Р Е Ш Е Н И Е

№ 383

Гр. Перник, 26.10.2015 година.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Административен съд Перник, в публично съдебно заседание проведено на деветнадесети октомври през две хиляди и петнадесета година, в състав:

Съдия: Ивайло Иванов

при съдебния – секретар В.Х., като разгледа докладваното от съдия Иванов административно дело № 325 по описа на съда за 2015 година на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 171 и следващите от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/.

Образувано е по жалба на И.И.Е. с ЕГН ********** *** против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 15-1158-000167 от 02.05.2015 година на началника на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Перник, с която на основание чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП временно е отнето свидетелство за управление на моторно превозно средство на жалбоподателя до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца. Твърди, че обжалвания административен акт не му е връчен, съответно моли съда да отмени заповедта за налагане на принудителната административна мярка, като неправилна и незаконосъобразна.

В проведеното съдебно заседание на 19.10.2015 година жалбоподателят редовно призован не се явява, представлява се от процесуалния си представител адвокат В.Б. ***, който твърди, че обжалвания административен акт е незаконосъобразен, тьй като на същата дата има издадено и наказателно постановление, с което е наложена глоба и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца.

Ответникът по жалбата – началника на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Перник редовно призован не се явява и не изпраща представител.

Административен съд Перник, в настоящия съдебен състав, след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 235, ал. 2 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК приетите по делото писмени доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Видно от свидетелство за управление на МПС № 280005125, издадено на 16.04.2010 година от МВР Перник, настоящия жалбоподател И.И.Е. с ЕГН ********** *** № 1 е правоспособен водач.

На 02.05.2015 година младши автоконтрольор Ивайло Пламенов Иванов в присъствието на свидетеля Емил Любенов Любенов, съставил акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ на И.И.Е. с ЕГН ********** *** /настоящ жалбоподател/, за това, че на 02.05.2015 година, около 21.00 часа в с. Студена при управление на МПС – лек автомобил „Сузуки“ с рег. № ********, поради несъобразена скорост допуска ПТП, напуска ПТП, като не уведомява контролните органи и отказва да бъде изпробван с техническо средство – Дрегер 7410, № 00021, за което му е издаден талон за медицинско изследване № 0421219, с което е нарушил разпоредбите на чл. 20, ал. 1 и ал. 2, чл. 123, ал. 1, т. 2, б. „а“ и б. „б“ и чл. 174, ал. 3 от ЗДВП.

Въз основа на съставения АУАН е издадено НП № 15-1158-000866 от 26.05.2015 година, с което на И.И.Е. с ЕГН ********** *** /настоящ жалбоподател/, на основание чл. 174, ал. 3 от ЗДВП са наложени следните наказания: „Глоба“ в размер на 2 000 лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24 месеца. Наказателното постановление няма данни да е обжалвано, съответно да е влязло в сила.

При така установените факти, настоящия съдебен състав на Административен съд Перник като извърши по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК цялостна проверка за законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК достигна до следните правни изводи:

Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от страна с активна процесуална легитимация срещу акт подлежащ на съдебен контрол и пред надлежния съд, поради което жалбата е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Оспорената заповед за прилагане на принудителна административна мярка съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП се налага с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. В конкретния случай със Заповед № 1 421 от 30.10.2012 година на директора на ОД на МВР Перник е оправомощен началника на сектор „Пътна полиция“, който е издал и оспорената ЗППАМ.

Съгласно разпоредбата на чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения спрямо водач, който отказва да бъде изпробван с техническо средство или да даде кръв за медицинско изследване се прилага принудителна административна мярка „Временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство“ до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 6 месеца. При тази законова регламентация необходимите материалноправни предпоставки за прилагане на мярката е установено по надлежен ред управление на МПС и отказ на водача да бъде изпробван с техническо средство или да даде кръв за медицинско изследване, като в конкретния случа му е издаден талон за медицинско изследване № 0421219.

При спазване на чл. 170, ал. 1 от АПК и разпределението на доказателствената тежест, административният орган е доказал обстоятелствата, които изискват налагане на принудителната административна мярка по чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДП. В тежест на жалбоподателя е да установи факти, от които черпи права като обори констатациите относно отказа за проба с техническо средство и даването кръвна такава, въз основа на издадения талон за медицинско изследване. Напротив в хода на съдебното производство жалбоподателя не опроверга констатациите на административния орган с допустимите процесуални способи и средства. С оглед на гореизложеното настоящия съдебен състав намира за доказана фактическата обстановка, установена с акт за установяване на административно нарушение от 02.05.2015 година. Безспорно са възникнали материалноправните предпоставки за налагане на принудителна административна мярка /ПАМ/ по чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП. Касае се за административна принуда, предвидена в специален закон, с оглед спецификата на регулираните от него обществени отношения, която се прилага при изрично предвидени условия. След като те са налице, правилно административният орган е приложил принудителната мярка. Доводите на процесуалния представител на жалбоподателя адвокат В.Б. *** за нарушение на принципа на съразмерност при действията на административния орган при наличие на издадено НП и наложено с него „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24 месеца са неоснователни, тъй като оспорения административен акт е издаден при обвързана компетентност, при правилно изяснени факти за прилагане на принудата и съобразена с целта на закона, поради което няма нарушение на чл. 6 от АПК. Неоснователно е възражението на жалбоподателя, относно факта, че оспорената заповед не му е връчена, тьй като от приложената по делото така е видно, че на 29.06.2015 година лично му е връчена.

Заповедта за прилагане на принудителната административна мярка съдържа необходимите реквизити, визирани в разпоредбата на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, във връзка с чл. 59, ал. 2 от АПК. Оспорената заповед е мотивирана, като мотиви има изложени, както в съставения акт за установяване на административно нарушение, така и в издаденото НП.

По изложените съображения жалбата се явява неоснователна и като такава, следва да бъде отхвърлена.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2, предложение последно от АПК настоящия съдебен състав на Административен съд Перник

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на И.И.Е. с ЕГН ********** *** против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 15-1158-000167 от 02.05.2015 година на началника на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Перник, с която на основание чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП временно му е отнето свидетелство за управление на моторно превозно средство до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца, като неоснователна.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия: /п/