Р Е Ш E Н И Е

№ 272

гр. Перник, 14.09. 2015г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Административен съд Перник, в публично съдебно заседание проведено на трети септември през две хиляди и петнадесета година, в състав:

съдия: Игнат Георгиев

при съдебния – секретар Т.М.., като разгледа докладваното от съдия Георгиев административно дело № 210/2015 година по описа на съда, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по жалба на К.К.К. *** срещу Заповед № Ц-0352 от 30.03.2015г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" Перник, с която е отпусната еднократна помощ по реда на чл. 16, ал. 1 от Правилника за прилагане на Закона за социалното подпомагане //ППЗСП/ в размер на 80 лева за възникнали инцидентни нужди. Заповедта е потвърдена с решение № РД01-044 от 29.04.2015 година на директора на Регионална дирекция за социално подпомагане /РДСП/ – Перник.

В жалбата се изразява несъгласие с размера на отпусната еднократна помощ. Претендира, че предоставените й средства са недостатъчни за задоволяване на нуждите от лекарства и изваждане на 15 зъба. Иска да се отмени оспорената заповед и да й се предостави сума в максимален размер от 325 лева. В съдебно заседание жалбоподателката се явява лично и пледира жалбата да се уважи.

Ответникът по жалбата–директора на Дирекция "Социално подпомагане" гр. Перник, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата и изразява доводи за правилност на атакувания акт.

Административен съд Перник, в настоящия съдебен състав, след като обсъди доводите на страните и прецени приетите по делото писмени доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

По допустимостта на жалбата:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срок, от страна, която има право и интерес от обжалването, срещу акт, който подлежи на съдебен контрол. Атакува се акт, който е преминал през изискуемия се административен ред на оспорване, като предпоставка за съдебен контрол, поради което подадената жалба е процесуално допустима и се дължи нейното разглеждане по същество.

С молба – декларация № Ц-0352 от 10.03.2015г. жалбоподателката е поискала от дирекция "Социално подпомагане" гр. Перник отпускане на еднократна помощ за изваждане на 15 зъба страдащи от пародонтоза. Към молбата си прилага амбулаторен лист от 10.03.2015г..

На 30.03.2015г. е изготвен социален доклад, от който е видно, че настоящата жалбоподателка се подпомага по чл. 9 от ПП на ЗСП, живее при много лоши битови условия, има здравословни проблеми, не притежава движими и недвижими вещи. Социалния работник е приел, че заболяването пародонтоза, за което е представен амбулаторен лист за извършен медицински преглед е хронично заболяване развиващо се в дълъг период от време. Посочил е още, че лицето е здравноосигурено и част от процедурите се заплащат от НЗОК. Въз основа на изложеното е предложил да бъде постановен отказ.

Със заповед № Ц-0352/30.03.2015г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" Перник е отпуснал еднократна помощ за инцидентни нужди по чл. 16 от ППЗСП в размер на 80 лева.

Горепосочената заповед е обжалвана по административен ред пред директора на РДСП – гр. Перник, който с решение № РД01-044 от 29.04.2015г. е отхвърлил жалбата. Приел е, че заповедта е правилна, тъй като размера на еднократната помощ е определен в законоустановената рамка и е съобразен с констатираните в социалната анкета факти и обстоятелства.

При така установените факти, настоящия съдебен състав на Административен съд Перник като извърши по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК цялостна проверка за законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК достигна до следните правни изводи:

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Предмет на оспорване в настоящето производство е Заповед Ц-0352 от 30.03.2015г на директора на Дирекция "Социално подпомагане"-Перник, с която е отпусната еднократна помощ по реда на чл. 16 от ППЗСП. Според чл. 13, ал. 2 от ЗСП социалните помощи се отпускат със заповед на директора на дирекция "Социално подпомагане" или от упълномощено от него длъжностно лице. Въз основа на това съдът намира, че заповедта е издадена от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия, поради което не се установява отменително основание по чл. 146, т. 1 от АПК.

Предназначението на социалните помощи съгласно чл. 1, ал. 2, т. 1 от ЗСП е да се подпомогнат гражданите, които без помощта на другиго не могат да задоволяват своите основни жизнени потребности. С нормата на чл. 1, ал. 3 е предвидено социалното подпомагане да се основава на социална работа, като се прилага индивидуален подход и оценка на конкретните потребности на лицата и семействата. Поради това на основание чл. 14, ал. 2 от ЗСП правото на социална помощ е лично. Лицата имат право на еднократна помощ веднъж годишно за задоволяване на инцидентно възникнали здравни, образователни, комунално-битови и други жизненоважни потребности. В случая на основание чл. 16, ал. 1 от ППЗСП на жалбоподателката е отпусната еднократна социална помощ. Спорът между страните в настоящото административно производство се свежда до размера на помощта, която на основание чл. 16, ал. 2 от правилника се определя от директора на дирекция "Социално подпомагане" до петкратния размер на гарантирания минимален доход. В случая в административната преписка и по конкретно в социалния доклад са изложени фактически съображения и са налице мотиви, по които органът е отпуснал помощ. В производството по определяне размера на подпомагане, органът е обвързан от констатациите на социалните работници, като размера се определя в границите на чл. 16, ал. 2 от ППЗСП. Размера е определен в законоустановената рамка от органа и след преценка на констатираните обстоятелства в социалната анкета и доклад. При преценката на административния орган е съобразена разпоредбата на чл. 27 от ПП на ЗСП, в която е предвидено, че при извършване на социалната анкета се вземат предвид и всички други констатирани обстоятелства от социален, семеен, битов и здравен характер, отнасящи се до възможността за самоиздръжка и/или помощ от лица, задължени по закон да осигуряват издръжка, както и преценка на необходимостта от ползване на социални услуги. Установяванията, че лицето живее при лоши битови-хигиенни условия и че няма постоянни доходи са мотивирали органа да й отпусне еднократна помощ. За разликата от отпуснатия размер до петкратния ГМД, както пред административния орган, така и пред съда не са ангажирани доказателства. По своята същност пародонтозата, пародонтитът е хронично заболяване, което не е възникнало инцидентно и е неприложим чл. 16 от ПП на ЗСП. Въз основа на изложеното се приема, че не са налице съществени нарушения на административно производствените правила, нито нарушения на материално правни разпоредби и акта е съобразен с целта на закона.

С оглед на гореизложеното и при извършената проверка по реда на чл. 168 от АПК, настоящия съдебен състав приема, че не са налице отменителни основания по чл. 146 от АПК. Оспорването срещу заповед № Ц-0352 от 30.03.2015г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" Перник, с която е отпусната еднократна помощ в размер на 80 лева, съответно за разликата до петкратния размер на гарантирания минимален доход ще се отхвърли като неоснователна.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдия при Административен съд Перник

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на К.К.К. *** против Заповед № Ц-0352 от 30.03.2015г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" Перник, за разликата от отпуснатия размер до петкратния размер на гарантирания минимален доход, като неоснователна.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия: /п/