Р Е Ш Е Н И Е
№ 311
гр. Перник, 06.10.2015г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Административен съд Перник, в открито съдебно заседание проведено на единадесети септември през две хиляди и петнадесета година в състав:
СЪДИЯ: Слава Георгиева
По докладваното от съдията Георгиева административно дело № 400 по описа за 2015г. на Административен съд Перник, при участието на секретаря Т.М.***, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 72 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР)
Производството по делото е образувано по жалба на Д.Р.П.*** срещу заповед рег. № 313з-593 от 29.07.2015г. на разузнавач при сектор “ПКП” при ОД на МВР–Перник, с която на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР е наредено задържане на жалбоподателя за срок от 24 часа в помещение за временно задържане на Първо РУ-Перник. По съображения за противоречие на заповедта с приложимите материалноправни норми и с целта на закона, както и за допуснати съществени процесуални нарушения при издаването й, се иска отмяната й от съда и присъждане на направените от жалбоподателя съдебни разноски. В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и с адв. Г. Б.***, който поддържа жалбата на заявените в нея основания и пледира същата да се уважи като основателна.
Ответникът-Р. К. С.***, разузнавач при сектор “ПКП” при ОД на МВР–Перник не се явява в съдебно заседание, представлява се от юрисконсулт М.***. Оспорва жалбата. В писмени бележки подробно излага съображения свързани със законосъобразността на атакуваната заповед. Прави искане за присъждане на направени по делото разноски.
По допустимостта:
Жалба е процесуално допустима, като подадена в законоустановения срок и от лице, пряко засегнато от административния акт, поради което са дължи разглеждането й по същество
Административен съд Перник, след като обсъди становищата на страните и доказателствата по делото и направи проверка на основание чл. 168, ал. 1 от АПК на законосъобразността на оспорената заповед и на посочените в жалбата основания, приема за установени следните обстоятелства по делото.
От ГД”НП” с телеграма от 20.07.2015г. е обявен за издирване товарен автомобил “***” с рег. № С****НА.
По оперативни данни е постъпила информация, че на “Новият язовир в с. Ярджиловци, общ. Перник се намира обявения автомобил. На 29.07.2015г. автомобила е установен от оперативна група. Снети са обяснения от работещите в заведението служители относно това кога се е появил този автомобил. Същевременно на същото място с автомобил “***”, с рег. № РК ****ВА са се появили жалбоподателя и лицето Б. П. А.***. За последния служителите на МВР са разполагали с оперативна информация, че има съпричастност към противозаконно отнемане на автомобили на територията на гр. Перник и гр. София и появата му точно на това място е породила основателно съмнение. На двете лица са снети писмени обяснения. А.*** е обяснил, че идва често да лови риба на язовира и се храни в ресторанта. В тази връзка са снети допълнителни обяснения от бармана и сервитьорката работещи в заведението. В тях същите изрично посочват, че виждат и двете лица за първи път и са сигурни, че никога не са идвали в ресторанта, който е в непосредствена близост до открития автомобил. А.*** и П.*** са съпроводени до сградата на ОД на МВР-Перник, за взимане на сравнителни одорологични образци. Извършен е и оглед на автомобила управляван от А.*** и в него са установени и иззети две отверки, един чифт ръкавици и един мобилен телефон. А.*** и П.*** са задържани за срок от 24 часа за престъпление по чл. 346 от НК. Изготвена е изричана заповед за задържане. Подписана е декларация и е съставен протокол за личен обиск на задържаното лице.
В хода на съдебното производство страните ангажираха гласни доказателства в подкрепа на доводите си.
Горната фактическа обстановка се възприема от представената по делото административна преписка и от събраните гласни доказателства. Въз основа на нея се гради настоящото изложение:
Със заповед рег. № 313з-593 от 29.07.2015г. на разузнавач при сектор “ПКП” при ОД на МВР–Перник, на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР е наредено задържане на жалбоподателя за срок от 24 часа в помещение за временно задържане на Първо РУ-Перник. В случая компетентността на полицейския орган да задържа лица за срок от 24 часа произтича пряко от нормата на чл. 72, ал. 1 от ЗМВР. Доколкото по делото не е спорно обстоятелството, че издателят на заповедта заема длъжност "разузнавач" при ОД на МВР-Перник, то се приема, че заповедта е издадена от компетентен орган. Според посоченото в заповедта правно основание за задържането – чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР – полицейските органи могат да задържат лице, за което има данни, че е извършило престъпление.
Съгласно чл. 74, ал. 1 от ЗМВР, задържането на лицата по чл. 72, ал. 1 от ЗМВР се извършва с писмена заповед. Оспорената заповед има съдържанието посочено в чл. 74, ал. 2 от ЗМВР като съдържа името, длъжността и местоработата на служителя, издал заповедта, основанието за задържането, данни, индивидуализиращи задържаното лице, датата и часът на задържането, ограничаването на правата на лицето по чл. 72 от ЗМВР, правото му на адвокатска защита от момента на задържането, както и правото му да обжалва пред съда законността на задържането.
Не се възприема довода на защитата, че заповедта е издадена без да са посочени фактическите обстоятелства. Като такива са посочени данни за извършено престъпление по чл. 346 от НК. Към административната преписка трябва да има данни, от които да се направи предположение, че лицето може да е извършило престъпление. В настоящия случай такива се съдържат в административната преписка и най-вече депозираната докладна записка от страна на органа, че лицето е задържано като пътник в автомобил, управляван от лице известно на органите на реда в противозаконно отнемане на автомобили на територията на гр. Перник и гр. София, пристигнал на място на местопроизшествието и в който автомобил са открити средства чрез които би могло да се извърши противозаконното отнемане на автомобила обявен за издирване. Снетите писмени обяснения на лицата работещи в заведението, в които се сочи, че двете лица са напълно непознати за тях и никога не са посещавали заведението са оборили тезата на А.*** за честото му пребиваване на язовира. Гореизложеното е довело до съмнение, че жалбоподателя е съпричастен към извършено престъпление по чл. 346 от НК.
При издаването на заповедта са спазени процесуално правните разпоредби на ЗМВР. Жалбоподателят към момента на задържането е пълнолетен и сам може да ръководи действията и постъпките си. След задържането на оспорващия, от самия него е попълнена и подписана декларация по чл. 74, ал. 3 от ЗМВР и са му разяснени правата по чл. 72, ал. 5 и ал. 6 от ЗМВР и чл. 74, ал. 2, т. 6 от ЗМВР. Декларирал е, че е запознат с правата си, не е поискал преглед от лекар, посочил е, да се уведоми член от семейството му за задържането, не е поискал адвокатска защита по реда на Закона за правната помощ. Не следва различен извод и от събраните гласни доказателства от страна на С. Й.***-майка на задържания, от които се установява, че същата е уведомена за задържането така както е поискал задържания. Друг освен жалбоподателя не разполага с правомощието да поиска адвокатска защита от негово име. С оглед на това се приема, че административно производствените правила са спазени и не се налага отмяна на акта на това основание.
Оспорваната заповед е и материално законосъобразна. В разпоредбата на чл. 72, ал.1 от ЗМВР са посочени основанията, при наличието на които полицейските органи могат да задържат лице, едно измежду които е и когато има данни, че лицето е извършило престъпление. От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че по отношение на оспорващия са били налице данни за извършено от него престъпление по чл. 346 от НК-съмнение за противозаконно отнемане на МПС. За да упражни правомощието си по чл. 72 от ЗМВР е достатъчно полицейският орган да разполага с данни за извършено престъпление и без да е необходимо да съществуват достатъчно доказателства, установяващи виновността и отговорността на лицето, а е достатъчно само предположение за извършено престъпление. На следващо място, една от основните функции на полицейските органи съгласно разпоредбата на чл. 61 от ЗМВР е именно да предотвратяват и разкриват престъпления. Не се възприема за основателен доводът на оспорващия изложен в писмените бележки, че наличието на досъдебно производство №ЗМ 3383 ЗМК/1336/2015г. по описа на 08 РУ на МВР-СДВР, образувано и водено за престъпление по чл. 346 от НК по което жалбоподателя е бил разпитван като свидетел, а не като обвиняем не обективира данни за извършено престъпление. ЗМВР говори за задържано лице, по отношение на което има данни, а не доказателства за извършено от него престъпление. Задържането по ЗМВР е различно от задържането под стража като мярка за процесуална принуда, налагана по реда на НПК и няма поредност, лице, което е задържано по реда на ЗМВР, задължително да му бъде повдигнато обвинение, респективно на това основание взета мярка за процесуална принуда-задържане под стража по реда на НПК.
В хода на задържането, оспорващият е дал писмени обяснения по повод задържането му. Иззети са одорологични следи. Извършено е претърсване и изземване и е изготвен протокол за претърсване и изземване, т.е. в периода на задържане са извършени действия нетърпящи отлагане. Лицето е освободено в рамките на предвидения в ЗМВР максимален период- 24 часа-задържан е в 17 часа на 29.07.2015г. и освободен на 30.07.2015г. в 13.35часа след като административният орган е извършил необходимите оперативни действия във връзка с извършеното престъпление по чл. 346 от НК. С оглед на това, съвсем законосъобразно, ответникът по оспорването е издал оспорената заповед.
Заповедта е издадена и в съответствие с целта на закона-да се предотвратяват и разкриват престъпления, като временно се ограничават правата на лица, за които има данни, че са извършили престъпления, в това число и правото им свободно да се придвижват в пространството. Няма допуснато нарушение на нормите на чл. 5 от ЕКЗПЧОС. По тези причини издадената заповед съответства и на целта на закона.
В контекста на всичко изложено дотук, настоящата съдебна инстанция намира, че оспорената заповед отговаря на условията за редовно действие на административните актове, което предпоставя отхвърляне на предявеното срещу нея оспорване. Същата е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма. Спазени са административно производствените правила при издаването й и е приложен действащия материален закон. Съответства и на целта на закона.
С оглед изхода на спора, претенцията на оспорващия за присъждане на разноски е неоснователна и не подлежи на уважаване.
Ответната страна претендира разноски. Заявената претенция е направена своевременно. Разгледана по същество и с оглед изхода на спора е основателна. Съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК жалбоподателя следва да бъде осъден да заплати на ответника по жалбата юрисконсулско възнаграждение в размер на 400лева, определено по реда на чл. 8, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Предвид изхода на спора и направеното искане за присъждане на Воден от изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК съдия при Административен съд Перник
Р Е Ш И
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д.Р.П.*** срещу заповед рег. № 313з-593 от 29.07.2015г. на разузнавач при сектор “ПКП” при ОД на МВР–Перник, с която на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР е наредено задържане на жалбоподателя за срок от 24 часа в помещение за временно задържане на Първо РУ-Перник.
ОСЪЖДА Д.Р.П.*** с ЕГН **********, с адрес *** да заплати на ОД на МВР–Перник направените по делото разноски в размер на 400 /четиристотин/ лева.
Решението може да се обжалва пред Върховен административен съд на Република България в четиринадесет дневен срок от съобщаването му на страните по делото.