Р Е Ш Е Н И Е

№ 302

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

гр. Перник, 07 октомври 2015 г.

Административен съд - Перник, касационен състав, в публично съдебно заседание на осми септември през две хиляди и петнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИГНАТ ГЕОРГИЕВ

ЧЛЕНОВЕ: СТЕФАН СТАНЧЕВ

ЕМИЛИЯ ИВАНОВА

при секретаря А.М. и в присъствието на представител на Окръжна прокуратура – Перник, прокурор Михайлов, като разгледа докладваното от съдия Георгиев КНАХД №388 по описа на съда за 2015 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 63. ал. 1, изр. 2 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба от ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „НАЦИОНАЛНА ПОЛИЦИЯ“ (ГД „НП“) (правоприемник на ГД “Охранителна полиция“, §8 ПЗР МВР) против решение №393 от 08.06.2015 г. на Районен съд - Перник, постановено по НАХД №360 по описа на съда за 2015 г.

С атакувания съдебен акт е ОТМЕНЕН електронен фиш (ЕФ) серия К №0885799, издаден от ДИРЕКТОРА НА ГД „ОП“ на основание чл. 189, ал. 4 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) срещу Р.Й.А. ***, за нарушение по чл. 21, ал. 2 във вр. с чл. 182, ал. 2, т.4 от ЗДвП, за което му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 150 лв. (сто и петдесет лева).

В жалбата се твърди, че решението на районния съд е незаконосъобразно поради допуснато от районния съд нарушение на материалния закон. Жалбоподателят възразява срещу изводите на първата съдебна инстанция за същественост на липсата на описание в обстоятелствената част на ЕФ на пътния знак, с който е въведено конкретното ограничение на скоростта. С жалбата се изразява несъгласие и с мотивите в обжалваното решение, обосновани в извод за разлика в данните относно мястото на извършване на процесното нарушение и реалното местоположение на системата за скорост, отразени в ЕФ и в представените от наказващия орган доказателства. На посочените основания жалбоподателят иска от касационния съд да отмени решението на първата съдебна инстанция и да се произнесе по съществото на спора, като потвърди процесния електронен фиш.

В съдебно заседание касационният жалбоподател се представлява от ю.к. Н. Поддържа жалбата.

Ответникът по жалбата, Р.Й.А., пред съда се явява лично. Възразява срещу жалбата и моли решението на първата съдебна инстанция да бъде оставено в сила.

Представителят на Окръжна прокуратура - Перник, прави заключение за неоснователност на жалбата. Предлага решението на първата съдебна инстанция да бъде оставено в сила.

Касационната жалба, подадена в срок, от страна по делото пред районния съд, за която решението е неблагоприятно и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, е процесуално допустима. Пред касационния съд писмени доказателства за установяване на основанията за обжалване не са представени.

Административен съд - Перник, като съобрази доводите наведени с жалбата и съображенията на страните и извърши проверка на атакуваното решение в пределите по чл. 218 от АПК, приема следното:

Проверяваният съдебен акт е допустим, тъй като съдът е бил надлежно сезиран с редовна и допустима жалба срещу подлежащ на обжалване акт на административнонаказателно правораздаване.

Обжалваното решение е валидно. Постановено е в необходимата писмена форма и подписано от съдията, разгледал делото. Правният спор е освен родово и местно подсъден на Районен съд – Перник, като първа инстанция. Решението е постановено от едноличен съдебен състав, съгласно правилата на ЗАНН. От мотивите на атакуваното решение безпротиворечиво личи волята на съда защо електронният фиш е отменен.

За да постанови обжалвания съдебен акт решаващият първоинстанционен състав е приел от фактическа страна, че срещу Р.А. е издаден електронен фиш затова, че на 12.10.2014 г., в 07:04 часа, на територията на община Перник, АМ „Люлин“, тунел „Големо Бучино“ с посока София - Перник, е управлявал собствения си лек автомобил с ДКН СА **** СН със скорост от 115 км/ч, при забрана за движение със скорост в посочения участък от пътя, въведена със специален пътен знак, надвишаваща 80 км/ч. Нарушението е установено посредством използването скоростомер тип „ЗМ Система за измерване на средна скорост“ №388.

След анализ на наличния доказателствен материал районният съд е приел, че производството по издаването на ЕФ, както и самият ЕФ страдат от съществени пороци. Възприел липсата на посочване във фиша на факта на ограничаване на скоростта с конкретен пътен знак като съществен порок на формата на фиша, както и установил липса на съответствие на данните от ЕФ с данните, съдържащи се в доказателствата, представени пред съда относно мястото на извършването на процесното нарушение, въведеното ограничение на скоростта в посочения участък и монтирането на системата за средна скорост, районният съд е отменил обжалвания електронен фиш.

Решението е неправилно.

Не се споделя изводът, че в ЕФ липсва описание на всички факти, съставляващи нарушението по чл. 21, ал. 2 във вр. с чл. 182, ал. 2, т. 4 от ЗДвП. Безспорната липса на вписване в ЕФ на факта, че въведеното ограничение на скоростта е посредством пътен знак В26, не опорочава производството в степен да служи за отменително основание в настоящия случай. В ЕФ ясно е посочено, че ограничението на скоростта в контролирания участък е 80 км/ч. Това кореспондира с нормата на чл. 21, ал. 2 ЗДвП, указваща, че когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал. 1 (в случая автомагистрала, каквито данни актът съдържа), това се сигнализира с пътен знак. Отразеното в електронния фиш сочи конкретно въведеното ограничение на скоростта в посочения участък от автомагистрала, което кореспондира с доказателствата по делото, като липсата на вписване, че същото е въведено с ПЗ В26, не е опорочило съществено производството, нито е установено да се е отразило на правото на защита на нарушителя. ЗДвП указва какво следва да бъде съдържанието на ЕФ, а част от неговите задължителни реквизити е и описанието на нарушението. С оглед данните от системата за скорост, с посочването на факта, че на конкретно място, в конкретен ден и час, конкретно лице е управлявало конкретен автомобил със скорост, надвишаваща с 35 км/ч разрешената такава от 80 км/ч, е изпълнено изискването на чл. 189, ал. 4 за описание в ЕФ на нарушението. В тази връзка не се споделя тезата, че представянето на доказателства пред съда във връзка с горното не може да поправи пропуска. Електронният фиш се издава в съкратено производство, което обективно е обосновано в изключително високата обществена опасност на нарушенията, свързани с нарушаване на правилата на ЗДвП, въвеждащи ограничаване на скоростта на движение при управление на МПС. Това производство няма състезателен характер пред наказващия орган. (вж. ТР №1/2602.2014 г. на ВАС по ТД №1/2013 г.). Дори да се приеме за факт, този пропуск е несъществен порок на формата и при съмнение може и следва да бъде доказан посредством представянето на доказателства пред съда. Редът, въведен с разпоредбата на чл. 189, ал. 8, изр. 2 от ЗДвП регламентира именно това.

Касационният съд не споделя и изводите на първата съдебна инстанция за липса на доказателства относно мястото на извършване на процесното нарушение поради неидентичност в данните от ЕФ и представените от наказващия орган доказателства. Видно е от съдържанието на издадения фиш и приложената към същия разпечатка, че в пълнота са описани мястото на извършване на нарушението, като са посочени данни за териториалната структура на МВР, на чиято територия нарушението е извършено, наименованието на пътя, пътният участък, посоката на движение на автомобила и действащото ограничение на скоростта. Това на свой ред кореспондира с данните от приложените доказателства, независимо от отбелязаната от районния съд липса на припокриване на данните по отношение конкретно на километрите. От доказателствата безспорно се установява, че на АМ „Люлин“, при тунел „Големо Бучино“ (трети тунел), вход и изход, е монтиран технически изправен скоростомер от одобрен тип „ЗМ Система за измерване на средна скорост“ №388. Безсъмнено е, че преди тунела, дясно от лентата за движение в посока София-Кулата, съгласно въведената организация на движението са монтирани три последователни пътни знака В26, въвеждащи специално ограничаване на скоростта на движение по АМ, посредством постепенно намаляване на разрешената такава от 120 км/ч до 80 км/ ч непосредствено преди навлизането в тунела и в същия. Наказаното лице и не оспорва наличието на посочените пътни знаци, доказателство за което е ангажираността му с изследване на въпроса кой е техният производител и датата на производство. Безспорно е също, с оглед изискването на чл. 165, ал. 2, т. 7 от ЗДвП, че под знак В26 (100 км/ч) е монтирана и допълнителна табела Т17 с текст „RADAR” (Правилник за прилагане на ЗДвП, чл. 59, ал. 2 (ред. ДВ, бр. 25 от 1996 г., в сила от 1.06.1996 г.). Не на последно място нарушението на ЗДвП е установено посредством използването на „ЗМ Система за измерване на средна скорост“, технически изправна, от одобрен тип и законоустановено (чл. 165, ал. 2, т. 6 ЗДвП) средство/система, заснемаща или записваща датата, точния час на нарушението и/или регистрационния номер на моторното превозно средство. Съмненията по отношение километрирането на трасето не следва да са основание за извод, че мястото на извършване на процесното нарушение е категорично неустановено, като освен това на настоящия съд са служебно известни данни и за извършвано прекилометриране на АМ „Люлин“ в периода на одобряване и монтаж на средството за измерване. Няма съмнение, че подобни разлики затрудняват съдебната проверка за законосъобразност, но след отделяне на спорното от безспорното, (при неяснота, следва да се издирят допълнителни доказателства), всички останали данни, съдържащи се в приложените писмени доказателства са достатъчни да се направи безпротиворечив извод относно мястото на извършване на процесното нарушение.

Касационният съд не споделя и изводът в решението, във връзка с начина на посочване на скоростта на движение на автомобила. В ЕФ е посочена скоростта на движение, след като е приспаднат толеранс, т. е. наказуемата скорост в случая е 115 км/ч или превишение с 35 км/ч над допустимата от 80 км/ч. Това кореспондира с данните в разпечатката от системата за скорост.

Предвид горното, като е отменил процесния електронен фиш на посочените основания, районният съд е постановил незаконосъобразен съдебен акт, който следва да бъде отменен. Направените в обжалваното решение изводи по фактите, както и по причина, че не се налага допълнително събиране на доказателства, са основание касационният съд да се произнесе по съществото на спора.

Електронен фиш серия К №0885799 е издаден от компетентен орган, в процесуално законосъобразно, специално административнонаказателно производство и без нарушения, препятствали правото на защита на нарушителя. По съществото на спора по делото е безспорно установено и съответно доказано, че на 12.10.2014 г., в 09:57 часа, на територията на община Перник, АМ „Люлин“, в тунел „Големо Бучино“,в лента с посока София - Перник, Р.А. е управлявал лек автомобил с ДКН СА **** СН със скорост от 115 км/ч, при забрана за движение в посочения участък от пътя, въведена със специален пътен знак, със скорост надвишаваща 80 км/ч. С това си поведение водачът е осъществил от обективна и субективна страна състав на административно нарушение по чл. 21, ал. 2 от ЗДвП във вр. с чл. 182, ал. 2, т. 4 от ЗДвП, за което законосъобразно, при съобразяване правилата на чл. 27 от ЗАНН и съобразяване към момента на издаването на ЕФ с разпоредбата на чл. 189, ал. 9, изр. 1 от ЗДвП, е административно наказан със съответно предвиденото и абсолютно по размер, в рамките на установеното превишаване на скоростта, наказание. Налице са снования за потвърждаване на процесния електронен фиш.

Мотивиран от горното и на основание чл. 221 ал. 2, предл. 2 във чл. 222, ал. 1 от АПК Административен съд - Перник, касационен състав

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение №393 от 08.06.2015 г. на Районен съд - Перник, постановено по НАХД №360 по описа на съда за 2015 г., КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш серия К №0885799, издаден от ДИРЕКТОРА НА ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ОХРАНИТЕЛНА ПОЛИЦИЯ“ на основание чл. 189, ал. 4 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) срещу Р.Й.А. ***, за нарушение по чл. 21, ал. 2 във вр. с чл. 182, ал. 2, т. 4 от ЗДвП, за което му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 150 лв. (сто и петдесет лева).

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/

ЧЛЕНОВЕ: 1. /п/

2. /п/