Р Е Ш Е Н И Е
№ 353
гр. Перник, 20.10.2015 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Административен съд Перник, в публично заседание проведено на девети октомври през две хиляди и петнадесета година, в състав:
Съдия: Слава Георгиева
при секретаря И.И.*** като разгледа докладваното от съдия Георгиева АД№ 405 по описа за 2015г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Постъпила е жалба от К.М.Б.,*** против решение
рег. № 328000-2043 от 30.07.2015г. на Началника на Районно управление-Радомир
при ОД на МВР-Перник, с което на основание чл. 155 във вр. с чл. 58, ал. 1, т.
2 от ЗОБВВПИ от жалбоподателя е отнето разрешение № 0202299 за носене и
употреба на огнестрелно оръжие. В жалбата се твърди, че административният акт е
издаден от некомпетентен орган, при неспазване на установената форма и в
противоречие на материалния закон. Моли съда да отмени оспорения акт. Претендира
присъждане на направените по делото разноски. В съдебно заседание пълномощника на
жалбоподателя поддържа жалбата и прави искане същата да се уважи, както и да му
се присъдят направените разноски.
Ответната страна в производството–Началника на
Районно управление-Радомир при ОД на МВР-Перник, чрез процесуалния си представител,
оспорва жалбата и излага съображения за нейната неоснователност. В пледоарията
по същество пледира за отхвърляне на жалбата. Подробни доводи в тази връзка
излага в молба с вх. № 1775 от 08.09.2015г. по същество писмени бележки. Претендира за присъждане на юрисконсулско
възнаграждение.
След като съобрази събраните по делото
доказателства, становищата и доводите на страните и след служебна проверка за
законосъобразност на обжалвания административен акт на основание чл. 168, ал. 1
във вр. с чл. 146 от АПК, съдът приема за установено следното:
Решение рег. № 328000-2043 от 30.07.2015г. на
Началника на Районно управление-Радомир е връчено на жалбоподателя на
05.08.2015г., видно от положен подпис на
самия акт. Жалбата до съда е входирана от ответника с вх. № 328000-2388 от
17.08.2015г.. Жалбата е подадена в законоустановения срок и при наличието на
правен интерес, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на
разглеждане.
По фактите:
Жалбоподателят, в качеството му на физическо лице, притежава разрешение № 0202299 за носене и употреба на късо огнестрелно оръжие, видно от представеното по делото разрешение. Разрешението е издадено от Началника на РУ-Радомир и е със срок до 08.04.2016г..
На 04.07.2015г. е образувано бързо
производство № 217/2015г. по описа на РУ-Радомир срещу жалбоподателя за извършено от него
престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК. На 13.07.2015г. жалбоподателя е
привлечен в качеството на обвиняем с постановление за привличане на обвиняем и
вземане мярка за неотклонение за извършено престъпление по чл. 343б, ал. 1 от
НК, за това, че на 04.07.2015г. в гр. Радомир на входа на паркинга към магазин
“Пени маркет” в посока откъм улица “М.
Грънчаров” управлявал собственото си превозно средство-лек автомобил
“Фолксфаген”, с рег. № РК**** с концентрация на алкохол в кръвта над 1.2 на
хиляда, а именно-3.05 на хиляда установено по надлежния ред.
Разследващия полицай е сезирал служба КОС при
РУ-Радомир. На 09.07.2015г. жалбоподателят е предал пистолет “ТТ”, калибър
7.62мм, с фабричен номер № ** *** и четирдесет и пет броя патрони с калибър
7.62мм за пистолет “ТТ”, видно от
представен по делото протокол за приемане на ОБВВПИ.
С процесното решение е постановено отнемането
на разрешение № 0202299 за носене и употреба на късо огнестрелно оръжие на
основание чл. 155, ал. 1 във връзка с чл. 58, ал.1, т. 2 ЗОБВВПИ по
съображения, че срещу жалбоподателя е образувано бързо производство № 217/2015г. по
описа на РУ-Радомир за умишлено престъпление от общ характер по чл. 343б, ал. 1
от НК.
Така установената фактическа обстановка се
възприема от представените с административната преписка писмени доказателства и
въз основа на нея се правят следните правни изводи:
Оспорваното решение е постановено по реда и при условията на чл. 155, ал. 1 от ЗОБВВПИ, според който, издаденото разрешение за придобиване, съхранение и/или носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях се отнема с решение на органа, който го е издал. Съгласно чл. 83, ал. 5, във връзка с чл. 76, ал. 1 и чл. 79, ал. 1 от ЗОБВВПИ, началникът на РУ на МВР по постоянния адрес на физическото лице, респ. по адреса на съхранение, е компетентен да издава разрешение за съответната дейност. По делото е безспорно установено, че отнетото разрешение е издадено от Началника на РУ–Радомир, поради което същият разполага с правомощието да го отнеме, което е упражнено с процесното решение. Не се споделят твърденията за нищожност на акта. Отчитайки известна непрецизност на представените по делото заповеди за заместване не опорочават оспорвания акт до степен на нищожност. По делото е налице заместване, а заместването се извършва в случаите, когато лицето, титуляр на правомощия, е в обективна невъзможност да ги изпълнява. В тези случаи, предвид необходимостта от непрекъснато функциониране на административния орган, по силата на изрична писмена заповед, отсъстващият титуляр нарежда заместването му от друго, подчинено нему лице. За определения период заместващият изпълнява правомощията на замествания в пълен обем. По делото е налице изричана заповед подписалият акта да замества в пълен обем началника на районното управление. С оглед на това се следва, че административният акт е валидно издаден от материално и териториално компетентен орган и не са налице основания за отмяната му в условията на чл. 146, т. 1 от АПК.
Оспореното решение съдържа необходимите по
закон реквизити. Спазена е изискуемата писмена форма на акта, същият е подписан
от издателя си. Правилно акта е озаглавен решение, тъй като
съгласно чл. 155, ал. 1 от ЗОБВВПИ издаденото разрешение се отнема с решение на
органа, издал разрешението. Оспореното решение съдържа изложени фактически и
правни основания за издаването му, същите дават възможност да се провери
материалната му законосъобразност. Правилно е посочено и правното основание за
издаване на решението, а именно нормата на чл. 155, във връзка с чл. 58, ал. 1,
т. 2 от ЗОБВППИ, което правно основание е съответно на фактическото основание
за издаване на акта. Съдът намира за неоснователни възраженията на оспорващия
за допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила
при издаване на решението. Видно от отбелязване върху акта същият е връчен на жалбоподателя и в законоустановения
срок е депозирана жалба от него, поради което правото му на защита по никакъв
начин не е накърнено или нарушено. Същият е издаден и в законоустановените
срокове посочени в чл. 57 от АПК. Въз основа на това не се констатират
отменителни основания по чл. 146, т. 2 и т. 3 от АПК.
Съгласно чл. 155, ал. 1 от ЗОБВВПИ издаденото
разрешение се отнема при настъпване на обстоятелството по точка 2 на чл. 58,
ал. 1 от ЗОБВВПИ - на лице, което е осъждано за умишлено престъпление от общ
характер или срещу него е образувано наказателно производство за умишлено
престъпление от общ характер. Процесният случай попада във втората хипотеза. От
събраните доказателства в хода на протеклото административно производство се
установява безспорно, че срещу жалбоподателя на 04.07.2015г. е образувано БП №
217/2015г. по описа на РУ-Радомир за умишлено престъпление от общ характер по
чл. 343б, ал. 1 от НК, като с постановление на 13.07.2015г. е привлечен в
качеството му на обвиняем и му е взета мярка за неотклонение. Дали образуваното
наказателно производство е бързо, незабавно, досъдебно е без значение. Формален
спор между страните не се заявява, че към момента на постановяване на решението
е образувано наказателно производство за умишлено престъпление от общ характер срещу жалбоподателя и
именно то се явява основанието за
отнемане на разрешителното съгласно чл. 155, ал. 1 от ЗОБВВПИ във вр. с чл. 58,
ал. 1, т. 2 от ЗОБВВПИ. Според чл. 58, ал. 1, т. 2 от ЗОБВВПИ образуваното
производство за умишлено престъпление от общ характер е достатъчно основание за
настъпване като последица отнемането на разрешението. Това е единствения юридически
факт, предвиден в хипотезиса на правната норма, който е бил налице към датата
на издаване на процесната заповед-30.07.2015г., видно от събраните
доказателства. Законът не поставя други изисквания и/или условия. В този смисъл, без
всякакво значение за материалната законосъобразност на административния акт са
обстоятелствата: на какъв етап се намира производството, извършвани ли са по него и
какви процесуални действия, има ли качеството на обвиняем лицето, срещу което е
образувано наказателното производство. В този смисъл оспорената заповед е в
съответствие с материалния закон.
В чл. 153, т. 6 от ЗОБВВПИ е дадено правомощие
на органите на МВР да осъществяват контрол върху дейности с взривни вещества, с
оръжия, с боеприпаси и с пиротехнически изделия чрез отнемане на издадено
разрешение по реда на този закон и изземване на взривни вещества, оръжия,
боеприпаси и пиротехнически изделия. Изземването е кумулирано с отнемане на
разрешението по чл. 155 с оглед
разпоредбата на чл. 213, ал. 1 от
ЗОБВВПИ. В случая е постановено решение
за отнемане на разрешение и лицето,
спрямо което е постановено предава изделията обект на разрешителното, а при
отказ да ги предаде, те се изземват с протокол по реда на чл. 213, ал. 5 от ЗОБВВПИ. В случая
огнестрелното оръжие и боеприпасите към него са доброволно предадени от лицето
преди постановяване на атакувания акт, поради което и не е разпоредено
изземването им.
В процеса на цялостния съдебен контрол за
законосъобразност на оспорения акт, съдът не констатира отменителни основания
по смисъла на чл. 146 от АПК. Административният акт е издаден от компетентен
орган, в предвидената от закона форма, съдържа фактически и правни основания за
издаването му, спазени са административно производствените правила, издаден е в
съответствие с материалните разпоредби и е съобразен с целта на закона, поради
което жалбата като неоснователна ще бъде отхвърлена.
При
този изход на спора, неоснователна се явява претенцията на оспорващия за присъждане
на строените разноски.
Ответната страна претендира разноски. Заявената
претенция е направена своевременно. Разгледана по същество и с оглед изхода на
спора е основателна. Съгласно чл. 143,
ал. 1 от АПК жалбоподателя следва да бъде осъден да заплати на ответника по
жалбата юрисконсулско възнаграждение в размер на 300лева, определено по реда на
чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Водим от гореизложеното и на основание чл.
172, ал. 2 от АПК, съдия при Административният съд Перник
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалба от К.М.Б.,***
против решение рег. № 328000-2043 от 30.07.2015г. на Началника на Районно
управление-Радомир при ОД на МВР-Перник.
ОСЪЖДА К.М.Б.***,с ЕГН **********,*** да
заплати на Районно управление-Радомир при ОД на МВР-Перник съдебни разноски в
размер на 300 /триста/ лева.
Решението може да се обжалва от страните пред
Върховен административен съд на Република България в четиринадесет дневен срок от съобщаването му.
СЪДИЯ:/п/