№ 352
гр. Перник, 20.10.2015 година
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Административен съд Перник, в публично съдебно
заседание проведено на девети октомври през две хиляди и петнадесета година, в
състав:
Съдия:
Слава Георгиева
при съдебния – секретар И.И.***, като разгледа докладваното от съдия
Георгиева административно дело № 301 по описа за 2015 година на съда, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и
следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 166, ал. 2 от
Данъчно – осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.
Образувано по жалба на „***” АД, със седалище и адрес
на управление гр. София, ул. „***” № ***, представлявано от изпълнителния
директор В.А.*** против Акт № ПД-03-701 от 16.06.2015г. за установяване на
публично държавно вземане от 16.06.2015г.
С акта е установено изискуемо вземане на държавата към 12.06.2015г.,
респективно Агенция „Пътна инфраструктура“ в общ размер на 518.05 лева, от
които 506.67лв.–главница и 11.38лв.–законна лихва за периода от 01.10.2014г. до
12.06.2015г. за експлоатацията на рекламно съоръжение № 1190, находящо се на
път І–6–км. 72+050–дясно, с площ от 48 кв.м.. Жалбоподателят оспорва изцяло
АУПДВ като незаконосъобразен. Основните му аргументи са свързани с материална
некомпетентност на органа издал оспорения административен акт. В тази връзка
прави искане за цялостна отмяна на оспорения административен акт. Представя
писмено становище по същество на спора, в което излага доводите си за
незаконосъобразност на акта. Претендира присъждане на съдебни разноски.
Ответникът по жалбата редно призован не изпраща
представител в откритите съдебни заседания. По делото е постъпила писмена молба
с характер на писмена защита, изготвена от процесуалния представител на
ответника. С нея се излагат съображения за отхвърляне на жалбата.
По допустимостта на
жалбата:
Жалбата е процесуално
допустима, като подадена в законоустановения срок и от лице, пряко засегнато от
административния акт, поради което са дължи разглеждането й по същество.
Административен съд
Перник, след като обсъди становищата на страните и доказателствата по делото и
направи проверка на основание чл. 168, ал. 1 от АПК на законосъобразността на
оспорената заповед и на посочените в жалбата основания, приема за установени
следните обстоятелства по делото:
С
разрешение за специално ползване на пътища чрез експлоатация на рекламно
съоръжение № 1190 от 02.07.2007г.
на настоящия жалбоподател е разрешено да
експлоатира в обхвата на път І–6, км. 72+050–дясно,
с площ от 48 кв.м. рекламно съоръжение.
Управителния съвет на агенция „Пътна инфраструктура“
на свое заседание, видно от протокол №
5295/12 от 13.12.2012г. е взел решение, с което е упълномощил директорът на
областно пътно управление /ОПУ/ Перник да издава АУПДВ възникнали във връзка с
дейността на ръководеното от него ОПУ.
С изрично пълномощно изх. № П-12 от 10.01.2013г.
изготвено въз основа на решението на управителния съвет, председателят на
управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура е упълномощил инж. Р. Н. С.***,
в качеството си на директор на ОПУ Перник да издава АУПДВ, възникнали във
връзка с дейността на ръководеното от него ОПУ. В пълномощното има изричен
запис, че упълномощеният – инж. Р. Н. С.*** няма право да преупълномощава трети
лица с правата по пълномощното.
С акт № ПД-03-701 за установяване на публично
държавно вземане от 16.06.2015 година /АУПДВ/ инж. Р. Н. С.***–директор на
областно пътно управление /ОПУ/ Перник на основание чл. 166, ал. 2 от ДОПК, чл.
22, ал. 1 и ал. 2 от ЗП, във връзка с чл. 11, ал. 1 от Правилника за
структурата, дейността и организацията на работа на Агенция „Пътна
инфраструктура“ /АПИ/ и пълномощно изх. № П-12 от 10.01.2013г. на председателя
на УС на АПИ е установил, че към 12.06.2015г. държавата, респективно А”ПИ” има
изискуемо вземане срещу „***”АД в общ размер на 518.05лв., от които 506.67лв.–главница
и 11.38лв.–законна лихва за периода от 01.10.2014г. до 12.06.2015г.. Актът е
подписан със запетая от някого.
По делото
се допусна, изслуша и прие съдебно-счетоводна експертиза. Заключението като
неоспорено от страните се цени в цялост. Въз основа на него се приема, че
дружеството – жалбоподател е платило изцяло дължимата сума /главница и лихва/
за ползваното през 2014г. рекламно съоръжение № 1190, а за 2015г. няма
извършвани плащания. Дължимата такса за един месец е 100лв., за три месеца 300лв.
и годишната е в размер на 1 200 лева. Така даденото заключение настоящия
съдебен състав го кредитира, като относимо, обективно и кореспондиращо с приетите
по делото писмени доказателства.
В хода на процеса не са постановени изрични определения за отделяне на
спорното от безспорното, но на практика страните не спорят по фактите, а дали
правилно е приложен материалният закон.
Въз основа на
гореописаната фактическа обстановка, която се възприе от представените по
делото доказателства и събраните в хода на процеса такива, съдът намира жалбата
за основателна. Доводите за това са следните:
Обжалваният административен акт е издаден от инж. Р. Н.
С.***–директор на областно пътно управление /ОПУ/ Перник на основание чл. 166,
ал. 2 от ДОПК, чл. 22, ал. 1 и ал. 2 от ЗП, във връзка с чл. 11, ал. 1 от
Правилника за структурата, дейността и организацията на работа на Агенция
„Пътна инфраструктура“ /АПИ/ и пълномощно изх. № П-12 от 10.01.2013 година на
председателя на УС на АПИ. В случая съгласно чл. 166, ал. 2 от ДОПК, ако в
съответния закон не е предвиден ред за установяване на публичното вземане, то
се установява по основание и размер с акт за публично вземане, който се издава
по реда за издаване на административен акт, предвиден в АПК, като ако в
съответния закон /ЗП/ не е определен органът за издаване на акта, той се
определя от кмета на общината, съответно от ръководителя на съответната
администрация. От друга страна нормата на чл. 22, ал. 1 и ал. 2 от ЗП определя
обхвата на дейността на агенцията, която се осъществява чрез централна
администрация и чрез специализираните звена–областни пътни управления. Видно от
приложеното към административната преписка пълномощно изх. № П-12 от 10.01.2013г.
председателят на управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура е
делегирал /упълномощил/ изрично инж. Р. Н. С.***, в качеството му на директор
на ОПУ Перник, да издава АУПДВ възникнали във връзка с дейността на
ръководеното от него ОПУ. С посоченото пълномощно изрично са делегирани права,
както и изрично е указано, че упълномощеният – инж. Р. Н. С.*** няма право да преупълномощава трети лица с
правата по пълномощното.
Спорният въпрос по делото е оспореният
административен акт дали е издаден от
лице притежаващо материална компетентност към датата на издаване на Акт №
ПД-03-701 за установяване на публично държавно вземане от 16.06.2015г., тьй
като актът е подписан със запетая, т.е. не е подписан от титуляра. В тази насока
се дадоха изрични указания на ответника по жалбата по силата на чл. 170 от АПК.
До приключване на съдебното дирене административният орган не представи
доказателства за надлежното делегиране /упълномощаване/ на лицето, което е
подписало „инж. Р. С.***“. Не се представи последващ протокол на А”ПИ”, нито
друго пълномощно, нито дори изрична писмена заповед, за заместване. С оглед на това се налага извода, че материална
компетентност да издава АУПДВ на територията на ОПУ-Перник има само директора
на ОУП-Перник-инж. Р. С.***, с оглед на изричното делегиране /упълномощаване/
по пълномощно изх. № П-12 от 10.01.2013г. на председателя на управителния съвет
на агенция „Пътна инфраструктура. Това делегиране е в резултат и е в изпълнение
на волята на управителния съвет на А”ПИ”, обективирана в протокол № 5295/12 от 13.12.2012г.. От вписаната в пълномощното забрана,
упълномощеното лице–инж. С.*** да преупълномощава трети лица с неговите права
се изключва правната възможност директорът да делегира правомощия по издаването
на АУПДВ на територията на ОПУ-Перник на друго лице. В случая оспореният
административен акт, е подписан със запетая, което означава, че лицето, което е
подписало акта, не е надлежно упълномощено от управителния съвет на А”П” да
подписва такъв вид актове вместо титуляра на длъжността и не е изпълнявало правомощията на директор на
ОПУ-Перник към датата на издаване на оспорения административен акт.
С оглед изложеното настоящия състав приема, че
атакувания Акт № ПД-03-701 за установяване на публично държавно вземане от
16.06.2015г. е издаден от некомпетентен орган, поради което е нищожен и следва
да се обяви за такъв. АУПДВ като нищожен административен акт не е породил
целените правни последици и не може да бъде годна правна основа на друг акт.
Горното е достатъчно основание за отмяната на
акта без да се разглеждат останалите основания за незаконосъобразност на акта,
тъй като в случая се констатира най-силното отменително основание.
При този изход на спора и като се
съобрази с направеното искане от пълномощника на жалбоподателя за присъждане на
направените съдебни разноски, настоящия състав приема, че същото е основателно.
На основание чл. 143, ал. 1 от АПК ответната страна ще бъде осъдена да заплати на жалбоподателя съдебни разноски в
общ размер на 650 /шестстотин и петдесет/ лева, от които 50лв. платена държавна
такса за образуване на производство, 400лв. заплатено възнаграждение за
изготвяне на съдебно-счетоводна експертиза и 200лв. заплатено адвокатско
възнаграждение по договор за правна защита и съдействие № 0655214 от 10.08.2015г..
Водим от изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от
АПК, съдия при Административен съд Перник
Р Е
Ш И :
ОБЯВЯВА ЗА НИЩОЖЕН Акт № ПД-03-701 за установяване на публично
държавно вземане от 16.06.2015г. на инж. Р. Н. С.***–директор на областно пътно
управление /ОПУ/ Перник, с който е установено към 12.06.2015г. държавата,
респективно Агенция „Пътна инфраструктура“ има изискуемо вземане в общ размер
на 518.05лв., от които 506.67лв.–главница и 11.38лв.–законна лихва за периода
от 01.10.2014г. до 12.06.2015г. за експлоатацията на рекламно съоръжение № 1190,
находящо се на път І–6–км. 72+050–дясно, с площ от 48 кв.м..
ОСЪЖДА Областно
пътно управление Перник, със седалище и адрес на управление гр. Перник, ул. „***“ № *** да заплати съдебни разноски в размер на 650 /шестстотин и петдесет/
лева на „***” АД, със седалище и адрес на управление гр.
София, ул. „***” № ***, представлявано от изпълнителния директор В.А.***.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Върховния
административен съд на Република България в 14 – дневен срок от съобщението му
на страните.
Съдия:/п/