Р Е Ш Е Н И Е

№ 293

гр. Перник,06.10.2015 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Административен съд Перник, касационен състав, в публично съдебно заседание проведено на осми септември през две хиляди и петнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Игнат Георгиев

ЧЛЕНОВЕ: Стефан Станчев

Емилия Иванова

при съдебния – секретар А.М.*** и с участието на прокурор Михайлов от Окръжна прокуратура Перник, като разгледа к.н.а.х.д. № 332 по описа за 2015 г. докладвано от съдия Иванова, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на глава дванадесета от АПК на основанията, предвидени в чл. 348 от НПК, съгласно чл. 63, ал.1 от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на „***“ЕООД, със седалище и адрес на управление:гр.Дупница, ул.***,№***, представлявано от И. Г. З.***-управител срещу решение № 194 от 12.05.2015 г., постановено по н.а.х.д.№180 по описа на Районен съд – Дупница за 2015 г. С атакуваното решение е потвърдено наказателно постановление №ПО-02-31/14.07.2014 г. на Директора на Басейнова дирекция Западнобеломорски район-Благоевград, с което на касатора е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 2000 лв., на основание чл.201, ал.2 от Закона за водите/ЗВ/във връзка с чл.44, ал.1 от ЗВ.

В касационната жалба се твърди, че решението на въззивния съд е неправилно и постановено при съществено нарушение на процесуалните правила. Не е обсъдено от РС-Дупница разрешителното за водоползване, което е довело до необосновани изводи. Освен това приетата за нарушена разпоредба на чл.200,ал.1, т.2 от ЗВ не е относима към фактическото описание на нарушението направено в НП. От настоящия съд се иска решението на ДРС да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което да бъде отменено НП № ПО -02-31/14.07.2014 г.

Ответникът – Басейнова дирекция Западнобеломорски район гр.Благоевград, в приложени писмени бележки оспорва касационната жалба и моли решението на Районен съд – Дупница да бъде оставено в сила.

Окръжна прокуратура – Перник, чрез своя представител дава заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага решението на РС – Дупница да бъде потвърдено.

Административен съд-Перник, намира касационната жалба за допустима, като подадена в законоустановения срок от лице, което е било страна в въззивното производство и срeщу акт, който подлежи на касационен контрол.

След като се запозна с обжалваното решение и обсъди, както наведените с касационната жалба основания, така и тези по чл.218, ал.2 от АПК, настоящият касационен състав счита, че са налице основания за отмяна на постановеното решение на Районен съд-Дупница.

От фактическа страна по делото е установено, че на 31.01.2014 г., служители на Басейнова дирекция Западнобеломорски район-Благоевград, извършили проверка във връзка с контрол по обстоятелствата за водовземане от подземни води на място в цех за произвоство на асансьори и ескалатори в гр.Дупница, собственост на „***“ ЕООД гр.Дупница. При проверката било установено,че се извършва водовземане от сондажния кладенец за нуждите на цеха за производство на асансьори и ескалатори, като помпата в кладенеца не работи на автоматичен режим. Констатирано е също така, че на името на дружеството е издадено разрешително за водовземане от подземни води №41590028/10.01.2008 г. Разрешителното е действало до 05.10.2013 г. За констатациите си проверяващите са съставили АУАН № КД-04-17/10.03.2014 г. и въз основа на него в последствие е издадено процесното НП №ПО-02-31/14.07.2014 г.

За да постанови обжалваното решение и да потвърди процесното наказателно постановление районният съд е приел,че в хода на производството по налагане на административно наказание не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да са довели до незаконосъобразност на издаденото НП и да са основание за неговата отмяна. По същество на спора съдът е приел за доказано по безспорен начин, че посоченото за нарушител лице е извършило описаното в акта и НП нарушение, поради което и правилно е ангажирана и административно наказателната му отговорност.

Настоящият касационен състав на Административен съд Перник, не споделя изводите на въззивната инстанция. Основателни се явяват твърденията в касационната жалба относно неправилна квалификация на нарушението.

Според разпоредбата на чл.50, ал.1 от ЗВ разрешителен режим е установен за две дейности-водовземане и ползване на воден обект, като първото се издава при условията и реда на чл.44 от ЗВ, а второто при условията и реда на чл.46 от ЗВ. Според изложеното в АУАН и НП дружеството е санкционирано за водовземане на подземни води чрез сондажен кладенец, без наличието на издадено действащо разрешително. Разрешителното, което има дружеството и е приложено по делото е с изтекъл на 05.10.2013 г. срок, поради което към момента на проверката „Изамет-05“ЕООД реално осъществява водовземане без необходимите документи.

Санкция за водовземане без разрешително е предвидена в нормата на чл.200, ал.1,т.1 от ЗВ, а не в чл.200, ал.1,т.2 от същия закон, както е приел АНО. Разпоредбите на т.1 и т.2 на ал.1 от чл.200 на ЗВ, уреждат различни хипотези на нарушения. Нарушенията по т.2 не обхващат дейности свързани с отнемане на води. Според фактическите обстоятелства на нарушението, посочени в АУАН и НП, именно такава дейност е установена в конкретния случай-водовземане от сондажен кладенец. Ето защо приложената санкционна норма се явява не относима към приетото за осъществено нарушение.

Водовземането от подземни води т.е. ползването на такива води без разрешение, издадено при условията по чл.44, ал.1 от ЗВ, какъвто е фактическия състав на нарушението, за което касатора е санкциониран подлежи на наказване на различно от приложеното от АНО основание- чл.200, ал.1, ал.1,т.1 от ЗВ.

Неправилната квалификация на деянието винаги е съществено нарушение на процесуалните правила, което води до отмяна на НП, като не е съобразил това обстоятелство въззивният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено.

Касационната инстанция, при правилно установени от АНО факти и съотносимо предявено обстоятелствено административнонаказателно обвинение, разполага с правомощието да изменя издадено наказателно постановление на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН във вр. с чл. 337, ал. 1, т. 2 от Наказателнопроцесуалния кодекс (НПК), респективно чл. 354, ал. 2, т. 2 от НПК, във вр. с чл. 84 от ЗАНН, като приложи закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо нарушение. В настоящия случай, това не може да бъде сторено предвид фактическия състав на нарушението отразен в посочените по-горе разпоредби на ЗВ, тъй като в производството по издаване на НП липсва установяване на основен елемент на нарушението, а именно - количество на осъществяваното водовземане в секунда, който факт предпоставя както тежестта на нарушението, така и конкретния размер, при различни долна и горна граници, на налаганото административно наказание.

По изложените съображения съдът приема,че административнонаказателната отговорност на касатора е реализирана незаконосъобразно и като е потвърдил НП, районния съд е постановил неправилно решение което ще следва да се отмени, а заедно с това следва да се отмени и издаденото от Директора на Басейнова дирекция Западнобеломорски район – Благоевград, наказателно постановление №ПО-02-31/14.07.2014 г.

Мотивиран така, Административен съд гр.Перник

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 194/12.05.2015 г. на Районен съд Дупница, постановено по н.а.х.дело № 180/2015 г. по описа на съда, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ НП № ПО-02-31/14.07.2014 г. издадено от Директора на Басейнова дирекция Западнобеломорски район – Благоевград, с което на „***“ ЕООД, на основание чл.201, ал.2 от ЗВ, е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 2000 лв., за нарушение по чл.200, ал.1, т.2 във връзка с чл.44, ал.1 от ЗВ.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/

ЧЛЕНОВЕ:/п/

/п/