Р Е Ш Е Н И Е

№ 270

гр. Перник, 25.08.2015г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Административен съд Перник, в открито съдебно заседание проведено на четиринадесети август през две хиляди и петнадесета година в състав:

СЪДИЯ: Слава Георгиева

По докладваното от съдията Георгиева административно дело № 279 по описа за 2015г. на Административен съд Перник, при участието на секретаря И.И., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 211 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР).

Образувано е по жалба на В.П.К., от гр. Перник срещу заповед с рег. № 3133-42 от 08.05.2015г. на Директора на ОД на МВР-Перник, с която му е наложено дисциплинарно наказание “порицание” за срок от шест месеца. В жалбата се твърди, че оспореният административен акт е незаконосъобразен и необоснован. Постановен при съществени нарушения на административно производствените правила и при неизяснена фактическа обстановка. В съдебно заседание жалбоподателят чрез пълномощника си адв. Б. моли за отмяна на атакуваната заповед. Претендира присъждане на разноски.

Ответната страна–Директора на ОД на МВР-Перник, редовно призован, не се явява и не изпраща представител. Не взима отношение по жалбата.

По допустимостта:

Жалбата е депозирана в законоустановения в чл. 149, ал. 1 от АПК срок. Видно от отразеното върху самата заповед, същата е получена лично срещу подпис от лицето на 22.05.2015г., а жалбата против нея е входирана в деловодството на ОД на МВР-Перник на 04.06.2015г.. Жалба е допустима, като подадена в законоустановения срок и от лице, пряко засегнато от административния акт, поради което са дължи разглеждането й по същество.

Административен съд Перник, след като обсъди становищата на страните и доказателствата по делото и направи проверка на основание чл. 168, ал. 1 от АПК на законосъобразността на оспорената заповед и на посочените в жалбата основания, приема за установени следните обстоятелства по делото:

В изпълнение на заповед № 8121з-888 от 25.11.2014г. на Министъра на Вътрешните работи касаеща предприемане на спешни организационни мерки за намаляване на корупционния риск при осъществяване контрол на пътното движение е извършена проверка в СДВР и ОД на МВР. Изготвена е справка рег. № 8121р-13392 от 16.03.2015г., в която е обективирано по отношение на ОД на МВР, Перник, че за времето от 01.00ч. до 2.38ч. на 21.01.2015г. е извършена негласна проверка на автопатрул със служебен автомобил и с позивна 152, с маршрут за обслужване № 1. Автопатрулът е установен на 400м., встрани от бул. “Ю. Гагарин”, на черен път, покрит от висока растителност, с изгасен двигател и фарове. Установено е също, че часовият график на АП е изготвен с предварително зададени времеви периоди, в които не е предвидено извършване на полицейски действия. Въз основа на констатациите е прието, че е налице неизпълнение на служебни задължения от служителите на автопатрула със служебен автомобил ДК № ***** и че часовия график на автопатрула е изготвен с предварително зададени времеви периоди, в които не е предвидено извършване на полицейски действия. Предложено е Директора на ОД на МВР, Перник да ангажира дисциплинарната отговорност на служителите и техните ръководители. По делото няма данни на коя дата справката е сведена до знанието на ответника. В административната преписка също няма данни да е образувано дисциплинарно производство срещу жалбоподателя и данни по кой повод и за какво са искани обяснения. Такива са постъпили с вх. № 1158р-1626 от 05.05.2015г. в деловодството на ответника. Върху тях е поставена резолюция “Запознат” и има положен подпис, но не е ясно на кого е този подпис.

На 08.05.2015г. е издадена заповед регистрационен с рег. № 3133-42 на Директора на МВР-Перник, с която на основание чл. 194, ал. 2, т. 2, т. 4, чл. 197, ал. 1, т. 3 от ЗМДВ, във връзка с чл. 200, ал. 1, т. 11 и чл. 204, т. 3 от ЗМВР на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание “порицание” за срок от шест месеца за извършено нарушение на служебната дисциплина, изразяващо се в това, че за времето от 01.00ч. до 2.38ч. на 21.01.2015г. при извършена негласна проверка на автопатрул със служебен автомобил и с позивна 152, с маршрут за обслужване № 1 е установен на 400м., в страни от ул. “Ю. Гагарин”, на черен път, покрит от висока растителност, с изгасен двигател и фарове. В мотивната част на оспорената заповед е посочено, че с това си действие жалбоподателя е нарушил разпоредбите на чл. 54, т. 1 от Инструкция за реда и организацията за осъществяване на дейностите по контрол на пътното движение рег. № 8121з-749/2014г. за напускане маршрута без разрешение. Това представлявало нарушение на служебната дисциплина по смисъла на ЗМВР. С оглед на това след като се запознал с писмените обяснения, ответникът е ангажирал дисциплинарната отговорност на К. на основание чл. 194, ал. 2, т. 4, чл. 197, ал. 1, т. 3 от ЗМДВ, във връзка с чл. 200, ал. 1, т. 11 и чл. 204, т. 3 от ЗМВР и издал атакуваната в настоящето производство заповед. Предмет на съдебното производство е законосъобразността на тази заповед.

Въз основа на така възприетата фактическа обстановка базираща се на събраните по делото писмени доказателства, настоящия състав намира, че жалбата е основателна по следните съображения.

Жалбоподателят е служител в Министерство на вътрешните работи. Същият е мл. автоконтрольор ІІ-ра степен в група “Организация на движението, пътен контрол и превантивна дейност” съм сектор “Пътна полиция” към отдел “Охранителна полиция” при ОД на МВР-Перник.

Оспорената заповед за налагане на дисциплинарно наказание е валиден административен акт, тъй като е издадена от компетентен орган по см. на чл. 204 от ЗМВР, в предвидената от закона писмена форма. Дисциплинарната отговорност е реализирана в сроковете по чл. 195, ал. 1 от ЗМВР – не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от една година от извършването му. Въпреки това заповедта е незаконосъобразна, по следните съображения:

Заповедта за дисциплинарно наказание следва да съдържа описание на нарушението, а именно: мястото, времето и обстоятелствата при които е извършено, както и разпоредбите, които са нарушени, съгласно чл. 210, ал. 1 от ЗМВР. В случая, липсва пълно описание на нарушението, включително и на фактите и обстоятелствата при които е извършено. С посочването в оспорената заповед "неизпълнение на служебни задължения”, като е нарушил разпоредбите на чл. 54, т. 1 от Инструкция за реда и организацията за осъществяване на дейностите по контрол на пътното движение-напускане на маршрута без разрешение и с това си действие е извършил нарушение на служебната дисциплина, не е изпълнено изискването на чл. 210, ал. 1 от ЗМВР за форма на акта. Това нарушава правото на защита на дисциплинарно наказаното лице и е пречка да се осъществи контрол за законосъобразност на акта, тъй като съдът извършва проверката, изхождайки от волеизявлението на дисциплинарно наказващия орган и не може да излиза извън рамките по отношение на самото нарушение, прието от него за дисциплинарно и за което нарушение на служителя е наложено дисциплинарно наказание. В случая е налице съществено нарушение на изискването за форма на акта, залегнало в разпоредбата на чл. 210 от ЗМВР във вр. с чл. 146, т. 2 от АПК, което само по себе си е основание за отмяната му.

Дисциплинарно наказващия орган не е провел никакви действия от свое име, с което е допуснал съществено нарушение на чл. 206, ал. 2 и ал. 4 от ЗМВР, като не е изпълнил задължението си да събере и оцени всички доказателства - не е обсъдено кадровото досие на лицето, т.е. цялостната негова дейност в системата на МВР, липсват мотиви и относно последиците от деянието на жалбоподателя. При определяне на вида и размера на дисциплинарното наказание трябва се да обсъди тежестта на нарушението и настъпилите вредни последици от него, обстоятелствата, при което е извършено. В тази връзка липсват констатации. Изобщо липсват мотиви относно вината и цялостното поведение на държавния служител по време на неговата служба. Липсват и мотиви на наказващия орган, изразяващи оценката му на всички събрани по преписката доказателства, каквито доказателства между впрочем по делото няма данни да са събирани. Това препятства съда да провери и да направи преценка каква е действителната воля на дисциплинарно наказващия орган, какви са мотивите да ангажира дисциплинарната отговорност на своя служител, респ. неизпълнението на изискването, залегнало в чл. 206, ал. 4 от ЗМВР е довело до издаването на един незаконосъобразен акт.

На следващо място в акта не са изложени конкретни фактически обстоятелства, обуславящи ангажиране на дисциплинарната отговорност на лицето на посоченото основание. При липсата на описание на нарушението и ако се приеме, че неправомерното действие, извършено от жалбоподателя е, че същият в качеството си на мл. автоконтрольор в определения часови период и дата е напуснал маршрута без разрешение /без да са посочени и да са налице писмени доказателства, от които да е видно точната установка в конкретния момент/, с което е осъществил състава на чл. 54, т. 1 от Инструкция за реда и организацията за осъществяване на дейностите по контрол на пътното движение се следва, че същият привидно е осъществил състава на чл. 194, ал. 2, т. 1 от ЗМВР, а не както е посочено в заповедта чл. 194, ал. 2, т. 2 от ЗМВР. Отделно от това дисциплинарно наказващия орган му е наложил наказание на основание чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР, което правно основание не кореспондира по никакъв начин с телеграфно написаната фактическа обстановка.

Дисциплинарната отговорност на служителите на МВР се реализира в рамките на дисциплинарно производство, в което се установява нарушението на служебната дисциплина и се налага някое от предвидените дисциплинарни наказания. Дисциплинарните нарушения са дефинирани в чл. 194, ал. 2 от ЗМВР и се изразяват в: 1. Неизпълнение на разпоредбите на този закон и издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, на заповедите и разпорежданията на Министъра на вътрешните работи, Заместник - министрите и Главния секретар на МВР, и на преките ръководители; 2. Неизпълнение на служебните задължения; 3. Неспазване на служебните правомощия и 4. Неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведението на държавните служители в МВР.

Неизпълнението на служебните задължения се състои в извършването на определени действия в кръга на службата на съответното лице или пропуск такива да бъдат извършени, като за да бъде ангажирана дисциплинарна отговорност на служителя е необходимо виновно извършване на нарушението.

В случая липсват факти и обстоятелства, липсва конкретика и не са ангажирани писмени доказателства, от които да се извлекат доводите на дисциплинарно наказващия орган. Не е налице ясно формулирана воля на органа, от която да е видно какви действия е извършил, респ. не е извършил или е налице е пропуск от страна на жалбоподателя да извърши, които попадат в кръга на службата му. Тази липса не може да се преодолее по никакъв начин в хода на съдебното производство. Ангажираните от страна на жалбоподателя свидетелски показания на свидетеля П.В.Д.-член на АП с позивна 152 са логични, последователни и непротиворечиви и като такива съдът ги кредитира. От тях се установява, че двамата полицаи след проведен инструктаж съгласно часовия график са изпълнявали маршрут № 2 на територията на ІІ-ро РУ на МВР, а не маршрут № 1. Били са със служебен автомобил рег. № 3624В, а не с автомобил рег. № ***** и са се намирали на установъчен пункт на ул. “Ю. Гагарин” около бензиностанция “Ладовица”. Същият пояснява, че на ул. “Ю. Гагарин” има повече от пет точки за контрол и така както е написано в заповедта не може да е категоричен за възприетото от органа местоположение. Доколкото административния орган директно е приел, че нарушението на служебната дисциплина е установено със справка рег. № 8121р-13392 от 16.03.2015г. и от свое име не е провел никакви действия по установяване на нарушението се приема, че описаната в заповедта фактическа обстановка не се подкрепя от представените доказателства.

Въз основа на изложеното, настоящия състав приема, че в конкретния случай, дисциплинарната отговорност на служителя от МВР е неправилно ангажирана. В рамките на дисциплинарното производство, не само, че нарушението не е установено и доказано по безспорен начин, а напротив- всички събрани доказателства сочат за липса на такова. Няма преки и косвени доказателства, от които да се направи извод какво е следвало да бъде дължимото поведение на жалбоподателя, за да се прецени в какво се състои неизпълнението на служебните му задължения, респ. не са описани действия, който водят до неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведението на държавните служители в МВР, последното посочено като правно основание за издаване на заповедта. За да е законосъобразен един индивидуален административен акт следва фактическите основания напълно да кореспондират с посочените правни такива. В случая това не е така и от оскъдните мотиви не може да се изведе точното правно основание. Налице е нарушение на чл. 210, ал. 1 от ЗМВР на формата на акта.

Атакуваната заповед с рег. № 3133-42 от 08.05.2015г. на Директора на ОД на МВР-Перник ще бъде отменена като постановена при неспазване на установената форма и в противоречие с материално правните разпоредби.

Предвид изхода на спора и факта, че пълномощника на жалбпоподателя е поискал присъждане на разноски, такива следва да бъдат присъдени по реда на чл. 143, ал. 1 от АПК. Искането е своевременно направено и не е придружено със списък на разноските по чл. 80 от ГПК. За направените от жалбоподателя съдебни разноски са представени единствено доказателства за заплатена държавна такса за образуване на административно производство в размер на 10лв. и същите ще бъдат възложени в тежест на ответника.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдия при Административен съд Перник

РЕШИ:

ОТМЕНЯ по жалба на В.П.К. Заповед с рег. № 3133-42 от 08.05.2015г. на Директора на ОД на МВР-Перник .

ОСЪЖДА ОД НА МВР, гр. Перник да заплати на В.П.К., с ЕГН **********, от гр. Радомир, ********** съдебни разноски в размер на 10лв./десет лева/.

Решението може да се обжалва от страните с касационна жалба, подадена до Върховен Административен съд на Република България в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.

Съдия: /п/