О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№ 145

 

гр. Перник, 29 август 2015 г.

 

Административен съд - Перник, касационен състав, в закрито съдебно заседание, проведено на двадесет и девети август през две хиляди и петнадесета година в състав:

 

                                                          ПРЕДЕСЕДАТЕЛ: ИГНАТ ГЕОРГИЕВ

                                                                                  ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ИВАНОВА

                                                                                                   ИВАЙЛО ИВАНОВ

 

като разгледа докладваното от съдия Георгиев КНАХД №404 по описа на съда за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 63, ал. 1 във вр. с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по повод частна жалба от „***“ ЕООД, ЕИК **********, седалище и адрес на управление: гр. София, бул. ***, представлявано от М. И. И.***, управител, срещу протоколно определение от 21.07.2015 г. на Районен съд - Перник, постановено по НАХД №00475 по описа на съда за 2015 г. С атакувания съдебен акт е прекратено като процесуално недопустимо, производството по делото, образувано по повод жалба от „***“ ЕООД, гр. София, срещу наказателно постановление (НП) №14-0000120 от 15.04.2015 г., издадено срещу посоченото дружество от ДИРЕКТОРА НА ДИРЕКЦИЯ „ИНСПЕКЦИЯ ПО ТРУДА“ - ПЕРНИК за нарушение по чл. 415, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ) във вр. с чл. 404, ал. 1 от КТ, за което е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 1 500 лв.(хиляда и петстотин лева),.

Жалбоподателят не излага доводи по същество, нито сочи писмени доказателства за установяване на касационните основания.

Касационната жалба, като подадена в срок, от лице, за което постановеният съдебен акт е неблагоприятен и срещу определение, преграждащо пътя на съдебното производство, е процесуално допустима, поради което следва да бъде разгледана.

Разгледана по същество частната жалба е неоснователна.

За да постанови атакувания съдебен акт районният съдия е приел, че депозирана пред него жалба срещу описаното по-горе НП е процесуално недопустима за разглеждане, тъй като е подадена извън рамките на 7-дневния преклузивен срок, указан в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, от връчване на наказателното постановление на законно представляващия наказаното дружество управител М. И.***.

Определението е правилно.

Съгласно разпоредбата на чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, наказателното постановление може да бъде обжалвано в седемдневен срок от неговото връчване. В настоящия случай безспорно е от доказателствата по делото, а именно, обратна разписка за връчване (л. 10 от НАХД №745/2015), че НП е връчено на представляващия наказаното дружество на 13.05.2015 г. Жалба срещу постановения акт на правораздаване, входирана в деловодната система на Д „ИТ“ - Перник (чл. 60, ал. 1 от ЗАНН) на 26.05.2015 г., е изпратена по пощата видно от пощенското клеймо на дата 21.05.2015 г. (л. 4 от делото). Така установените факти безспорно сочат на пропускане на 7-дневния срок за обжалване на НП, започнал да тече за наказаното лице на 14.05.2015 г. и изтекъл на 20.05.2015 г. Въпреки това районният съдия е дал възможност на представляващия наказаното дружество да представи допълнителни доказателства за срочност на обжалването, от която последният, при пълна процесуална пасивност не се е възползвал. Този извод следва от данните по делото, сочещи невъзможност съобщенията на районния съд, съдържащи указания до жалбоподателя във връзка с представяне на допълнителни доказателства за срочност на обжалването, да бъдат връчени на посочения адрес на управление на дружеството,  вписан в търговския регистър. На този адрес именно, съгласно разпоредбата на чл. 180, ал. 5 във вр. с ал. 7 от НПК, приложим съгласно препращащата разпоредба на чл. 84 от ЗАНН, следва да се извършва връчването на призовки и съобщения, посредством подпис, вписване името на длъжностно лице, натоварено да приема книжата и отношението му с лицето, на което трябва да бъдат връчени призовката, съобщението или книжата. Неосигуряването на такова лице на адреса на управление рефлектира негативно върху частта от процеса, касаеща връчването на призовки и съобщения, следва да се третира като опит за черпене на процесуални права посредством незаконосъобразно поведение и е имало за резултат своеобразната санкция, основана в закона, състояща се в преустановяване действията на съда във връзка с даване допълнителна възможност за доказване срочност на обжалването. Освен това по настоящото дело са налице и данни, че представляващият наказаното дружество е бил уведомен на посочения от последния, при съставянето на акта за установено нарушение, адрес за кореспонденция (л. 25 от делото, вр. с чл. 58, ал. 2 от ЗАНН). Жалбоподателят не възразява в настоящата жалба относно факта на това уведомяване, поради което се споделя и преценката на районния съд, че ненадлежното оформяне на разписката за връчено съобщение на 22.06.2015 г. не е рефлектирало върху процесуалното поведение на представляващия наказаното дружество и предоставената му възможност да посочи допълнителни доказателства, поради което и предвид горното на още по-малко основание е било повод за поредно отлагане произнасянето на съда по допустимостта на обжалването.

Гореизложеното води до извод за правилност и законосъобразност на обжалваното определение, поради което същото ще бъде оставено в сила.

Мотивиран така и на основание чл. 221,ал. 2, предл .1 във вр. с чл. 236 от АПК, Административен съд - Перник в настоящия касационен състав:

 

О П Р Е Д Е Л  И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА протоколно определение на Районен съд - Перник, постановено в съдебно заседание от 21.07.2015 г., с което е прекратено, като процесуално недопустимо, производството по НАХД №745 по описа на съда за 2015 г., образувано по повод жалба от „***“ ЕООД, гр. София, срещу наказателно постановление №14-0000120 от 15.04.2015 г., издадено срещу посоченото дружество от ДИРЕКТОРА НА ДИРЕКЦИЯ „ИНСПЕКЦИЯ ПО ТРУДА“ - ПЕРНИК за нарушение по чл. 415, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ) във вр. с чл. 404, ал. 1 от КТ, за което е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 1 500 лв. (хиляда и петстотин лева).

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                                                     ЧЛЕНОВЕ 1:

 

                                                                                                                          2: