Р Е Ш Е Н И
Е
№ 269
гр.
Перник, 01.09.2015 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Административен
съд - Перник, в публично съдебно заседание на четиринадесети август през две
хиляди и петнадесета година в състав:
СЪДИЯ: СЛАВА ГЕОРГИЕВА
при
секретаря И.И.***, като разгледа докладваното от
съдията административно дело № 233 по описа на съда за 2015г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК) във връзка с чл. 121, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 104, ал. 1 от Закона за държавния служител (ЗДСл).
Делото е
образувано по повод искова молба от Н.Е.Д.”*** срещу Регионална
инспекция по околната среда и водите (РИОСВ)-Перник,
със седалище и адрес на управление: гр. Перник, код 2304, ул.
“***” № ***. С исковата молба се претендира
присъждане на обезщетение по чл. 121, ал. 1, т. 3 от ЗДСл във вр. с
чл. 104, ал. 1 от ЗДСл за
сумата от 4 200 лв. (четири хиляди и двеста лева)
за срок от 6 (шест) месеца, за периода 04.04.2014г. до 04.10.2014г., в който
ищецът не е бил на държавна или друга служба поради незаконното му уволнение,
както и лихва за забава върху тази сума, считано от датата на предявяване на
исковата молба-02.06.2015г. до окончателното изплащане на сумата. В съдебно
заседание ищецът, представляван от адв. Ш.***, поддържа исковата си претенция, като излага аргументи,
че същата е доказана по основание и размер. Поддържа и претенцията си за
присъждане на разноски.
Ответната
страна, РИОСВ-Перник, в писмен отговор и депозирано по делото становище оспорва
изцяло предявения иск за присъждането на обезщетение като неоснователен и недоказан. В тази
връзка оспорва и акцесорният иск за присъждане на законна
лихва. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение и претендира да се
присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение. В
съдебно заседание ответникът не изпраща представител.
Административен
съд-Перник в настоящия съдебен състав, след като взе предвид становищата на
страните и прецени събраните по делото доказателства, по реда на чл. 235, ал. 2 от Гражданскопроцесуалния кодекс (ГПК) във вр. с чл. 144 от АПК, намира за
установено следното:
По фактите:
Със заповед
№ 46/04.04.2014г. директора на РИОСВ-Перник е прекратил служебното правоотношение
с ищеца Н.Е.Д.***, заемал до този момент длъжност
главен експерт „Управление на отпадъците“, в отдел „Контрол на околната среда“,
дирекция ‚Контрол и превантивна дейност“
в РИОСВ-Перник.
С решение №
4256 от 17.04.2015г. по касационно административно дело № 12355/2014г. състав
при Върховен административен съд на Република България отменя заповед № 46/04.04.2014г.
на директора на РИОСВ-Перник. Решението на ВАС е влязло в сила на 17.04.2015г..
На
основание посоченото съдебно решение, със заповед № 100/30.04.2015г., след
явяване в срока по чл. 122, ал. 1 от ЗДСл, Н.Е.Д. е
възстановен на длъжността главен експерт
„Управление на отпадъците“ в отдел „Контрол на околната среда“, дирекция
„Контрол и превантивна дейност“ в РИОСВ-Перник,
с основна месечна заплата от 700 (седемстотин). лв
От
представените и приобщени по делото писмени доказателства, а именно: Справка от
ТД на НАП-София, с данни за осигуряването на Н.Е.Д.*** за
периода 01.04.2014г. до 31.10.2014г.; Справка за актуално състояние на
действащи трудови договори за Н.Е.Д.*** за периода от 04.04.2014г. до
04.10.2014г.; Копие на служебна книжка № 22/10.07.2000г., серия А № 10457 се
установява, че в периода от 04.04.2014г. до 04.10.2014г. Н.Д.***
не е работил по трудово правоотношение (не е получавал възнаграждение за
труд/работа) и не е заемал друга
държавна служба.
От
направеното по настоящото дело, прието и неоспорено
от страните, експертно заключение на вещото лице В. П.*** по
назначената съдебно счетоводна експертиза се установява, че размерът на
основната заплата за длъжността главен експерт „Управление на отпадъците“ в
отдел „Контрол на околната среда“, дирекция „Контрол и превантивна дейност“ в РИОСВ-Перник към датата на
признаване на уволнението за незаконно, 17.04.2015г., е 700 лв. (седемстотин
лева), като общият размер на обезщетението за периода възлиза на 4 200 лв.
(четири хиляди и двеста лева).
При така
установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:
Искът с правно основание чл. 104, ал. 1 от ЗДСл е предявен от надлежна страна, против юридическото лице, представлявано от органа, издал незаконосъобразната заповед за прекратяване на служебното правоотношение и след нейната отмяна по съдебен ред, поради което и на основание чл. 204, ал. 1 и чл. 205 от АПК е процесуално допустим.
Съгласно
разпоредбата на чл. 104, ал. 1 от ЗДСл,
когато заповедта за прекратяване на служебното правоотношение бъде отменена, в
случая от съда, държавният служител има право да претендира обезщетение в
размер на основната си заплата, определена към момента на признаване на
уволнението за незаконно, за цялото време, през което не заема държавна служба,
но за не повече от 6 (шест) месеца. Съгласно същия законов текст, когато
служителят е бил назначен на друга държавна служба с по-ниска заплата или е
получавал възнаграждение за друга работа в по-нисък размер, той има право на
разликата в заплатите или на разликата между заплатата и възнаграждението,
изчислени въз основа на основната заплата, съответно основното възнаграждение.
За да бъде
уважен искът с правно основание чл. 104, ал. 1 от
ЗДСл във вр. с чл. 121, ал. 1, т. 3 от ЗДСл трябва кумулативно да
са налице следните материалноправни предпоставки,
елементи от правопораждащия фактически състав, а това
са: Признаване на уволнението за незаконно, посредством отмяна на заповедта за
прекратяване на служебно правоотношение и Оставане на служителя без работа по
служебно или трудово правоотношение, но за не повече от шест месеца. Отговорността на работодателя по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл произтича от незаконното
прекратяване на служебното правоотношение с едностранно волеизявление на
работодателя и вредата, подлежаща на обезщетяване от страна на органа по
назначаването, се определя по реда на чл. 104, ал. 1 от
ЗДСл, като в случая определящо е месечното
възнаграждение към датата на признаване на уволнението за незаконно.
Така формулирани
и изисквани от ЗДСл кумулативни предпоставки за
възникване правото на обезщетение по чл. 104, ал. 1 от
ЗДСл в случая са налице. Искът по чл. 121, т. 3 от ЗДСл е доказан по основание, тъй като от приетите по делото доказателства се
установява, че уволнението на Н.Д. е признато за незаконно с влязло в сила
съдебно решение № 4256 от 17.04.2015г. по АД № 12355/2014г. на Върховен
административен съд на Република България. В периода от 04.04.2014г. до
04.10.2014г., максималния предвиден законов срок от шест месеца, служителят не
е работил по служебно или трудово правоотношение. Доказателствата, по делото не
сочат на извършено плащане на обезщетение от ответната страна. От приетата по
делото експертиза, която съдът кредитира като обективна, безпристрастна и
съответна на събраните по делото доказателства, се установява, че размерът на
основната месечна заплата за длъжност с ранг Втори младши, главен експерт
„Управление на отпадъците“ в направление „Управление на отпадъците и опазване
на почвите“, отдел „Контрол на околната среда“, дирекция „Контрол и превантивна дейност“
в РИОСВ-Перник е в размер на 700 лв.. Това
е основната му месечна заплата и при прекратяване на служебното му
правоотношение и при възстановяването му на същата длъжност. Също от
експертизата и от представените доказателства, в т.ч. служебна книжка и справки
от ТД на НАП се приема, че за периода от 04.04.2014г. до 04.10.2014г. ищеца не
е работил по служебно или трудово правоотношение. Въз основа на изложеното се приема, че предявената
искова претенция е доказана изцяло. Дължимото
обезщетение за времето, в което служителят е останал без работа, но за не
повече от шест месеца е в размер на 4 200 лв. (четири хиляди и
двеста лева).
Искът по
чл. 121, т. 3 от ЗДСл във вр.
с чл. 104, ал. 1 от ЗДСл е доказан както по
основание, така и по размер и следва да се уважи изцяло. С оглед изхода на
главния иск ще следва да се уважи и иска за присъждане на законната лихва върху
сумата, съставляваща
обезщетение, за времето от 02.06.2015 г.-подаване на исковата молба до
окончателното изплащане на сумите.
Относно
разноските:
С оглед
изхода на делото ищецът има право на разноски. Същите са своевременно поискани. Не са придружени със
списък на разноските по чл. 80 от ГПК.
Ответника по иска е направил възражение за
прекомерност на претендираното адвокатско
възнаграждение по реда на чл. 78, ал. 5 от ГПК. Същото
е направено своевременно и разгледано по същество е основателно. Видно от
договор № 07257 от 20.05.2015г. за правна помощ и съдействие, страните са
договорили за осъществяване на процесуално представителство по делото сумата от
600лв., като е отбелязано, че е платена. Съобразно претенцията на ищеца за
присъждане на сторените във връзка с делото разноски за процесуално
представителство, същото следва да се определи съразмерно материалния интерес по делото,
съгласно чл. 8, ал. 1, т. 2 от Наредба № 1/2004г. за минималните
адвокатски възнаграждения. Така при доказана и уважена претенция в пълен размер
за сумата от 4 200 лв. от една страна и като взе предвид,
че делото не се отличава с фактическата и правна сложност, от друга, то
ответникът ще бъде осъден да заплати на ищеца разноски за адвокатско
възнаграждение за осъществената правна помощ и съдействие в размер на 524.00 лв. /петстотин
двадесет и четири лева/. В тежест на ответника ще се възложат и направените от
ищеца разноски в размер на 140лв./сто и четирдесет лева/, представляващи депозит за изготвена
съдебно счетоводна експертиза в размер
на 130.00 лв. /сто и тридесет лв./ и
10.00 лв. /десет лева/ заплатена държавна такса.
Мотивиран
от изложеното и на основание чл. 212, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 104, ал. 1 от ЗДСл, съдия при Административен съд - Перник
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА Регионална
инспекция по околната среда и водите-Перник, с адрес: гр. Перник, код 2304, ул. “***” № *** да заплати на Н.Е.Д.***, с
ЕГН **********, с адрес: *** сума в
размер на 4 200.00 лв. (четири хиляди и двеста лева), представляваща обезщетение по
чл. 104, ал. 1 от ЗДСл за
периода от 04.04.2014г. до 04.10.2014г.,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на
исковата молба-02.06.2015г. до
окончателното й изплащане на сумата.
ОСЪЖДА Ррегионална инспекция по околната среда и водите – Перник, с
адрес: гр. Перник, код 2304, ул. “***” № *** да
заплати на Н.Е.Д.***, с ЕГН **********, с адрес: *** съдебни разноски в размер
на 664 /шестотин шестдесет и четири/ лева.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на касационно обжалване пред Върховен административен съд на Република
България в 14-дневен срок от неговото съобщаване на страните.
СЪДИЯ: /п/