Р Е Ш Е Н И Е

№ 329

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

гр. Перник, 22.10.2015 г.

Административен съд-Перник, касационен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и девети септември през две хиляди и петнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФАН СТАНЧЕВ

ЧЛЕНОВЕ: СЛАВА ГЕОРГИЕВА

ИВАЙЛО ИВАНОВ

при секретаря В.Х. и в присъствието на представител на Окръжна прокуратура – Перник, прокурор Антова, като разгледа докладваното от съдия Георгиева КНАХД № 380 по описа на съда за 2015 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба от Н.А.Г. *** против решение № 76 от 17.06.2015г. на Районен съд - Радомир, постановено по НАХД № 133 по описа на съда за 2015г..

С атакувания съдебен акт е потвърдено наказателно постановление (НП) № 2021/13 от 21.05.2013 г. на началник сектор „Пътна полиция“ (ПП) към ОД на МВР - Перник, издадено срещу Н.А.Г. ***, в качеството му на водач на ППС, като: за нарушение по чл. 6, т. 1, предл. 4 във вр. с чл. 183, ал. 3, т. 6 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 30 лв. /тридесет лева/; за нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП във вр. с чл. 183, ал. 1, т. 1, предл. 2 от ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 10 лв. (десет лева).

Касаторът твърди, че решението на районния съд е постановено в нарушение на процесуалния и материален закон. Заявява, че в производството пред първата съдебна инстанция административнонаказващият орган не е успял да докаже реализирането на всички обстоятелства, вписани в акта и НП. От касационния съд иска да отмени решението на първата съдебна инстанция и да се произнесе по същество, като отмени процесното наказателно постановление.

Пред съда жалбоподателят не се явява и не изпраща представител.

Ответникът по жалбата, ОД на МВР, сектор „ПП“, пред съда не се представлява, както и не излага становище във връзка с касационната жалба.

Участвалият по делото прокурор при Окръжна прокуратура–Перник дава заключение за законосъобразност на изводите на първата съдебна инстанция. Предлага съдебният акт да бъде оставен в сила.

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок, от страна по делото пред първа съдебна инстанция, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Пред касационния съд писмени доказателства за установяване на касационните основания не са представени.

Административен съд - Перник, като съобрази сочените основания за обжалване и доводите на страните, след извършена проверка на атакуваното решение в пределите по чл. 218 от АПК, приема следното:

Без основание жалбоподателят сочи недопустимост на решението на районния съд. Проверяваният съдебен акт е допустим, тъй като съдът е бил надлежно сезиран с редовна и допустима жалба срещу подлежащ на обжалване акт на правораздаване.

Обжалваният съдебен акт е валиден. Постановен е в необходимата писмена форма и подписан от съдията, разгледал делото. Правният спор е освен родово и местно подсъден на Районен съд–Радомир като първа инстанция. Решението е постановено от едноличен и неизменен съдебен състав, съгласно правилата на ЗАНН и НПК. От мотивите, ведно с диспозитива на съдебния акт личи волята на решаващия съд защо процесното НП е потвърдено.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

За да постанови обжалвания съдебен акт решаващият състав на Районен съд – Радомир, след събиране и преценка на приобщените във връзка със спора доказателства е възприел от фактическа страна, че на 15.05.2013г. в с. Долна Диканя, област Перник, служители на сектор „ПП“ към ОД на МВР - Перник, във време на извършван контрол по спазване правилата за движение на път Е-79 с посока на движение Дупница-София, на около 200м преди кметството, възприели лек автомобил, с който е извършено изпреварване в участък от пътя, обозначен с пътна маркировка М1, забраняваща изпреварването. Спрян за проверка, като водач на лекия автомобил бил установен касатора Г.. При поискване същият не представил и контролен талон към свидетелството за управление на МПС (СУМПС). За така установеното, на място и на същата дата, на водача е съставен акт, въз основа на който е издадено процесното наказателно постановление.

След така установеното по фактите Районен съд–Радомир, при извършената служебно цялостна проверка за законосъобразност на производството по налагане на административно наказание и актовете, обективирали същото, не установил пороци, които да обосноват отмяна на НП на процесуално основание.

Разгледал съществото на спора решаващият първоинстанционен състав е приел, за безспорно установено и доказано, че на посочените дата, място и час, Н.А.Г. виновно не е спазил забраната за изпреварване в посочения участък, въведена посредством съответната пътна маркировка, както и виновно не е изпълнил задължението си да носи у себе контролния талон към СУМПС, с което е реализирал от обективна и субективна страна състави на конкретно вменените му две нарушения на ЗДвП, за които правилно е административно санкциониран.

Решението е правилно.

Не се приема за основателно бланкетното оплакване на касатора за непълно описание на нарушението в акта и НП. Основните, характеризиращи състава на процесните две нарушения елементи, се съдържат в обстоятелствените части както на акта, така и на НП, като същите се припокриват в цялост с посочените за нарушени законови разпоредби. Вписано е, че на конкретна дата, място и час, Г. е извършил изпреварване в участък от пътя, маркиран с пътна маркировка М1, забраняваща изпреварването, както и че не носи у себе си контролен талон. Именно такова поведение, относимо към водачите на МПС, забраняват/вменяват посочените норми на чл. 6, т. 1, предл. 4 и чл. 100, ал. 1, т.1, предл. 2 от ЗДвП. Несъобразяването на поведението с посочените правила, е обявено от закона за наказуемо по административен ред посредством разпоредбите съответно на чл. 183, ал. 3, т. 6 и чл. 183, ал. 1, т. 1, предл. 2 от ЗДвП. Реализирани са състави на две административни нарушения по смисъла на чл. 6 от ЗАНН.

Без основание е и твърдението, че в производството пред районния съд не е установено безспорно, извършването на двете процесни нарушения. Решаващият първоинстанционен състав в изпълнение на задължението си да дири обективната истина (чл. 13 НПК във вр. с чл. 84 ЗАНН) е събрал нужните доказателства, за да постанови решението си въз основа на закона и съобразно своето вътрешно убеждение. Не се възприема за обективно съдържащото се жалбата оплакване за допуснато от първата съдебна инстанция нарушение на закона във връзка с процеса на доказване, поради основаване на решението единствено в съдържанието на съставения акт за установено нарушение. Предвид характера на процесните две нарушения са събрани в достатъчност нужните на съдебното следствие доказателства, като решението на съда не е обосновано единствено в акта. Освен това съставеният акт за установено нарушение, независимо че е лишен от предварително установената му що се отнася до производството по налагане на административно наказание сила (чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, но чл. 14, ал. 2 от НПК във вр. с чл. 84 от ЗАНН), не следва да бъде изключван от кръга на преките доказателства, доколкото е възможно със способите на съдебното следствие неговото съдържание, достоверността му и относимостта му към спора да бъдат проверени и потвърдени. Районният съд е сторил това посредством изслушване обясненията на съставилото акта лице и свидетеля, посочен в същия, а документът е проверен относно компетентност на издателя му, законосъобразност и прецизност при изготвянето му. Предвид това правилно актът е приобщен и като доказателство относно обективираните в него факти. Двете нарушения са установени безспорно в производството пред първата съдебна инстанция.

И при извършената служебно проверка за правилно приложение на материалния закон касационният съд не установи пороци на обжалвания съдебен акт. Правилна е преценката на районния съдия относно приложимия и приложен в административнонаказателното производство материален закон. Двете извършени нарушения са квалифицирани правилно и съответно на установеното с фактите, а наложените за същите по вид и размер наказания са съобразени с правилата на чл. 27 от ЗАНН и способстващи постигането на целите, заложени в чл. 12 на ЗАНН във вр. с чл. 1, ал. 2 на ЗДвП.

Предвид гореизложеното решението на Районен съд-Радомир, като валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон ще бъде оставено в сила.

Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК касационен състав на Административен съд – Перник

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 76 от 17.06.2015г. на Районен съд-Радомир, постановено по НАХД № 133 по описа на съда за 2015г..

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/

ЧЛЕНОВЕ: 1. /п/

2. /п/