Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ 287

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

гр. Перник,29.09.2015 г.

 

Административен съд - Перник, касационен състав, в публично съдебно заседание на осми септември през две хиляди и петнадесета година в състав:

 

                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИГНАТ ГЕОРГИЕВ

                                                                      ЧЛЕНОВЕ: СТЕФАН СТАНЧЕВ

                                                                                           ЕМИЛИЯ ИВАНОВА                                                                                        

                                                                                                            

при секретаря А.М.*** и в присъствието на представител на Окръжна прокуратура – Перник, прокурор Михайлов, като разгледа докладваното от съдия Георгиев КНАХД №243 по описа на съда за 2015 година, за да се произнесе,  взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 63. ал. 1, изр. 2  от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба от К.М.В. *** против решение №244 от 15.04.2015 г. на Районен съд - Перник, постановено по НАХД №201 по описа на съда за 2015 г.

С атакувания съдебен акт е изменено наказателно постановление №14-1158-003171 от 12.12.2014 г., издадено от НАЧАЛНИК СЕКТОР „ПЪТНА ПОЛИЦИЯ“ (ПП) срещу К.М.В. ***, като  за нарушение, по чл. 5, ал. 3 , т. 1 във вр. с чл. 174, ал. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), е намален размерът на наложеното административното наказание „глоба“ от 850 лв. (осемстотин и петдесет лева) на 500 лв. (петстотин лева), а в частта относно наложеното кумулативно административно наказание „лишаване от право“ да управлява МПС за срок от 8 (осем) месеца наказателното постановление е потвърдено.

 Недоволен от решението на първата съдебна инстанция К.В.*** го обжалва, като твърди че същото е неправилно, поради липса на изводи за допуснати при съставянето на акта и издаване на процесното НП съществени процесуални нарушения. Жалбоподателят твърди, че неправилно деянието е квалифицирано като такова по чл. 5, ал. 3 от ЗДвП, тъй като същото е следвало да бъде подведено под нормата на чл. 174, ал. 1 от ЗДвП. Заявява, че с това е допуснато съществено процесуално нарушение на правилата на чл. 42, т. 5 и чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН, рефлектирало върху правото му на защита. Жалбоподателят излага доводи и по съществото на вмененото му нарушение, като твърди, че по делото са налице безспорни доказателства, че в кръвта му не е открито наличие на алкохол, невзети предвид както от наказващия орган, така и от районния съд. От касационния съд жалбоподателят иска да отмени решението на първата съдебна инстанция и да се произнесе по съществото на спора, като отмени процесното наказателно постановление.

  В съдебно заседание касационният жалбоподател се явява лично и с адв. С.***. Поддържа жалбата.

Ответникът по жалбата - ОД на МВР - Перник пред съда не изпраща представител и не излага становище.

Представителят на Окръжна прокуратура - Перник, прави заключение за неоснователност на жалбата. Предлага решението на първата съдебна инстанция да бъде оставено в сила.

Касационната жалба, подадена в срок, от страна по делото пред районния съд, за която решението е неблагоприятно и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, е процесуално допустима. Пред касационния съд не са представени писмени доказателства за установяване на основанията за обжалване.

Административен съд - Перник, като съобрази доводите наведени с жалбата и съображенията на страните и извърши проверка на атакуваното решение в пределите по чл. 218 от АПК, приема следното:

Проверяваният съдебен акт е допустим, тъй като съдът е бил надлежно сезиран с редовна и допустима жалба срещу подлежащ на обжалване акт на правораздаване.

Обжалваният съдебен акт е валиден. Постановен е в необходимата писмена форма и подписан от съдията, разгледал делото. Правният спор е освен родово и местно подсъден на Районен съд – Перник като първа инстанция. Решението е постановено от едноличен съдебен състав, съгласно правилата на ЗАНН. От мотивите на атакуваното решение ясно и безпротиворечиво личи волята на съда защо наказателното постановление е изменено.

За да постанови обжалвания съдебен акт решаващият първоинстанционен състав, след събиране и преценка на доказателствата е приел от фактическа страна, че на 02.08.2014 г. със съставяне на акт за нарушение, срещу К.В.*** е образувано административнонаказателно производство за това, че на същата дата в гр. Перник, В. управлява МПС след употреба на алкохол с концентрация в кръвта над допустимата в закона от 0,5 ‰. Нарушението е установено при извършена на водача проверка от служители на сектор „ПП“ при ОД на МВР - Перник посредством използването на техническо средство - дрегер, отчело концентрация на алкохол 0,85‰. Издаден е талон за медицинско изследване, каквото водачът не отказва, вследствие което взетата кръвна проба и са направени две изследвания, които показват концентрация на алкохол в кръвта с абсолютно еднакви стойности до стотни - 1,43‰. Срещу К.В.*** е образувано е досъдебно производство за престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК. В. е поискал повторно извършване на химически анализ на взетата му кръвна проба, заключението във връзка с който е, че първите две експертизи са ненадлежно извършени, поради допусната груба грешка, както при изследването посредством използването на метод Видмарк, така и поради възможна размяна на проби, предвид което заключението е, че следва да се приеме за максимално обективен резултатът от теста, извършен с техническо средство Дрегер. Така на 12.12.2014 г. е издадено процесното наказателно постановление.

Разгледал съществото на спора районният съдия е приел за обосновано в доказателствата нарушение именно на посочените разпоредби на ЗДвП, при сочените обстоятелства и извършено от В..

Решението е неправилно.

Районният съд е допуснал съществено процесуално нарушение, като е приел за установени надлежно факти, бележещи съставомерност на процесното деяние, при недостатъчност на доказателствата,  поради което не може да се извърши проверка за правилността на изводите относно приложимия и приложен материален закон. Първоинстанционният съдебен състав е направил своите изводи за безспорна установеност на извършеното от В. нарушение по чл. 174, ал. 1 във вр. с чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, без да събере и възприеме непосредствено доказателствата, на които се основава административнонаказателното обвинение, а именно заверена по надлежния ред разпечатка от техническо средство Дрегер 7410, №0054, с дата, час и регистрирани данни, кореспондиращи с посочените в акта и НП, както и доказателства за техническа годност и актуална последваща проверка на използваното за установяване на административното нарушение средството за измерване. Приобщените по делото акт за установено нарушение, постановление на прокурор от Районна прокуратура - Перник от 02.12.2014 г.  за прекратяване на ДП №703/2014 г., НП №14-1158-003171 от 12.12.2014 г. и съдебно-химическа експертиза по ДП  №703/2014 г. по описа на 1 РУ при ОД на МВР - Перник, са недостатъчни да обосноват изводите на съда. Предвид спецификата на казуса районният съд е следвало да събере, приобщи и анализира доказателства относно конкретната стойност на концентрацията на алкохол в пробата на водача от техническото средство, за което недостатъчни за вписаното в акта и химическата експертиза. Изброените документи съдържат заключения, основани в резултати от извършени лабораторни изследвания и използвано техническо средство, но доказателства, обективиращи конкретните данни не са приобщени, с което на съдържанието на посочените по-горе документи е  придадена презумптивна доказателствена сила. Основни принципи на правораздаването са, че по наказателни, респективно административнонаказателни дела, доказателствата и средствата за тяхното  установяване не могат да имат предварително определена сила, както и че съдът основава решенията си върху доказателствени материали, които събира и проверява лично, освен в случаите, предвидени в НПК. В този смисъл „споменаването“ на разпечатката от използваното техническо средство в съдебно-химическата експертиза и вписването на резултатите от измерването в акта за установено нарушение и в НП, е недостатъчно да обоснове извод за безспорна доказаност на факта на извършване на процесното нарушение.

Пропускът на районния съд да събере нужните му за разкриване на обективната истина  доказателства е лишило от категоричност изводите за безспорна установеност на нарушението по чл. 5, ал. 3, т. 1 във вр. с чл. 174, ал. 1 от ЗДвП, което води на извод за необоснованост на решението поради допуснато съществено процесуално нарушение във връзка с процеса на доказване. При така установеното единственото законосъобразно развитие на производството се състои в отмяна на решението на първата съдебна инстанция и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на районния съд.

Мотивиран от горното и на основание чл. 221 ал. 2, предл. 2 от АПК във вр. с 24, ал. 1, т. 3 от НПК във вр. с чл. 84 от ЗАНН Административен съд -  Перник, касационен състав

 

Р  Е  Ш  И:

 

ОТМЕНЯ решение №244 от 15.04.2015 г. на Районен съд - Перник, V наказ. състав, постановено по НАХД №201 по описа на съда за 2015 г.,

ВРЪЩА ДЕЛОТО за ново разглеждане от друг състав на Районен съд - Перник при съобразяване с указанията, дадени с мотивите на настоящото решение.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/

 

      ЧЛЕНОВЕ: 1./п/

 

                          2./п/