Р Е Ш Е Н И Е

№ 339

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

гр. Перник, 12 октомври 2015 г.

Административен съд - Перник, касационен състав, в публично съдебно проведено на двадесет и девети септември , две хиляди и петнадесети година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИГНАТ ГЕОРГИЕВ

ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ИВАНОВА

ИВАЙЛО ИВАНОВ

при секретаря В.Х. и в присъствието на представител на Окръжна прокуратура – Перник, прокурор Антова, като разгледа докладваното от съдия Иванова к.н.а.х.д.№369 по описа на съда за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 63. ал. 1, изр. 2 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на Дирекция „Инспекция по труда” (ИТ) – Софийска област срещу решение №953/25.06.2015 г. на Районен съд - Перник, постановено по н.а.х.д. №735 по описа на съда за 2012 г.

С атакуваното решение е отменено наказателно постановление №23-2304907/12.04.2012 г. на Директор на Дирекция „Инспекция по труда” - Софийска област, издадено срещу „*********” ООД, гр. Перник представлявано от И.Б.И., в качеството му на „работодател”, за нарушение по чл. 62, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ) във вр. с чл. 1, ал. 2 от КТ, като на основание чл. 414, ал. 3 от КТ е определено да бъде наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 3000 (три хиляди) лв.

В жалбата се твърди, че решението на районния съд е неправилно, както и постановено в противоречие с материалния и процесуален закон. Твърди се, че районният съд е направил погрешни фактически и правни изводи, като се излагат доводи в посока на спазване на процесуалните правила в хода на производството по налагане на административно наказание, както и съответствие на определеното да бъде наложено административно наказание с целите на ЗАНН. На тези основания от настоящия съд се иска отмяна на решението на първата съдебна инстанция и произнасяне по съществото на спора, като потвърди процесното наказателно постановление. В съдебно заседание касационният жалбоподател не изпраща представител.

Ответникът по жалбата, „*********” ООД, гр. Перник не се явява и не изпраща представител. Пред съда е депозирано писмено становище чрез процесуален представител адв. С., с което възразява срещу жалбата и моли атакувания съдебен акт да бъде оставен в сила.

Окръжна прокуратура – Перник дава заключение, че атакуваното решение е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде оставено в сила, а жалбата отхвърлена.

Административен съд - Перник, като разгледа делото по реда на чл. 217 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) и провери обжалвания съдебен акт по реда на чл. 218 и сл. от АПК, въз основа на фактическите заключения на първата съдебна инстанция намира жалбата за неоснователна.

За да постанови обжалваното решение Районен съд - Перник след събиране и преценка на необходимите за решаване на спора писмени и гласни доказателства е приел за безспорно установено от фактическа страна, че на 21.02.2012 г. в хода на извършвана проверка по спазване на трудовото законодателство в обект – склад за материали за отопление, стопанисван от „*********” ООД, гр. Перник, инспектори от Дирекция „ИТ” СО установили, че в обекта работят четири лица, измежду които и И.В.Н., който вписал в декларация, че работи в склада без трудов договор, но с работно време и точно определено работно място и срещу уговорено месечно възнаграждение. При продължилата проверка по документи лицето, посочено за работодател предоставя на контролните органи граждански договор от дата 20.02.2012 г., сключен с Н.. На 23.02.2012 г. контролните органи, въпреки предоставения им граждански договор, сключен между страните ден преди проверката, съставят акт за установеното нарушение, въз основа на който е издадено процесното НП, без административнонаказващия орган на свой ред да обсъди направено възражение срещу акта във връзка с наличие на облигационно правоотношение.

При така установената фактическа обстановка Районен съд - Перник е приел от правна страна, че АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени от компетентни органи, съобразно изискванията на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН и без допуснати съществени процесуални нарушения, засягащи правото на защита на наказаното лице или опорочаващи издадения правораздавателен акт, които да съставляват основания за отмяна на процесуално основание.

Приел да разгледа спора по същество съдът е постановил, че административнонаказващият орган, комуто е доказателствената тежест, не е ангажирал достатъчно категорични доказателства, характеризиращи правоотношенията между страните като трудови. Постановено е, че от представените и събрани по делото данни не се установява безспорно наличие на същностни елементи на трудово правоотношение, данни за каквото се черпят само на основание споменатата по-горе декларация. Въз основа на тези си заключения районният съд е приел, че отношенията по повод извършваната работа между настоящия ответник и Н. са били уредени като облигационни, предвид което неправилно е ангажирана административнонаказателна отговорност.

Настоящата инстанция споделя изводите на районния съдия.

Обжалваното решение е валидно и допустимо, като постановено по отношение на правораздавателен акт, подлежащ съдебен контрол, като е налице произнасяне от компетентен съд, в рамките на дадените му от закона правомощия, след надлежно сезиране от страна с активна процесуална легитимация.

При постановяване на оспореното решение съдът е действал съобразно разпоредбите на процесуалния и материалния закон, поради което не са налице касационни основания, по смисъла на чл. 348, ал. 1 от НПК, налагащи неговата отмяна. Фактическите и правни изводи в проверяваното решение съответстват на установените по делото обстоятелства. Първоинстанционният съд е изложил обосновани съображения, поради които не приема заключението на административнонаказващия орган за налично между „*********” ООД, гр. Перник и Н. прикрито посредством фиктивен граждански договор трудово правоотношение.

В случая, представяйки надлежно сключен граждански договор за изработка с №4 от 20.02.2012 г., който е относим към спора, жалбоподателят е оборил презумпцията за вярност на съставения акт за установяване на административно нарушение. С приобщаването му към останалия доказателствен материал гражданския договор се е превърнал в годно писмено доказателство, което дори не е оспорено от страна на АНО. Договорът е бил предоставен на актосъставителя още преди издаване на акта за установяване на административно нарушение, което обстоятелство се установява по безспорен начин от данните по делото, като фактът е отбелязан и в АУАН, и в НП. Н., чиято декларация е послужила като основно доказателство при съставянето на АУАН и НП в обясненията си пред районния съд заявява, че не е бил в трудови правни отношения с настоящия ответник. Директорът на Дирекция „ИТ” СО, в качеството си на административнонаказващ орган, въпреки възражението на наказаното лице и представения граждански договор, се е опрял само на данните от съставения акт и приложената по преписката декларация, като не е изпълнил прецизно задължението си по чл. 52, ал. 4 от ЗАНН относно необходимостта да разследва спорните обстоятелства преди да се произнесе.

С оглед изложеното, като е направил извод, че от страна на „*********” ООД не е извършено административно нарушение на нормата на чл. 62, ал. 1 от КТ във връзка с чл.1, ал.1 от КТ, тъй като не е установено по безспорен начин престирането на работна сила при условията регламентирани в КТ, първоинстанционния съд е постановил правилно и законосъобразно решение.

Предвид изложеното, настоящия състав не намира основания за отмяна или изменение на решението на районния съд, което е валидно, допустимо и съответстващо на материалния закон. Поради тези съображения същото следва да бъде оставено в сила.

Мотивиран така, и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК Административен съд - Перник

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 953/25.06.2015 г. на Районен съд - Перник, постановено по н.а.х.д. № 735 по описа на съда за 2012 г.

Решението не подлежи на обжалване и протест.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/

ЧЛЕНОВЕ: /п/