Решение по Наказателно дело 298/2015г.

Р Е Ш Е Н И Е

№ 290

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

гр. Перник,28.09.2015 г.

Административен съд - Перник, касационен състав, в публично съдебно заседание на осми септември през две хиляди и петнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИГНАТ ГЕОРГИЕВ

ЧЛЕНОВЕ: СТЕФАН СТАНЧЕВ

ЕМИЛИЯ ИВАНОВА

при секретаря А.М.*** и в присъствието на представител на Окръжна прокуратура – Перник, прокурор Михайлов, като разгледа докладваното от съдия Георгиев КНАХД №298 по описа на съда за 2015 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 63. ал. 1, изр. 2 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба от *** ЕАД, с търговско наименование ***, ЕИК **********, седалище и адрес на управление: гр.София, бул. ***, представлявано от А. Д.***, против решение №63 от 22.04.2015 г. на Районен съд - Перник, І нак. състав, постановено по НАХД №1645 по описа на съда за 2014 г.

С атакувания съдебен акт е потвърдено наказателно постановление (НП) №К-036109 от 29.10.2014 г., издадено от ДИРЕКТОР НА ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „КОНТРОЛ НА ПАЗАРА (КП)“ при КОМИСИЯ ЗА ЗАЩИТА НА ПОТРЕБИТЕЛИТЕ (КЗП) срещу „***“ ЕАД, гр. София, с което за нарушение по чл. 113, ал. 1 от Закона за защита на потребителите (ЗЗП) във вр. с чл. 222а от ЗЗП е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 500 (петстотин) лв.

В жалбата се твърди, че решението на първата съдебна инстанция е неправилно, като постановено в нарушение на процесуалния и материален закон - касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. и 2 от НПК във вр. с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН. Жалбоподателят сочи, че решението си районният съд е постановил при съществено нарушение на процесуалните правила, но излага доводи за процесуални пороци на административнонаказателното производство,с което правото му на защита било съществено ограничено. С жалбата се твърди и че решението е постановено в противоречие с материалния закон, тъй като нарушение на чл. 113, ал. 1 във вр. с чл. 222а от ЗЗП не е извършено. Излага доводи за несъставомерност на отказа на продавача да отстрани дефекта на стоката, тъй като повредата не попадала в обхвата на гаранцията, поради което и отказът да се замени стоката с нова бил правомерен. На посочените основания жалбоподателят иска от касационния съд иска да отмени решението на първата съдебна инстанция и да се произнесе по съществото на спора, като отмени процесното наказателно постановление. В съдебно заседание касационният жалбоподател не изпраща представител.

Ответникът в производството, КЗП, в писмен отговор във връзка с касационната жалба възразява срещу доводите на жалбоподателя за наличие на касационни основания за отмяна на решението на първата съдебна инстанция, пледира законосъобразност на проведеното административнонаказателно производство, респективно на изводите на районния съд. Моли решението на първата съдебна инстанция да бъде оставено в сила.

Представителят на Окръжна прокуратура - Перник, дава заключение за неоснователност на жалбата. Предлага решението на първата съдебна инстанция да бъде оставено в сила.

Касационната жалба, подадена в срок, от страна по делото пред районния съд, за която решението е неблагоприятно и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, е процесуално допустима. Пред касационния съд писмени доказателства за установяване на основанията за обжалване не са представени.

Административен съд - Перник, като съобрази доводите, наведени с жалбата и съображенията на страните и извърши проверка на атакуваното решение в пределите по чл. 218 от АПК, приема следното:

Проверяваният съдебен акт е допустим, тъй като съдът е бил надлежно сезиран с редовна и допустима жалба срещу подлежащ на обжалване акт на правораздаване.

Обжалваният съдебен акт е валиден. Постановен е в необходимата писмена форма и подписан от съдията, разгледал делото. Правният спор е освен родово и местно подсъден на Районен съд – Перник като първа инстанция. Решението е постановено от едноличен съдебен състав, съгласно правилата на ЗАНН. От мотивите на атакуваното решение ясно и безпротиворечиво личи волята на съда защо наказателното постановление е отменено.

За да постанови обжалваното решение първоинстанционният съдебен състав, след събиране и преценка на доказателствата, е приел за безспорно от фактическа страна, че с акт за установяване на административно нарушение, на 13.10.2014 г., срещу настоящия жалбоподател е образувано административнонаказателно производство за това, че като продавач не е привел в съответствие с договора за продажба потребителска стока, съгласно разпоредбата на чл. 113, ал. 1 от ЗЗП. Нарушението е установено на 02.10.2014 г. по повод жалба от потребител във връзка с рекламация на потребителска стока, мобилен апарат и отказ от страна на продавача за привеждане на същата в съответствие с договора за продажба. Въз основа на така съставения акт е издадено процесното наказателно постановление, с което продавачът е административно наказан.

При извършената цялостна проверка за законосъобразност на проведеното административнонаказателно производство районният съдия е приел, че същото е протекло без допуснати съществени процесуални нарушения, както и че актовете, обективирали същото са съставени и издадени при спазване изискванията на ЗАНН.

Разгледал съществото на правния спор и въз основа на доказателствата, събрани по повод същия, решаващият първоинстанционен състав е приел за безспорно, че именно наказаното дружество, в качеството му на продавач по смисъла на ЗЗП, не е изпълнило задължението, вменено му с нормата на чл. 113, ал. 1 от ЗЗП, за което правилно и справедливо е реализирана административнонаказателната му отговорност.

Решението е правилно.

Без основание възразява жалбоподателят за допуснати от районния съд процесуални нарушения при разглеждане на делото и постановяване на съдебния акт. Извършената касационна проверка не установи в хода на производството пред първата съдебна инстанция да са допуснати нарушения по смисъла на чл. 348, ал. 3 във вр. с ал. 1, т. 2 от НПК, които да съставляват основание за касиране на решението. Що се отнася до оплакването за липса на събрани от страна на районния съд доказателства относно техническото състояние на стоката, предмет на рекламация, споделя се преценката на районни съд, както да не цени съдържанието на т.нар. констативен протокол от сервиз „МОСТ КОМПЮТЪРС“ и приложената разпечатка (л. 50), така и да не е назначи експертиза относно състоянието на дефектиралата стока.

На първо място, предвид съдържанието си, представения като част от рекламационното производство и наречен констативен протокол (л. 23 от делото), правилно не е третиран като достатъчно, а и достоверно доказателство, за състоянието на мобилния апарат към датата на приемане на стоката за рекламация, съответното й предаване на оторизиран сервиз и нейното връщане на потребителя. „Протоколът“ всъщност е своего рода писмо, съдържащо посочени: 1. неотносима (предвид периода на рекламационното производство) дата, на която телефонът е приет за ремонт; 2. неудостоверени надлежно данни, апаратът да е изпращан и на сервиз „REGENERSIS” в Румъния, като само се сочи, че с тях сервиз „МОСТ КОМПЮТЪРС“ са в договорни отношения за гаранционно и извънгаранционно обслужване на устройства с марка НТС (меко казано странно сложна схема за гаранционно обслужване); 3. нескрепено с доказателства „заключение“ за „неоторизирана хардуерна намеса“. Приложените снимки са неясни, а освен това сами по себе си не могат да обосноват категоричен извод, че се отнасят до конкретно устройство НТС с посочените идентификации, още по-малко процесното, като от разпечатката личи и че са били изобразени на монитор, показващ дата 1.10.2014 г. Изобщо не става ясно кой е направил заключението и какво е неговото конкретно съдържание, тъй като не е уточнено в какво се състои намесата и какъв е нейният ефект върху работата на устройството. Липсват и каквито да било данни как, кога, от кого, а и на какво основание стоката е предадена, както на сервиз „МОСТ КОМПЮТЪРС“, така и на сочения сервиз „REGENERSIS“, Румъния. В „протокола“ единствено е вписано, че е прието, и то на 20.09.2014 г., за ремонт устройство, с посочени IMEI 354461056691666, сериен №SH289W101377 и номер на ремонт. В приложена по делото копие на разпечатка неясно на какво (л. 50), се съдържат данни, за апарат с IMEI 354461056691666 и сериен №SH289W101377. Но документът също няма достоверна дата по смисъла на закона, не става ясно кой е неговият автор, както и не може да се приеме за протокол удостоверяващ извършена сервизна проверка. На следващо място т. нар. констативен протокол (л. 23) е с дата на издаване 24.09.2014 г., която дата освен, че е недостоверна, също и следва датата на връщане на мобилния апарат от сервиз, (л. 22) т.е. към момента на приключване на рекламационното производство с отказ за ремонт „протоколът“ не е съществувал, следователно не е бил част от същото. В „протокола“ се споменава и наименованието ОМНИТЕЛ, към който/което/която, е посочено, че апаратът бил върнат без ремонт, за какъвто субект данни в производството липсват. Не по-маловажен е и фактът, че данните за устройството в сервизна поръчка с №348022/14 август 2014 г., не са идентични с тези, отразени в останалите документи, на които наказаното лице се позовава.

Предвид горното, с неглижираното си отношение към производството по рекламация на процесната стока, продавачът се е лишил както от нужни му доказателства, касателно достоверност на изводите за липса на предпоставки за извършване на гаранционен ремонт, така е и ограничил правото на потребителя да разбере защо такъв ремонт е отказан. С назначаването на последващи експертизи, както в административнонаказателното производство, така и в съдебното такова, най-малкото е невъзможно да се установи състоянието на стоката към момента на предявяване на рекламацията. Щателната, специализирана и „прозрачна“ проверка на характера на повредата предвид отказа за гаранционен ремонт, стои в задължение у продавача, дал гаранцията. Не следва да се очаква посочените действия да бъдат извършвани от контролиращите съблюдаването на ЗЗП и то едва при извършвани проверки във връзка с жалби потребители. Това категорично не обслужва както целите на закона, така и е срещу охраняваните от същия интереси на потребителите срещу недобросъвестно отношение от страна на продавачите.

Без основание се оплаква жалбоподателят и като твърди същественост на липсата на изрично посочена дата на извършване на нарушението в акта и НП, неустановено от районния съд. Факт е, че датата на нарушението не е изведена в отделно изречение, съдържащо израза „нарушението е извършено“. Но предвид данните по делото това не се явява порок в степен да препятства преценката относно приложимия материален закон и изчисляването на сроковете по чл. 34 от ЗАНН. Датата на конкретното нарушение е категорично посочена от всички доказателства, приобщени по преписката, а обстоятелството е вписано както в акта, така и в НП и тя е 02.10.2014 г., когато актосъставителят след събиране и преценка на доказателствата установява без съмнение, че наказаният продавач отказва да приведе в съответствие с договора за продажба процесната потребителска стока, без да има основания за това.

Гореизложеното обосновава извод, че като е потвърдил процесното наказателно постановление районният съд е постановил законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила.

Мотивиран от горното и на основание чл. 221 ал. 2, предл. 1 от АПК във Административен съд - Перник, касационен състав

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА решение №63 от 22.04.2015 г. на Районен съд - Перник, І нак. състав, постановено по НАХД №1645 по описа на съда за 2014 г., с което потвърдено наказателно постановление №К-036109 от 29.10.2014 г., издадено от ДИРЕКТОР НА ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „КОНТРОЛ НА ПАЗАРА“ при КОМИСИЯ ЗА ЗАЩИТА НА ПОТРЕБИТЕЛИТЕ срещу „***“ ЕАД, гр. София, като за нарушение по чл. 113, ал. 1 от Закона за защита на потребителите (ЗЗП) във вр. с чл. 222а от ЗЗП е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 500 (петстотин) лв.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/

ЧЛЕНОВЕ: 1./п/

2./п/