гр.
Перник,09.10.2015 год.
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Административен съд – Перник,
в публично заседание проведено на десети септември, две хиляди и петнадесета
година в състав:
СЪДИЯ: Емилия Иванова
при секретаря А.М.***,
като разгледа докладваното от съдията адм. дело №358 по описа за
2015 г. на Административен съд Перник, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 203 и сл. от АПК, вр. чл. 1, ал.
1 от ЗОДОВ
Делото е образувано
пред Софийски районен съд по искова молба на „***” ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. ***,
№***, бл. ***, вх. ***, ет. ***, ап. *** срещу Изпълнителна агенция „Главна
инспекция по труда” гр. София, с посочено правно основание чл. 49, вр. с чл. 45
от ЗЗД. С определение от 26.05.2015 г., постановено по гр. дело № 13402/2014 г.
РС София е приел, че делото следва да бъде разгледано от Административен съд
Перник, съгласно т. 1 от Тълкувателно постановление №2/19.05.2015 г.
Ищецът твърди, че претендираните имуществени вреди са
причинени от издаването на незаконосъобразно Наказателно постановление /НП/ № 23-2306254/29.11.2012
г., на Директор на Дирекция „Инспекция по труда Софийска област”. Описаните в
исковата молба вреди представляват разноските направени от „***“ ЕООД при
обжалването на наложената санкция пред РС Перник в размер на 500 лв.
С молба вх. №1781/08.09.2015
г. е направено искане делото да бъде разгледано в отсъствие на жалбоподателя уточнен
размерът и основанието на претендираното обезщетение, като се претендира и
присъждане на разноски в производството.
Ответникът – Изпълнителна
агенция „Главна инспекция по труда” гр.София, чрез
процесуалния си представител, излага твърдения за неоснователност на предявения иск. Подробно в отговор по исковата
молба и в писмени бележки обосновава искането си за отхвърляне на претенцията
на „Москов и син“ ЕООД.
Окръжна
прокуратура – Перник, изразява становище за неоснователност на предявения иск и предлага
същият да бъде отхвърлен.
Административен съд – Перник, след преценка на събраните по делото доказателства,
намира за установено от фактическа страна следното:
С Наказателно постановление
/НП/ № 23-2306254/29.11.2012 г. издадено от Директор Дирекция „Инспикция
по труда” София на ищеца е наложено административно наказание "имуществена санкция" в размер на 2 000 лв.
за нарушение на разпоредбите на чл.416, ал. 5 от КТ вр. чл.413, ал. 2 от КТ.
Наказателното постановление е обжалвано пред РС Перник
и с решение № 519 от 28.06.2013 г., постановено по н.а.х.д. № 155/2013 г. е
отменено. По делото има приложено
пълномощно на процесуалния представител на дружеството (стр. 8 от НАХД №
155/2013 г. по описа на РС Перник),
което е общо и в него не е посочено възнаграждение.
При касационното обжалване пред Административен съд Перник, процесуалният
представител на „***” ЕООД в писмени бележки (стр. 14 от КНАХД № 253/2013 г.)
прави искане за присъждане на направените по делото разноски, което искане е
обсъдено в постановеното по касационното дело решение и е оставено без
уважение, в съответствие с ТР № 2/03.06.2009 г. на ВАС по ТД № 7/2008 г. Пред касационната инстанция не са представени
доказателства за платен адвокатски хонорар, като процесуалното представителство
е по силата на приложено пълномощно пред въззивната инстанция.
След отмяна на наказателното постановление с окончателен съдебен акт,
процесуалният представител на дружеството подава искова молба пред Районен съд
София с претенция да бъде осъдена ИА „Главна инспекция по труда” и Дирекция
„Инспекция по труда Софийска област” да заплатят на „***” ЕООД „причинените на
дружеството имуществени вреди, представляващи възнаграждение за един адвокат „за
процесуално представителство в НАХД по обжалване на НП №23-2306254 пред РС в размер
на 500 (петстотин) лева”/молба вх.№1781/08.09.2015 г./. В подкрепа на
искането като доказателство е приложено ксерокопие
от договор за правна защита и съдействие от 16.09.13 г.„за процесуално представителство
по НАХД №253/2013 г. на АС Перник” (стр. 16 от гр. д. № 13402/2014 г.по описа
на РС София). В него е договорено възнаграждение в размер на 500 лв., които се
претендират в настоящото производство.
Исковата молба е процесуално допустима като предявена в предвидения давностен срок от влизане в сила на решението, с
което е отменено наказателното постановление, срещу надлежния ответник съгласно
чл. 205 от АПК и пред компетентния съд съгласно т.1 от Тълкувателно постановление № 2 от 19.05.2015 г. на ВКС
по тълк. д. № 2/2014 г., ОСГК и Първа и Втора колегия на ВАС.
Съгласно чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите,
причинени на граждани и юридически лица, от незаконосъобразни актове, действия
или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение
на административна дейност. Държавата отговаря за всички имуществени и
неимуществени вреди, настъпили в резултат от увреждането с незаконен акт или
действие на нейни органи или длъжностни лица, тъй като те са действали не от
свое име, а от името и за сметка на държавата при осъществяване на държавни
дейности и функции. Според чл. 4 от ЗОДОВ държавата и общините дължат
обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени
виновно от длъжностното лице, т. е отговорността е обективна, безвиновна.
За да възникне обаче право на искане за
обезщетение, е необходимо кумулативното наличие на следните предпоставки: 1.
незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на
държавата, при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по
съответния ред; 2. вредоносен резултат, наличие на реална вреда, настъпила за
ищеца /имуществена или неимуществена/ и 3. причинна връзка между постановения
незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен
резултат. При липсата на някой от елементите от посочения фактически състав не
може да се реализира отговорността на държавата. Доказателствената тежест за
установяване на тези три предпоставки в тяхната логическа последователност носи
ищецът, търсещ присъждане на обезщетението.
Между страните липсва спор, че НП № 23-2306254/29.11.2012
г. е отменено с решение №
519/28.06.2013 г. на Районен съд Перник, като това обстоятелство по категоричен начин се установява и от
наличните по делото писмени доказателства. В Тълкувателно постановление № 2 от
19.05.2015 г. изрично е посочено, че независимо че наказателното постановление
не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК. Определящо за квалификацията на иска за вреди по чл.
1, ал.1 от ЗОДОВ, е обстоятелството, че актът се издава от административен
орган, представлява властнически акт и въпреки че поражда наказателноправни
последици, е правен резултат от санкционираща административна дейност. Предвид изложеното съдът намира, че е налице първата
от трите кумулативно предвидени от закона предпоставки за ангажирането на
отговорността на ответника, а именно - отменен незаконосъобразен
административен акт /наказателно постановление/.
Както бе посочено по-горе, за да бъде
ангажирана отговорността на държавата, е необходимо да бъде установена и
доказана не само незаконосъобразна административна дейност, но и настъпили
вреди, като пряк и непосредствен резултат от тази дейност. Вредата е
отрицателната последица, с която се засягат неблагоприятно имуществените права
и/или защитени от правото нематериални блага и неимуществени интереси на
увреденото лице, като "пряка и непосредствена" е тази вреда, която
следва закономерно от твърдяната незаконосъобразна административна дейност, по
силата на безусловно необходимата причинно-следствена връзка, която съществува
между тях. На обезщетяване подлежат единствено преките и непосредствени вреди,
като преки вреди са тези, които са типична, нормално настъпваща и необходима последица
от вредоносния резултат и които са адекватно следствие от увреждането. Преки
означава директно въздействащи върху правната сфера на увредения. Освен преки,
вредите следва да бъдат и непосредствени - не трябва да има опосредена връзка
между вредите и отменения незаконосъобразен акт.
Представеното по делото пред
районната инстанция адвокатско пълномощно е общо, без уточнения за заплатен
хонорар. Едва при депозиране на исковата молба е представен договор за правна
защита и съдействие с посочено в него възнаграждение-500 лв. Възгнаграждението
е договорено за представителство пред АС-Перник по конкретно дело
к.н.а.х.д.№253/2013 г., а в настоящата искова молба се твърди, че вредите са
настъпили по н.а.х.д.155/2013 г. по описа на РС Перник. Тази неточност на
претенцията би могла да бъде преодоляна тъй като въззивното и касационното
производство са по повод обжалването на НП 23-2306254/29.11.2012 г., но липсват
каквито и да било доказателства за реално заплатена сума. От приложените и
приети по делото писмени доказателства не може да се направи извод, че е налице
реално плащане въз основа на което имуществото
на ищеца е намаляло, следователно не е налице претърпяна от него вреда по
смисъла на чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ. В приложения
договор за правна защита и съдействие е видно, че уговореното възнаграждение
може да бъде заплатено в брой или по сметка. Липсват приложени по делото
доказателства това да е направено. Ако сумата е била заплатена в брой следва да
има приходен касов ордер издаден от получателя или разходен такъв издаден от
платеца на сумата. Ако плащането е направено по банков път, то следва да има
издадено платежно нареждане или ако то не се съхранява извлечение от сметка.
При липсата на каквито и да е доказателства за реално направено плащане
твърдението, че за ищеца са настъпили вреди по повод воденето на дело се явяват
неоснователни.
По изложените съображения,
съдът намира, че не се установиха материалноправните предпоставки за ангажиране на отговорността на
ответника по чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ, поради което претенцията за
присъждане на обезщетение следва да бъде
отхвърлена като неоснователна и недоказана.
При този изход на делото претенцията на ответника за присъждане на разноски в настоящото
производство е основателна и следва да бъде уважена. В полза на Изпълнителна
агенция „ Главна инспекция по труда“-София, следва да се бъде заплатена сумата
от 300 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение в настоящото
производство.
Мотивиран така съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от „***” ЕООД, със
седалище и адрес на управление: гр.София, ул. *** № ***, бл. ***, вх. ***, ет *** ап. ***,
представлявано от управителя Д Г М*** срещу ИА „Главна инспекция по труда”
София да му заплати сумата от 500 лв., представляваща имуществени вреди
вследствие на незаконосъобразно издадено НП № 23-2306254 от 29.11.2012 г.
ОСЪЖДА „***”
ЕООД,
ЕИК*********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул. *** № ***, бл. ***, вх. ***, ет ***, ап. ***,
представлявано от управителя Д Г М*** да заплати на ИА „Главна инспекция по
труда” София сумата от 300 лв., представляваща разноски в настоящото
производство.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен
административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните по делото.
СЪДИЯ:/п/