Р Е Ш Е Н И Е

№ 289

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

гр. Перник, 12.09.2015 г.

Административен съд - Перник, касационен състав, в публично съдебно заседание на осми септември през две хиляди и петнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИГНАТ ГЕОРГИЕВ

ЧЛЕНОВЕ: СТЕФАН СТАНЧЕВ

ЕМИЛИЯ ИВАНОВА

при секретаря А.М.*** и в присъствието на представител на Окръжна прокуратура – Перник, прокурор Михайлов, като разгледа докладваното от съдия Георгиев КНАХД №284 по описа на съда за 2015 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 63. ал. 1, изр. 2 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба от „***“ ЕООД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление: с. ***, община Перник, област Перник, ул. *** №***, представлявано от А. Л. М.***, управител, против решение №347 от 26.05.2015 г. на Районен съд - Перник, ІІ нак. състав, постановено по НАХД №440 по описа на съда за 2015 г.

С атакувания съдебен акт е потвърдено наказателно постановление (НП) №F139485 от 06.02.2015 г. на ДИРЕКТОР ОФИС ПЕРНИК ПРИ ТД НА НАП - СОФИЯ, издадено срещу „***“ ЕООД, с. ***, в качество данъчно задължено лице (ДЗЛ) по смисъла на Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО), като за нарушение по чл. 92, ал. 2 от ЗКПО във вр. с чл. 92, ал. 1 ЗКПО във вр. с чл. 261, ал. 1 от ЗКПО е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 500 (петстотин) лв.

Жалбоподателят, без да сочи конкретни пороци на постановения съдебен акт, които касационният съд да обсъди съгласно правилото на чл. 218, ал. 1 от АПК, изразява единствено несъгласие с решението на първата съдебна инстанция.

В съдебно заседание касационният жалбоподател се представлява от управителя на „***“ ЕООД, с. ***, А.М.***. Поддържа жалбата и моли за отмяна решението на районния съд и процесното наказателно постановление.

Ответникът по жалбата, ТД на НАП - София, Офис Перник, пред съда се представлява от ю.к. Кирилова. Възразява срещу жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура - Перник, прави заключение за неоснователност на жалбата. Предлага решението на първата съдебна инстанция да бъде оставено в сила.

Касационната жалба, подадена в срок, от страна по делото пред районния съд, за която решението е неблагоприятно и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, е процесуално допустима. Пред касационния съд писмени доказателства за установяване на основанията за обжалване не са представени.

Административен съд - Перник, като съобрази доводите наведени с жалбата и съображенията на страните, след като извърши проверка на атакуваното решение в пределите по чл. 218 от АПК, приема следното:

Проверяваният съдебен акт е допустим, тъй като съдът е бил надлежно сезиран с редовна и допустима жалба срещу подлежащ на обжалване акт на правораздаване.

Обжалваният съдебен акт е валиден. Постановен е в необходимата писмена форма и подписан от съдията, разгледал делото. Правният спор е освен родово и местно подсъден на Районен съд – Перник като първа инстанция. Решението е постановено от едноличен съдебен състав, съгласно правилата на ЗАНН. От мотивите на атакуваното решение ясно и безпротиворечиво личи волята на съда защо наказателното постановление бива потвърдено .

Разгледана по същество е жалбата е неоснователна.

За да постанови обжалваното решение Районен съд – Перник е приел от фактическа страна, че на 13.11.2014 г. след проверка в информационната система на ТД на НАП, инспектор от дирекцията установил, че от името на „***“ ЕООД, с. Ярджиловци, данъчно задължено лице по смисъла на ЗКПО, не е подадена в законоустановения срок, в случая до 31.03.2014 г., годишна данъчна декларация (ГДД) по чл. 92, ал.1 от ЗКПО за данъчния финансов резултат и дължимия корпоративен данък за 2013 г. За така установеното, със съставяне на акт за нарушение, срещу настоящия жалбоподател е образувано административнонаказателно производство, завършило с издаване на процесното наказателно постановление.

След така установеното по фактите районният съд, при извършваната служебно проверка за законосъобразност на производството по налагане на административно наказание и актовете, обективирали същото, не установил допуснати в хода му съществени процесуални нарушения.

Разгледал спора по същество, решаващият първоинстанционен състав е приел от правна страна, че наказаното дружество, не е прекратено по смисъла на закона, и не е подало дължимата съгласно чл. 92, ал. 1 от ЗКПО декларация за данъчния финансов резултат и дължимия корпоративен данък за 2013 г., като е реализирало от обективна страна състав на нарушение именно по посочените за нарушени законови разпоредби, за което правилно е реализирана административнонаказателната му отговорност, като му е наложено предвиденото в закона и в справедлив размер административно наказание.

Решението е правилно.

Жалбоподателят не сочи конкретни основания за касиране решението на районния съд. От изложеното в жалбата може да се направи извод, че представляващия наказаното лице пледира маловажност на извършеното административно нарушение. При извършване на дължимата и служебно проверка на атакувания съдебен акт за правилно приложение на материалния закон, включително и що се отнася до института на маловажността касационният съд, на база установеното по фактите от първа съдебна инстанция, намира закона приложен правилно. Споделят се мотивите на районния съдия касателно липса по делото на доказателства за проява на смекчаващи отговорността обстоятелства, които да обосноват квалифициране на процесното деяние като маловажно, поради липса на отлика с обикновените случаи на нарушения от същия вид. В ЗАНН не се съдържа дефиниция на понятието „маловажен случай“, поради което приложимите критерии се извеждат съгласно препращащата норма на чл. 11 от ЗАНН от Наказателния кодекс (НК). Съгласно чл. 9, ал. 2 от НК не е престъпно (в случая не е административно нарушение) деянието, което макар и формално да осъществява признаците на предвидено в закона престъпление (административно нарушение) поради своята малозначителност не е обществено опасно или неговата обществена опасност е явно незначителна. Легалното определение на понятието маловажност се съдържа в нормата на чл. 93, т. 9 от (НК) – „маловажен случай“ е този, при който извършеното престъпление (административно нарушение) с оглед липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи отговорността обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от съответния вид. Следователно преценката, че едно административно нарушение е маловажно ще е факт в случай или на наличие на сочените признаци - липса на последици или незначителни последици или на наличие на други смекчаващи обстоятелства, които правят деянието такова с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с други от същия вид. В случая законодателят, с въздигането в нарушение, наказуемо по административен ред на „неподаването в срок на декларацията по чл. 92, ал. 1 от ЗКПО“ е кодифицирал деянието, като такова с определена степен на обществена опасност, т. е. рефлектиращо върху значими по своята същност обществени отношения, което е отразено на свой ред във вида, границите и размера на наказанието. Така определената значимост на обществените отношения, които законът защитава, от една страна не е обвързана с вредни последици, поради формалния характер на нарушението. От друга страна по делото не са налице и данни за смекчаващи, (изключителни или многобройни) обстоятелства, които да правят нарушението такова с по-ниска степен на обществена опасност, т. е. да засягат в по-ниска степен защитените обществени отношения, в сравнение с обикновените случаи на нарушения от същия вид. Единственото смекчаващо отговорността обстоятелство, а именно извършването на нарушението за първи път, поради липса на данни за налагани наказания за същото деяние с влезли в сила НП, е отчетено от административнонаказващия орган посредством налагане на наказание в минималния предвиден от законодателя размер. Да се приеме настоящият случай за маловажен би означавало във всеки случай на констатирано нарушение от този вид и при сочените обстоятелства – неподаване в срок на декларацията по чл. 92, ал. 2 във вр. с ал. 1 на ЗКПО поради неизвършване на дейност или незнание на задълженията следващи се от закона да се приема, че деянието е маловажно, с което да дерогира законодателното предвиждане за необходимост от санкция при неправомерно поведение от страна на адресатите на закона. Това на свой ред би отменило действието въобще на задължението по чл. 92, ал. 1 и 2 на ЗКПО по отношение на неограничен кръг негови адресати при подобни обстоятелства, каквото изключение законодателят не предвижда. Целта на ЗКПО е облагането на печалбата, доходите, разходите, приходите от сделки по чл. 1 от ТЗ и пр., което безспорно кореспондира с „действащи“ ДЗЛ. Но ЗКПО не разграничава ДЗЛ на действащи и недействащи що се отнася до задължението за подаване на ГДД, като респективно това не е рефлектирало и върху въздигането в административно нарушение на бездействието в срок за подаване на ГДД. Поради това незнанието на закона от неговите субекти не оправдава, бездействието и липсата на инициатива, за прекратяване например, на търговско дружество, което не развива дейност поради отпадане на основанието за неговото учредяване и излизане от кръга на задължените по смисъла на ЗКПО лица по установения за това законов ред, има за последица санкцията на държавата.

Гореизложеното обосновава заключение за правилност и законосъобразност на изводите на първата съдебна инстанция мотивирали обжалваното решение, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК Административен съд - Перник

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА решение №347 от 26.05.2015 г. на Районен съд - Перник, постановено по НАХД №440 по описа на съда за 2015 г., с което е потвърдено наказателно постановление №F139485 от 06.02.2015 г. на ДИРЕКТОР ОФИС ПЕРНИК ПРИ ТД НА НАП - СОФИЯ, издадено срещу „***“ ЕООД, с. ***, в качество данъчно задължено лице по смисъла на Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО), за нарушение по чл. 92, ал. 2 от ЗКПО във вр. с чл. 92, ал. 1 ЗКПО във вр. с чл. 261, ал. 1 от ЗКПО.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/

ЧЛЕНОВЕ: 1./п/

2./п/