Р Е Ш Е Н И Е

№ 349

гр. Перник, 15.10. 2015г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - Перник, в публично заседание проведено на шести октомври през две хиляди и петнадесета година в състав:

СЪДИЯ: Игнат Георгиев

при участието на секретаря Е.В., като разгледа дело номер 158 по описа за 2015 година докладвано от съдията, и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 215 от ЗУТ във връзка с и чл. 145 – чл. 178 от Административно процесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по жалба от А.К.С. и Н.Н.С., чрез адв. А.А. срещу Заповед № 102 от 26.01.2015г. на Кмета на община Перник. Със заповедта е наредено премахване на незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ - "навес", находящ се в УПИ ІV-5465, в кв. 223 по плана на гр. Перник, ЦГЧ, с административен адрес гр. Перник, ул. “В. Левски” № 9.

Жалбоподателите твърдят, че заповедта е незаконосъобразна и молят да бъде отменена. Главните доводи за незаконосъобразност на акта са, че в случая се касае за преместваем обект по смисъла на чл. 56, ал.1 от ЗУТ и не се нуждае от разрешение за строеж съгласно чл. 148, ал. 1 от ЗУТ. Иска се отмяна на заповедта като незаконосъобразна. Претендират се разноските по делото.

Ответникът по делото-Кметът на гр. Перник, чрез процесуалният му пълномощник юк. Е. оспорва жалбата и моли заповедта да бъде потвърдена като законосъобразна. В писмени бележки посочва, че заповедта е издадена от компетентен орган при спазване на законоустановената процедура. Налице е строеж, който е изграден без необходимото разрешение за строеж и е незаконен. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Административен съд Перник, като взе предвид доводите на страните и като събра и прецени в тяхната съвкупност всички представени по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Жалбоподателите А.К.С. и Н.С. се легитимират като съсобственици на част от УПИ ІV-5465, в кв. 223 по плана на гр. Перник, ЦГЧ по силата на нотариални актове № 196, том ІІ, рег. № 2981, дело № 353/2006г. и № 177, т. ІV, ре № 4902, д. 694/2006г.. Останалата идеална част от УПИ-5465, в кв. 223 по плана на гр. Перник, ЦГЧ е собственост на В.П. Е. и Е.Х.Е. съгласно нотариаален акт № 157, том І, рег. № 2467, дело № 178/2000г. и Б.Р.А.. Видно от скицата на л.6, издадена въз основа на ПУП, утвърден през 1993г., в УПИ ІV-5465, в кв. 223 не е нанесен процесния навес.

С вх. № 14/ТР-4089 от 26.08.2014г. е постъпила в община Перник жалба от В.Е., съсобственик на УПИ ІV-5465, в кв. 223, с твърдения за извършен незаконен строеж през 2014г. от съсобственика му А.С..

Във връзка с жалбата служители от община Перник са извършили проверка на място на процесния строеж. Съставен е констативен протокол (КП) № 1-14/ТР-4089 от 28.10.2014г.. В констативния акт е установено, че без разрешение за строеж и без съгласието на останалите съсобственици в имота е изграден дървен навес с размери 9.40/2.20м и височина 3.20-4.00м., който продължава в метален навес с размери 4.50/3.00м.. Дървената част е изпълнена от 4 броя дървени колони, разположени плътно до стената на жилищната сграда и дървени ребра, покрити с дъски и нагъната поцинкована ламарина. Металната част е изградена от метални греди и покрита с ламарина. Като нарушени са посочени разпоредбите на чл. 148, ал. 1 от ЗУТ във връзка с чл. 147, ал. 1, т. 9 от ЗУТ и чл. 183, ал. 1, т. 1 от ЗУТ. На проверката са присъствали и двамата съсобственици на имота и на същата дата им е връчен констативния акт.

Жалбоподателят е подал възражение срещу констативния акт, което не е уважено, видно от протокол от 06.11.2014г.. Въз основа на констативния акт е издадена оспорената заповед.

По делото е изслушана и приета основна и допълнителна съдебно техническа експертиза, изготвена от вещото лице А.Ц.. Въз основа на заключението на вещото лице се приема, че се касае в едната част за дървена сглобяема постройка, разположена в УПИ ІV-5465, в кв. 223. Същият е подпрян от едната страна на къщата в имота посредством четири дървени колони, а от другата на търговските обекти. Прикрепен е към земята посредством метални планки захванати с дюбели към бетонирана пътека между къщата и търговските обекти. Към къщата колоните са захванати с “Г” образни планки. Гредите са ковани с пирони. Същият за да се премести трябва да се разглоби в цялост с оглед габаритите му. Металната част на навеса не е прикрепена към земята. Квадратните тръби служещи за покрив и ламарината са закачени за съществуващите търговски обекти. Същият може да се премести като трябва да се срежат захващащите елементи към съседните сгради.Двете части на навеса дървената и металната са разположени и скрепени плътно една до друга и независимо от разликата във височините и наклоните на покрива като цяло представляват една постройка.

Заключението на техническата експертиза изготвена от С.В. не се цени, тъй като вещото лице прави единствено правни изводи.

В подкрепа на твърденията си страните поискаха събиране на гласни доказателства. Свидетелите E.И. и К.Д. са работили в магазин в същия имот и са категорични, че метален навес е имало преди 2000г., а дървения такъв е изграден миналата година. Свидетеля С.С. е категоричен, че до 2005г. е нямало никакви навеси и от къщата до магазините се е минавало спокойно. Имало е свободно пространство-площадка и след това е имало два-три хладилника на гърба на магазините. Показанията на В.В. са хаотични, напоследователни и посредством тях не се внася яснота по казуса, поради което не се цянят.

По делото се представени и приложени писмени доказателства, събрани в хода на административното производство. З. Е. и О. Е. като бивши съсобственици на идеални части от УПИ ІV-5465, в кв. 223 са декларирали, че не са построявали и не е имало навес между двуетажната жилищна сграда и едноетажните постройки-магазини.

От представените по делото нотариални актове легитимиращи жалбоподателите като съсобственици на част от УПИ ІV-5465, в кв. 223 по плана на гр. Перник е видно, че към 2006г. обект: “навес” не е посочен в нотариалните актове за собственост. Кадастралната карта и кадастралните регистри за гр. Перник са одобрени със заповед № РД-18-91 от 13.10.2008г. на изпълнителния директор на АГКК. Видно от скица на поземления имот е, че навес към дата на одобряването на кадастъра не е нанесен в кадастралната карта.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните изводи:

Жалбата е процесуално допустима. Подадена е в рамките на срока по чл. 215, ал. 4 от ЗУТ срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, от активно легитимирано лице – съсобственик на строежа и съответно адресат на оспорвания административен акт, на когото е наредено премахването му. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

На първо място, процесната заповед е издадена в предвидената от закона форма и съдържание, от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия, поради което не са налице основания за отмяна, съгласно чл. 146, т. 1 от АПК. Правомощията за издаване на заповед за премахване на незаконни строежи или на части от тях, съгласно чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ е на кмета на общината или упълномощено от него длъжностно лице. Компетентни съгласно чл. 225а, ал. 2, във връзка с чл. 223, ал. 2 от ЗУТ са и лицата, издали констативния акт по реда на този член, като служителите за контрол по строителството в администрацията.

На следващо място, органът е следвал установената в чл. 225а, ал. 2 от ЗУТ специална административна процедура при издаване на акта. Издаването на заповедта се предхожда от извършена проверка, след която е съставен констативен акт, съобщен на заинтересованите, като е указана възможността за възражение. Такова е подадено от жалбоподателя, но не е уважено.

Заповедта е издадена на основание чл. 2225а, ал. 1, във връзка с чл. 223, ал. 1, т. 8 от ЗУТ, като е установен незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, извършен без разрешение за строеж и е разпоредено премахването на целия строеж като незаконен. Въз основа на изложеното следва извода, че формата на акта како условие за действителност е спазена и съответно са спазени административно производствените правила. Поради тази причина не се налага отмяна на акта в условията на чл. 146, т. 2 и 3 от АПК.

От заключението на вещото лице се приема, че се касае за строеж по смисъла на пар. 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, който макар и нетрайно прикрепен към основата, не може да се премести без с това да се наруши целостта му. Следователно същият не отговаря на изискванията на пар. 5, т. 80 от ДР на ЗУТ, тъй като не може да бъде ползван на друго място без допълнителни строителни работи. Обектът представлява постройка на допълващо застрояване, която отговаря на изискванията на 44 от ЗУТ, и е шеста категория съгласно чл. 137, ал. 1, т. 6 от ЗУТ. Поради това за изграденото е необходимо издаване на разрешение за строеж съгласно чл. 147, ал. 1, т. 1 от ЗУТ във връзка с чл. 151 от ЗУТ. Такова разрешение за строеж липсва. Налице е незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, за който липсва разрешение за строеж.

Не се споделят основните доводите на жалбоподателя, че е налице преместваем обект по смисъла на чл. 56, ал. 1 от ЗУТ, тъй като видно от заключението на вещото лице и обясненията на същото дадени в съдебните заседания на 02.06.2015г. и на 08.09.2015г. за преместването на строежа са необходими строително монтажни работи изразяващи се в рязане на строителни елементи и разглобяване. Освен това дървения навес е монтиран към бетонирана пътека, която няма данни да е разглобяема. Т.е. същата изменя трайно субстанцията или начина на ползване на земята под нея, доколкото нарушава целостта на настилката под обекта. В случая липсва и издадено от районната администрация разрешение за поставяне на процесния обект, за да се наведе до извод за поставяем обект. По определение преместваемите обекти са леки съоръжения, предназначени за търговски и други обслужващи дейности - павилиони, кабини, маси и др. елементи на градското обзавеждане, които могат да бъдат преместени и "поставени" запазвайки физическата си цялост. По отношение на процесния обект това е невъзможно. С него трайно се променя субстанцията и начина на ползване на земята, поради което не е преместваем по определението на пар. 5, т. 80 от ДР на ЗУТ. Без значение за квалифицирането на обекта като строеж са обстоятелствата, че част от него е с метална конструкция и се ползва за търговски дейности. Липсата на строителни книжа го определят като незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т .2 от ЗУТ, който подлежи на премахване

Констатирания строеж с оглед момента на изграждане не попада в разпоредбите на пар. 16 от ПР на ЗУТ. Касателно дървената част на навеса формален спор между страните относно момента на изграждане не се формира. От събраните доказателства, както гласни така и писмените се приема, че дървената част на навеса е изграден през 2014г.. По отношение на металната част на навеса се приема, че е изграден след 2008г.. Изводът относно момента на изграждането му се базира на скицата на позмления имот, издадена от АГКК, тъй като в кадастъра се нанасят всички съществуващи обекти независимо от това дали са законни или не. Въз основа на изложеното констатирания незаконен строеж не попада в разпоредбите на пар. 16 от ПР на ЗУТ.

Въз основа на всичко изложено настоящия състав приема, че заповедта е издадена в съответствие с материалния закон и не са налице основания за отмяната й по чл. 146, т. 4 от АПК.

След извършената на основание чл. 168 от АПК проверка за законосъобразността на оспорвания акт по всички основания, посочени в чл. 146 от АПК, съдът счита, че обжалваната заповед е законосъобразна, а жалбата срещу нея е неоснователна и като такава ще бъде отхвърлена.

При този изход на спора на ответника следва да бъдат присъдени направените по делото разноски в размер на 600 лв. минимално юрисконсултско възнаграждение определено съгласно чл. 143 от АПК във връзка с чл. 8, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Констатирания незаконен строеж е шеста категория и съгласно чл. 215, ал. 7 от ЗУТ решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдия при Административен съд Перник

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалба от А.К.С. и Н.Н.С. срещу Заповед № 102 от 26.01.2015г. на Кмета на община Перник.

ОСЪЖДА А.К.С., с ЕГН ********** и Н.Н.С., с ЕГН **********,*** да заплатят на община Перник сумата от 600 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение.

Решението не подлежи на обжалване съгласно чл. 215, ал. 7 от АПК.

СЪДИЯ: /п/