Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 291
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
гр. Перник,15.09.2015 г.
Административен съд - Перник,
касационен състав, в публично съдебно заседание на осми септември през две
хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИГНАТ ГЕОРГИЕВ
ЧЛЕНОВЕ: СТЕФАН СТАНЧЕВ
ЕМИЛИЯ
ИВАНОВА
при секретаря А.М.*** и в
присъствието на представител на Окръжна прокуратура – Перник, прокурор Михайлов,
като разгледа докладваното от съдия Георгиев КНАХД №305 по описа на съда за 2015
година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на
чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 63.
ал. 1, изр. 2 от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба от ДИРЕКЦИЯ
„ИНСПЕКЦИЯ ПО ТРУДА СОФИЙСКА ОБЛАСТ ( Д
“ИТСО) “ - СОФИЯ, против решение без
номер от 27.05.2015 г. на Районен съд - Перник, ІІІ наказ. състав, постановено
по НАХД №1128 по описа на съда за 2011 г.
С атакувания съдебен акт е изменено
наказателно постановление (НП) 23-2302318 от 20.06.2011 г. на ДИРЕКТОР НА Д “ИТСО“
- СОФИЯ, издадено срещу „***“ ООД в качество „работодател“ по смисъла на §1, т.
1 от Кодекса на труда (КТ), ЕИК **********, седалище и адрес на управление гр.
Перник, ул. *** №1, с управител Й. А. М.***, като нарушението по чл. 303, ал. 3 във вр. с чл. 414, ал. 1 от
КТ е преквалифицирано като маловажно във вр. с чл. 415в от КТ, съответно наложеното
административно наказание „имуществена санкция“ е намалено от 3 000 (три
хиляди лева) на 200 лв. (двеста лева).
Административнонаказващият орган и
настоящ жалбоподател възразява срещу изводите на първата съдебна инстанция, че
в процесния случай е налице основание нарушението да бъде квалифицирано като
маловажно по реда на чл. 415в от КТ в редакцията му към датата на извършване на
процесното нарушение. Конкретизира, че в производството не са налице данни за
реализиране на изискваните от посочената норма на КТ две кумулативни предпоставки
за приложението й поради невъзможност, предвид спецификата на нарушението, както
същото да бъде отстранено, така и да се направи извод, че от същото не са произтекли
вредни последици за работници и служители. От касационния съд жалбоподателят иска да
отмени решението на първата съдебна инстанция и да се произнесе по съществото
на спора, като или потвърди процесното наказателно постановление или
алтернативно измени същото, посредством намаляване размера на наказанието. В
съдебно заседание касационният жалбоподател се представлява от ю.к. Райчева.
Поддържа жалбата.
Ответникът по жалбата, „***“
ООД, гр. Перник, пред съда се представлява от управителя на дружеството Й. М.***.
Възразява срещу жалбата, като пледира изтекла към настоящия момент абсолютна
погасителна давност. От касационния съд иска да прогласи погасяването по
давност на административнонаказателното преследване и да прекрати
производството.
Представителят на Окръжна
прокуратура - Перник, прави заключение за основателност на жалбата. Предлага решението
на първата съдебна инстанция да бъде отменено.
Касационната жалба, подадена в
срок, от страна по делото пред районния съд, за която решението е неблагоприятно
и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, е процесуално допустима. Пред
касационния съд писмени доказателства за установяване на основанията за
обжалване не са представени.
Административен съд - Перник,
като съобрази доводите наведени с жалбата и съображенията на страните и извърши
проверка на атакуваното решение в пределите по чл. 218 от АПК, приема следното:
Проверяваният съдебен акт е
допустим, тъй като съдът е бил надлежно сезиран с редовна и допустима жалба
срещу подлежащ на обжалване акт на правораздаване.
Обжалваният съдебен акт е
валиден. Постановен е в необходимата писмена форма и подписан от съдията,
разгледал делото. Правният спор е освен родово и местно подсъден на Районен съд
– Перник като първа инстанция. Решението е постановено от едноличен съдебен
състав, съгласно правилата на ЗАНН. От мотивите на атакуваното решение ясно и
безпротиворечиво личи волята на съда защо наказателното постановление е изменено.
За да постанови обжалвания
съдебен акт решаващият първоинстанционен състав след събиране и преценка на
доказателствата и заключенията си по фактите е приел за безспорно от правна
страна, че на посочените в акта и НП дата и място, наказаното дружество в
качеството му на работодател по смисъла на КТ, е извършило нарушение именно на
посочените разпоредби на КТ, но деянието е маловажно поради наличие на
предпоставките по чл. 415в от КТ към датата на извършването му. С тези мотиви
процесното наказателно постановление е изменено, посредством преквалифициране
на нарушението като маловажно по чл. 303, ал. 3 във вр. с чл. 415 от КТ и
съответно редуциране на наказанието в размер на максимума, предвиден в привилегированата
санкционна норма.
Единствено за пълнота на
решението си, предвид изводите по долу, касационният съд ще отбележи, че при
фактическа обстановка, установена съответно на събраните по повод спора
доказателства, районният съд с решението си да преквалифицира процесното
нарушение като маловажно по смисъла на чл. 415в от КТ, е приложил неправилно
материалния закон. В процесния случай съвкупността от предпоставки, за приложението на чл. 415в от КТ не са били
налице.
Административен съд - Перник в
настоящия касационен състав, след извършената, включително и служебно, проверка
за правилното приложение на материалния закон установи, че към настоящия момент
е изтекла абсолютната погасителна давност по чл. 81, ал. 3 във вр. с чл. 80,
ал. 5 от Наказателния кодекс (НК) във вр. с чл. 11 от ЗАНН. (вж. Тълкувателно постановление №1 от
27.02.2015 г. на ВКС и ВАС по тълк. д. №1/2014 г.). Възможността за осъществяване на административнонаказателно
преследване за процесното нарушение, извършено на 02.02.2011 г. е погасена по
давност тъй като настоящия момент е изтекъл абсолютният период от 4 г. и 6
месеца, съгласно предвиждането на посочените по-горе нормативни разпоредби и
препращането към тях. С изтичането на този период се е погасила възможността
компетентният орган да реализира правомощията си по
административнонаказателното правоотношение. В настоящия случай с постановяването
на съдебен акт по повод първоинстанционното обжалване на процесното наказателно
постановление в рамките на повече от 3 г. от датата на заседанието, в което
делото е обявено за решаване, първоинстанционният съдебен състав е предпоставил
погасяването на административнонаказателното преследване по давност.
При така установеното
единственото законосъобразно развитие на производството се състои в отмяна на
решението на първата съдебна инстанция, отмяна на процесното наказателно
постановление и прекратяване на образуваното административнонаказателно
производство.
Мотивиран от горното и на
основание чл. 221 ал. 2, предл. 2 от АПК във вр. с 24, ал. 1, т. 3 от НПК във
вр. с чл. 84 от ЗАНН Административен съд -
Перник, касационен състав
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ решение без номер от
27.05.2015 г. на Районен съд - Перник, ІІІ наказ. състав, постановено по НАХД
№1128 по описа на съда за 2011 г., КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ наказателно постановление №23-2302318
от 20.06.2011 г. на ДИРЕКТОР НА Д “ИТСО“ - СОФИЯ, издадено срещу „***“ ООД в
качество „работодател“ по смисъла на §1, т. 1 от Кодекса на труда (КТ), ЕИК **********,
седалище и адрес на управление гр. Перник, ул. *** №1, с управител Й. А. М.***,
за нарушение по чл. 303, ал. 3 във вр. с
чл. 414, ал. 1 от КТ, за което е наложено административно наказание
„имуществена санкция“ в размер на 3 000 лв. (три хиляди лева).
ПРЕКРАТЯВА
административнонаказателното производство, образувано от главен инспектор при
Дирекция „ИТСО“ - София със съставяне на акт №23-2302318 от 15.02.2011 г. за
административно нарушение по чл. 303, ал. 3 във вр. с чл. 414,
ал. 1 от КТ срещу ХЕРОС“ ООД, гр. Перник.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: 1./п/
2./п/