Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ 305

гр. Перник, 23.09.2015 г.

 

В  И М Е Т О   Н А     Н А Р О Д А

 

Административен съд Перник, в открито съдебно заседание проведено на десети септември през две хиляди и петнадесета година в състав:

 

                       СЪДИЯ: Емилия Иванова

                                  

като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 177 по описа за 2015 г. на Административен съд Перник, при участието на секретаря А.М.***, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 145 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 215 и сл.  от Закона за устройство на територията (ЗУТ).

 

Образувано е по жалба на В.В.Ц.,***, срещу заповед № 496 от 21.03.2015г. издадена от Кмета на община Перник, с която е наредено да бъде премахнато доброволно строителството по укрепване на масивен гараж, находящ се в УПИ ХХVІІ-5876, в кв. 46 по плана на гр. Перник, кв. “***”, ул.“***” № 5. В жалбата се твърди, че оспорената заповед е незаконосъобразна, тъй като е постановена в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на административно-производствените правила. Разпореденото премахване касае незаконно строителство в урегулиран поземлен имот, който  което не е собственост на жалбоподателката. Твърди се, че липсват каквито и да било фактически и правни основания за издаването на оспорения административен акт, като се иска се неговата отмяна.

Претендира се присъждане на разноски, съгласно приложен списък.

Ответникът по жалбата - Кмета на община Перник, чрез процесуалния си представител оспорва жалба, намира че издадената заповед е правилна и законосъобразна. В съответствие с правомощията си по ЗУТ, кметът на общината е разпоредил премахване на констатирано по надлежния ред незаконно строителство.

Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Административен съд-Перник, след преценка на събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Производството пред административния орган е започнало по  жалба вх.№14/ТР-3236/07.07.2014 г. на Б.И.***, с искане да бъде извършена проверка на осъществено строителство в  УПИ ХХVІІ-5876, кв. 46 по плана на гр. Перник, кв. “***”.

С констативен акт № 4-14/ТР-3236 от 18.12.2014 г. служители на община Перник са установили, че в УПИ ХХVІІ-5876, кв. 46 по плана на гр. Перник е извършено строителство по укрепване на масивен гараж, в нарушение на чл.148, ал.1 от ЗУТ. Констативният акт е обявен и в законоустановения срок е подадено възражение вх.№14/ТР-3236-17 от 09.01.2015 г. от В.Ц.***, като изложените в него аргументи относно характера и законосъобразността на осъщественото строителство не са възприети от административния орган и е издадена заповед № 496 от 21.03.2015 г. на Кмета на община Перник.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е подадена в срока по чл. 215, ал. 4 ЗУТ, от легитимирано лице, адресат на административния акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е основателна.

На кметовете на общини е възложено да осъществяват контрол по устройство на територията и строителството за строежите от четвърта, пета и шеста категория.  Атакуваната в настоящето производство заповед е издадена от Кмета на община Перник, който  съгласно чл. 223, ал. 1 от ЗУТ във чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ има право да издава заповеди за премахване на незаконни строежи по смисъла на чл. 225, ал. 2 от с.з. Оспореният административен акт отговаря е издаден  в писмена форма и има изложени мотиви, но формалното спазване на изискването за писмена форма и изписване на мотивна част не е достатъчно, за да бъде законосъобразен. При осъществената проверка от настоящият състав, се констатира неяснота относно обстоятелството, в кой имот е извършено незаконното строителство и по отношение на кое от изброените в административната преписка УПИ-та следва да се приведе в изпълнение заповед № 496/21.03.2015 г. на Кмета на Община Перник.

Съгласно императивната норма на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК административният акт задължително съдържа правните и фактически основания за издаването му, като същите следва да са последователни, логически и взаимосвързани. В конкретния случай това не е така. Излагането на мотиви към разпореденото премахване на незаконно строителство е довело до пълно объркване къде и кога е извършено и разпореденото събаряне за кой урегулиран поземлен имот се отнася.

Описания в констативния акт от 18.12.2014 г. незаконен строеж, представлява укрепване на изграден гараж с размери 4.00/6.00 м, с приблизителна височина от 3.20 м., като имота в който е осъществено строителството е УПИ ХХVІІ-5875, кв.46. Според мотивите и разпоредителната част на заповедта незаконното строителство е осъществено в УПИ ХХVІІ-5876, кв. 46 по плана на гр. Перник, кв. “Клепало”. Това разминаване се констатира и в множество други документи от административната преписка-констативен акт №4-14/ТР-3236 от 18.12.2014 г.; писмо изх.№П511-14-00-658 от 27.10.2014 г. на началник РО НСК-Перник, при РДНСК ЮЗР;протокол от 15.01.2015 г. ; писмо изх.№14/ТР-3236-21 от 27.03.2015 г.  и др.

В хода на съдебното производство е изслушана и приета неоспорена от страните по делото съдебно техническа експертиза, която се цени в цялост. От заключението на вещото лице се установява, че строежът/укрепване на масивен гараж/ чието премахване е разпоредено с обжалваната заповед е изграден в УПИ ХХVІІ-5875, кв.46 по плана на гр.Перник. Ето защо се налага извод,че описанието в обстоятелствената част на заповедта и разпоредителната воля на органа не съответства на констативния акт и няма единство. УПИ ХХVІІ-5876, в плана на гр. Перник, кв. “***”-няма. Идентификацията на УПИ-то, в оспорената заповед е комбинация от изписаните римски и арабски цифри на два съседни имота, което създава неяснота и затруднява не само проверката относно законосъобразността на акта, но и неговото изпълнение.  

В чл. 59, ал. 2, т. 5 е въведено изискване издаденият индивидуален административен акт задължително да съдържа  разпоредителната част, с която се определят правата или задълженията, начинът и срокът за изпълнение. Именно в разпоредителната част на заповедта изрично е записано, че жалбоподателката следва да премахне извършеното строителство по укрепване на масивен гараж, находящ се в УПИХХVІІ-5876, кв.*** по плана на гр.Перник. В процесния случай безспорно е налице разминаване между формираната истинска воля на органа и обективираното в разпоредителната част на акта. Този пропуск представлява съществено процесуално нарушение на административнопроизводствените правила и е основание за отмяна на акта, съобразно разпоредбата на чл.146, т.3 от АПК. 

На основание чл. 143, ал. 1 от АПК на жалбоподателката се дължи присъждане на разноски общо в размер на 810 лв., от които 10 лв. държавна такса за образуване на производството, 600 лв. адвокатско възнаграждение и 200 лв. заплатен депозит за изготвяне на експертиза,  съгласно приложен списък по чл. 80 от ГПК. 

Водим от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. 1 от АПК, съдия при Административен съд Перник

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ заповед № 496 от 21.03.2015г. на Кмета на община Перник.  

 

ОСЪЖДА Община Перник, с адрес: гр. Перник, пл. “Св. Иван Рилски” 1А, да заплати на В.В.Ц.***, с ЕГН ********** и  адрес: ***, сумата от 810 лв., представляваща разноски в настоящото производство.

 

Решението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд на РБ, в четиринадесет дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

                                                                                                          СЪДИЯ:/п/