№ 318
Гр. Перник, 09.10.2015 година.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Административен съд Перник, в публично съдебно заседание
проведено на двадесет и осми септември през две хиляди и петнадесета година, в
състав:
Съдия: Ивайло Иванов
при
съдебния – секретар В.Х., като разгледа докладваното от съдия Иванов административно
дело № 302 по описа за 2015 година на съда, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 145 и следващите от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 166, ал. 2 от
Данъчно – осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.
Образувано по жалба на „******“ АД, със седалище и
адрес на управление гр. София, ул. „******, представлявано от изпълнителния
директор В.А., чрез адвокат Б.Н. от АК София, с адрес гр. София, ул. „******,
моб. тел. ****** против Акт № ПД-03-702 за установяване на публично държавно
вземане от 16.06.2015 година на инж. Р.Н.С. – директор на Областно пътно
управление /ОПУ/ Перник, с който е установено към 12.06.2015 година изискуемо
вземане на държавата, респективно агенция „Пътна инфраструктура“ в общ размер
на 518.05 лева, от които 506.67 лева – главница и 11.38 лева – законна лихва за
периода от 01.10.2014 година до 12.06.2015 година за експлоатацията на рекламно
съоръжение № 775, находящо се на път І – 1 – км. 292 + 800 – ляво, с площ от 48
кв.м. Жалбоподателят оспорва изцяло АУПДВ като незаконосъобразен, тьй като с платежно
нареждане от 14.04.2015 година е заплатил сумата от 9 800 лева за
посоченото пътно съоръжение за периода от 01.01.2014 година до 31.12.2014
година. Излага твърдения за материална некомпетентност на органа издал
оспорения административен акт. Моли съда да отмени изцяло оспорения
административен акт. Претендира присъждане на направените съдени разноски.
В проведеното съдебно заседание процесуалният
представител на жалбоподателя адвокат Б.Н. от АК София поддържа изцяло
подадената жалба. Развива подробни доводи за незаконосъобразност на оспорения
административен акт. Претендира присъждане на направените съдебни разноски.
Ответникът по жалбата редно призован не изпраща
представител. В представената писмена молба вх. № 1 688 от 27.08.2015
година процесуалния представител на ответника главен юрисконсулт Д.М. моли съда
да отхвърли жалбата като неоснователна.
Административен съд Перник, в
настоящия съдебен състав, след като обсъди доводите на страните и прецени по
реда на чл. 235, ал. 2 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК приетите по делото
писмени доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Жалбата е процесуално
допустима, като подадена от лице с активна процесуална легитимация в законоустановения
срок, поради което следва да
се разгледа по изложените в същата доводи.
С разрешение
за специално ползване на пътища чрез експлоатация на рекламно съоръжение № 775
от 04.10.2011 година на „******“ АД – настоящ жалбоподател е
разрешено да експлоатира рекламно съоръжение в обхвата на път І – 1 – км. 292 +
800 – ляво, с площ от 48 кв.м.
Видно от протокол № 5295/12 от 13.12.2012 година на
заседание на управителния съвет на агенция „Пътна инфраструктура“ е упълномощен
директорът на областно пътно управление /ОПУ/ Перник да издава АУПДВ възникнали
във връзка с дейността на ръководеното от него ОПУ.
С пълномощно изх. № П-12 от 10.01.2013 година
председателят на управителния съвет на агенция „Пътна инфраструктура е
упълномощил инж. Р.Н.С., в качеството си на директор на ОПУ Перник да издава
АУПДВ, възникнали във връзка с дейността на ръководеното от него ОПУ. С
посоченото пълномощно изрично е указано, че упълномощеният – инж. Р.Н.С. няма
право да преупълномощава трети лица с правата по пълномощното.
Със заповед № РД-22-73 от 04.03.2015 година на
основание чл. 26, ал. 9, във връзка с чл. 57, ал. 4, т. 3 от Закона за пътищата
/ЗП/ е отнето разрешение за специално ползване на пътища чрез експлоатация на
рекламно съоръжение № 775 от 04.10.2011 година в
обхвата на път І – 1 – км. 292 + 800 – ляво, с площ от 48 кв.м.
С акт № ПД-03-702 за установяване на публично държавно
вземане от 16.06.2015 година /АУПДВ/ инж. Р.Н.С. – директор на областно пътно
управление /ОПУ/ Перник на основание чл. 166, ал. 2 от ДОПК, чл. 22, ал. 1 и
ал. 2 от ЗП, във връзка с чл. 11, ал. 1 от Правилника за структурата, дейността
и организацията на работа на Агенция „Пътна инфраструктура“ /АПИ/ и пълномощно
изх. № П-12 от 10.01.2013 година на председателя на УС на АПИ е установил, че
към 12.06.2015 година държавата, респективно АПИ има изискуемо вземане срещу „******“
АД в общ размер на 518.05 лева, от които 506.67 лева – главница и 11.38 лева –
законна лихва за периода от 01.10.2014 година до 12.06.2015 година.
Пред настоящата
съдебна инстанция е прието и неоспорено от страните даденото заключение на
вещото лице М.Н.Л. по допуснатата съдебно – счетоводна експертиза, от която се установява,
че дружеството – жалбоподател е платило изцяло дължимата сума /главница и
лихва/ за ползването на рекламно
съоръжение № 775 през 2014 година, съответно за 2015 година не е извършвало
плащане на дължимата такса, която за един месец е 100 лева, за три месеца 300
лева и годишна в размер на 1 200 лева. Така даденото заключение настоящия
съдебен състав го кредитира, като относимо, обективно и кореспондиращо с
приетите по делото писмени доказателства.
При така
установените факти, настоящият съдебен състав на Административен съд Перник,
като извърши по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК цялостна проверка за
законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт на всички
основания по чл. 146 от АПК, достигна до следните правни изводи:
Разгледана по същество жалбата е
основателна.
Обжалваният административен акт е издаден от инж. Р.Н.С.
– директор на областно пътно управление /ОПУ/ Перник на основание чл. 166, ал.
2 от ДОПК, чл. 22, ал. 1 и ал. 2 от ЗП, във връзка с чл. 11, ал. 1 от
Правилника за структурата, дейността и организацията на работа на Агенция „Пътна
инфраструктура“ /АПИ/ и пълномощно изх. № П-12 от 10.01.2013 година на
председателя на УС на АПИ. В случая съгласно чл. 166, ал. 2 от ДОПК, ако в
съответния закон не е предвиден ред за установяване на публичното вземане, то
се установява по основание и размер с акт за публично вземане, който се издава
по реда за издаване на административен акт, предвиден в АПК, като ако в
съответния закон /ЗП/ не е определен органът за издаване на акта, той се
определя от кмета на общината, съответно от ръководителя на съответната
администрация. От друга страна нормата на чл. 22, ал. 1 и ал. 2 от ЗП определя
обхвата на дейността на агенцията, която се осъществява чрез централна
администрация и чрез специализираните звена – областни пътни управления. Видно
от приложеното към административната преписка /лист 30/ пълномощно изх. № П-12
от 10.01.2013 година председателят на управителния съвет на Агенция „Пътна
инфраструктура е делегирал /упълномощил/ инж. Р.Н.С., в качеството му на
директор на ОПУ Перник, да издава АУПДВ възникнали във връзка с дейността на
ръководеното от него ОПУ. С посоченото пълномощно изрично са делегирани права,
както и изрично е указано, че упълномощеният – инж. Р.Н.С. няма право да
преупълномощава трети лица с правата по пълномощното.
По настоящото съдебно производство спорът се свежда до
това дали оспореният административен акт е издаден от лице притежаващо материална
компетентност към датата на издаване на Акт № ПД-03-702 за установяване на
публично държавно вземане от 16.06.2015 година, тьй като актът е подписан със запетая.
Въпреки изричните указания на настоящия съдебен състав, обективирани в
определение от 14.07.2015 година, административният орган не е представил
доказателства за надлежното делегиране /упълномощаване/ на лицето, което го е
подписало „инж. Румен Сачански“ в случаите, когато
лицето, титуляр на правомощието /инж. Румен Сачански/ е в обективна
невъзможност да ги изпълнява, предвид необходимостта от непрекъснато
функциониране на административния орган, по силата на изрична писмена заповед, като
отсъстващият титуляр нарежда заместването му от друго, подчинено нему лице за
определения период – 16.06.2015 година. По делото е безспорно, че
материална компетентност да издава АУПДВ на територията на ОПУ Перник има само
инж. Р.Н.С., с оглед на изричното делегиране /упълномощаване/ по пълномощно
изх. № П-12 от 10.01.2013 година председателя на управителния съвет на агенция
„Пътна инфраструктура, което от своя страна е в изпълнение на протокол № 5295/12 от 13.12.2012 година на заседание на
управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“ от една страна. От друга
страна е налице забрана по валидното пълномощно упълномощеното лице – инж. Р.Н.С.
да преупълномощава трети лица с неговите права, което еднозначно изключва
хипотезата на делегиране на правомощия по издаването на АУПДВ на територията на
ОПУ Перник на другиму. В случая оспореният административен акт, както се посочи
по-горе, е подписан със запетая, което означава, че лицето, което е подписало
акта, не е изпълнявало правомощията на директора на ОПУ Перник към датата на
издаване на оспорения административен акт.
От изложеното по–горе от правна страна се налага
изводът, че при издаването на Акт № ПД-03-702 за установяване на публично
държавно вземане от 16.06.2015 година на инж. Р.Н.С. – директор на областно
пътно управление /ОПУ/ Перник, с който е установено изискуемо вземане в общ
размер на 518.05 лева, от които 506.67 лева – главница и 11.38 лева – законна
лихва за периода от 01.10.2014 година до 12.06.2015 година за експлоатацията на
рекламно съоръжение № 775, находящо се на път І – 1 – км. 292 + 800 – ляво, с
площ от 48 кв.м. е издаден от некомпетентен орган, поради което е нищожен и
следва да се обяви за такъв. АУПДВ като нищожен административен акт не е
породил целените правни последици и не може да бъде годна правна основа на друг
акт.
Относно разноските:
С оглед изхода на
делото направеното искане от процесуалния представител на жалбоподателите
адвокат Б.Н. от АК София за присъждане на направените съдебни разноски, следва
да се уважи, като на основание чл. 143, ал. 1 от АПК ответната страна заплати
на жалбоподателя сумата в общ размер на 650 /шестстотин и петдесет/ лева, от
които 50 лева платена държавна такса, 400 лева платено възнаграждение за вещо
лице и 200 лева платено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и
съдействие № 0655217 от 15.07.2015 година.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2,
предложение първо от АПК настоящият съдебен състав на Административен
съд Перник
Р Е Ш
И :
ОБЯВЯВА ЗА НИЩОЖЕН Акт № ПД-03-702 за установяване на публично държавно вземане от
16.06.2015 година на инж. Р.Н.С. – директор на областно пътно управление /ОПУ/
Перник, с който е установено към 12.06.2015 година изискуемо вземане на
държавата, респективно агенция „Пътна инфраструктура“ в общ размер на 518.05
лева, от които 506.67 лева – главница и 11.38 лева – законна лихва за периода
от 01.10.2014 година до 12.06.2015 година за експлоатацията на рекламно
съоръжение № 775, находящо се на път І – 1 – км. 292 + 800 – ляво, с площ от 48
кв.м.
ОСЪЖДА Областно пътно управление Перник, със седалище и адрес
на управление гр. Перник, ул. „Софийско
шосе“ № 31, представлявано от директора инж. Р.Н.С., да заплати на „******“ АД, със седалище и адрес на управление гр.
София, ул. „******, представлявано от изпълнителния директор В.А., направените съдебни разноски в размер на 650 /шестстотин и петдесет/
лева.
РЕШЕНИЕТО може
да се обжалва пред Върховния административен съд на Република България в 14 – дневен
срок от съобщението му на страните.
Съдия: /п/