Р Е Ш Е Н И Е № 314

гр.Перник, 20 октомври, 2015 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Административен съд – Перник, в публично заседание проведено на двадесет и трети септември през две хиляди и петнадесета година, в състав:

СЪДИЯ: Стефан Станчев

при секретаря Е.В., като разгледа докладваното от съдията административно дело № 253/2015 г. по описа на съда, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 – 178 АПК, във връзка с чл. 121 - 126 от Закона за държавния служител /ЗДСл./.

Образувано е по жалба на М.Г.А.***, срещу Заповед № 295/15.V.2015 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" за прекратяване на служебното правоотношение.

В жалбата се излагат твърдения относно незаконосъобразността на заповедта. Посочва се, че заповедта e издадена в противоречие с материалния закон и при издаването и са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила. Твърди се, че не е налице действително съкращаване на заеманата от жалбоподателя длъжност и че същата продължава да съществува. Твърди се, че намаляването на бройките “инспектор” не е съкращаване на длъжността, а промяна в щатното разписание на администрацията. Твърди се, че от страна на ответника не е съобразено действието му, при условията на оперативна самостоятелност не е съобразено с материално правната норма по чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. Сочи, че оспорения акт се мотивира по целесъобразност, въз основа на която е извършено прекратяването на служебното правоотношение с жалбоподателя. Моли, съдът да постанови решение, с което да се отмени процесната заповед. Подробни съображения излага в писмени бележки. Претендират се разноски.

Ответникът – изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация", чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата. Представя писмено становище, в което претендира юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена в срок от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

С обжалваната Заповед № 295/15.V.2015 г. на органът по назначаването - изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" е прекратил служебното правоотношение с държавния служител, поради съкращаване на длъжността, на основание чл. 106, ал. 1, т. 2, Постановление на Министерския съвет № 106 от 29.ІV.2015 г. на МС (ДВ 33/15) и утвърдено ново длъжностно щатно разписание в сила от 15. V. 2015 г.

С параграф 5 от цитираното постановление Министерският съвет е приел изменения в Устройствения правилник на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" /ИА "АА"/, като в чл. 12, ал. 2 общата численост е намалена от 581 на 523 щатни бройки. На основание на това ПМС, в частта, засягаща устройствения правилник на Агенцията е утвърдено ново длъжностно/щатно разписание, което влязло в сила на 15.V.2015 г.

При тези доказателства по делото, настоящият състав прави следните правни изводи:

Заповедта е издадена от компетентния административен орган, тъй като съгласно чл. 6, ал. 1, т. 5 от Устройствения правилник на ИА "АА", изпълнителният директор назначава държавните служители в агенцията, изменя и прекратява служебните правоотношения с тях.

С Постановление на Министерския съвет № 106 от 29 април 2015 г., е намалена общата численост на щата в ИА „Автомобилна администрация". Със Заповед № РД-02-15/12.05.2015 г. на изпълнителния директор на ИА „Автомобилна администрация" е изменено щатното длъжностно разписание на агенцията, в съответствие с намалената численост и преструктурирането на щата, считано от 15.05.2015 г.

Прекратяването на служебното правоотношение с оспорващия е извършено при наличие на утвърдено от органа по назначаването - ново длъжностно разписание във връзка с изменение и допълнение на Устройствения правилник на ИА „Автомобилна администрация", в сила от 15.05.2015 г. В рамките на компетентността на органа е правото му да извършва промени и реорганизации в управляваната администрация с оглед оптимизиране на дейността при съобразяване с приетата структура и нормативно определената численост на персонала на служителите. При осъществяване на правомощията си по промени в структурата и организацията на работата, органът действа в условията на оперативна самостоятелност и при съображения за целесъобразност, като преценката му не подлежи на съдебен контрол за законосъобразност.

При съпоставка на длъжностните разписания на ИА „Автомобилна администрация" преди изменението на Устройствения правилник и утвърденото със Заповед № РД-02-15/12.V.2015 г., в сила 15.V.2015 г. длъжностно разписание е видно, че общата численост
на персонала в териториалната структура на ИА „Автомобилна администрация" в гр.Перник е намалена с 3 (три) щатни бройки. От 14 щатни бройки, съгласно щатно разписание от 14.V.2015 г., е намалена на 11 щатни бройки, съгласно щатно разписание от 15.V.2015 г. От приложените по делото длъжностни щатни и поименни щатни разписания е видно, че съкращението на трите щатни бройки е от числеността на служителите, заемащи длъжността „инспектор", като определените щатни бройки за останалите длъжности в териториалната структура остават непроменени.

Съгласно чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДС органът по назначаване може да прекрати служебното правоотношение с едномесечно предизвестие при съкращаване на длъжността. Изрично в оспорената заповед, е посочено на лицето да се изплати обезщетение за неспазения срок на предизвестието, на основание чл. 106, ал. 4 от ЗДС.

Под съкращаване на длъжността се разбира намаляване, премахване за в бъдеще на определени бройки от длъжностното разписание на съответната администрация поради намаляване или премахване на определена или определени функции в държавната служба. Това води до прекратяване на служебното правоотношение при условията на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДС. Дефиницията на понятието "длъжност в администрацията" е дадено в разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от Наредбата за прилагане на Единния класификатор на длъжностите в администрацията. От тази разпоредба следва, че белезите на понятието "длъжност в администрацията" са два: 1. нормативно определена позиция, 2. изразяваща се в система от функции, задължения и изисквания, утвърдени с длъжностната характеристика. Когато една длъжност е съкратена по смисъла на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДС, трябва да бъде установено, че тази длъжност вече не фигурира като наименование (нормативно определена позиция) в длъжностното разписание на съответната администрация и като система от функции, задължения и изисквания, утвърдени с длъжностната характеристика. И двете изисквания следва да бъдат установени кумулативно. Съкращаването на определена длъжност е вид преструктуриране, попадащо изцяло в сферата на оперативната самостоятелност на органа по назначаването. В правомощията на изпълнителния директор на ИА „Автомобилна администрация", съгласно чл. 2, ал. 3 от ЗДСл и чл. 7 от Устройствения правилник на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация", е да ръководи и организира дейността на агенцията, да определя структурата на звената, да утвърждава длъжностното разписание на агенцията и поименното разписание на длъжностите в агенцията, както и да назначава и освобождава държавните служители в агенцията.

Задължение и правомощие на изпълнителният директор на ИА "АА" е да утвърди длъжностното и поименното щатно разписание на агенцията, в рамките на общата численост на персонала на агенцията. От горното следва, че въпреки факта, че длъжността „инспектор" продължава да съществува и в новото длъжностно разписание, както като нормативно определена позиция, така и като система от функции, задължения и изисквания, е налице реално намаляване на бройките, на служителите, които изпълняват длъжността, заемана от жалбоподателя - от 7 на 4 щатни бройки, към датата на издаване на обжалваната заповед. Изложеното обосновава извода, че са осъществени материалноправните предпоставки на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл за издаване на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение на жалбоподателя. В случая е видно, че след съответната преценка по целесъобразност е налице реално намаление на щатните бройки за длъжността "инспектор" от 7 на 4. Намаляването на броя на длъжностите "инспектор" в длъжностното разписание на съответната структура е една от формите на реално съкращаване на длъжността. В този случай фактът, че длъжността продължава да съществува като система от функции, задължения и изисквания не води до извода, че конкретната длъжност не е съкратена, което не следва да се смята, че води до липса на единия от кумулативно определените признаци за приложимост на правното основание на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. Намаляването на броя на служителите, изпълняващи една и съща длъжност, дава право на органа по назначаването да прекрати, по своя преценка, служебното правоотношение с избран от него служител, като в случая е налице хипотезата на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. Това е въпрос по целесъобразност, възложен за решаване на ръководителя на звеното и при условията на неговата оперативна самостоятелност, свързан с преценката за възможно най-правилното разпределяне на задълженията. Ако в даден момент изпълнението на една задача изисква възлагането й на определен брой служители, ще има "съкращаване на длъжността" и тогава, когато същата задача започне да се изпълнява от намален брой служители. За да възникне основанието, посочено в чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл, следва да се установи, че длъжността, заемана от служителя като нормативно определена позиция и система от функции, задължения и изисквания по смисъла на чл. 2, ал. 1 НПКДА, не съществува или ако длъжността е запазена, е намален броят на служителите, ангажирани с нейното изпълнение.

След като ПМС № 106/2015 г. в частта, с която се променя УП на агенцията е задължило органа по назначаването да намали числеността на персонала в ИА "АА", като утвърди ново длъжностно разписание, този орган задължително е следвало да приведе съществуващото статукво в съответствие с новата численост. При избора си, кои държавни служители да съкрати административният орган действа в условията на оперативна самостоятелност, тъй като в Закона за държавния служител не е въведено изискване да бъде извършван подбор, така както е предвидено с нормата на чл. 329 от КТ. Законът урежда статута на държавните служители, който предвид характера и спецификата на държавната служба се различава от статута на заетите по трудови правоотношения. Държавните служители са длъжни да се съобразяват с определени условия, изисквания и ограничения ( чл. 4, чл. 7, чл. 10, чл. 18, чл. чл. 20 – 22, чл. 28, чл. 29 и др.), които не са присъщи на другата категория работници и служители. По отношение прекратяването на служебните правоотношения ЗДСл. не съдържа изрично препращане към КТ и не е възможно по аналогия да бъдат прилагани разпоредби от кодекса. За процесния случай без значение е професионалната квалификация, знанията и уменията на жалбоподателя, и изпълнителният директор на ИА "АА" не е бил длъжен да изследва тези обстоятелства и да се съобразява с тях. С оглед разпоредбата на чл. 169 АПК, Съдът счита, че административният орган е разполагал с оперативната самостоятелност, по своя преценка да избере, правоотношенията с кои служители на агенцията да прекрати и при упражняването на това право е спазил изискванията за законосъобразност на административните актове.

Предвид изложеното заповедта за прекратяване на служебното правоотношение на жалбоподателя е законосъобразна и жалбата срещу нея следва да бъде отхвърлена. При формиране на правните изводи, настоящия съдебен състав е длъжен да се съобрази с установената и безпротиворечива съдебна практика на ВАС, още повече, че по отношение на такъв характер казуси, поради честите промени на структурата на администрацията на агенцията, има константна практика, която е наложена. /Решение от 21.05.2014 г. на Административен съд - Перник по адм. д. № 87/2014 г.; Решение № 6852 от 10.06.2015 г., на ВАС по адм. д. № 9011/2014 г., V о., докладчик съдията Виолета Главинова; Решение № 463 от 11.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8231/2010 г., V о., докладчик председателят Диана Добрева; Решение № 2732 от 12.03.2015 г., на ВАС по адм. д. № 7934/2014 г., V о., докладчик съдията Донка Чакърова; Решение № 8951 от 21.06.2011 г., на ВАС по адм. д. № 9088/2010 г., V о., докладчик съдията Виолета Главинова; Решение № 6560 от 11.05.2011 г., на ВАС по адм. д. № 9090/2010 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска; Решение № 15589 от 19.12.2014 г., на ВАС по адм. д. № 6401/2014 г., V о., докладчик съдията Донка Чакърова; Решение № 8587 от 13.07.2015 г., на ВАС по адм. д. № 12356/2014 г., V о., докладчик председателят Андрей Икономов.

Оплакванията, развити по същество от процесуалния представител на жалбоподателя са неоснователни. Приложимостта на правното основание, съобразено и със съдебната практика на ВАС и регионални съдилища, в оспорваната заповед е една от възможностите да се прекрати служебното правоотношение със жалбоподателя. Оплакването за заемани длъжности без конкурс; лица назначени в един регион с място на действие в друг е без значение за инвокираното правно основание, на което е издадена оспорваната заповед.

Заповедта съответства на относимите материалноправни разпоредби, на изискванията за форма на индивидуалните административни актове и на целта на закона. В конкретния случай целта е свързана с възможността, при наличието на нормативно определените предпоставки, които бяха анализирани по – горе, да бъде оптимизирана дейността на съответната административна структура. Не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила и не са на лице основания, по смисъла на чл. 146 АПК, които да обуславят отмяна на оспорената заповед.

При този изход на спора ще следва жалбоподателя, на основание чл. 143, ал. 4 от АПК, да заплати на ответника сторените разноски, каквото е искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, което се определя в размер на 300 лева.

Мотивиран от изложеното съдът,

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на М.Г.А., съдебен адрес *** 2/49, адв. В.К., срещу Заповед № 295/15.V.2015 г., на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация", за прекратяване на служебното правоотношение.

ОСЪЖДА М.Г.А., съдебен адрес *** 2/49, адв. В.К.*** да заплати на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация", юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 (триста) лв.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд на Република България, в 14-дневен срок от съобщението.

Съдия:/п/