Р Е Ш Е Н И Е № 313
гр.Перник, 12 октомври, 2015 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Административен съд – Перник, в публично заседание проведено на шестнадесети септември през две хиляди и петнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: Стефан Станчев
при секретаря Е.В., като разгледа докладваното от съдията административно дело № 255/2015 г. по описа на съда, за да се произнесе взе предвид следното:
“Аутогруп” ООД, гр. Перник, чрез управителя Л.Л. ***оспорва отказ на началник сектор “Пътна полиция” при ОДМВР Перник, рег. № 115800-796/6.ІV.2015 г. С оспорвания отказ, административния орган уведомява жалбоподателя, че исканата от него регистрация на МПС***, идентификационен номер ***, може да бъде регистриран на територията на РБългария след представяне на всички необходими документи, съгласно изискванията на чл. 12а от Наредба І – 45/2000 г. на Министъра на вътрешните работи. Жалбоподателят, чрез процесуалния си представител, адв. К.С.*** развива оплаквания, че с посоченото писмо се прави изричен отказ за регистрация на притежавано и внесено от страна на ЕС МПС на името на жалбоподателя, като търговец – вносител на МПС. Отказът е незаконосъобразен и като такъв следва да бъде отменен. Претендира присъждане на направени по делото разноски.
Ответникът по жалбата, чрез процесуален представител оспорва основателността й.
Съдът, като взе предвид доказателствата по делото и доводите на страните прие следното.
Жалбата е процесуално допустима. Подадена от заинтересована страна в срока по чл. 140, ал. 1 от АПК – липсват указания за срок за оспорване и орган, пред който може да се оспорва писмото.
Оспорваното писмо, е с уведомителен характер, но с него се прави отказ за издаване на документ за регистрация на МПС.
В хода на проведения съдебен контрол е изискана и представена цялата административна преписка по заявеното искане за регистрация на МПС от 25.ІХ.2013 г.; заверен препис от пр. пр-ка № 2455/13 на Окръжна Прокуратура Перник, отговори по служебно изискване на доказателства от трети лица - 1. рег. № А-21346 от 23.VІІ.2015 г. на МВР дирекция “МОС”, сектор “СИРЕНЕ” и писмо изх. № 17145/13, ІV от 22.VІІ.2015 на отдел “Международен” при ВКП. Представена е и преписка по заявление на жалбоподателя за регистрация на МПС от 2.ІV.2015 г. до сектор ПП при ОДМВР Перник, по повод на което е постановен фактическия отказ за регистрация.
Жалбоподателят,
като търговец и вносител на употребявани автомобили е внесъл на територията на
РБългария, през 2013 г., процесния
автомобил. При представянето му за
регистрация, по искане на италиански власти е бил иззет регистрационния талон №
АА 0768626 - оригинал, издаден в Италия за автомобила. Регистрационният талон е предаден доброволно от жалбоподателя.
Следва да се знае, че този талон е описан във всички превозни документи и до
транспортирането на автомобила пред органите на ПП в гр. Перник, не е имало
инцидентни пречки по издирването му. От експортирането на автомобила от Италия
до представянето му за регистрация в Перник, движението му, като стока е било
безпрепятствено и се е извършило на основание на издадения от италианските
власти регистрационен талон.
От удостоверение № УРИ 115800/8.VІІ.2015 г., издадено на жалбоподателя от ответника по жалбата се установява, че към 2.ІV.2015 г. за МПС ***, идентификационен номер *** няма данни за издирване в Шенгенска информационна система. На 25.ІХ.2013 г. при представяне на автомобила за регистрация в Република България, последната е спряна, тъй като чуждестранното свидетелство за регистрация с номер АА 0768626 е било предмет на издирване в ШИС. След доброволното му предаване от жалбоподателя с постановление на Окръжна прокуратура Перник, и чрез отдел “Международен” ВКП, регистрационния талон е предаден на посолството на РИталия в София. Считано от тогава, автомобила остава в разпореждане и собственост на жалбоподателя, но независимо, че не е обект на издирване в ШИС, компетентните власти в Република България отказват извършването на регистрация, тъй като липсва оригиналния регистрационен талон – в двете му части, с който автомобила е внесен в България.
Видно от Постановление
от 18.ХІ.2013 г., абзац 4 на Окръжна прокуратура, свидетелство за регистрация
на лек автомобил - „САRТА DI CIRCULAZIONE" с бланков № АА 0768626 е обявен за
издирване в Европейската Шенгенска информационна система на 31.май.2008 г. От приложеното по делото копие на процесното
свидетелство за регистрация на МПС и неговия легализиран превод е видно,
че то е издадено на 22.февруари.2012
г., или е налице разлика от близо 4 /четири/ години
между датата на обявяване издирването на свидетелството за регистрация и датата
на издаване на процесното свидетелство. Следващо - на лист
№ 57 от делото, приложен по пр. преписка на окръжна прокуратура е превод на
издадено от италиански власти заявление за издирване в ШИС на “открадната,
незаконно присвоена, изгубена” вещ, по точно – национално свидетелство за
регистрация на ПС /превозно средство/ № АА 0768626, откраднато или изгубено на
27.V.2008 г. за “unknown” (в
превод, прилагателно - “неизвестен/но”) тип МПС, неизвестна марка и модел.
Тези данни са въведени и във формуляр 38, съставен от полицейски служител на
регионалното поделение на МВР в Перник. По делото, и по точно в прокурорската
преписка, е представена експертна справка
№ 353/11.Х.2013 г. от НТЛ – ЕКД, ОДМВР Перник, която на първо място – не
установява представения за изследване рег. талон /оригинал/ да е фалшифициран;
на следващо място, на основание липсата на каквато и да е интервенция по
документа е установено, че талона е издаден на 22.ІІ.2012 г.
Съдът приема тези обстоятелства за съществени
противоречия в отправеното от италианските власти искане и изпълненото от
българските власти изземване и препращане на регистрационния талон.
Очевидно е, че автомобил ***, идентификационен номер ***, представен за регистрация на 25.ІХ.2013 г. е бил с редовен регистрационен талон, издаден като официален документ от компетентните власти в Италия. С изземването му и изпращането му в Италия, жалбоподателят е лишен от възможността да предприема каквито и да е действия по регистрацията на автомобила в България, което е в противоречие с негови законни и конституционно гарантирани интереси като собственик на закупена от него /частна собственост/ вещ.
Свидетелството за регистрация - част I, и част II е официален свидетелстващ документ, издаден в съответствие с Директива 1999/37/ЕО на Съвета от 29.ІV.1999 г. относно документите за регистрация на превозни средства. С оглед на това и по силата на чл. 4 от същата Директива свидетелството за регистрация, издадено от държава-членка, се признава от другите държави-членки за идентифициране на превозното средство при международен трафик или за неговата пререгистрация в друга държава-членка. Следователно посочените в свидетелството обстоятелства, обвързват административния орган при извършване на пререгистрацията на превозното средство в страната. Следва да се приеме, че оспорващият е представил на административният орган всички изискуеми документи, както по отношение на правото си на собственост върху процесното МПС, така и останалите изискуеми документи /съобразно изложеното в Постановлението на Окръжна Прокуратура и приложенията към него/ - индивидуално определена вещ, индивидуализирана във всички тях посредством съществените си признаци, позволяващи еднозначното идентифициране, което за разрешаването на настоящия правен спор покрива изискванията на приложимата правна норма. Следва да се подчертае, че регистрационния талон е иззет без да има двустранна кореспонденция с италианските власти, т.е. административния орган, както и окръжна прокуратура не са задълбочили изследването на връзката между издирван, без категорични доказателства, че е откраднат, регистрационен талон на неизвестно ППС с неустановен модел и марка, както и не са обсъдени с тези власти установените на място факти по предоставени от жлбоподателя документи. Не може на друго годно правно основание да се посочи, че липсват други посочени основания за отказа на ответника да регистрира процесния лек автомобил, поради което и следва да се приеме, че между страните в процеса не се формира спор относно наличието на останалите нормативно определени изисквания за това.
При това положение на доказателствата по делото и при липсата на други фактически и прави основания за постановяване на атакувания отказ, същият като постановен при неправилно приложение на материалния закон, следва да бъде приет за незаконосъобразен административен акт и отменен изцяло от съда, а преписката да се върне на административния орган за произнасяне по същество. Следва да се знае от административния орган, че всички негови действия при постановяване на отказа, са му известни по задължение и мотивиран по този начин отказ, за това какво следва да се представи от жалбоподателя са проява на незаконосъобразно постановен такъв, чиято отмяна се дължи. Спорът е по отношение на материалния закон и касае приложението на чл. 140, ал. 5 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ и чл. 4 и чл. 12а от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства. Не се спори, че през 2013 г. жалбоподателят е предал по искане на компетентните органи оригиналния регистрационен талон – т.е. такъв е имало и може би още го има, но не в разположение на жалбоподателя. В хода на прокурорската преписка е извършен и превод на този документ, приложен по преписката и имащ отношение към основанието, на което жалбоподателя иска регистриране на МПС.
В действителност, нормата на чл. 140, ал. 5 от ЗДвП сочи, че пътни превозни средства с регистрация извън националния регистър се регистрират в националния регистър на пътните превозни средства след предоставяне на оригинални документи за регистрация от страната, в която са регистрирани.
Чл. 4 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства изисква собственикът при искане за регистрация на превозното средство да представи необходимите документи в определения срок за извършването й. Чл. 12а от същия нормативен акт изброява тези необходими документи, като изрично е посочено, че към заявлението за регистрация следва да се приложи копие от свидетелство за регистрация част 1 и част 2. Безспорно се установява, че оригиналът на изисканото свидетелство за регистрация е изискано по надлежен ред от италиански властнически органи и административният орган има данни затова, както и е оказал съдействие по постановление на изискващия орган – окръжна прокуратура. Жалбоподателят представя официален превод от приложеното по прокурорската преписка свидетелство за регистрация, в достоверността на което съдът не може да се съмнява. На административния орган по регистрация на автомобила следва да се предадат заверени копия от същото за спорното МПС. Последното, в превод следва да е представено във връзка с пререгистрацията му в Република България, Свидетелство за регистрация Част І, издадено от друга държава-членка, поради което и съобразно новелата на чл. 4 от Директива 1999/37/ЕО на Съвета, е следвало да бъде зачетено от компетентните за това български власти, при положени че не е оспорена неговата автентичност, съответно липсват каквито и да е доказателства, които да поставят под съмнение истинността му.
Съобразно изложеното следва да се приеме, че оспорващият може да представи на административният орган годни доказателства по отношение на правото си на собственост върху спорното МПС /съобразно и изложеното и в Постановлението на Окръжна Прокуратура гр.Перник/ - индивидуално определена вещ, индивидуализирана във всички тях посредством съществените си признаци, позволяващи еднозначното й идентифициране, което за разрешаването на настоящия правен спор покрива изискванията на приложимата правна норма. Обективната невъзможност да се представи оригиналното свидетелство за регистрация на автомобила от 2012 г. не е и не може да бъде извинителна причина за отказ от пререгистрация в Република България. На последно място, съществува възможност, което е допустимо, да се отправи официално запитване до италианските власти. Разпоредбата на чл. 53 от АПК дава правомощие на административния орган да изисква сведения/мнение от неучастващи в производството адм. органи, в частност италиански власти, няма ограничение в териториален обхват за това, когато това е нужно за изясняване на съществени факти и обстоятелства от значение за производството и те не могат да бъдат установени по друг начин, което пък от своя страна е обвързано със задължението на административния орган съобразно разпоредбата на чл. 35 от АПК индивидуалният административен акт да се издава, след като се изяснят всички фактите и обстоятелствата от значение за случая и се обсъдят обясненията и възраженията на заинтересованите граждани и организации, ако такива са дадени, съответно направени.
На основание изложеното, съдът намира, че жалбата е основателна. Оформения с писмо № 115800-796/6.ІV.2015 г. отказ на Началник сектор ПП при ОДМВР Перник е незаконосъобразен и следва да се отмени, а преписката да се върне на административния орган за изпълнение указанията на съда, и постановяване на акт по същество в тази насока. Искането за присъждане на разноски е основателно и такива се дължат от ОДМВР Перник в размер на 400 лева.
По тези съображения, съдът
Р Е Ш И
ОТМЕНЯ отказ на Началник сектор ПП при ОДМВР Перник, обективиран с писмо № 115800-796/6.ІV.2015 г. по заявление № 151158004043/2.ІV.2015 г. на “Аутогруп” ООД, гр. Перник, представлявано от Л.Л.***.
ИЗПРАЩА преписката по искането на “Аутогруп” ООД от 2.ІV.2015 г., на ОДМВР, Перник, сектор Пътна полиция за решаване по същество и изпълнение указанията на съда.
ОСЪЖДА ОДМВР Перник да заплати на “Аутогруп” ООД, ЕИК***, сумата 400 /четиристотин/ лева деловодни разноски.
Решението може да се обжалва с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщението до страните пред ВАС.
Съдия:/п/