Р Е Ш Е Н И Е

№ 288

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

гр. Перник, 15.09.2015 г.

Административен съд - Перник, касационен състав, в публично съдебно заседание на осми септември през две хиляди и петнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИГНАТ ГЕОРГИЕВ

ЧЛЕНОВЕ: СТЕФАН СТАНЧЕВ

ЕМИЛИЯ ИВАНОВА

при секретаря А.М.*** и в присъствието на представител на Окръжна прокуратура – Перник, прокурор Михайлов, като разгледа докладваното от съдия Георгиев КНАХД №258 по описа на съда за 2015 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 63. ал. 1, изр. 2 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба от ДИРЕКЦИЯ „ИНСПЕКЦИЯ ПО ТРУДА СОФИЙСКА ОБЛАСТ ( Д „ИТСО“) “ - СОФИЯ, против решение №769 от 16.10.2014 г. на Районен съд - Перник, VІ нак. състав, постановено по НАХД №99 по описа на съда за 2014 г. С атакувания съдебен акт е отменено наказателно постановление (НП) 23-2306972 от 04.11.2013 г. на ДИРЕКТОР НА Д “ИТСО“ - СОФИЯ, издадено срещу „***“ ЕООД в ЕИК **********, седалище и адрес на управление с. *** община Драгоман, обл. София, ул. ***, с управител П. Д. В.***, с което за нарушение, в качество работодател по смисъла на §1, т. 1 от ДР на Кодекса на труда (КТ), на чл. 63, ал. 2 от КТ във вр. с чл. 414, ал. 3 от КТ, е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 3 000 лв. (три хиляди лева).

Жалбата съдържа оплакване, че решението на първата съдебна инстанция е неправилно, като издадено в нарушение на закона. Възразява се срещу изводите на районния съд за допуснати в производството по налагане на административно наказание съществени процесуални нарушения, като се излагат пространни доводи срещу мотивите на първата съдебна инстанция и се твърди, че правото на представляващия наказаното лице да разбере какво административно нарушение се вменява за извършено не е нарушено в никаква степен. От касационния съд жалбоподателят иска да отмени решението на първата съдебна инстанция и алтернативно или да се произнесе по съществото на спора или да върне делото за ново разглеждане от друг състав на районния съд.

В съдебно заседание касационният жалбоподател се представлява от ю.к. Р.***. Поддържа жалбата.

Ответникът по жалбата, „***“ ЕООД, с. ***, общ. Драгоман, обл. София, нередовно призован, тъй като не е намерен на посочения от същия адрес на управление, пред съда не се явява, както и не представя становище във връзка с жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура - Перник, прави заключение за неоснователност на жалбата. Предлага решението на първата съдебна инстанция да бъде оставено в сила.

Касационната жалба, подадена в срок, от страна по делото пред районния съд, за която решението е неблагоприятно и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, е процесуално допустима. Пред касационния съд писмени доказателства за установяване на основанията за обжалване не са представени.

Административен съд - Перник, като съобрази доводите наведени с жалбата и съображенията на страните и извърши проверка на атакуваното решение в пределите по чл. 218 от АПК, приема следното:

Проверяваният съдебен акт е допустим, тъй като съдът е бил надлежно сезиран с редовна и допустима жалба срещу подлежащ на обжалване акт на правораздаване.

Обжалваният съдебен акт е валиден. Постановен е в необходимата писмена форма и подписан от съдията, разгледал делото. Правният спор е освен родово и местно подсъден на Районен съд – Перник като първа инстанция. Решението е постановено от едноличен съдебен състав, съгласно правилата на ЗАНН. От мотивите на атакуваното решение ясно и безпротиворечиво личи волята на съда защо наказателното постановление бива отменено.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

Касационният съд счита неправилни изводите на първата съдебна инстанция, обосновали отказ спорът да се разгледа по същество, за ограничено правото на защита на наказаното дружество, поради предявяване и връчване на процесния акт за установено нарушение, респективно НП, на представляващия „***“ ЕООД, с. *** управител, италиански гражданин, без налични убедителни доказателства лицето да е разбрало какво административно нарушение се вменява за извършено от представляваното от него дружество поради липса на доказателства за осигурено в хода на производството присъствието на преводач. По делото не се спори, че актът е съставен в присъствието на представляващия дружеството управител П. В***, италиански гражданин. В обясненията, дадени пред районния съд С. Ц.***, главен инспектор в Д „ИТСО“ - София, част от екипа, извършил проверката по отношение наказаното дружество и актосъставител, заявява, че П. Винченцо във време на проверката е разбирал и говорил български език. От страна на представляващия наказаното дружество и от упълномощения от същия процесуален представител, освен бланкетните позовавания в жалбата до районния съд в нормата на чл. 21, ал. 2 от НПК, не са правени възражения и оспорвания във връзка с твърдението на актосъставителя, че управителят владее български език. Предвид това не може да се направи извод, че не е съобразена нормата на чл. 21, ал. 2 от НПК, предвиждаща изключение от основния принцип, заложен в НПК, че наказателното производство се води на български език. За проверяващите и за административнонаказващия орган не са били налице индикации, че лицето „не владее“ български език. Фактът, че е чужд гражданин, не води до автоматичния извод, че П. В.*** не владее български език. Владеенето или не на български език е обстоятелство, което се установява не чрез презумпции (такива не са и установени в закона). Преценката е у лицето, водещо съответното производство и при възприятието на инспекторите за владеене на български език от П. В.***, предвид липсата на възражения в обратна посока, пред органите на производството не стоял под съмнение въпросът, че преводач не е необходим. Въпреки това в АУАН е вписано, от лицето Д. С.****, че същата е превела съдържанието му на П. В.***, което е удостоверила с подписа си. Актът е подписан от П. В.*** без възражения. По делото не са налице твърдение или оплакване П. В.*** да не разбрал какви действия предприема държавата в лицето на съответните компетентни органи по повод установеното при извършената проверка, както и не са налице данни управителят на дружеството да е правил искане под каквато и да е форма, да му бъде направен превод, както на съставения акт, така и на издаденото наказателно постановление.

Горното е основание за извод, че в административното производство правото на представляващия наказаното дружество да разбере какво е съдържанието на предявеното административнонаказателно обвинение и да организира защитата срещу него не е било ограничено, поради което не налице соченото процесуално основание за отмяна на наказателното постановление.

Настоящият съд счита неправилен и изводът на първата съдебна инстанция за липса на посочена в акта и НП дата на извършване на процесното нарушение. Без съмнение и двата акта съдържат дата на извършване на процесното нарушение и това е 29.08.2013 г., когато дружеството, в качеството му на работодател е допуснало до работа лицето Б. В.***. Трите дати, сочени в мотивите на решението на районния съд са такива по отношение установяване на нарушението в хода на три поредни проверки, първата от които на място, а останалите две по документи.

Предвид изложеното касационният съд приема, че при разглеждане на делото и постановяване на обжалвания съдебен акт Районен съд - Перник без опора в доказателствата и закона е отказал да разгледа по същество предявения пред него правен спор, с което е допуснал процесуално нарушение, което по характера си е съществено. Отменил процесното наказателно постановление само на основание сочените процесуални нарушения, районният съд е постановил неправилен съдебен акт, който ще бъде отменен. Делото не е изяснено докрай от фактическа страна, а в обжалваното решение липсват изводи относно приложимия материален закон, поради което касационният съд не може да осъществи контрол върху решението на първата съдебна инстанция в тази посока. Заради това, както и поради законово гарантираната възможност за страните по делата от административнонаказателен характер да получат съдебна защита в двуинстанционно производство, е налице основание за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на районния съд. При новото разглеждане на делото следва да се съберат всички относими и необходими доказателства във връзка с фактите и обстоятелствата по спора, като се вземат предвид и всички наведени в жалбата доводи, след което да се мотивират изводи относно това извършено ли е нарушение, кой е неговият автор, деянието съставомерно ли е по посочената разпоредба на КТ, както и конкретно възможно ли е извършване на вмененото нарушение с изпълнително деяние “допускане до работа” при липса на данни за регистриран в ТД на НАП трудов договор с посочения работник към момента на извършване на проверката.

Мотивиран от горното и на основание чл. 221 ал. 2, предл. 2 от АПК във вр. с чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК , Административен съд - Перник, касационен състав

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение №769 от 16.10.2014 г. на Районен съд - Перник, VІ нак. състав, постановено по НАХД №99 по описа на съда за 2014 г., с което е отменено наказателно постановление 23-2306972 от 04.11.2013 г. на ДИРЕКТОР НА Д “ИТСО“ - СОФИЯ, издадено срещу „***“ ЕООД в ЕИК *********, седалище и адрес на управление с. ***, община Драгоман, обл. София, ул. ***, с управител П. Д. В.***, за нарушение, в качество работодател по смисъла на §1, т. 1 от ДР на Кодекса на труда (КТ), по чл. 63, ал. 2 от КТ във вр. с чл. 414, ал. 3 от КТ.

ВРЪЩА ДЕЛОТО за ново разглеждане от друг състав на Районен съд – Перник при съобразяване с мотивите на настоящото решение.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/

ЧЛЕНОВЕ: 1./п/

2./п/