Р Е Ш Е Н И Е

№ 327

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

гр. Перник, 22.10.2015 г.

Административен съд - Перник, касационен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и девети септември през две хиляди и петнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФАН СТАНЧЕВ

ЧЛЕНОВЕ: СЛАВА ГЕОРГИЕВА

ИВАЙЛО ИВАНОВ

при секретаря В.Х. и в присъствието на представител на Окръжна прокуратура – Перник, прокурор Антова, като разгледа докладваното от съдия Георгиева КНАХД № 376 по описа на съда за 2015 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на И.С.Г. *** против решение № 220 от 17.04.2015г. на Районен съд-Перник, постановено по НАХД № 1722 по описа на съда за 2014г..

С атакувания съдебен акт е потвърдено наказателно постановление (НП) № 14-1158-002262 от 17.09.2014г. на началник сектор „Пътна полиция“ (ПП) към ОД на МВР-Перник, издадено срещу И.С.Г. *** Княжевски (317-ТА) 2, за нарушение по чл. 25, ал. 2 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) във вр. с чл. 179, ал. 2 във вр. с чл. 179, ал. 1, т. 5, предл. 5 от ЗДвП, за което е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 лв. (сто лева).

Недоволен от решението на районния съд И.Г. го обжалва, като твърди, че не е виновен за реализираното пътнотранспортно произшествие (ПТП), което касационния съд приема като основание за отмяна поради неправилно приложение на материалния закон. От касационния съд иска да се отмени решението на първата съдебна инстанция и да се произнесе по същество, като отмени процесното наказателно постановление. Пред съда касатора се явява лично. Поддържа жалбата.

Ответникът по жалбата, ОД на МВР, сектор „ПП“, пред съда не изпраща представител и не излага становище във връзка с касационната жалба.

Участвалият по делото прокурор при Окръжна прокуратура–Перник дава заключение за незаконосъобразност на изводите на първата съдебна инстанция. Предлага съдебния акт да бъде отменен, тъй като процесното административно нарушение е недоказано.

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок, от страна по делото пред първа съдебна инстанция, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Пред касационния съд писмени доказателства за установяване на касационните основания не са представени.

Административен съд-Перник, в касационен състав, като съобрази сочените основания за обжалване и доводите на страните, след извършена проверка на атакуваното решение в пределите по чл. 218 от АПК, приема следното:

Проверяваният съдебен акт е допустим, тъй като съдът е бил надлежно сезиран с редовна и допустима жалба срещу подлежащ на обжалване акт на правораздаване. Обжалваният съдебен акт е валиден. Постановен е в необходимата писмена форма и подписан от съдията, разгледал делото. Правният спор е освен родово и местно подсъден на Районен съд–Перник като първа инстанция. Решението е постановено от едноличен съдебен състав, съгласно правилата на ЗАНН. От мотивите ведно с диспозитива на съдебния акт личи волята на решаващия съд защо процесното НП е потвърдено.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

За да постанови обжалвания съдебен акт решаващият състав на Районен съд – Перник. след събиране и преценка на приобщените във връзка със спора доказателства е възприел от фактическа страна изцяло обективираните в акта и наказателното постановление обстоятелства по извършване на нарушението, а именно, че на 15.08.2014 г., около 17:30 часа, в гр. Перник, по път №1-6, км 83, с посока Радомир - София, И.Г., във време на управление на товарен автомобил „Ивеко“, с рег. №СА **** МР, навлиза в лява пътна лента, с което предизвиква ПТП с движещия се в същата лента лек автомобил с рег. №СА **** ХМ, при което нанесъл на последния и материални щети. Нарушението било установено от служители на сектор „ПП“ към ОД на МВР-Перник, за което на същата дата срещу Г. със съставяне на акт за нарушение е образувано административнонаказателно производство, завършило с издаване на процесното наказателно постановление.

При така установеното по фактите Районен съд–Перник, при извършената служебно цялостна проверка за законосъобразност на производството по налагане на административно наказание и актовете, обективирали същото, не установил процесуални пороци, които да обосноват отмяна на НП на такова основание.

Разгледал съществото на спора решаващият първоинстанционен състав е приел, за безспорно установено и доказано, че на посочените дата, място и час, И.Г. е реализирал ПТП, виновно, несъобразявайки поведението си с разпоредбите на ЗДвП, с което е реализирал състав на нарушение именно по посочените разпоредби на закона, за което правилно е наказан със съответното по вид и справедливо по размер административно наказание.

Решението е неправилно. Нарушението не е доказано.

На първо място е допуснат съществен порок в процедурата по установяване на административно нарушение от контролните органи, който не е констатиран от въззивния съд. От свидетелските показания на св. Георгиев се установява, че АУАН е съставен от неочевидец, а вписания като свидетел по акта-св. Георгиев, също не е очевидец, а е само такъв по съставяне на акта. Съгласно разпоредбата на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН, акта за установяване на административно нарушение следва да бъде съставен в присъствието на свидетели, присъствали при извършването или констатирането на нарушението. Когато липсват такива свидетели - очевидци /които обаче не са участници в ПТП/, актът следва да бъде съставен в присъствието на други двама свидетели, като това обстоятелство съгласно нормата на чл. 40, ал. 3 от ЗАНН се отразява изрично в самия акт. При съставянето на АУАН е нарушена разпоредбата на чл. 40, ал. 3 от ЗАНН. Тъй като в случая, и актосъставителя и свидетелят по акта не са очевидци на нарушението, актосъставителят е следвало да осигури присъствието на двама свидетели-очевидци, каквито съобразно показанията на разпитания свидетел са били налице, което обстоятелство изрично е следвало да се отбележи в акта. Това не е сторено. При така установената фактическа обстановка, е налице липса на свидетел в АУАН, което се явява съществено нарушение на административно наказателната процедура и е основание за отмяна на НП, като незаконосъобразно само на това основание. Като не е констатирал този пропуск въззивния съд е постановил неправилно решение.

На следващо място по делото, освен данните в акта, потвърдени пред първа съдебна инстанция от страна на свидетеля присъствал при съставяне на акта за установяване на нарушението Георгиев, липсват събрани и приложени каквито и да било други преки доказателства, относно обстоятелствата по извършване на нарушението, неговото авторство и вината на наказаното лице. С оглед спецификата на настоящия казус, потвърждаването пред съда на съдържанието на акта от страна на вписания в същия свидетел, който не е очевидец, не е достатъчно да обоснове извод за доказателствената му сила и достатъчност. Предвид характера на нарушението, изводи относно съставомерност на деянието, респективно правилно приложение на материалния закон, не могат да се основат само и единствено в съдържанието на акт, потвърдено в съдебно заседание от свидетеля по съставяне на акта за установяване на нарушението. Такъв вид нарушение е недопустимо да се установи и докаже пред съда единствено посредством показания на лице, невъзприело освен това и лично действията на водачите, участници в реализираното ПТП. От страна на административнонаказващия орган, у когото именно е тежестта на доказване при съдебно обжалване, както и предвид твърденията на наказаното лице, невиновен до доказване на противното, по делото не са представяни доказателства за извършвани други процесуални действия с оглед безспорно установяване на обстоятелствата по извършване на нарушението и неговото доказване от обективна и субективна страна. В производството пред съда наказващият орган не е представил доказателства, които да установят безспорно обстоятелствата по реализиране на ПТП и вината, така че да се докаже безспорно фактът на авторството на нарушението и вината на посоченото за нарушител лице.

Колкото до производството по налагане на административно наказание недопустимо е и административнонаказателно обвинение да се опре единствено в съдържанието на акт, съставен от длъжностно лице, което не е присъствало при извършване на нарушението. Актосъставителят не е събрал достатъчно и убедителни доказателства, но въпреки това е съставил акт. Наказващият орган на свой ред, вместо да заздрави производството (чл. 52, ал. 4 от ЗАНН) посредством своевременно снемане на обяснения от другия участник в ПТП, от свидетели-очевидци, при нужда дори заключение на експерт и пр., се е опрял в разпоредбата на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП и в нарушение на правилото на чл. 53, ал. 1 и 2 от ЗАНН е издал процесното наказателно постановление. Така в производството и преди, и при издаване на НП, са останали неустановени, като недоказани, обстоятелствата по извършване на нарушението, авторството му, а освен това и вината за реализирането му.

Липсата на инициатива у решаващия съд служебно (чл. 107, ал. 2 от НПК във вр. с чл. 84 от ЗАНН), с оглед необходимостта от разкриване на обективната истина, да събере допълнителни доказателства различни от акт за установено нарушение и потвърждаване на неговото съдържание от страна на свидетеля по същия се отчита като съществено процесуално нарушение. Но, пропускът преди съставяне на акта да се извършат необходими, неотложни действия за събиране на доказателства и изготвяне на доказателствени средства, както и пълната пасивност на наказващия орган, с оглед характера на процесното нарушение, не е възможно да бъде саниран в съдебната фаза по обжалване на наказателното постановление. Изводът е, че в производството пред първа съдебна инстанция не е установено и доказано безспорно от обективна и субективна страна, че към посочените дата място и час е извършено и то от Г., административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН конкретно по чл. 25, ал. 2 във вр. с чл. 179, ал. 2 във вр. с чл. 179, ал. 1, т. 5, предл. 5 от ЗДвП.

Горното предпоставя отмяна на решението на първата съдебна инстанция, както и отмяна на процесното наказателно постановление.

Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 от АПК във вр. с чл. 222, ал. 1 от АПК касационен състав на Административен съд – Перник

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение № 220 от 17.04.2015г. на Районен съд-Перник, постановено по НАХД № 1722 по описа на съда за 2014г. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ наказателно постановление №14-1158-002262 от 17.09.2014г. на началник сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР-Перник, издадено срещу И.С.Г. *** *******, за извършено нарушение по чл. 25, ал. 2 във вр. с чл. 179, ал. 2 във вр. с чл. 179, ал. 1, т. 5, предл. 5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), за което му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 лв. (сто лева).

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ЧЛЕНОВЕ: 1. /п/ 2. /п/