Р Е Ш Е Н И Е

№ 300

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

гр. Перник, 07 октомври 2015 г.

Административен съд - Перник, касационен състав, в публично съдебно заседание на осми септември през две хиляди и петнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИГНАТ Г.

ЧЛЕНОВЕ: СТЕФАН СТАНЧЕВ

ЕМИЛИЯ ИВАНОВА

при секретаря А.М.*** и в присъствието на представител на Окръжна прокуратура – Перник, прокурор Михайлов, като разгледа докладваното от съдия Георгиев КНАХД №383 по описа на съда за 2015 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 63. ал. 1, изр. 2 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба от ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „НАЦИОНАЛНА ПОЛИЦИЯ“ (ГД „НП“) против решение №320 от 25.05.2015 г. на Районен съд - Перник, І наказ. състав, постановено по НАХД №320 по описа на съда за 2015 г.

С атакувания съдебен акт е ОТМЕНЕН електронен фиш (ЕФ) серия К №0893562, издаден от ДИРЕКТОРА НА ГД „НП“ срещу Д.Г.Г. *** за нарушение по чл. 21, ал. 2 във вр. с чл. 182, ал. 2, .т 3 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), за което му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 лв. (сто лева).

В жалбата се твърди, че решението на районния съд е незаконосъобразно. Твърди се неправилно приложение на материалния закон от страна на първата съдебна инстанция. Излагат се доводи за обективна невъзможност към периода на установяване на нарушението, при издаване на процесния електронен фиш и в хода на съдебното следствие пред районния съд, да бъдат приобщени доказателства относно наличие на предварително обозначаване на пътния участък, обхванат от използваното техническо средство за контрол на скоростта, с което е установено процесното нарушение, тъй като наказващият орган не разполагал със „съответното писмено доказателство“. Пред касационния съд жалбоподателят представя писмени доказателства, които твърди да установяват касационните основания, а именно: Писмо изх. №ПП-01-588/18.05.2015 г. на Директор на Областно пътно управление - Перник; Писмо изх. №24-00-1004/22.11.2011 г. на член на УС на Агенция „Пътна инфраструктура“ (А ‚ПИ“); Писмо изх. №0033/14.02.2012 г. на Управител на „***“ ЕООД, гр. София; Заповед №РД-11-843/29.03.2012 г. на Член на УС на А“ПИ“; Схема на въведени с пътен знай В26 ограничения на скоростта на движение на АМ „Люлин“ в участъка км 14+206 до км 14+785, дясно платно за движение (посока София - Кулата). Приложените документи жалбоподателят заявява, че опровергават изводите на първата съдебна инстанция за липса на предварително обозначаване на процесния пътен участък относно факта на осъществявания видеоконтрол. С жалбата се твърди и, че липсва произнасяне на районния съд относно конкретния електронен фиш, поради липса на идентичност между посочените за нарушени законови разпоредби в същия и обсъжданите в обжалваното решение. На посочените основания от касационния съд жалбоподателят иска да отмени решението на първата съдебна инстанция и да се произнесе по съществото на спора, като потвърди процесния електронен фиш.

В съдебно заседание касационният жалбоподател се представлява от ю.к. Н.***. Поддържа жалбата.

Ответникът по жалбата, Д.Г.Г.***, нередовно призован при условията на чл. 62, ал. 2 от ЗАНН, пред съда не се явява, не се представлява и не излага становище във връзка с жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура - Перник, прави заключение за неоснователност на жалбата. Предлага решението на първата съдебна инстанция да бъде оставено в сила.

Касационната жалба, подадена в срок, от страна по делото пред районния съд, за която решението е неблагоприятно и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, е процесуално допустима.

Административен съд - Перник, като съобрази доводите наведени с жалбата и съображенията на страните и извърши проверка на атакуваното решение в пределите по чл. 218 от АПК, приема следното:

Проверяваният съдебен акт е допустим, тъй като съдът е бил надлежно сезиран с редовна и допустима жалба срещу подлежащ на обжалване акт на административнонаказателно правораздаване.

Обжалваното решение е валидно. Постановено е в необходимата писмена форма и подписано от съдията, разгледал делото. Правният спор е освен родово и местно подсъден на Районен съд – Перник като първа инстанция. Решението е постановено от едноличен съдебен състав, съгласно правилата на ЗАНН. От мотивите на атакуваното решение безпротиворечиво личи волята на съда защо именно процесния електронният фиш е отменен. По повод твърдението на жалбоподателя, че съдът се е произнесъл във връзка с нарушение, невменено за извършено с обжалвания електронен фиш, което твърди да е липса на произнасяне от страна първата съдебна инстанция за конкретно вмененото административно нарушение по чл. 21, ал. 2 във вр. с чл. 182, ал. 2, т. 3 от ЗДвП поради вписване в мотивите и диспозитива на съдебния акт на нормата на чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП, вместо тази на чл. 182, ал. 2, т. 3 от ЗДвП, касационния съд намира следното: Съдържанието на мотивите в тяхната цялост кореспондира, както с факта на обсъждане и произнасяне по законосъобразността на ЕФ серия К №0893562, така и с вписаните в същия дата и място на извършване на нарушението, самоличност на нарушителя и съставомерни елементи на деянието. Това е достатъчно да обоснове извод единствено за допусната техническа грешка в изписването, без това да е опорочило волята на първоинстанционния състав, респективно да се отразило на валидността на решението.

За да постанови обжалвания съдебен акт районният съд е приел от фактическа страна, че срещу Д.Г. ***, в качеството му на водач на МПС, е издаден електронен фиш затова, че на 06.10.2014 г., в 18:10 часа, на територията на община Перник, км 14+785 от АМ „Люлин“, тунел „Големо Бучино“ в посока София - Перник, е управлявал лек автомобил, с ДКН РВ **** СН, със скорост от 104 км/ч, при забрана за движение в посочения участък от пътя, въведена със специален пътен знак В26, надвишаваща 80 км/ч. Нарушението е установено посредством използването скоростомер тип „ЗМ Система за измерване на средна скорост“ с №388. За така установеното с посочения ЕФ на Д.Г.*** е наложено административно наказание за нарушаване правилата на ЗДвП в частта, забраняваща на водачите да управляват пътно превозно средство (ППС) със скорост надвишаваща специално указаната посредством пътен знак В26, в случая от 80 км/ч.

След анализ на приложения към административнонаказателната преписка доказателствен материал районният съд е приел за безспорно установено и доказано, включително и посредством използвана система за измерване на скорост - технически изправна и годна да бъде ползвана за установяване на скоростния режим на ЗДвП нарушения, че на посочените дата, място и час, наказаният водач управлявал посоченото МПС със скорост над разрешената максимална такава от 80 км/ч, с което е реализирал състав именно на вмененото му административно нарушение по чл. 21, ал. 2 във вр. с чл. 182, ал. 2, т. 3 от ЗДвП. Въпреки този си извод обаче районният съдия е постановил, че производството по налагане на административно наказание е протекло незаконосъобразно поради липса на представени от страна на административнонаказващия орган пред съда доказателства, че процесният участък от пътя е надлежно обозначен, съгласно изискването на чл. 165, ал. 2, т. 7 от ЗДвП и във вр. с ТР №1/2602.2014 г. на ВАС по ТД №1/2013 г., относно факта на така осъществявания видео контрол. С това процедурата по издаване на процесния ЕФ е приета за съществено опорочена, което е посочено и прието като абсолютно основание за неговата отмяна.

Решението е неправилно.

Районният съд е постановил своето решение, основавайки се единствено в доказателствата, представени от административнонаказващия орган. Но несъбрал, както във връзка с твърденията на наказаното лице в жалбата, обективиращи по своето съдържание доказателствени искания, така и по свой почин, нужните за разкриване на обективната истина доказателства (чл. 107, ал. 2 от Наказателнопроцесуалния кодекс (НПК) във вр. с чл. 84 от ЗАНН) решаващият първоинстанционен състав е допуснал процесуално нарушение във връзка с процеса на доказване, отразило се на изводите в обжалвания съдебен акт. Видно е от представените пред настоящата инстанция писмени доказателства за установяване на касационните основания за обжалване, които съдът оценява именно като такива, към датата на извършване на процесното нарушение, 06.10.2014 г., и на посоченото място - тунел „Големо Бучино“, част от АМ „Люлин“, включително и с посока София-Кулата е монтирана (в периодите 02.04.2012 г. - 04.04.2012 г. и 17.04.2012 г.) „ЗМ Система за измерване на средна скорост“, обхващаща тунел „Големо Бучино“, част от АМ „Люлин“. Въведена е схема на движение, посредством монтирани в посока София - Кулата три пътни знака В26, указващи намаляващи стойности на разрешената максимална скорост на движение на ППС съответно 120 км/ч, 100 км/ч и 80 км/ч и е монтирана, под пътен знак В26, указващ максимална скорост на движение от 100 км/ч., допълнителна табела Т17 „ТЕКСТ“ (Правилник за прилагане на ЗДвП, чл. 59, ал. 2 (ред. ДВ, бр. 25 от 1996 г., в сила от 1.06.1996 г.), с текст RADAR. От това следва, че към датата на извършване и установяване на процесното нарушение пътният участък, обхванат от използваната за контрол по спазване на правилата за движение „ЗМ Система за измерване на средна скорост“, е бил надлежно предварително обозначен посредством пътен знак, съгласно изискването на чл. 165, ал. 2, т. 7 от ЗДвП.

За пълнота на решението ще се добави, че безспорно към периода на разглеждане на делото пред първа съдебна инстанция посочените документи, официални по своя характер, са съществували. Липсата на координация между органите на ГД „НП“ и А „ПИ“ с оглед своевременно предоставяне на съда на нужни във връзка с извършваната проверка за законосъобразност на процесното производство по налагане на административно наказание доказателства, е могла да бъде преодоляна, както по инициатива на административнонаказателното обвинение, с искане за съдействие от съда, така и по инициатива на решаващия съдебен състав (чл. 133 НПК във вр. с чл. 107, ал. 2 от НПК във вр. с чл. 84 от ЗАНН). Липсата на активност у административнонаказващия орган, несъбирането от решаващия съдебен състав на доказателства във връзка с исканията в жалбата, както и отказът на съда да издири нужните му за разкриване на обективната истина писмени доказателствени средства, е довела до постановяването на неправилен съдебен акт. Всички представени пред настоящата инстанция писмени доказателства опровергават както бланкетните оплаквания на наказаното лице, съдържащи се в първоинстанционната жалба, така и изводите на районния съд за липса на предварително обозначаване на относно факта на осъществяван видеоконтрол в процесния участък, обосновали отмяната на издадения електронен фиш.

Предвид горното, като е отменил процесния електронен фиш единствено на посоченото основание, районният съд е постановил незаконосъобразен съдебен акт, който следва да бъде отменен. Направените в обжалваното решение изводи по фактите и приложимия и приложен към тях в производството материален закон, са основание касационният съд да се произнесе по съществото на спора.

Без да е необходимо да бъдат повтаряни мотивите на първата съдебна инстанция, които се споделят в частта им относно компетентност на издателя на ЕФ и процесуална законосъобразност на производството по налагане на административно наказание, с изключение на възприетата недоказаност на обозначаването на участъка, обхванат от системата за средна скорост, настоящият съдебен състав приема, че по делото е безспорно установено и съответно доказано, че на 06.10.2014 г., в 18:10 часа, на територията на община Перник, в тунел „Големо Бучино“ с посока София - Перник, Д.Г.*** е управлявал лек автомобил с ДКН РВ **** СН със скорост от 104 км/ч, при забрана за движение в посочения участък от пътя, въведена със специален пътен знак В26, надвишаваща 80 км/ч. С това си поведение водачът е осъществил от обективна и субективна страна състав на административно нарушение по чл. 21, ал. 2 от ЗДвП във вр. с чл. 182, ал. 2, т. 3 от ЗДвП, за което законосъобразно, при съобразяване правилата на чл. 27 от ЗАНН и съобразяване с разпоредбата на чл. 189, ал. 9, изр. 1 от ЗДвП към момента на издаването на ЕФ, е административно наказан с предвиденото по вид и абсолютно по размер, в рамките на установеното превишаване на скоростта, наказание.

Мотивиран от горното и на основание чл. 221 ал. 2, предл. 2 във чл. 222, ал. 1 от АПК Административен съд - Перник, касационен състав

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение №320 от 25.05.2015 г. на Районен съд - Перник, І наказ. състав, постановено по НАХД №320 по описа на съда за 2015 г. , КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш серия К №0893562, издаден от ДИРЕКТОРА НА ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „НАЦИОНАЛНА ПОЛИЦИЯ“ срещу Д.Г.Г., ЕГН **********, с адрес ***, Военно общежитие №1, вх. А, ет. 5, ап. 517, за нарушение по чл. 21, ал. 2 във вр. с чл. 182, ал. 2, .т 3 от Закона за движението по пътищата, за което му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 лв. (сто лева).

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/

ЧЛЕНОВЕ: 1./п/

2./п/