Р Е Ш Е Н И Е

№ 292

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

гр. Перник, 17.09.2015 г.

Административен съд - Перник, касационен състав, в публично съдебно заседание на осми септември през две хиляди и петнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИГНАТ ГЕОРГИЕВ

ЧЛЕНОВЕ: СТЕФАН СТАНЧЕВ

ЕМИЛИЯ ИВАНОВА

при секретаря А.М.*** и в присъствието на представител на Окръжна прокуратура – Перник, прокурор Михайлов, като разгледа докладваното от съдия Георгиев КНАХД №319 по описа на съда за 2015 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 63. ал. 1, изр. 2 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба от МИНИСТЕРСТВО НА ЕНЕРГЕТИКАТА против решение №151 от 24.04.2015 г. на Районен съд - Перник, І нак. състав, постановено по НАХД №98 по описа на съда за 2015 г.

С атакувания съдебен акт е ОТМЕНЕНО наказателно постановление №Е-НП-6 от 02.12.2014 г., издадено от МИНИСТЪРА НА ИКОНОМИКАТА и МИНИСТЪРА НА ЕНЕРГЕТИКАТА срещу „***“ АД, ЕИК **********, седалище и адрес на управление гр. София, ул. ***, представлявано от всеки двама от членовете на Управителния съвет – С.А.***, Т. П.*** и Д. Р.***, заедно, за нарушение по чл. 64, т. 1, предл. 2 от Наредба №9 от 09.06.2004 г. за техническата експлоатация на електрически централи и мрежи (НТЕЕЦМ) във вр. с чл. 223 от Закона за енергетиката (ЗЕ), като е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 5 000 лв. (пет хиляди лева).

В жалбата се твърди, че решението на първата съдебна инстанция не е обосновано в събраните по делото доказателства, както и че е неправилно, като противоречащо на материалния закон. Излага доводи по съществото на спора, като пледира законосъобразност на производството по налагане на административно наказание, както процесуална, така и материална. От касационния съд жалбоподателят иска да отмени решението на първата съдебна инстанция и да се произнесе по съществото на спора, като потвърди процесното наказателно постановление. В съдебно заседание касационният жалбоподател представляван от ю.к. подържа жалбата.

Ответникът по жалбата, „***“ АД, гр. София, чрез процесуалния си представител възразява срещу жалбата, като пред съда и в писмено становище пледира както законосъобразност на изводите на първата съдебна инстанция относно приложимия материален закон, така и сочи съществен порок на процесното наказателно постановление, касателно издаването му съвместно от два административни органа. Ответната страна моли решението на първата съдебна инстанция да бъде оставено в сила.

Представителят на Окръжна прокуратура - Перник, прави заключение за неоснователност на жалбата. Предлага решението на първата съдебна инстанция да бъде оставено в сила.

Касационната жалба, подадена в срок, от страна по делото пред районния съд, за която решението е неблагоприятно и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, е процесуално допустима. Пред касационния съд писмени доказателства за установяване на основанията за обжалване не са представени.

Административен съд - Перник, като съобрази доводите, наведени с жалбата и съображенията на страните и извърши проверка на атакуваното решение в пределите по чл. 218 от АПК, приема следното:

Проверяваният съдебен акт е допустим, тъй като съдът е бил надлежно сезиран с редовна и допустима жалба срещу подлежащ на обжалване акт на правораздаване.

Обжалваният съдебен акт е валиден. Постановен е в необходимата писмена форма и подписан от съдията, разгледал делото. Правният спор е освен родово и местно подсъден на Районен съд – Перник като първа инстанция. Решението е постановено от едноличен съдебен състав, съгласно правилата на ЗАНН. От мотивите на атакуваното решение ясно и безпротиворечиво личи волята на съда защо наказателното постановление е отменено.

За да постанови обжалвания съдебен акт решаващият първоинстанционен състав, след събиране и преценка на доказателствата и заключенията си по фактите, е приел от правна страна, че административнонаказателното производство е проведено в съответствие с процесуалните правила, както и че актът и НП са издадени от компетентни органи.

Разгледал спора по същество районният съд е формирал извод за неправилно приложение на материалния закон, поради несъставомерност на процесното деяние като административно нарушение, поради липса на въведено нормативно изискване заповедта по чл. 64, т. 1, предл. 2 от НТЕЕЦМ за допускане до работа да бъде съхранявана, респективно да бъде предоставяна на съответните контролни органи.

Решението е правилно единствено по отношение формирания краен извод за необходимост от отмяна на процесното наказателно постановление, като за пълнота на решението предвид мотивите по-долу, съдът ще отбележи, че не споделя мотивите за незаконосъобразност поради липса на съставомерност по посочените нормативни разпоредби. Процесното деяние от обективна страна се състои именно в допускане до работа без издаване на заповедта по чл. 64, ал. 1, предл. 2 от НТЕЕЦМ. Заключението за липса на заповед, като отрицателен факт, не подлежи на доказване от страната, която го твърди. Фактът е оборим единствено посредством представяне на нужния документ, дори законът да не държи сметка за начин и срок на съхранение на заповедта. Издаването на процесната заповед е завършващ елемент от сложния фактически състав на процедурата по допускане до самостоятелна работа на персонала, предвид характера на трудовата дейност, следователно неиздаването й е нарушение именно на посочените нормативни разпоредби.

Въпреки горното касационният съд, при извършваната проверка за правилно приложение на материалния закон, както служебна, така и предвид възражението на ответника по касация, установява друго, основание обжалваният акт да бъде отменен. В решението липсва формиран директен извод за наличие на компетентност у издателите конкретно на процесното наказателно постановление, но с излагането на мотиви по съществото на спора във връзка с правилното приложение на материалния закон относимо към обстоятелствено вмененото административно нарушение, районният съд е приел за факт наличието на компетентност и у министъра на енергетиката и у министъра на икономиката, „заедно“, да ангажират административнонаказателната отговорност на ответника. Настоящият съдебен състав не възприема този извод, като намира производството по налагане на административно наказание, касателно наличие на материална компетентност у наказващия орган, за съществено опорочено. С основание възразява процесуалният представител на ответника, както с жалбата до първата съдебна инстанция, така и с писмения отговор по повод образуваното касационно дело, че към момента на издаване на процесното наказателно постановление е допуснато нарушение на материалния закон в частта му, определяща кой е наказващият орган при констатирани нарушения на ЗЕ и нормативните актове по неговото прилагане. Мотивите са следните:

Към момента на извършване на проверката и съставянето на акт за установено нарушение №11 от 03.06.2014 г. безспорно е, че част от структурата на министерски съвет на Република България е Министерство на икономиката и енергетиката (МИЕ), съответно компетентни да установяват нарушения на конкретно посочени разпоредби на ЗЕ или актовете по прилагането му, съгласно чл. 225, ал. 1 от ЗЕ са лицата по чл. 77, ал. 1, т. 1 и ал. 2 , т. 1 от ЗЕ, а именно упълномощени от министъра на икономиката и енергетиката. Към този момент и наказателните постановления за изчерпателно изброени нарушения на ЗЕ и актовете по неговото прилагане, се издават от министъра на икономиката и енергетиката (чл. 225, ал. 3 от ЗЕ). След приемането на решение от Народното събрание на Република България от 07.11.2014 г. е определена нова структура на Министерския съвет, съгласно която МИЕ е преобразувано, като е разделено на Министерство на икономиката (МИ) и Министерство на енергетиката (МЕ). Същевременно ЗЕ в частите му, относими към така извършената структурна промяна на МС, а и в частност производствата по реализиране на административнонаказателна отговорност, остава непроменен до приемането на ЗИ на Закона за забрана на химическото оръжие и за контрол на токсичните химически вещества и техните прекурсори (ДВ бр. 14 от 20.02.2015 г.), с чиито ПЗР се изменя и ЗЕ, касателно всички негови части, съдържащи наименованието министър/министерство на икономиката и енергетиката, което се замества с министър/министерство на енергетиката. Така към датата на издаване на процесното наказателно постановление, а именно 02.12.2014 г., законодателят оставя празнота относно компетентността на наказващ орган, регламентирана в чл. 225, ал. 3 от ЗЕ отнесена към новата структура на МС и липсата на МИЕ. Липсата на изрично регламентиране на този въпрос не може да се преодолее без съобразяване с императива на чл. 47 от ЗАНН, който указва, че НП се издават или от длъжностните лица и органите, овластени от съответния указ (б. „б“ на с. чл.), или от ръководителите на ведомството или организацията…, на което е възложено прилагането на съответния закон или указ. (б. „а“ на с.чл.). Липсата на овластяване от закон или указ в случая е било предпоставка за приложението на чл. 47, ал. 1, т. 2 от ЗАНН, тъй като без съмнение разпоредбите на ЗЕ и актовете по неговото прилагане са в ресора на новоструктурираното МЕ. Видимата липса на яснота у министрите и техните екипи относно приложението на посочените разпоредби на ЗАНН е могла да бъде преодоляна и по реда на чл. 50 от ЗАНН посредством повдигането на спор за компетентност, каквато теза застъпва и настоящият ответник. Вместо това министрите на икономиката и енергетиката са пренебрегнали изричните разпоредби на ЗАНН, „иззели“ са функциите на законодателния орган, позовавайки се на сключено споразумение №РД-16-1455/12.11.2014 г., което апропо е такова по ЗПФ и ЗФУК, и са издали процесното НП освен при категорична липса на материална компетентност у Министъра на икономиката и при съвместно упражняване на правораздавателна компетентност, несъвместима според настоящия състав, както с характера на даденото от закона правомощие, така и с оглед липсата на такъв вид делегации на закона, що се отнася до производствата по налагане на административни наказания.

При така установеното единственото законосъобразно развитие на производството налага отмяна на наказателното постановление, но на посоченото основание. Районен съд - Перник е отменил постановения акт на правораздаване макар и с други мотиви, поради което първоинстанционното решение, правилно като диспозитив, следва да бъде оставено в сила.

Мотивиран от горното и на основание чл. 221 ал. 2, предл. 1 от АПК във Административен съд - Перник, касационен състав

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА решение №151 от 24.04.2015 г. на Районен съд - Перник, І нак. състав, постановено по НАХД №98 по описа на съда за 2015 г., с което е ОТМЕНЕНО наказателно постановление №Е-НП-6 от 02.12.2014 г., издадено от МИНИСТЪРА НА ИКОНОМИКАТА и МИНИСТЪРА НА ЕНЕРГЕТИКАТА срещу „***“ АД, гр. София.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/

ЧЛЕНОВЕ: 1./п/

2./п/