Р Е Ш Е Н И Е №315
гр.Перник, 19 октомври, 2015 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Административен съд – Перник, в публично заседание проведено на двадесет и трети септември през две хиляди и петнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: Стефан Станчев
при секретаря Е.В., като разгледа докладваното от съдията административно дело № 173/2015 г. по описа на съда, за да се произнесе взе предвид следното:
Р.И.Г. *** оспорва, чрез процесуален представител, заповед № 232/16ІІІ.2015 г. на кмета на община Радомир, с която е наредено на жалбоподателя, в качеството му на извършител на строеж, да премахне: масивна стопанска сграда с навес – изградена в УПИ V-1132, кв. 79 по плана на Радомир от сгуробетонни блокчета при нарушени отстояния от съседни УПИ и метален навес с две оградни стени, изграден в същия имот. Според административния орган строежите са недопустими, не са в режим на търпимост, не са издавани строителни книжа за тях, поради което и на основание чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ е разпоредено премахването им. В жалбата са изложени немотивирани оплаквания, че заповедта е неправилна и незаконосъобразна, допуснати са съществени процесуални нарушения – в производството не били включени заинтересовани страни, без да се установява кои са те; сградите били второстепенни постройки и неправилно били описани в КА. Административната преписка била образувана неправилно и действията на служители на общинска администрация били неправилни. Иска се отмяна на оспорваната заповед и присъждане на деловодни разноски по приложения списък.
Ответникът по жалбата, чрез процесуален представител оспорва основателността й, излага становище, че оспорваната заповед е правилна и на това основание жалбата следва да се отхвърли, като се присъдят деловодни разноски – юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като обсъди доводите на страните във връзка с доказателствата по делото прие следното.
Жалбата е процесуално допустима. Подадена е от лице, пряко засегнато от обжалваната заповед в процесуално определения срок. По изявление на пълномощника на жалбоподателя, в съдебно заседание от 15.VІІ.2015 г., заповедта е била известна, макар и не връчена по предвидения в закона ред, и била подадена от името на задълженото със заповедта лице. От това следва, че процесуалните срокове за оспорване на заповедта са спазени и се дължи разглеждането й по същество.
Жалбата е неоснователна.
Спазена е стриктно разписаната в чл. 225а от ЗУТ административна процедура по издаването й -административното производство е започнало по сезиране с жалба-сигнал от заинтересована страна, извършена е надлежна проверка от оправомощените за това служебни лица, които по надлежния ред са обективирали констатациите си от проверката в задължителния за изготвяне по закон констативен протокол. Констативният акт е съобщен на засегнатото лице по съответния ред, виж - писмо № АБ-94-00-1593(5) от 19.ІІ.2015 г., ведно с приложени към него КА № 23-1593 ОУГ от 12.ІІ.2015 г., получено от жалбоподателя на 23.ІІ.2015 г. чрез упълномощено лице. Издадената заповед съдържа посочването на всички необходими за издаването й фактически и правни основания, същата е мотивирана и надлежно връчена. При издаване на оспорената заповед за премахване на незаконните строежи на основание чл. 225а, ал. 1 не са допуснати каквито и да било нарушения на материално правните разпоредби. Не се установяват допуснати СПН, а възражението на пълномощника на жалбоподателя, че препис от заповедта не е връчен, както и че подписа на известието за доставяне на пощенската пратка с процесната заповед не бил на жалбоподателя, не е решаващо, тъй като в законния срок срещу тази заповед е подадена жалба. Възражението в този смисъл не може да се приеме за СПН, при положение, че правото на оспорващия на съдебно обжалване се осъществява в пълен обем.
От данните в административната преписка и събраните доказателства, се установява по безспорен и категоричен начин, че изискуемите материалноправни предпоставки за издаването на процесната заповед са налице.
Като се вземе предвид начина на изпълнение масивната стопанска сграда с навеса пред нея и метален навес с две/три оградни стени, изградени в УПИ V-132, кв.79 по плана на град Радомир, по данните от КА и заключението на вещото лице, се налага извода, че двата обекта, предмет на премахване са строежи по смисъла на § 5, т. 38 от ПЗР на ЗУТ. Изрично в заповедта е посочено, че строежите са изградени в нарушение на разпоредбите на чл.147 от ЗУТ от Р.И.Г., което ги квалифицира като незаконни по смисъла на чл.225 от ЗУТ. В случая за процесиите строежи липсват и не са представени строителни разрешения, издадени от гл.архитект на община Радомир, като дори в самата жалба не се твърди, че са налице такива. Друго, независимо, че в заключението на вещото лице има отметка, че строежите, са търпими, съдът не е длъжен да съобрази това обстоятелство и го намира за манипулативно поднесено, тъй като това е правен въпрос, по който вещото лице не може да се произнася. Безспорно е, че строежите, предмет на премахване в обжалваната заповед са изградени без строителни книжа, имота е в урбанизирана територия, има действащ ПУП/ДРП по редакцията на ЗТСУ; има режим на разполагане на строежите, който следва да е съобразен с действащия регулационен план. Според начина на застрояване на сградите в съседни УПИ, те могат да бъдат свързано или свободно застроени. В конкретния случай е налице свободно застрояване, без да са издавани строителни книжа за обекта, в съответствие с изискванията на чл.41 ал.2 от ЗУТ. Нарушени са изискуеми отстояния от вътрешни регулационни граници към съседни имоти, за което няма изрично съгласие от собствениците на тези имоти, което да е индиция за търпимост на строежите.
Оспорената заповед е издадено от компетентен административен орган и в изискуемата за това писмена форма, съдържаща всички необходими по смисъла на чл. 59 от АПК реквизити и не е нищожна.
Заповедта е издадена от Кмета на община Радомир
въз основа на допустима по закон и
осъществена в писмен вид.
Дори да се приеме, че масивната стопанска сграда с навеса пред нея и метален навес с две оградни стени, предмет на оспорената заповед, са построени преди 2001 г., те не съставляват и "търпим строеж" по смисъла на параграф 16 от ПЗР на ЗУТ, тъй като не съответстват на предвижданията на ПУП и са недопустими като местоположение както към датата на изграждането им, така и към настоящия момент. Същите не отговарят на правилата и нормативите за строителство нито към момента на изграждането си, нито към настоящия момент.
Установено е, че процесиите - масивна стопанска
сграда с навеса пред нея и метален навес с две оградни стени са
построени от Р.И.Г. в периода преди 2001 година, съгласно нотариално заверена
декларация рег. №073 от 10.12.2014 година,
предоставена от жалбоподателя. Не се оспорва факта, че процесиите постройки са изградени от Р.И.Г.***. Масивната стопанска сграда с навес, изградена в
УПИ V-1132, кв.79 по плана на град
Радомир със сгуробетон и покрита заедно с навеса пред нея с ламарина на
отстояние 1,60/1,80 от границата с УПИ XXVI и XXVII и на
1,20 от границата с УПИ VI- 1131, кв.79 по плана на
гр.Радомир и метален навес с две/три оградни стени, изграден в същия УПИ V-1132
с метални колони, стени и покрив с ламарина,
с оглед начина си на изпълнение, представляват строежи по смисъла на §
5, т. 38 от ДР на ЗУТ. Постройките, предмет на оспорената пред съда заповед, се квалифицират като незаконни
по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2,
пр.2 от ЗУТ. Същите са построени без издадени към датата на
построяването им разрешение за
строеж, с което са нарушени разпоредбите на чл. 137, ал. 3 и чл. 148, ал. 1 от ЗУТ и в нарушение на разпоредбите на
чл.55 от ЗТСУ/отм/ и чл.224, ал. 1 от ППЗТСУ/отм/
Същите са построени в несъответствие с предвижданията на ПУП, поради което са изцяло недопустими.
Съгласно чл. 42, ал. 3 ЗУТ при
свободно разполагане постройките на допълващото застрояване следва да се
разполагат най-малко на 3 м. разстояние от вътрешните регулационни линии. Видно
от приложената скица, изготвена при съставяне на КА, както и тази по
депозираното заключение на СТЕ, процесният навес не е свързан с основно или
друго второстепенно застрояване, т. е. той е свободно разположен. Същият
представлява постройка на допълващо застрояване със стопанско предназначение,
поради което цитираната норма е относима към него и административният орган
правилно е приел, че по начин на разположение-опрян на страничната регулационна
линия, тези – масивна сграда и навес към нея и навес с две оградни стени
представляват незаконни строежи, тъй като не отстоят поне на 3 м. от
страничната регулационна линия. Ирелевантни са доводите на жалбоподателя, че
навесът е построен преди 2001 г. - такива са били изискванията и на
действуващите към този момент правни разпоредби - чл. 113, ал. 2 от Наредба № 5/95 г. ПНТСУ,
издадена в приложение на ЗТСУ (отм.) Нормите на ППЗТСУ /отм/ и Наредба № 5 за правила и норми по териториално и
селищно устройство, действала към годината на построяване на процесния обект, допуска
второстепенните постройки да могат да се разполагат на намалено отстояние със съгласие на собственика на съседния
парцел, изразено в нотариално заверена декларация. По делото има представен
препис от частен документ за постигнато съгласие между праводател на
жалбоподателя и съсед(за п. ХVІІІ-835, кв. 79 по плана на Радомир) от 1998 г.
По това време действа ЗТСУ и ППЗТСУ, които изискват подобни декларативни
съгласия да се представят пред техническите служби на общинска администрация.
Дали има или не нотариална заверка, в случая е без значение, защото на
основание постигнато споразумение за търпимост на строеж на Т. М.***, последния
е получил парична сума, което е в противоречие с тогава действащите норми.
Съдът не приема, че купеното съгласие е в полза на жалбоподателя, по причина,
че то е незаконосъобразно и не може да го ползва. Меродавно е, че строежите са
в противоречие с действащите ПНТСУ.
Не са налице кумулативно предвидените условия на § 127, ал.1 от ПР на ЗУТ и строежът не може да се квалифицира като търпим и неподлежащ на премахване. Съгласно на § 127. ал.1 от ПР на ЗУТ за да има един строеж характер на "търпим" е необходимо кумулативното наличие на две условия: 1. да е изграден до 31.ІІІ.2001 и 2. да е бил допустим по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, регулиращи строителството по време на изграждането му, или да е допустим, съгласно правилата на ЗУТ и нормативни актовете, които са действали по времето, когато са извършени. В случая не е налице втората задължителна предпоставка на закона, за да бъде третиран процесния строеж като "търпим". Изградената постройка не е била допустима нито по правилата и нормативите на отменените ЗТСУ и ППЗТСУ, нито съгласно изискванията на сега действащия ЗУТ. Във връзка с това по отношение на строежа, предмет на обжалваната заповед, не може да намери приложение разпоредбата на § 127, ал.1 от ПР на ЗУТ.
С оглед изложеното, масивната стопанска сграда с навеса пред нея и метален навес с две оградни стени, описани подробно в Заповед № 232 от 16.ІІІ.2015 г. на кмета на община Радомир са изградени в несъответствие с предвижданията на действащия ПУП и без надлежни строителни книжа, което ги квалифицира като незаконни строежи по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 1 и т. 2, пр. 2 от ЗУТ, поради което същите подлежат на премахване. Предвид категорията на строежа, постановеното решение не подлежи на обжалване на основание чл. 215, ал. 7 от ЗУТ.
Заповедта на Кмета на община Радомир е законосъобразна, издадена е при правилно прилагане на материалния закон и в съответствие с целта на закона, а депозираната срещу нея жалба е неоснователна. Следва да се уважи искането на процесуалния представител на ответника за присъждане на деловодни разноски – юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лева.
По тези съображения, съдът
РЕШИ
ОТХВЪРЛЯ жалба на Р.И.Г. ***, против заповед № 232/16.ІІІ.2015 г., на кмета на община Радомир.
Осъжда Р.И.Г. *** да заплати на община Перник сумата 300 (триста) лева деловодни разноски.
Решението е окончателно.
Съдия:/П/