Р Е Ш Е Н И Е
№ 274
гр. Перник, 30.09.2015 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Административен
съд - Перник, касационен състав, в публично съдебно заседание на осми септември
през две хиляди и петнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФАН СТАНЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ИВАНОВА
СЛАВА ГЕОРГИЕВА
при секретаря А.М. и в присъствието на представител на Окръжна прокуратура – Перник, прокурор М.***, като разгледа докладваното от съдия Г. КНАХД № 293 по описа на съда за 2015 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба на Териториална Дирекция на „Национална агенция за приходите“ (ТД на НАП)-София против решение № 315 от 27.05.2015г. на Районен съд - Перник, постановено по НАХД № 1703 по описа на съда за 2014г..
С атакувания съдебен акт е отменено наказателно постановление (НП) № F113975 от 28.08.2014 г. на заместник-директор на ТД на НАП-София, издадено срещу ЕТ***, представлявано от Е. К. С.***, за нарушение по чл. 118, ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) във вр. с чл. 185, ал. 1 от ЗДДС, с което му е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 500 лв..
В касационната жалба се съдържат твърдения за незаконосъобразност на постановения първоинстанционен съдебен акт. Възразява се срещу изводите на районния съд за допуснати в производството по налагане на административно наказание съществени процесуални нарушения, състоящи се в неправилна правна квалификация на процесното деяние в акта и НП поради липса на посочване, като част от нарушените законови разпоредби, на нормите на чл. 3, ал. 1 и чл. 25, ал. 3 във вр. с ал. 1 на Наредба №Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства (Наредба№Н-18/13.12.2006 г.). Пледира се законосъобразност на направената с акта и НП правна квалификация, респективно несъщественост на липсата на посочване и на нормите на Наредба№Н-18/13.12.2006 г. На посочените основания иска от касационния съд да отмени решението на първата съдебна инстанция и да се произнесе по същество, като потвърди процесното наказателно постановление. В съдебно заседание касационният жалбоподател чрез процесуалния си представител пледира жалбата да се уважи, като се отмени атакуваното съдебно решение.
Ответникът по
касационната жалба, ЕТ**, чрез пълномощника си адв. И.*** пледира жалбата да се
остави без уважение и да се остави в сила решението на районен съд Перник като
правилно и законосъобразно.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Перник дава заключение за законосъобразност на
решението на първата съдебна инстанция. Предлага решението на районния съд да
бъде оставено в сила.
Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок, от страна по делото пред първа съдебна инстанция, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Пред касационния съд писмени доказателства за установяване на касационните основания не се представят.
Административен съд - Перник, като съобрази сочените основания за обжалване и доводите на страните, след извършена проверка на атакуваното решение в пределите по чл. 218 от АПК, приема следното:
Проверяваният съдебен акт е допустим, тъй като съдът е бил надлежно сезиран с редовна и допустима жалба срещу подлежащ на обжалване акт на правораздаване. Обжалваният съдебен акт е валиден. Постановен е в необходимата писмена форма и подписан от съдията, разгледал делото. Правният спор е освен родово и местно подсъден на Районен съд – Перник като първа инстанция. Решението е постановено от едноличен съдебен състав, съгласно правилата на ЗАНН. От мотивите ведно с диспозитива на съдебния акт безпротиворечиво личи волята на решаващия състав защо процесното НП се отменя.
За да постанови обжалвания съдебен акт решаващият състав на Районен съд – Перник е приел за безспорно от фактическа страна, че на 11.06.2014 г. инспектор от ТД на НАП - София, при извършвана проверка в обект, магазин, находящ се в гр. Перник, стопанисван от настоящия ответник, направил контролна покупка на стойност 1 лев, за което фискален касов бон от фискалното устройство, монтирано в обекта и в работен режим, не бил издаден. На място е съставен констативен протокол от същата дата. За така установеното, на 20.06.2014 г., със съставяне на акт за административно нарушение в присъствието на двама свидетели по съставяне на акта, срещу търговеца е образувано административнонаказателно производство за нарушаване разпоредби на ЗДДС в частта им, въвеждаща задължение за всички лица да регистрират и отчитат продажбите в търговски обект, в случая посредством издаването на фискална касова бележка от монтирано в обекта и в работен режим фискално устройство. Производството е завършило с издаване на процесното наказателно постановление.
При така установеното по фактите Районен съд – Перник, при извършената служебно проверка за законосъобразност на производството по налагане на административно наказание и актовете, обективирали го, приел, че в същото е допуснато съществено процесуално нарушение, състоящо се в неправилна правна квалификация на процесното деяние поради липса на посочване като част от нарушените законови разпоредби на относими към нарушението норми на Наредба №Н-8/13.12.2006 г. На посоченото основание процесното наказателно постановление е отменено, без изрично разглеждане и произнасяне от страна на районния съд по съществото на правния спор.
Решението е НЕПРАВИЛНО.
Настоящият съдебен състав не споделя извода на първата съдебна инстанция за допуснати в производството по налагане на административно наказание процесуални нарушения, състоящи се в неправилно посочване на нарушените законови разпоредби. Във всички случаи лице, което извършва продажби в търговски обект, експлоатиран/стопанисван от същото, но не извърши дължимото по закон конкретно действие, като не издаде документ по чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, фискален бон от работещо фискално устройство, монтирано обекта, реализира състав на административно нарушение по чл. 118, ал. 1 във вр. с чл. 185, ал. 1 от ЗДДС. Такава правна квалификация относимо към правилно предявеното обстоятелствено „обвинение“ в извършване на административно нарушение е достатъчна за законосъобразно реализиране на административнонаказателна отговорност. Посочените за нарушени законови разпоредби съдържат всички признаци от обективна страна на процесното нарушение, установени безспорно са реализирани в пълнота от наказаното лице и при посочените обстоятелства. Освен това санкционната норма на чл. 185, ал. 1 от ЗДДС сочи за наказуемо неиздаването на документите, регламентирани именно в чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, без да препраща към актове по прилагането на разпоредбата, поради което диренето на правно основание в други нормативни актове е ненужно. Посоченото обосновава извод за неправилност на решението на първата съдебна инстанция, респективно необходимост от неговата отмяна.
Делото е изяснено от фактическа страна, тъй като основано на доказателствата районният съд е приел за безспорно, че на посочените в акта и НП дата, място и час, наказаният търговец не е издал фискална касова бележка от монтирано в обекта и в работен режим фискално устройство, за извършената в обекта продажба на стоки на стойност 1.00лв.. Така установеното от първа съдебна инстанция при пълнота на доказателствата, покрива без съмнение посочените по-горе признаци от обективна страна на административно нарушение по чл. 118, ал. 1 във р. с чл. 185, ал. 1 от ЗДДС. Предвид това, както и поради горните мотиви касационният съд ще се произнесе по съществото на спора. Наказателното постановление следва да бъде потвърдено, като издадено от компетентен орган, в производство без допуснати съществени процесуални нарушения, в сроковете по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН и при правилно приложен спрямо фактите материален закон, с наложено административно наказание в граници и в стойност на минимума за процесното деяние, съответно по вид и съобразено с правилата на чл. 27, ал. 1 от ЗАНН. В случая не може да се приложи чл. 28 от ЗАНН, защото маловажен случай на административно нарушение е този, при който извършеното нарушение, с оглед липсата или незначителните вредни последици или с оглед на други обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случай на административни нарушения от съответния вид. Нарушението на чл. 118 от ЗДДС не е формално нарушение, на просто извършване, а има резултат - прието е плащане, а не е издадена касова бележка, като настъпили ли са вредни последици и за пръв път ли е извършеното нарушение са обстоятелства относими в случая при определяне на наказанието и са свързани с тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване и смекчаващите, респ. отегчаващи вината обстоятелства, с оглед разпоредбата на чл. 27, ал. 2 от ЗАНН.
Въз основа на изложеното настоящия състав намира, че касационната жалба е основателна. Решението ще бъде отменено като неправилно, а наказателното постановление ще се потвърди.
Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 от АПК във вр. с чл. 222, ал. 1 от АПК касационен състав на Административен съд – Перник
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 315 от 27.05.2015г. на Районен съд - Перник, постановено по НАХД № 1703 по описа на съда за 2014г. КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № F113975 от 28.08.2014г. на заместник-директор на ТД на НАП-София, издадено срещу ЕТ***представляван от Е. К. С.***, за нарушение по чл. 118, ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) във вр. с чл. 185, ал. 1 от ЗДДС, с което е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 500 лв. (петстотин лева).
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: 1./п/
2. /п/