Р Е Ш Е Н И Е

№ 301

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

гр. Перник, 07 октомври 2015 г.

Административен съд - Перник, касационен състав, в публично съдебно заседание на осми септември през две хиляди и петнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИГНАТ ГЕОРГИЕВ

ЧЛЕНОВЕ: СТЕФАН СТАНЧЕВ

ЕМИЛИЯ ИВАНОВА

при секретаря А.М. и в присъствието на представител на Окръжна прокуратура – Перник, прокурор Михайлов, като разгледа докладваното от съдия Георгиев КНАХД №384 по описа на съда за 2015 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 63. ал. 1, изр. 2 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба от ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „НАЦИОНАЛНА ПОЛИЦИЯ“ (правоприемник на Главна Дирекция „Охранителна полиция“ §8 от ПЗР на ЗМВР) против решение №431 от 22.06.2015 г. на Районен съд - Перник, постановено по НАХД №571 по описа на съда за 2015 г.

С атакувания съдебен акт е отменен електронен фиш (ЕФ) серия К №0867454, издаден от ДИРЕКТОРА НА ГД „ОП“ на основание чл. 189, ал. 4 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) срещу С.Т.Г. ***, за нарушение по чл. 21, ал. 2 във вр. с чл. 182, ал. 2, .т 3 от ЗДвП, за което му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 лв. (сто лева).

В жалбата се твърди, че решението на районния съд е недопустимо, като постановено в производство по повод просрочена жалба. Алтернативно се твърди незаконосъобразност на решението на първата съдебна инстанция и поради допуснато от районния съд нарушение на материалния закон. Жалбоподателят възразява срещу изводите на районния съд за същественост на липсата на описание в обстоятелствената част на ЕФ на пътния знак, с който е въведено конкретното ограничение на скоростта. С жалбата се изразява несъгласие и с мотивите в обжалваното решение, касателно съставяне и издаване на ЕФ срещу представляващия ЕТ, в чиято собственост е автомобилът, с който е извършено нарушението, като се сочи основание в несъвместимост на изискванията на разпоредбите на чл. 189, ал. 4, изр. 2 от ЗДвП и чл. 188, ал. 1 или 2 от ЗДвП. На посочените основания жалбоподателят иска от касационния съд да отмени решението на първата съдебна инстанция и да се произнесе по съществото на спора, като потвърди процесния електронен фиш.

В съдебно заседание касационният жалбоподател се представлява от ю.к. Н. Поддържа жалбата.

Ответникът по жалбата, С.Т.Г., пред съда не се явява, не се представлява и не излага становище във връзка с жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура - Перник, прави заключение за неоснователност на жалбата. Предлага решението на първата съдебна инстанция да бъде оставено в сила.

Касационната жалба, подадена в срок, от страна по делото пред районния съд, за която решението е неблагоприятно и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, е процесуално допустима. Пред касационния съд писмени доказателства за установяване на основанията за обжалване не са представени.

Административен съд - Перник, като съобрази доводите наведени с жалбата и съображенията на страните и извърши проверка на атакуваното решение в пределите по чл. 218 от АПК, приема следното:

Проверяваният съдебен акт е допустим, тъй като съдът е бил надлежно сезиран с редовна и допустима жалба срещу подлежащ на обжалване акт на административнонаказателно правораздаване. Не се възприемат доводите на жалбоподателя, че обжалването на процесния ЕФ е просрочено. Фишът е връчен на наказаното лице на 04.12.2014 г. видно обратната разписка, съдържаща се в кориците на НАХД №23619/2014 г. на РСС. Правилно процесуалният представител на жалбоподателя е изчислил срока за обжалване, изтичащ на 18.12.2014 г. предвид разпоредбата на чл. 211, ал. 1 от АПК във вр. с чл. 183 от НПК. Доводите в жалбата не са съобразени обаче с правилото на чл. 184 от НПК, съгласно което срокът се счита спазен, ако до изтичането му … жалбата или другите книжа са постъпили … в пощата. Жалба срещу ЕФ е подадена по пощата на 16.12.2014 г., видно от клеймото на изпращане върху пощенския плик (НАХД №23619/2014 г. на РСС).

Обжалваното решение е валидно. Постановено е в необходимата писмена форма и подписано от съдията, разгледал делото. Правният спор е освен родово и местно подсъден на Районен съд – Перник, като първа инстанция. Решението е постановено от едноличен съдебен състав, съгласно правилата на ЗАНН. От мотивите на атакуваното решение безпротиворечиво личи волята на съда защо електронният фиш е отменен.

За да постанови обжалвания съдебен акт решаващият първоинстанционен състав е приел от фактическа страна, че срещу С. Г., в качеството му на водач на МПС, е издаден електронен фиш затова, че на 03.10.2014 г., в 09:57 часа, на територията на община Перник, на АМ „Люлин“, тунел „Големо Бучино“ с посока София - Перник, е управлявал лек автомобил с ДКН СО **** ХА, със скорост от 105 км/ч, при забрана за движение със скорост в посочения участък от пътя, въведена със специален пътен знак, надвишаваща 80 км/ч. Нарушението е установено посредством използването скоростомер тип „ЗМ Система за измерване на средна скорост“ №388. За така установеното с посочения ЕФ на С.Г. е наложено административно наказание за нарушаване правилата на ЗДвП в частта, забраняваща на водачите да управляват пътно превозно средство (ППС) със скорост надвишаваща указната посредством пътен знак В26, в случая 80 км/ч,

След анализ на наличния доказателствен материал районният съд е приел, че производството по издаването на ЕФ, както и самият ЕФ страдат от съществени пороци. Възприел липсата на посочване на факта на ограничаване на скоростта с конкретен пътен знак и фактът на посочване в ЕФ, че собственик на МПС е физическо лице, вместо ЕТ, като съществени пороци на формата на фиша, както и установил липса на съответствие на данните от ЕФ с данните, съдържащи се в доказателствата, представени пред съда относно мястото на извършването на процесното нарушение и въведеното ограничение на скоростта в посочения участък, районният съд е отменил обжалвания електронен фиш.

Решението е неправилно.

Неправилен е изводът, че в ЕФ липсва описание на всички факти, съставляващи нарушението по чл. 21, ал. 2 във вр. с чл. 182, ал. 2, т. 3 от ЗДвП. Безспорната липса на вписване в ЕФ на факта, че въведеното ограничение на скоростта е посредством пътен знак В26, не опорочава производството в степен да служи за отменително основание в настоящия случай. В ЕФ ясно е посочено, че ограничението на скоростта в контролирания участък е 80 км/ч. Това кореспондира с нормата на чл. 21, ал. 2 ЗДвП, указваща, че когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал. 1 (в случая автомагистрала), това се сигнализира с пътен знак. Отразеното в електронния фиш сочи конкретно въведеното ограничение на скоростта в посочения участък, което кореспондира с данните по делото, като липсата на вписване, че същото е въведено с ПЗ В26, не е опорочило съществено производството, нито е установено да се е отразило на правото на защита на нарушителя.

Не се споделят и мотивите на първата съдебна инстанция в частта им, отнасяща се до съществено нарушение във връзка с формата поради липса на вписване в ЕФ на собственика на автомобила, както и поради смесване на данни във фиша относно собственика на автомобила и идентифициращите наказаното физическото лице данни. Посочването в ЕФ, че собственик на автомобила е физическото лице търговец, представляващо ЕТ, като същевременно същото е идентифицирано посредством вписване ЕИК на ЕТ „С.Т.Г.“, не се явява така съществен порок на формата. Безспорно е в случая, че собственик на МПС, с което нарушението е извършено, се явява ЕТ „С.Т.Г.. С ЕФ, в съответствие с оборимата презумпция, въведена с разпоредбата на чл. 188, ал. 2, предл. 2 от ЗДвП, административно наказание е наложено на представляващия ЕТ, на физическото лице-търговец С.Т.Г.. Фактът, че в графата собственик е вписано само името на физическото лице търговец, без вписване на обозначението ЕТ, се възприема като технически пропуск, без към настоящия момент да се отчита повтаряемост на порока такава, че да е основание за извод, че формата на електронния фиш е опорочена. Тук за пълнота на решението ще се отбележи, че издателят на ЕФ следва да подхожда с внимание към разпоредбите на ЗДвП, в които отново се съдържа известна законодателна непрецизност що се отнася за случаите, в които собственик на ППС е ЮЛ или ЕТ. Нормата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, изброяваща реквизитите, които ЕФ трябва да съдържа, и чиято разпоредба единствено следва да бъде съобразявана в това специално административнонаказателно производство относно формата указва, че в ЕФ се сочи собственика, на когото е регистрирано ППС. Нормата не е съобразена с правилото на чл. 188, ал. 2 от ЗДвП, поради което е създадена известна неяснота относно съдържанието на ЕФ в последния случай. Предвид това правилен е подходът в ЕФ да се посочи името на представляващия ЕТ, на когото се налага наказанието и неговият постоянен адрес, като това единствено следва да се прецизира, посредством уточнение, в какво качество му се налага административно наказание. С оглед изложеното и вписването в ЕФ на ЕИК, вместо ЕГН на представляващия ЕТ също не е съществен порок на формата, както поради липса на въведено с чл. 189, ал. 4 ЗДвП, изискване за посочване на ЕГН/ЕИК, така и с оглед факта на некореспондиращата си законова регламентация. Не налице неяснота на кое лице се налага глобата. Посочването на ЕИК вместо ЕГН, не променя този извод, но достатъчно е да в случаи на регистрирани на ЮЛ или ЕТ МПС, ЕФ да съдържа както данни за собственика, така и данни за представляващото го лице.

Касационният съд намира неправилни и изводите на първата съдебна инстанция във връзка с липса на доказателства относно мястото на извършване на процесното нарушение. Видно е от издадения електронен фиш и приложената към същия разпечатка, че в пълнота е описано мястото на извършване на нарушението, като са посочени данни за териториалната структура на МВР, на чиято територия нарушението е извършено, наименованието на пътя, пътният участък, посоката на движение на автомобила и действащото ограничение на скоростта. Това на свой ред кореспондира с данните от приложените доказателства, независимо от отбелязаната от районния съд липса на припокриване на данните по отношение конкретно на километрите. От доказателствата безспорно се установява, че на АМ „Люлин“, при тунел „Големо Бучино“ (трети тунел), вход и изход, е монтиран технически изправен скоростомер от одобрен тип „ЗМ Система за измерване на средна скорост“ №388. Безсъмнено е, че преди тунела в посока София-Кулата, съгласно въведената организация на движението са монтирани три последователни пътни знака В26, въвеждащи специално ограничаване на скоростта на движение по АМ, посредством постепенно намаляване на разрешената такава от 120 км/ч до 80 км/ ч непосредствено преди тунела и в същия. Безспорно е, с оглед разпоредбата на чл. 165, ал. 2, т. 7 от ЗДвП, че под знак В26 (100 км/ч) е монтирана допълнителна табела Т17 с текст „RADAR” (Правилник за прилагане на ЗДвП, чл. 59, ал. 2 (ред. ДВ, бр. 25 от 1996 г., в сила от 1.06.1996 г.). Не на последно място нарушението на ЗДвП е установено посредством използването на „ЗМ Система за измерване на средна скорост“, технически изправна, от одобрен тип и законоустановено (чл. 165, ал. 2, т. 6 ЗДвП) средство/система, заснемаща или записваща датата, точния час на нарушението и/или регистрационния номер на моторното превозно средство. Съмненията по отношение километрирането на трасето не следва да са основание за извод, че мястото на извършване на процесното нарушение е категорично неустановено, като освен това на настоящия съд са служебно известни данни и за извършвано прекилометриране на АМ „Люлин“ в периода на одобряване и монтаж на средството за измерване. Няма съмнение, че подобни разлики затрудняват съдебната проверка за законосъобразност, но след отделяне на спорното от безспорното, (при неяснота, следва да се издирят допълнителни доказателства), всички останали данни, съдържащи се в приложените писмени доказателства, са достатъчни да се направи безпротиворечив извод относно мястото на извършване на процесното нарушение.

Предвид горното, като е отменил процесния електронен фиш на посочените основания, районният съд е постановил незаконосъобразен съдебен акт, който следва да бъде отменен. Направените в обжалваното решение изводи по фактите, както и по причина, че не се налага допълнително събиране на доказателства, са основание касационният съд да се произнесе по съществото на спора.

Електронен фиш серия К №0867454 е издаден от компетентен орган, в процесуално законосъобразно, специално административнонаказателно производство и без нарушения, препятствали правото на защита на нарушителя. По съществото на спора по делото е безспорно установено и съответно доказано, че на 03.10.2014 г., в 09:57 часа, на територията на община Перник, АМ „Люлин“, в тунел „Големо Бучино“ с посока София - Перник, С.Г. е управлявал лек автомобил с ДКН СО **** ХА със скорост от 105 км/ч, при забрана за движение в посочения участък от пътя, въведена със специален пътен знак В26, надвишаваща 80 км/ч. С това си поведение водачът е осъществил от обективна и субективна страна състав на административно нарушение по чл. 21, ал. 2 от ЗДвП във вр. с чл. 182, ал. 2, т. 3 от ЗДвП, за което законосъобразно, при съобразяване правилата на чл. 27 от ЗАНН и съобразяване с разпоредбата на чл. 189, ал. 9, изр. 1 от ЗДвП към момента на издаването на ЕФ, е административно наказан с предвиденото по вид и абсолютно по размер, в рамките на установеното превишаване на скоростта, наказание. Налице са снования за потвърждаване на процесния електронен фиш.

Мотивиран от горното и на основание чл. 221 ал. 2, предл. 2 във чл. 222, ал. 1 от АПК Административен съд - Перник, касационен състав

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение №431 от 22.06.2015 г. на Районен съд - Перник, постановено по НАХД №571 по описа на съда за 2015 г., КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш серия К №0867454, издаден от ДИРЕКТОРА НА ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ОХРАНИТЕЛНА ПОЛИЦИЯ“ на основание чл. 189, ал. 4 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) срещу С.Т.Г., ЕГН **********, адрес ***, за нарушение по чл. 21, ал. 2 във вр. с чл. 182, ал. 2, т. 3 от ЗДвП, за което му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 лв. (сто лева).

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/

ЧЛЕНОВЕ: 1. /п/

2. /п/