Р         Е         Ш        Е         Н         И         Е № 373

 

гр.Перник, 28 октомври, 2015 г.

 

В      И  М  Е  Т  О      Н  А      Н  А  Р  О  Д  А

 

Административен съд – Перник, в публично заседание проведено на четиринадесети октомври  през две хиляди и петнадесета  година, в състав:

                                                                                              СЪДИЯ: Стефан Станчев

при секретаря Е.В., като разгледа докладваното от съдията административно дело № 307/2015 г. по описа на съда, за да се произнесе взе предвид следното:

И.Г.С. *** обжалва заповед рег. № 30/29.ІV.2015 г., издадена от Началника на РУ Брезник при ОДМВР, с която на основание чл. 194, ал. 2, т. 1, чл. 197, ал. 1, т. 2 във вр. чл. 199, ал. 1, т. 5 и чл. 204, т. 4 от ЗМВР му е наложено дисциплинарно наказание “писмено предупреждение за срок от три месеца”. В жалбата са развити оплаквания, че издадената заповед е незаконосъобразна и неправилна. Жалбата се поддържа от оспорващия.Иска се отмяна на заповедта.

            Ответникът по жалбата – началник РУ Брезник при ОДМВР Перник не взема становище.

            Съдът, като обсъди доводите на страните във връзка с приложените по административната преписка доказателства и ангажираните от оспорващия пред настоящата съдебна инстанция, прие следното.

            Жалбата е процесуално допустима, подадена в законния срок от засегнато от административния акт лице.

Разгледана по същество, същата е ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения.

Не се спори, че жалбоподателят е младши инспектор, старши полицай и е държавен служител в системата на ОДМВР Перник. По отношение на него е приложимо производството, регламентирано от гл. осма от ЗМВР.

С оспорвана заповед, административният орган, действащ като дисциплинарно наказващ орган (ДНО) е наложил дисциплинарно наказание “писмено предупреждение за срок от три месеца”, затова че оспорващият е извършил дисциплинарно нарушение, изразяващо се в “неизпълнение на разпоредбите на този закон /ЗМВР/ и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, на заповедите и разпореждания на министъра на вътрешните работи, заместник-министрите и гл. секретар на МВР и на преките ръководители”.

Съгласно чл. 210, ал. 1 от ЗМВР, заповедта за дисциплинарно наказание следва да съдържа описание на нарушението, а именно: мястото, времето и обстоятелствата при които е извършено, както и разпоредбите, които са нарушени. В случая, липсва изобщо описание на нарушението, включително и на фактите и обстоятелствата, при които е извършено. С посочването в оспорената заповед, че жалбоподателят “не е изпълнил разпоредбите на чл. 60, ал. 1 от Инструкция № 8121з-929/2.ХІІ.2014 г. за патрулно постовата дейност “При изпълнение на ППД полицейските органи от състава на нарядите не напускат границите на разпоредените им за обслужване участъци без съгласуване и разпореждане на дежурните в ОДЧ”, не е изпълнено изискването на чл. 210, ал. 1 от ЗМВР за форма на акта.Това нарушава правото на защита на дисциплинарно наказаното лице и е пречка да се осъществи контрол за законосъобразност на акта, тъй като съдът извършва проверката, изхождайки от волеизявлението на ДНО и не може да излиза извън рамките по отношение на самото нарушение, прието от него за дисциплинарно и за което именно нарушение на служителя е наложено дисциплинарно наказание.

Касае се за съществено нарушение на изискването за форма на акта, залегнало в разпоредбата на чл. 210 от ЗМВР, което само по себе си е основание за отмяната му. Следва да се отрази, като нарушаване на тази разпоредба от страна на ДНО, че дисциплинарното производство е образувано по повод справка на инспектора от МВР, рег. № 8121р-13392/16.ІІІ.2015,  според която в т. 1 .2 .4, б. “А” за РУ Брезник е било констатирано “за времето от 23:00 часа до 00:45 часа на 22.І.2015 г. е извършена негласна проверка на АП със служебен автомобил ДК № РК 5553 АМ и с маршрут/участък № 1. Установено е, че от 00:05 – 01:31 ч. автопатрулът се намира в РУП”. Тази констатация е пренесена в описателно - словесната част на оспорваната заповед. В справката не се установява, какво точно е извършил жалбоподателят, при липсваща идентификация на личността му, за да се ангажира дисциплинарната му отговорност. Безспорно е, че той и свидетелят В.П. са били на работа по това време, като АП с посоченото МПС. От показанията на свидетеля се установи, че действително за това време, приблизително, автомобилът не е използван за нуждите на ППД. В плана за ППД, заложен в решение № 306/21.І.2015 г., за АП 402 (нощна смяна), времето от 23:00 – 01:00 ч. е посочено като “обход”. Този обход не е свързан с ползване на автомобила – чл. 56, ал. 2 от Инструкцията - На установъчните пунктове, разпоредени в указанията по чл. 29, ППД се изпълнява извън служебните помещения и МПС, като полицейските органи извършват и обход пеша в рамките на указаните за пункта граници за изпълнение на конкретни задачи. Изключения се допускат при неблагоприятни метеорологични условия или при изпълнение на конкретна задача. В този смисъл са и показанията на свидетеля, който подробно дава показания за времето, през което не е ползван автомобила, мястото на престой на автомобила и дейността на патрула – кои са били обектите, които са предмет на проверка и че по това време е извършен от тях обход, без да ползват служебния автомобил. Тези показания съвпадат и с приложеното по дисциплинарната преписка сведение, дадено от жалбоподателя. Последното се цени като косвено доказателство, предвид липсата на съществени реквизити по прилагането му към дисциплинарната преписка.

Настоящия състав счита, че ДНО е допуснал съществено нарушение на чл. 206, ал.2 и ал.4 от ЗМВР, като не е изпълнил задължението си да оцени всички събрани доказателства. Не е направено никакво разграничение за това, какво точно е нарушил жалбоподателят. Вмененото нарушение на разпоредбата на чл. 199, ал. 1, т. 5 от ЗМВР - пропуски в изучаването и прилагането на разпоредбите, регламентиращи служебната дейност e без фактическа конкретика за действие/бездействие на жалбоподателя, което да се подведе по този законов текст.  Така изложеното подчертава значимостта на изискването, залегнало в чл. 206, ал.4 от ЗМВР, което неизпълнение е довело до издаването на един незаконосъобразен акт, поради невъзможността да се прецени каква е действителната воля на ДНО, за да ангажира дисциплинарната отговорност на конкретния служител, извън изпълнение на предложенията на инспектиращите органи. Оспорваната заповед е противоречива по смисъл – според ДНО, жалбоподателят не е спазил границите на разпоредени за проверка/обслужване участъци, а според справката има нарушаване на часови график. Няма посочване на границите, които според ДНО са нарушени. В справката, съдът констатира времево противоречие на констатациите на инспектиращите – негласната проверка била за период 23 – 0:45 часа, а автопатрулът се намирал в сградата на РУ за периода  00:05 до 01:31 часа. Не се спори, че патрулния автомобил за това време е бил пред управлението, но не се конкретизира къде са били служителите, т.е. не се доказва от ДНО, че те не са извършвали обход пеша.

Съдът счита за необходимо да отбележи, че дисциплинарната отговорност на служителите на МВР се реализира в рамките на дисциплинарно производство, в което се установява нарушението на служебната дисциплина и се налага някое от предвидените дисциплинарни наказания. Дисциплинарните нарушения са дефинирани в чл. 194, ал. 2 от ЗМВР и се изразяват в: 1. неизпълнение на разпоредбите на този закон и издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, на заповедите и разпорежданията на министъра на вътрешните работи, заместник министрите и главния секретар на МВР и на преките ръководители; 2. неизпълнение на служебните задължения; 3. неспазване на служебните правомощия и 4. неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведението на държавните служители в МВР. За проявлението на предвидената дисциплинарна отговорност е необходимо виновно извършване на нарушението, което не съответства на дължимото по закон поведение на държавен служител от МВР. Неизпълнението на служебните задължения се състои в извършването или пропускането да бъдат извършени определени действия в кръга на службата на съответното лице. Съгласно чл. 60, т. 1 от Инструкцията - При изпълнение на ППД полицейските органи от състава на нарядите: 1. не напускат границите на разпоредените им за обслужване участъци без съгласуване и разпореждане на длъжностните лица, отговарящи за изпълнението на ППД, и дежурните в ОДЦ/ОДЧ. ДНО не може да установи в какво се състои напускането на границите – дали в това, че служителите са били и в сградата на РУ, или са били някъде извън границите на маршрутите за обход и патрулиране.

В случая е налице и противоречието между приетото от ДНО нарушение на дисциплината по чл. 194, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, а именно: “неизпълнение на разпоредбите на този закон и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, на заповедите и разпорежданията на министъра на вътрешните работи, заместник-министрите и главния секретар на МВР и на преките ръководители”, а на служителя е наложено дисциплинарно наказание по  чл. 199, ал. 1, т. 5 от ЗМВР, съгласно която за пропуски в изучаване и прилагане на разпоредбите, регламентиращи служебната дейност се налага дисциплинарно наказание  “писмено предупреждение”. При липсата на убедителни доказателства, че има неизпълнение на подзаконов нормативен акт, във връзка с приложението на ЗМВР, не може да се предполага, че жалбоподателят има пропуски в изучаване и прилагане на такива разпоредби. След като наказанието е за “изучаване и прилагане”, би следвало в оспорваната заповед да се конкретизира какво не е изучено и какво, кога и как не е приложено от тези разпоредби.

Съдът не счита, че в дисциплинарното производство е спазена процедурата по чл. 206, ал. 1 от ЗМВР, съгласно която дисциплинарно наказващият орган е длъжен преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша държавния служител или да приеме писмените му обяснения, след като върху т. нар. “сведение” (без дата), депозирано от жалбоподателя, дадено от него, няма резолюция на ДНО, че е приел сведението като обяснение.

С оглед на изложеното, заповедта, като незаконосъобразна следва да бъде отменена.

Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2, пр. второ от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Заповед рег.№ 30/29.ІV.2015 г. на Началник РУ Брезник към ОДМВР Перник, с която на младши инспектор И.Г.С. – ст. полицай, ОП от РУ Брезник при ОДМВР Перник е наложено дисциплинарно наказание “писмено предупреждение за срок от три месеца”.

Решението подлежи на обжалване ВАС на РБ в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.

                                                           Съдия:/п/