето от 12.01.2015г. до 19.01.2015г.. Със заповедта, на основание чл. 61 от ЗДСл, е наредено на служителя да бъде изплатено обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в размер на 12 работни дни за 2015г. Актът за прекратяване на служебното правоотношение е връчен на М. на 13.05.2015г..

Делото е основано изключително на писмени доказателства. Както тези изпратени с административната преписка, така и тези, събрани в производството пред съда не са оспорени от страните. Всички те са непротиворечиви по съдържание, последователни по хронология, като логично представят развилите се събития. Съдът ги кредитира с доверие и основа на тях фактическите си констатации.

В хода на процеса не са постановени изрични определения за отделяне на спорното от безспорното, но на практика страните не спорят по фактите, а дали правилно е приложен материалният закон.

Въз основа на гореописаната фактическа обстановка, която се възприе от представените по делото доказателства и след извършена проверка на оспорвания административен акт на всички основания по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК във вр. с чл. 146 от АПК, намира обжалвания индивидуален административен акт за законосъобразен. Доводите в тази връзка са следните:

Оспорената заповед е издадена от компетентен административен орган и в рамките на законовите му правомощия, а именно от Изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“, упражняващ функциите на орган по назначаването по отношение на държавните служители в администрацията на фонда, съгласно чл. 20, ал. 1, т. 5 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП) във вр. с чл. 10, т. 9 от Устройствен правилник на ДФ „Земеделие“.

Обжалваният административен акт е издаден в установената в чл. 108, ал. 1 от ЗДСл писмена форма. Съдържа изрично посочени: правното основание за прекратяване на служебното правоотношение–чл. 12, ал. 1 от ЗДСл, разпореждане на основание чл. 61 от ЗДСл за изплащане на обезщетение за неизползван платен годишен отпуск и придобит ранг на държавна служба. Актът не съдържа посочени ред и срок за обжалване, но тъй като нормата на чл. 59, ал. 1, т. 7 от АПК е своего рода гаранция за надлежното упражняване на правото на жалба и предвид обстоятелствата по настоящото дело, а именно срочност, подведомственост и подсъдност на обжалването, нарушението не се квалифицира като съществено. Предвид изложеното се следва извод, че изискваната от закона форма е спазена и не са налице основания за отмяна на заповедта в условията на чл. 146, т. 2 от АПК. При издаване на процесната заповед не са допуснати и съществени процесуални нарушения, които да доведат до отмяна на акта в условията на чл. 146, т. 3 от АПК.

По съществото на спора и приложения материален закон:

Между страните не е спорно, а и от данните по делото се установява, че жалбоподателят е постъпил за пръв път на държавна служба и е назначен със заповед № 384 от 17.04.2014г. на изпълнителния директор на ДФ”Земеделие” да изпълнява функциите на Директор на Областна дирекция-Перник към ДФ”Земеделие”. Същият е встъпил в длъжност на 28.04.2014г.. В периода от встъпване до датата на прекратяване на служебното правоотношение е ползвал платен годишен отпуск.

Без основание и неотносимо към спора е оплакването на жалбоподателят относно наличието на „известен период от време“ между датата на издаване на заповедта и посочената за начална дата на нейното действие. Настоящия състав приема, че за казуса е ирелевантно това, че заповедта носи дата-27.04.2015г., защото същата поражда права и задължения от друг момент-13.05.2015г.. Това, че заповедта е издадена на една дата, а му е връчена в по-късен момент не представлява съществено нарушение на чл. 61, ал. 1 от АПК, защото посочения срок е инструктивен. Процесният административен акт е издаден на основание чл. 12, ал. 1 от ЗДСл. Съгласно тази разпоредба, когато кандидатът се назначава за първи път на държавна служба, както е в случая, в едногодишен срок, считано от датата на встъпване в длъжност, органът по назначаването може да прекрати служебното правоотношение без предизвестие. За да се реализира законосъобразно тази възможност, следва да са налице две предпоставки: положителна-това да е първо назначаване на държавна служба за кандидата, както е в случая и отрицателна-да не е изтекла повече от една година от датата на встъпването в длъжност на служителя. Съгласно чл. 12, ал. 3 от ЗДСл в този срок не се включва времето, през което държавният служител е бил в законоустановен отпуск. С оглед на това за да е законосъобразно прекратяването на служебното правоотношение без предизвестие, то следва това да е сторено в рамките на едногодишния срок от датата на встъпване в длъжност, като се вземе предвид и времето, в което служителят е ползвал законоустановен отпуск. От доказателствата по делото е видно, че жалбоподателят е встъпил в длъжност на 28.04.2014 г. (заповед № 384/17.04.2014 г., л. 47 от делото), ползвал е 21 работни дни платен годишен отпуск за 2014г. (л. 112 и л. 113), а заповедта за прекратяване на служебното правоотношение, издадена на 27.04.2015г. е с правопораждаща дата на действие-13.05.2015г., т. е. това е датата на прекратяване на служебното правоотношение. При тези данни заповедта се явява издадена в рамките на едногодишния срок по чл. 12, ал. 1 от ЗДСл.. Това е така, защото едногодишният срок по смисъла на чл. 12, ал. 1 ЗДСл се равнява на 365 календарни дни и при "удължаването" на годината с дните на законоустановен отпуск те следва също да бъдат календарни. /В тази връзка: решение по АД № 7297/2005г. по описа на ВАС; решение № 6153/2006г. по описа на ВАС/. Съгласно чл. 56 от ЗДСл законоустановения платен отпуск е в работни дни и в казуса 21-те работни дни платен годишен отпуск се равняват на 29 календарни дни, тъй като между работните дни отпуск попадат 8 календарни дни между седмична почивка-това са 24 и 25 май 2014г., 27 и 28 септември и 4 и 5 октомври 2014г. и 17 и 18 януари 2015г.. Така изчислен, едногодишният срок в календарни дни /365+29/ ще изтече на 394-тия ден от възникване на служебното правоотношение, т. е на 27.05.2015г.. Оплакването в жалбата и в пледоарията по същество касателно периода от време между датата на издаване на процесната заповед (27.04.2015г.) и датата на прекратяване на служебното правоотношение (13.05.2015г.) е ирелевантно за настоящата съдебна проверка, след като органът по назначаването е реализирал възможността, предоставена му от чл. 12, ал. 1 във вр. с ал. 3 от ЗДСл в рамките на нормативно установения срок. Коя дата административният орган ще посочи за начало на конститутивното действие на заповедта, пораждащо се в общия случай с нейното издаване, зависи единствено от преценката му в рамките на оперативната самостоятелност, стига прекратяването на правоотношението да е в срока по чл. 12, ал. 1 във вр. с ал. 3 на ЗДСл. В случая правоотношението е прекратено, считано от 13.05.2015г., т.е. тази дата е значително преди изтичането на едногодишния срок.

Не се възприема и оплакването, че прекратяването на служебното правоотношение не е съобразено с извършеното „високо оценяване за изпълнението на длъжността“. Изхождайки от константната съдебната практика в тази посока, че прекратяването на служебното правоотношение, когато това става в рамките на едногодишния срок по чл. 12, ал. 1 във вр. с ал. 3 от ЗДСл, е по преценка на органа по назначаването и същевременно законът не изисква това решение на органа да бъде мотивирано, включително и с позоваване на атестационна оценка се приема, че изложеното е ирелевантно за казуса. Поради това дори и положителната оценка на работата на жалбоподателя на заеманата от последния длъжност е без значение при преценката на законосъобразността на процесната заповед. В случая съдебният контрол е ограничен само до проверка налице ли са били материалноправните предпоставки на чл. 12 от ЗДСл., а те в случая са налице.

Водим от горното при извършената проверка по реда на чл. 168, ал. 1 АПК и на основанията по чл. 146 АПК за законосъобразност на оспорения административен акт съдът констатира, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия и в изискуемата от закона форма. Същата не противоречи на материалноправни норми, издадена е на точното правно основание, съответства на целта на закона, като по отношение издаването й не се установи допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Издаденият административен акт е правилен и законосъобразен, поради което жалбата ще се отхвърли като неоснователна.

По разноските:

При този изход на спора ответната страна има право на разноски. Искането за заплащане на юрисконсултско възнаграждение е направено своевременно с молба вх. № 1615 от 13.08.2015г.. Същото се явява основателно и ще бъде уважено. Съгласно разпоредбата на  чл. 143, ал. 4 от АПК, когато съдът отхвърли оспорването, подателят на жалбата заплаща всички направени по делото разноски, включително минималното възнаграждение за един адвокат, определено съгласно наредбата по чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата, ако другата страна е ползвала такъв. На основание чл. 143, ал. 4 от АПК и във връзка с ТР № 3/2010г. на Общото събрание на колегиите на Върховния административен съд жалбоподателят ще бъде осъден да заплати на ДФ”Земеделие” разноски, представляващи юрисконсулско възнаграждение, в размер на 360 лева, определено съгласно чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 1 от наредбата.apis://Base=NARH&DocCode=86856&ToPar=Art7_Al1_Pt4&Type=201/

Мотивиран така и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдия при Административен съд - Перник

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалба на И.М. *** против Заповед № 474/27.04.2015г. на Изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“.

ОСЪЖДА И.М.М., с ЕГН **********,*** да заплати на Държавен фонд „Земеделие“ съдебни разноски в размер на 360 /триста и шестдесет/лева.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от получаване на съобщенията от страните, че е изготвено.

СЪДИЯ: /п/