Р Е Ш Е Н И Е

№ 337

Гр. Перник, 05.10.2015 година.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Административен съд Перник, касационен състав, в публично съдебно заседание проведено на двадесет и девети септември през две хиляди и петнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Игнат Георгиев

ЧЛЕНОВЕ: Емилия Иванова

Ивайло Иванов

при съдебния – секретар В.Х. и с участието на прокурор Галина Антова от окръжна прокуратура Перник, като разгледа КНАХД № 345 по описа за 2015 година докладвано от съдия Ивайло Иванов, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 – чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 63 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на комисията за защита на потребителите, чрез адвокат Анита Каменова от АК София срещу съдебно решение № 391 от 28.05.2015 година, постановено по н.а.х.дело № 01476/2014 година по описа на Районен съд Перник, с което е отменено наказателно постановление № К - 0028191 от 23.09.2014 година, издадено от главния директор на главна дирекция „Контрол на пазара“, с което на „Профи кредит България“ ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. София, *************“ е наложена „Имуществена санкция“ в размер на 2 000 лева на основание чл. 210а от Закона за защита на потребителите (ЗЗП), за извършено административно нарушение на чл. 68д, ал. 1, във връзка с чл. 68д, ал. 2, т. 4 от ЗЗП.

Касаторът твърди, че постановеното съдебно решение е неправилно и незаконосъобразно, поради което моли съда да постанови решение, с което да отмени решението предмет на касационна проверка и по същество постанови друго с което да потвърди НП.

В проведеното съдебното заседание касаторът редовно призован не се явява и не изпраща представител.

В проведеното съдебно заседание ответникът по касационната жалба редовно призован не се явява и не изпраща представител.

Представителят на Окръжна прокуратура Перник дава заключение за

неоснователност на жалбата. Моли съда да остави в сила решението на районния съд.

Административен съд Перник, като прецени събраните по делото доказателства и наведените касационни основания, прилагайки нормата на чл. 218 от АПК, след съвещание, намира следното:

Касационната жалба се явява допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна.

Със съдебно решение № 391 от 28.05.2015 година, постановено по н.а.х.дело № 01476/2014 година по описа на районен съд Перник, с което е отменено наказателно постановление № К - 0028191 от 23.09.2014 година, издадено от главния директор на главна дирекция „Контрол на пазара“, с което на „Профи кредит България“ ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. София, *************“ е наложена „Имуществена санкция“ в размер на 2 000 лева на основание чл. 210а от Закона за защита на потребителите (ЗЗП), за извършено административно нарушение на чл. 68д, ал. 1, във връзка с чл. 68д, ал. 2, т. 4 от ЗЗП.

За да постанови решението си, първоинстанционният съд е събрал като доказателства по делото свидетелски показания, както и писмените доказателства, представени с наказателното постановление, приобщени по реда на чл. 283 от НПК. Въз основа на тях е обосновал правен извод, че е нарушена процедурата по връчване на АУАН на нарушителя, поради което е нарушено неговото основно право на защита.

Пред настоящата съдебна инстанция не са представени писмени доказателства. Съобразно чл. 218 от АПК касационната инстанция дължи произнасяне само относно наведените в жалбата касационни оплаквания, като следи служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон. Настоящата касационна инстанция намира обжалваното решение за валидно и допустимо. Касаторът оспорва приложението на процесуалния закон.

Съобразно чл. 220 от АПК касационната инстанция възприема установена от районен съд Перник фактическа обстановка, която напълно кореспондира на събраните по делото доказателства.

Първоинстанционният съд правилно и въз основа на събраните доказателства е установил фактическата страна на спора.

Настоящата касационна инстанция споделя направените от районни съд правни изводи за нарушена съществено процесуалната процедура по съставянето на АУАН съобразно правилата на чл. 40 от ЗАНН, а именно актът за установяване на административното нарушение се съставя в присъствието на нарушителя и свидетелите, които са присъствали при извършване или установяване на нарушението, съгласно ал. 1, като нормата на ал. 2 предвижда изключение от горното правило при наличието на определени предпоставки – когато нарушителят е известен, но не може да се намери или след покана не се яви за съставяне на акта, актът се съставя и в негово отсъствие.

ЗАНН съдържа абсолютни правила и изисква строга формалност по отношение на реда за поставяне началото и водене на административнонаказателното производство, като са категорични във връзка с необходимостта от лично възприемане на действията на актосъставителя от нарушителите физически лица или законните или договорни представители, с изрична процесуална представителна власт, представители на нарушителите юридически лица. Всички те са свързани с правото на нарушителя да се защити своевременно, като възрази още в началото на образуваното срещу него административнонаказателно производство. Изключение от правилото на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН се съдържа в ал. 2, но при условие, че са налице изрично изброени предпоставки, а именно: нарушителят е известен, но не може да бъде намерен или не се явява за съставяне на акта след покана. Представената по преписката покана не е връчена по надлежния ред и се отнася не за съставянето на АУАН, а за неговото връчване, съответно наказващия орган не е проявил служебна активност да установи причината за нейното невръчване от една страна и да се изпрати нова за посочената дата за съставяне на АУАН. Присъствието на нарушителя, респективно неговия представител е необходимо при съставяне и при предявяване на АУАН, с оглед гарантираното му от закона право на защита. В случая сме изправени пред липса на покана за съставяне на АУАН, което от своя страна прави недопустимо даването на начало на административнонаказателно производство при условията на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН, тъй като предпоставки за това не са били налице.

Наред с това първоинстанционният съд правилно е приел и развил доводи в насока, че административнонаказателната отговорност е лична. Актът за установяване на административно нарушение, с който се поставя началото на административнонаказателното производство, съгласно разпоредбата на чл. 36, ал. 1 от ЗАНН, следва да бъде връчен лично на посоченото за нарушител лице, за да бъде дадена възможност на същото да реализира законоустановените си права в пълнота, в това число и да направи писмени възражения в тридневен срок. Връчването на АУАН на друго лице, без изрично пълномощно за приемане и извършване на действия във връзка с образувано и водено срещу посоченото за нарушител лице производство за налагане на административно наказание, представлява съществено нарушение, както на посочената процесуална норма, така и на правото на защита на дееца, лишавайки го от възможност да го реализира в пълнота. Връчването на лице без посочено качество, съответно без да е натоварено за това, т.е. да е налице изрично пълномощно във връзка с производства за реализиране на административнонаказателна отговорност е безспорно процесуално нарушение. Нормата на чл. 43, ал. 1 от ЗАНН гарантира правото на нарушителя, респективно надлежно представляващото го лице, да се запознае със съдържанието на акта за установяване на административно нарушение. Неизпълнението на тази законова разпоредба води до съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като нарушава правото на защита на наказаното лице, като ограничава правото му да се защити срещу издадения срещу него АУАН.

Първоинстанционният съд е постановил обжалваното съдебно решение след точен и обективен анализ на събраните доказателства, като е изпълнил задължението си, преди да разгледа делото по същество, да прецени спазени ли са процесуалните правила в хода на административното производство от наказващия орган. Мотивиран така, настоящият касационен състав намира атакуваното в настоящото производство решение на районен съд Перник за законосъобразно, правилно и обосновано, поради което следва да бъде оставено в сила.

При субсидиарното действие на НПК, районният съд е изпълнил служебното си задължение да проведе съдебното следствие по начин, който е осигурил обективно, всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства, включени в предмета на доказване по конкретното дело, при точното съблюдаване на процесуалните правила относно събиране, проверка и анализ на доказателствената съвкупност, и не е допуснал нарушения на съдопроизводствените правила. Районният съд е събрал необходимите и относими доказателства, за чието съществуване са налице данни по делото. В обжалваното решение е изложил мотиви относно преценката на доказателствата, която е извършил и въз основа на последните е направил изводи, които настоящият касационен състав споделя напълно.

Мотивиран от гореизложеното, Административен съд Перник, касационен състав и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА съдебно решение № 391 от 28.05.2015 година, постановено по н.а.х.дело № 01476/2014 година по описа на районен съд Перник.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/

ЧЛЕНОВЕ: /п/