Р Е Ш Е Н И Е

№ 303

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

гр. Перник,30.09.2015 г.

Административен съд - Перник, касационен състав, в публично съдебно заседание на осми септември през две хиляди и петнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИГНАТ ГЕОРГИЕВ

ЧЛЕНОВЕ: СТЕФАН СТАНЧЕВ

ЕМИЛИЯ ИВАНОВА

при секретаря А.М.*** и в присъствието на представител на Окръжна прокуратура – Перник, прокурор Михайлов, като разгледа докладваното от съдия Георгиев КНАХД №389 по описа на съда за 2015 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 63. ал. 1, изр. 2 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба от ТЕРИТОРИАЛНА ДИРЕКЦИЯ НА НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ (ТД на НАП) - СОФИЯ против решение №429 от 02.07.2015 г. на Районен съд - Перник, VІ нак. състав, постановено по НАХД №277 по описа на съда за 2015 г.

С атакувания съдебен акт е отменено наказателно постановление №F140993 от 04.02.2015 г., издадено от ДИРЕКТОРА на ТД на НАП - СОФИЯ, офис Перник срещу „***“ ЕООД, ЕИК **********, седалище и адрес на управление: гр. Перник, ул. ***, представлявано от Л. С. Г.***, управител, като за нарушение по чл.125, ал. 5 във вр. с чл. 125, ал. 1 във вр. с чл. 179 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 500 лв. (петстотин лева).

Жалбоподателят изразява несъгласие с изводите на първата съдебна инстанция за маловажност на процесното деяние. Излага доводи за липса на предпоставки за квалифициране, съответно преквалифициране на нарушението като маловажно в смисъла на чл. 28 от ЗАНН, поради характера на нарушението и обществените отношения, регулирани от ЗДДС. От касационния съд жалбоподателят иска да отмени решението на първата съдебна инстанция и да се произнесе по съществото на спора, като потвърди процесното наказателно постановление. В съдебно заседание касационният жалбоподател се представлява от ю.к. Кирилова. Поддържа жалбата.

Ответникът по жалбата, „***“ ЕООД, гр. Перник, пред съда се представлява от адв. С.***. Възразява срещу доводите на жалбоподателя и моли решението на първата съдебна инстанция да бъде оставено в сила.

Представителят на Окръжна прокуратура - Перник, прави заключение за неоснователност на жалбата. Предлага решението на първата съдебна инстанция да бъде оставено в сила.

Касационната жалба, подадена в срок, от страна по делото пред районния съд, за която решението е неблагоприятно и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, е процесуално допустима. Пред касационния съд писмени доказателства в подкрепа на основанията за обжалване не са представени.

Административен съд - Перник, като съобрази доводите наведени с жалбата и съображенията на страните, след като извърши проверка на атакуваното решение в пределите по чл. 218 от АПК, приема следното:

Проверяваният съдебен акт е допустим, тъй като съдът е бил надлежно сезиран с редовна и допустима жалба срещу подлежащ на обжалване акт на правораздаване.

Обжалваният съдебен акт е валиден. Постановен е в необходимата писмена форма и подписан от съдията, разгледал делото. Правният спор е освен родово и местно подсъден на Районен съд – Перник като първа инстанция. Решението е постановено от едноличен съдебен състав, съгласно правилата на ЗАНН. От мотивите на атакуваното решение ясно и безпротиворечиво личи волята на съда защо наказателното постановление е потвърдено .

Разгледана по същество е жалбата е основателна.

За да постанови обжалваното решение Районен съд – Перник е приел, че в процесуално законосъобразно производство по налагане на административно наказание и при безспорно извършено от ***“ ЕООД, гр. Перник, в качеството му на регистрирано и задължено по ЗЗДС лице нарушение, състоящо се в неподаване в 14-дневния срок по чл. 125, ал. 5 на ЗДДС на справка-декларация по чл. 125, ал. 1 от ЗДДС, за което е предвидено административно наказание с нормата на чл. 179 от ЗДДС, административнонаказващият орган е нарушил материалния закон, като не е квалифицирал деянието като маловажно на основание разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. Районният съд е мотивирал решението си с доводи за по-ниска степен на обществена опасност на процесното деяние в сравнение с обикновените случаи на нарушения от същия вид поради факта на подаване на декларация веднага след узнаването за неподаването й, както и с липсата на щета за фиска предвид нулевия размер на данъка, посочен в справката-декларация. На посочените основания процесното наказателно постановление е отменено.

Решението е неправилно.

Не се споделя позицията на районния съд за наличие на предпоставки процесното нарушение да се квалифицира като маловажно. По делото не са налице доказателства за проявили се обстоятелства, които да обосноват квалифициране на процесното деяние като маловажно. В ЗАНН не се съдържа дефиниция на понятието „маловажен случай“, поради което приложимите критерии се извеждат съгласно препращащата норма на чл. 11 от ЗАНН от Наказателния кодекс (НК). Съгласно чл. 9, ал. 2 от НК не е престъпно (в случая не е административно нарушение) деянието, което макар и формално да осъществява признаците на предвидено в закона престъпление (административно нарушение) поради своята малозначителност не е обществено опасно или неговата обществена опасност е явно незначителна. Легалното определение на понятието маловажност се съдържа в нормата на чл. 93, т. 9 от (НК) – „маловажен случай“ е този, при който извършеното престъпление (административно нарушение) с оглед липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи отговорността обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от съответния вид. Следователно преценката, че едно административно нарушение е маловажно ще е факт в случай или на наличие на сочените признаци - липса на последици или незначителни последици или на наличие на други смекчаващи обстоятелства, които правят деянието такова с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с други такива от същия вид.

В процесния случай законодателят, с въздигането в нарушение, наказуемо по административен ред (чл. 179 от ЗДДС) на самия факт на неподаване в срок на справката-декларация по чл. 125, ал. 1 във вр. с чл. 125, ал. 5 от ЗДДС вече е определил деянието в общия случай, като такова с определена степен на обществена опасност, т. е. рефлектиращо върху значими по своята същност обществени отношения, без да държи сметка за проява на конкретни вредни последици. Регламентът на ЗДДС в случая се отнася до формално нарушение, като същото е факт със акта на извършването му. Т. е. такъв мотив не следва да е в основата на преценката за маловажност. В този смисъл мотивите на районния съд за липса на щета, нанесена с процесното бездействие на фиска, противоречи и на нормата на чл. 125, ал. 4 от ЗДДС, указваща изрично, че справка-декларация по ал. 1 се подава и когато не следва да се внася или възстановява данък, както и в случаите, когато регистрираното лице не е извършило или получило доставки или придобивания или не е осъществило внос за този данъчен период.

От друга страна по делото не са налице и данни за смекчаващи, (изключителни или многобройни) обстоятелства, които да правят нарушението такова с по-ниска степен на обществена опасност, т. е. да засягат в по-ниска степен защитените обществени отношения, в сравнение с обикновените случаи на нарушения от същия вид.

Единственото смекчаващо отговорността обстоятелство, а именно извършването на нарушението за първи път, поради липса на данни за налагани наказания за същото деяние с влезли в сила НП, е отчетено от административнонаказващия орган посредством налагане на наказание в минималния предвиден от законодателя размер. Не се споделя преценката на първата съдебна инстанция, че тъй като в случая наказаното дружество е възложило задължението си за подаване на справката-декларация на счетоводна къща, същото не следва да понесе отговорност за бездействието си. Наличието на договорни отношения с други лица не променя задължения по смисъла на ЗДДС субект. Неизпълнението на уговорки по сочения договор, следствие което възложителят по него твърди, че е поставен в позиция на нарушител, е без значение за производството по налагане на административно наказание и не може да е основание за освобождаване от административнонаказателна отговорност.

Да се приеме настоящият случай за маловажен би означавало във всеки случай на констатирано нарушение от този вид и при сочените обстоятелства – неподаване или неподаване в срок на справка-декларацията по чл. 125, ал. 1 във вр. с ал. 5 от ЗДДС, поради неизпълнение на договорни задължения от страна на външно за административнонаказателното производство лице, или поради неизвършване на дейност или от незнание на задълженията следващи се от закона да се приема, че деянието е маловажно, с което да дерогира законодателното предвиждане за необходимост от санкция при неправомерно поведение от страна на адресатите на закона, в случая на ЗДДС. Това на свой ред би отменило действието въобще на задължението по посочените норми на ЗДДС по отношение на изключително широк кръг негови адресати при подобни обстоятелства, каквото изключение законът не предвижда и което би било използвано за неговото заобикаляне. Освен това по отношение на процесното задължение законодателят не е предвидил дейност на контролните органи, състояща се в уведомяване на задължените лица при неподаване на декларация, при което последните, изпълнили веднага, да бъдат освобождавани от отговорност. Незнанието на закона от неговите субекти не оправдава, бездействието и липсата на инициатива, за прекратяване например, на търговско дружество, което не развива дейност с цел включително излизане от кръга на задължените по смисъла на ЗДДС лица, има за последица санкцията на държавата в общия случай. Тук е мястото да се отбележи, че без основание процесуалния представител на наказаното лице сочи практика на Административен съд - Перник в посока маловажност на нарушенията от процесния вид. Обстоятелствата по извършване на нарушението в двата казуса не се припокриват така, че да обосноват приложение на института на маловажността и в настоящия случай.

Гореизложеното обосновава заключение за неправилно приложение на материалния закон от страна на първата съдебна инстанция и е повод за отмяна на първоинстанционното решение. Процесното наказателно постановление, при безспорно установени нарушение и неговото авторство в рамките на законосъобразно административнонаказателно производство, следва да бъде потвърдено.

Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 от АПК във вр. с чл. 222, ал. 1 от АПК Административен съд - Перник

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ РЕШЕНИЕ №429 от 02.07.2015 г. на Районен съд - Перник, VІ нак. състав, постановено по НАХД №277 по описа на съда за 2015 г., КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №F140993 от 04.02.2015 г., издадено от ДИРЕКТОРА на ТД на НАП - СОФИЯ, офис Перник, срещу „***“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. Перник, ул. ***, представлявано от Л.С.Г.***, управител, с което за нарушение по чл.125, ал. 5 във вр. с чл. 125, ал. 1 във вр. с чл. 179 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 500 лв. (петстотин лева).

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/

ЧЛЕНОВЕ: 1./п/

2./п/