Р Е Ш E Н И Е

№ 321

Гр. Перник, 15.10.2015 година.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Административен съд Перник, в публично съдебно заседание проведено на двадесет и осми септември през две хиляди и петнадесета година, в състав:

Съдия: Ивайло Иванов

при съдебния – секретар В.Х., като разгледа докладваното от съдия Иванов административно дело № 136 по описа за 2015 година на съда, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 27, ал. 6 от Закона за закрила на детето /ЗЗакрД/.

Образувано е по жалба на Д.Н.Н. с ЕГН ********** *** против Заповед № ЗД – 802 – 0072 от 19.12.2014 година на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ Радомир, с която е прекратено временното настаняване на детето В.Т.И. с ЕГН ********** в семейството на приемния родител Д.Н.Н. /настоящ жалбоподател/ и е настанено в семейството на професионалния приемен родител Т.Л.А., потвърдена с Решение № РД01-12/09.02.2015 година на директора на Регионална дирекция за социално подпомагане гр. Перник.

В жалбата се изразява несъгласие с постановената заповед, като некореспондираща с действителните факти и обстоятелства. Твърди се, че е постановена като неправилна, неоснователна, незаконосъобразна, недоказана и издадено в противоречие на законовите разпоредби. Моли съда да отмени оспорената заповед.

В проведеното съдебно заседание на 28.09.2015 година жалбоподателя редовно призован се явява лично и се представлява от адвокат С.С. ***, която поддържа жалбата и излага подробни доводи за незаконосъобразността на оспорения административен акт. Развива допълнителни аргументи относно фактите свързани с развитието на детето В.Т.И. в семейството на жалбоподателя и тяхната взаимна привързаност. Моли съда да постанови неприсъствено решение. Претендира присъждане на направените съдебни разноски.

Ответникът по жалбата – директора на Дирекция “Социално подпомагане” Радомир, редовно призован се явява лично и се представлява от младши юрисконсулт Евелина Георгиева, която оспорва жалбата, като неоснователна и моли съда да я отхвърли.

Заинтересованата страна Т.Л.А. оспорва жалбата и моли съда да я отхвърли.

Административен съд Перник, в настоящия съдебен състав, след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 235, ал. 2 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК приетите по делото писмени доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

По допустимостта на жалбата:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срок, от страна, която има право и интерес от обжалването, срещу акт, който подлежи на съдебен контрол. Атакува се акт, който е преминал през изискуемия се административен ред на оспорване, като предпоставка за съдебен контрол, поради което подадената жалба е процесуално допустима и се дължи нейното разглеждане по същество.

Със съдебно решение № 158 от 30.05.2014 година, постановено по гражданско дело № 285 по описа за 2014 година на районен съд Радомир на основание чл. 25, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗЗакрД е настанено по съдебен ред ненавършилото пълнолетие дете В.Т.И. с ЕГН ********** в приемното семейство на приемния родител Д.Н.Н. /жалбоподател/ за срок от 5 години или до настъпването на някое от предвидените в закона условия за прекратяване на настъпването. С посочения съдебен акт е прекратено на основание чл. 29, т. 8 от ЗЗакрД настаняването на децата в център за настаняване от семеен тип – 1 с. Дрен.

Видно от съставения протокол от 06.10.2014 година се установява, че при посещение на адреса на приемния родител от Св. А. ***/, Б. Ц. /социален работник в отдел „ЗД“/, Кр. Б. /социален работник в отдел „ЗД“/, Е. Й. и Ст. Л. /социални работници/ приемния родител /жалбоподател/ не е в жилището и при проведен телефонен разговор е отговорил, че не знае кога ще се прибере. Социалните работници са установили, че детето В. е заплашвано от настоящия жалбоподател защото не слуша и че ще го оставят в отдела и няма да полага грижи за него. Установено е че, дрехите на детето стоят в чанта /сак/ и кашони, а само някои от тях са поставени в гардероб.

На същата дата – 06.10.2014 година, в отдел „Закрила на детето“ Радомир е проведено съвместна среща между приемния родител /жалбоподател/ и посочени представители на Дирекция „СП“ Радомир и екип по приемна грижа /ЕПГ/ Радомир инициирано по повод извършеното посещение в дома на приемния родител на горепосочената дата. За проведената среща е съставен протокол, подписан от всички участници, от който се установяват подробни факти и обстоятелства при посещението в дома на жалбоподателя. Жалбоподателят е заявил, че трудно се справя с поведението на В. и не вижда никакво подобрение за времето през което е при нея, съответно най – трудно се справя през съботно – неделните дни. По време на проведената среща за поред път е обяснено на приемния родител, че няма право да заплашва децата, че ще ги върне в дома и че, дома в който са настанени е само неин, което е пречка за пълната адаптация на децата в нейното семейство, съответно не се чувстват добре и не могат да свикнат с нея. Приемният родител /жалбоподател/ е споделил, че наказва децата, като седят в коридора или на стълбището на блока, което е недопустимо поведение. Наред с това е споделил, че не позволява на децата да спортуват – ритат топка, тьй като се потят и боледуват, което поведение е несъвместимо с физическото развитие на децата. Обяснено е на приемния родител, че няма право да определя религията на децата, като това е право на техните родители. По повод установените факти представителите на ЕПГ Радомир са изразили становище, че децата не са свикнали в приемното семейство и не се чувстват добре при Д.Н. – жалбоподател. В заключение жалбоподателя е изразил готовност, че иска да му се предостави един месец за да положи усилия да са справи с трудностите в отглеждането на децата и ще вземе окончателно решение дали ще продължи да се грижи за настанените й деца.

С Предложение от 09.10.2014 година на К.Б.Б. – социален работник в отдел „Закрила на детето“ Радомир въз основа на направената проверка и проведена съвместна среща е инициирано предложение до директора на Дирекция „Социално подпомагане“ Радомир с оглед на това, че децата Ц.Т.И. и В.Т.И. /братя/ са деца в риск и следва да бъде издадено предписание.

С Предписание № ЗД-94-0020 от 10.10.2014 година директора на Дирекция „Социално подпомагане“ Радомир е предписал на Д.Н.Н. /жалбоподател/ в качеството й на приемен родител на основание чл. 21, ал. 1, т. 3 и т. 4, във връзка с чл. 11, ал. 2 от ЗЗакрД с цел най – ефективна защита интересите на децата Ц.Т.И. и В.Т.И. /братя/ да бъде предприето следното: 1. Д.Н.Н. да не оставя децата без надзор или под грижата на лица, които не са в състояние да се справят с полагането на адекватна грижа за тях; 2. Д.Н.Н. да се въздържа от нарушаващи достойнството методи на възпитание – физическо, психическо и емоционално насилие и форми на въздействие, включващи заплахи за връщане на децата в специализирана институция; 3. Да бъдат осигурени условия от страна на Д.Н.Н. за спокоен живот и развитие на децата; 4. Да бъде осигурена възможност на децата за ангажиране на свободното им време чрез включване в игри и занимания според техните интереси; 5. Да бъде осигурена възможност на детето Ц. за участие в извънкласни дейности; 6. Приемният родител да прима положително В. и Ц. и да ги цени като личности, които имат конкретни нужди; 7. Приемният родител да не въвлича децата в религиозни убеждения и 8. Учебниците и учебните тетрадки на детето Ц. да бъдат приведени в нужния вид/подвързани и надписани.

С решение № РД01-239 от 11.12.2014 година издадено от директора на Регионална дирекция за социално подпомагане гр. Перник, на основание чл. 81, ал. 1, чл. 93, ал. 1 и чл. 97, ал. 1 от АПК и въз основа на подадена жалба вх. № 94ДД-0010 от 26.11.2014 година от Д.Н.Н. е отхвърлена жалбата й срещу Предписание № ЗД-94-0020 от 10.10.2014 година директора на Дирекция „Социално подпомагане“ Радомир въз основа на подробно изложени мотиви. Решението е връчено лично на Д.Н.Н. чрез известие за доставяне на 17.12.2014 година.

Видно от социален доклад изх. № ЗД-11-0358 от 18.12.2014 година, изготвен от социалния работник К.Б., относно прекратяване на настаняването на детето В.Т.И. в приемното семейство на Д.Н.Н. /жалбоподател/ и настаняването му в професионално приемно семейство на Т.Л.А. /заинтересована страна/ се установява, приемния родител не е задоволявал емоционалните потребности на детето В., което е довело до негативното емоционално и психическо състояние на детето. Приемният родител не е показал адекватна и професионална реакция при възникналите проблемни ситуации с детето, не може да овладее поведението му и да гарантира неговата безопасност. Установено е, че настоящия жалбоподател използва форми и методи на въздействие върху детето, включващи заплахи за връщането му в специализирана институция и нарушаващи достойнството му. Въз основа на установените факти социалния работник е направил предложение да се прекрати настаняването на детето В. в дома на приемния родител Д.Н.Н. /жалбоподател/ и да бъде настанено в професионалното приемно семейство на Т.Л.А. /заинтересована страна/, съответно предприемане на действия по съдебен ред.

С оспорената в настоящето съдебно производство Заповед № ЗД – 802 – 0072 от 19.12.2014 година на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ Радомир е прекратено временното настаняване на детето В.Т.И. с ЕГН ********** в семейството на приемния родител Д.Н.Н. /настоящ жалбоподател/ и е настанено в семейството на професионалния приемен родител Т.Л.А..

Така издадената Заповед № ЗД – 802 – 0072 от 19.12.2014 година на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ Радомир е обжалвана от настоящия жалбоподател по административен ред, видно от жалба вх. № 94ДД-0003 от 26.01.2015 година.

С решение № РД01-12 от 09.02.2015 година издадено от директора на Регионална дирекция за социално подпомагане гр. Перник, на основание чл. 81, ал. 1, чл. 93, ал. 1 и чл. 97, ал. 1 от АПК и въз основа на подадена жалба вх. № 94ДД-0003 от 26.01.2015 година от Д.Н.Н. е отхвърлена жалбата й срещу Заповед № ЗД – 802 – 0072 от 19.12.2014 година директора на Дирекция „Социално подпомагане“ Радомир въз основа на подробно изложени мотиви. Решението е връчено лично на Д.Н.Н. чрез известие за доставяне на 24.02.2015 година.

Със съдебно решение № 34 от 06.03.2015 година, постановено по гражданско дело № 13 по описа за 2015 година на районен съд Радомир по съдебен ред е прекратено настаняването на детето В.Т.И. в семейството на приемния родител Д.Н.Н. /настоящ жалбоподател/ и е настанено в семейството на професионалния приемен родител Т.Л.А. /настояща заинтересована страна/. Постановения съдебен акт е влязъл в сила на 29.04.2015 година.

Пред настоящата съдебна инстанция е разпитан свидетеля Р. Л. А., водена от страна на жалбоподателя.

От подробно дадените свидетелките показания на А. се установява, че детето В. е посещавало редовно детската градина, като само при уважителни причини е отсъствало. Така дадените свидетелски показания настоящия съдебен състав ги кредитира, но същите остават изолирани, тьй като свидетеля не обитава едно общо домакинство с детето и жалбоподателя за да има лични и преки впечатления от живота в семейството на приемния родител.

Пред настоящата съдебна инстанция са представени писмени доказателства от страна на жалбоподателя, събрани по друго административно дело, които настоящия съдебен състав не следва да ги взема предвид при постановяване на акта си по същество.

При така установените факти, настоящия съдебен състав на Административен съд Перник като извърши по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК цялостна проверка за законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК достигна до следните правни изводи:

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Предмет на оспорване в настоящето съдебно производство е Заповед № ЗД – 802 – 0072 от 19.12.2014 година на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ Радомир, с която на основание чл. 29, т. 9и чл. 27, ал. 1 от ЗЗакрД, във връзка с чл. 4, ал. 1, т. 4 и чл. 25, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ЗЗакрД е прекратено временното настаняване на детето В.Т.И. с ЕГН ********** в семейството на приемния родител Д.Н.Н. /настоящ жалбоподател/ и е настанено в семейството на професионалния приемен родител Т.Л.А..

Оспорената заповед е валиден акт, като издадена от материално и териториално компетентния орган по смисъла на чл. 27, ал. 1 от ЗЗакрД – директора на Дирекция „Социално подпомагате“ гр. Радомир. В случая оспорената заповед е подписана от Румяна Х. в условията на заместване, съгласно заповед №ЧР-5 518/09.12.2014 година, с която й е възложено да изпълнява функциите на директор, тъй като титуляра на длъжността „Директор“ – С. А. е в платен годишен отпуск. Следователно наведеното възражението от процесуалния представител на жалбоподателя адвокат С.С. *** за издаване на акта от некомпетентен орган, съответно постановен нищожен административен акт се явява неоснователно.

Административният акт – Заповед № ЗД – 802 – 0072 от 19.12.2014 година на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ Радомир е постановен в изискуемата от закона форма и съдържа мотиви, от които се установяват фактическите и правни основания за издаването му. Посочени са фактическите и правните основания за издаването му, част от които се съдържат в изготвения от социалния работник социален доклад изх. № ЗД-11-0358 от 18.12.2014 година, намиращ се в административната преписка. Оспореният административен акт съдържа изискуемите от нормата на чл. 59, ал. 2 от АПК реквизити. Според разрешението дадено с ТР № 16 от 1975 година на ОСГК на ВС, мотивите на административния акт могат да се съдържат в друг, предхождащ го документ, съставен за целите на предстоящото издаване на акта. В обжалваната заповед изрично е посочено като релевантно обстоятелство и целта на промяна на мярката – интереса на детето – да бъде настанено в семейството на професионален приемен родител Т.Л.А..

В тази връзка настоящия съдебен състав намира за неоснователни възраженията на процесуалния представителна на жалбоподателя адвокат С.С. за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. В съответствие с разпоредбата на чл. 61, ал. 1 от АПК заповедта е съобщена на жалбоподателя и тя е упражнила надлежно правото си на защита, като е обжалвала процесната заповед както пред горестоящия административен орган, така и пред съда – Административен съд Перник.

В административното производство не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Оспорената заповед е издадена след проведена съвместна среща и изготвено предложение от определен социален работник от отдел „Закрила на детето“ Радомир след проучване и оценка на фактите и обстоятелствата по отглеждането и възпитанието на детето В., настанено в приемното семейство на Д.Н.Н. и с оглед защита на неговите права и законни интереси е предприета посочената мярка за закрила, поради което е спазена предвидената в ЗЗакрД и ППЗЗакрД процедура и оспореният акт е постановен при изяснена фактическа обстановка съгласно чл. 35 от АПК.

Оспореният акт е издаден и в съответствие с материалния закон и с целта на закона. Като правно основание в него е посочена разпоредбата на чл. 29, т. 9и чл. 27, ал. 1 от ЗЗакрД, във връзка с чл. 4, ал. 1, т. 4 и чл. 25, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ЗЗакрД, а като фактически основания за издаването му са подробно посочени, като приемният родител Д.Н. /жалбоподател/ не е успяла да овладее поведението на детето, иска незабавно посещение на социални работници в дома й, не е предоставяла информация за важни факти относно здравословното състояние на детето, както и невъзможността за адаптацията на детето с нейното семейство. Подробни фактически основания са изложени и в социалния доклад изх. № ЗД-11-0358 от 18.12.2014 година, въз основа на който е издадена процесната заповед, като е описано, че приемния родител не е задоволявал емоционалните потребности на детето В., което е довело до негативното емоционално и психическо състояние на детето. Приемният родител не е показал адекватна и професионална реакция при възникналите проблемни ситуации с детето, не може да овладее поведението му и да гарантира неговата безопасност. Установено е, че настоящия жалбоподател използва форми и методи на въздействие върху детето, включващи заплахи за връщането му в специализирана институция и нарушаващи достойнството му.

Законодателят с приемането на Закона за закрила на детето с ДВ, бр. 48 от 13.06.2000 година е уредил правата, принципите и мерките за закрила на детето, органите на държавата и общините и тяхното взаимодействие при осъществяване на дейностите по закрила на детето, както и участието на юридически лица и физически лица в такива дейности, като държавата защитава и гарантира основните права на детето във всички сфери на обществения живот за всички групи деца съобразно възрастта, социалния статус, физическото, здравословно и психическо състояние, като осигурява на всички подходяща икономическа, социална и културна среда, образование, свобода на възгледите и сигурност. Държавните органи в рамките на своята компетентност провеждат държавната политика за закрила на детето и създават подходящи условия за неговото развитие.

С процесната заповед детето В. е настанено в семейството на професионалния приемен родител Т.Л.А. /заинтересована страна/ до произнасяне на съда с решение по чл. 28 от ЗЗакрД. Настаняването извън семейството се предприема в случаите, когато има опасност за здравето и живота на детето. То има временен характер и се извършва по административен ред. Процесната заповед, с която се променя /изменя/ временната мярка и детето се настанява в семейството на професионалния приемен родител Т.Л.А. е издадена на основание чл. 29, т. 9 и чл. 4, ал. 1, т. 4 от ЗЗакрД. Предпоставките за приложение на правната норма са: промяна в обстоятелствата, свързани с детето и положителна преценка за интереса на детето. Нормата на чл. 29, т. 9 от ЗЗакрД е диспозитивна по своя характер. Чрез нея законодателят е регламентирал една правна възможност, която е предоставил на административния орган да извърши преценка за всеки конкретен случай дали е налице промяна в обстоятелствата, свързани с детето и дали тази промяна в мярката е в интерес на детето. Тази негова преценка е израз на свободна воля и вътрешно убеждение в рамките на предоставената му оперативна самостоятелност и като такава по целесъобразност не подлежи на съдебен контрол.

От събраните доказателства по делото настоящия съдебен състав намира за безспорно установена фактическата обстановка, така както е описана в процесната заповед и изготвения социален доклад на социалния работник К.Б.Б. в отдел „Закрила на детето“ Радомир изготвено въз основа на направената проверка в дома на жалбоподателя и проведена съвместна среща, приобщени надлежно към административната преписка. Така изготвения социален доклад на социалния работник, преценен като писмено доказателство, съставлява официален документ по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК, като издаден от длъжностно лице в кръга на службата му, съставляващ и индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 3 от АПК, с който са установени факти и обстоятелства с правно значение и основание за издаване на обжалваната заповед. Същото на основание посочената разпоредба от ГПК е доказателство пред съда до доказване на противното, за изявленията и действията, извършени пред и от социалния работник. Същият доклад на основание посочената разпоредба от ГПК е доказателство пред съда до доказване на противното, за изявленията и действията, извършени пред и от социалния работник. Констатациите в социалния доклад не са оспорени, не се твърди и не може да се направи извод, че съдържа неверни факти и обстоятелства, предвид останалите доказателства по делото.

С оспорената заповед е постигната и целта на закона, визирана в нормата на чл. 3, т. 3 от ЗЗакрД, като е осигурен най – добрия интерес на детето. Правилна и целесъобразна е преценката на административния орган за защита на висшите интереси на детето, които имат приоритет пред желанията или интересите на приемния родителя Д.Н.Н. – жалбоподател. Приложените социални доклади и становища от компетентните органи, изготвени в течение на няколко месеца, илюстрират задълбоченото, съвестно и отговорно отношение на социалните работници към случая, както и стремежът им да изпълнят основните цели на Закона за защита на детето.

Настоящият съдебен състав намира, че административният орган е действал в духа на закона, като прекратяването на настаняването на детето В. в семейството на приемния родител /жалбоподател/ е с оглед на предотвратяване на опасността от увреждане на физическото, психическото, нравственото, социалното развитие на детето. От друга страна в настоящия случай при осъществяване на предприетата мярка за закрила спрямо детето В. целта е да се защити /осигури/ по най – добрия начин интереса на детето, с оглед основната цел на приемната грижа, да се осигури среда близка до семейната на децата, където да бъдат задоволени по най – добрия начин техните права и интереси и като такава мярка тя се предприема винаги в интерес на детето. Несъмнено за отглеждане и възпитание на приемно дете се изисква разбиране относно същността и значението на приемната грижа, относно специфичните потребности на приемното дете, както и относно отговорността на приемния родител. Така посочения най – висш критерий – интереса на децата не следва да бъде заменян и използван като алтернатива.

С оглед на гореизложеното и при извършената проверка по реда на чл. 168 от АПК, настоящия съдебен състав приема, че не са налице отменителни основания по чл. 146 от АПК. По посочените съображения и след цялостна служебна проверка на оспорената заповед настоящия съдебен състав прави извод, че заповедта е законосъобразна и правилна, издадена при спазване на материалноправните разпоредби, процесуални правила и в съответствие с целта на закона. Не са налице пороци, водещи както до нищожност, както и до нейната унищожаемост, поради което подадената срещу нея жалбата следва да се отхвърли, като неоснователна.

Относно разноските:

С оглед изхода на делото следва да се остави без уважение направеното искане от процесуалния представител на жалбподателя адвокат С.С. *** за присъждане на направените съдебни разноски.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК настоящия съдебен състав при Административен съд Перник

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д.Н.Н. с ЕГН ********** *** против Заповед № ЗД – 802 – 0072 от 19.12.2014 година на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ Радомир, с която е прекратено временното настаняване на детето В.Т.И. с ЕГН ********** в семейството на приемния родител Д.Н.Н. /настоящ жалбоподател/ и е настанено в семейството на професионалния приемен родител Т.Л.А., като неоснователна.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия: /п/