Р Е Ш Е Н И Е № 325

гр. Перник, 13 октомври, 2015 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд - Перник, касационен състав, в открито съдебно заседание на двадесет и девети септември през две хиляди и петнадесета година в състав:

Председател: Стефан Станчев

Членове: Слава Георгиева

Ивайло И.

при секретаря В. Х. и с участието на прокурор Антова, като разгледа докладваното от съдия Станчев КНАХД № 372 по описа на съда за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно – процесуалния кодекс, във връзка с чл. 63 от Закона за административните нарушения и наказания.

Образувано е по касационна жалба от Директора на ОД МВР Перник, депозирана чрез юрисконсулт Маркова срещу решение № 273, постановено по нах дело № 205/2015 г., по описа на РС Перник, с което е отменено НП № 14-1158-003260 от 05.01.2015 год. на Началника сектор ПП ОД МВР Перник, с което на А. В. И. ***, на основание чл. 179, ал.2 от ЗДП е наложено административно наказание глоба в размер на 100 лв.В касационната жалба се излагат съображения за незаконосъобразност на решението, постановено при допуснати нарушения на материалния закон. Отправя се искане за неговата отмяна и потвърждаване на издаденото НП. Развити са подробни оплаквания за наличието на извършено нарушение на правилата на ЗДвП, което налага въззивника да понесе административно наказателна отговорност.

Ответникът моли касационната жалба да бъде оставена без уважение и решението на РС като правилно и законосъобразно бъде потвърдено.

Представителят на окръжна прокуратура предлага да бъде оставено в сила решението на РС като правилно и законосъобразно.

Настоящият състав на съда, като извърши проверка на атакуваното решение, във връзка със заявените в жалбата касационни основания, констатира следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока за обжалване по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт.

Разгледана по същество, касационната жалба е основателна, по следните съображения:

Съгласно чл. 63, ал.1 от ЗАНН решението на РС подлежи на касационно оспорване на основанията, предвидени в чл. 348, ал.1 от НПК, като касационният съд обсъжда посочените в жалбата пороци на решението, а за неговата валидност, допустимост и съответствие с материалния закон следи и служебно съгласно чл. 218 от АПК. По аргумент от чл. 220 от АПК, проверката за приложението на материалния закон касационният съд проверява въз основа на фактическите установявания във въззивния съдебен акт. РС е приел за установено от фактическа страна, че на 07.12.2014 г. след сигнал било посетено ПТП, като на място служителите на ПП при ОДМВР Перник установили, че ответникът по касационната жалба при несъобразена с конкретните пътни условия скорост– мокра и хлъзгава пътна настилка е претърпял ПТП. Съставен бил АУАН, в който било посочено, че е нарушил разпоредбата на чл. 20, ал. 1 и 2 от ЗДП. Актът бил надлежно предявен на нарушителя. На 05.01.2015 год., въз основа на съставения АУАН, АНО е издал НП като е приел фактическите констатации описани в АУАН, приел е, че ответникът е нарушил разпоредбата на чл. 20, ал.2 от ЗДП и на основание чл. 179, ал.2 от ЗДП му наложил административно наказание глоба в размер на 100 лв. За да отмени оспореното НП, РС е приел, че са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила като АУАН така и НП не отговарят на формалните изисквания предвидени в нормите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, тъй като липсва съответствие при описание на извършеното нарушение; при издаване на НП, АНО е възпроизвел изцяло разпоредбата на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, без да конкретизира кое от предложенията, заложени в тази разпоредба е нарушено. Настоящият съдебен състав, намира, че са налице твърдяните в касационната жалба основания за отмяна на въззивното решение. В хода на въззивното съдебно производство не е оборена презумптивната доказателствена сила на АУАН. Напротив, разпитания свидетел дава конкретно описание на нарушението – последвалите удари в бетонен блок и в мантинела; конкретната пътна обстановка по това време – ПТП, което е станало на мокър и хлъзгав пътен участък. В административно наказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, както приема въззивния съд. В АУАН и НП е налице яснота относно извършеното нарушение. Безспорно е, че ответникът по касационната жалба е бил участник в ПТП, което е причинил сам, при несъобразяване с пътната обстановка. Възраженията му пред АНО, записани в АУАН и развиваната защитна теза, че причина за ПТП е намиращия се не на място бетонен елемент не могат да се споделят като такива, които да изключат административно наказателната му отговорност, отнесена към нарушението на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП. Хипотезите на тази разпоредба са дадени при условия на алтернативност, по причина че е невъзможно за да има нарушение по този текст, да са нарушени кумулативно тези предложения, както са описани. От показанията на свидетеля и от съставения на място протокол за ПТП се правят изводи, че ПТП е настъпило поради несъобразяване с конкретните пътни условия. Няма значение стойностното изражение на скоростта. Административното наказание е за това, че водача се движи с несъобразена с пътната обстановка скорост, а не с превишена такава. Приетите от въззивния съд като съществени процесуални нарушения при издаване на НП не се споделят. При условията на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН, АНО е издал НП, като се е съобразил, че предмет на нарушение е разпоредбата на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП. Касационен състав се солидаризира с развитите оплаквания в касационната жалба, че въззивен съд не е обсъдил по същество приложимостта на изисквания на ТР 28/84 на ОСНК ВС към адаптираната разпоредба на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП. Да се приеме, че в хода на административно наказателната процедура АНО е допуснал СПН, които са ограничили правото на защита на ответника е неправилно като извод. В новелата на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП са посочени различни хипотези, но основното е, че при нарушението й, водачът на МПС не съобразява скоростта на движение с пътната обстановка, за което е длъжен по силата на законовата разпоредба. Даденото описание в обстоятелствената част на НП на фактите е в съответствие с описаното в АУАН нарушение, поради което неправилно въззивният съд е констатирал, противоречието им с описанието прието в НП, и неправилно е стигнал до извод за допуснати от АНО нарушения на процесуалните правила. Привлеченото към административно наказателна отговорност лице се защитава срещу фактите, а не срещу правната квалификация на нарушението. Изложеното налага извода, че решението на Районен съд - Перник е валидно и допустимо, но неправилно и като такова, следва да бъде отменено, както и да се постанови друго, с което да се потвърди НП.

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение № 273, постановено по нах дело № 205/15 по описа на РС Перник, като ПОСТАНОВИ

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 14-1158-003260 от 05.01.2015 год. на Началника сектор ПП ОД МВР Перник, с което на А.В.И. ***, на основание чл. 179, ал.2 от ЗДП е наложено административно наказание глоба в размер на 100 лв. за нарушение по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП.

Решението е окончателно.

Председател: /п/ Членове: 1. /п/ 2 /п/.