Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ 341

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

гр. Перник,     08.10. 2015 г.

 

Административен съд - Перник, касационен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и девети септември през две хиляди и петнадесета година в състав:

                                                         

                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИГНАТ ГЕОРГИЕВ

                                                                   ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ИВАНОВА

                                                                                    ИВАЙЛО ИВАНОВ

                                                                                                                                                                                           

при секретаря  В.Х. и в присъствието на представител на Окръжна прокуратура – Перник, прокурор Антова, като разгледа докладваното от съдия Георгиев КНАХД №393 по описа на съда за 2015 година, за да се произнесе,  взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 63. ал. 1, изр. 2  от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба ЕТ „***********“, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. Перник, ул****, физическо лице - търговец М.К.А., представлявано от адв. С., против решение №437 от 30.06.2015 г. на Районен съд - Перник, V нак. състав, постановено по НАХД №458 по описа на съда за 2015 г.

С атакувания съдебен акт е потвърдено наказателно постановление (НП) №F135588 от 04.02.2015 г. на ДИРЕКТОР ОФИС ПЕРНИК ПРИ ТД НА НАП - СОФИЯ, издадено срещу ЕТ „***********“, гр. Перник, в качество работодател и осигурител по смисъла на Кодекса за социално осигуряване (КСО) за нарушение по чл. 3, ал. 3, т. 1 във вр. с чл. 2, ал. 2  от Наредба №Н-8 от 29.12.2005 г. на МФ за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица (наричана по-надолу за краткост Наредба №Н-8 от 29.12.2005 г. на МФ) във вр. с чл. 5, ал. 4, т. 2 от КСО във вр. с чл. 355, ал. 1 от КСО, за което е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 500 лв. (петстотин лева).  

Жалбоподателят сочи наличие на касационни основания за отмяна на решението поради незаконосъобразност на изводите на районния съд. Твърди, че производството по налагане на административно наказание е опорочено съществено поради липса на посочване в акта и НП на дата на извършване на нарушението. Заявява, че за процесния период наказаният търговец не е дължал подаване на декларация образец №6 поради липса на дължими към този момент осигурителни вноски, тъй като в предприятието нямало назначени работници. С жалбата се изразява несъгласие и с мотивите на първата съдебна инстанция за липса на предпоставки нарушението да бъде квалифицирано като маловажно. От касационния съд жалбоподателят иска да отмени решението на първата съдебна инстанция и да се произнесе по същество като отмени и наказателното постановление като незаконосъобразно.   

В съдебно заседание касационният жалбоподател не изпраща представител. В писмено становище заявява, че поддържа жалбата.  

Ответникът по жалбата, ТД на НАП - София, Офис Перник, пред съда се представлява от ю.к. Кирилова. Възразява срещу жалбата и моли решението на първата съдебна инстанция да бъде оставено в сила.

Представителят на Окръжна прокуратура - Перник, прави заключение за неоснователност на жалбата. Предлага решението на първата съдебна инстанция да бъде оставено в сила.

Касационната жалба, подадена в срок, от страна по делото пред районния съд, за която решението е неблагоприятно и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, е процесуално допустима. Пред касационния съд писмени доказателства за установяване на основанията за обжалване не са представени.

Административен съд - Перник, като съобрази доводите наведени с жалбата и съображенията на страните, след като извърши проверка на атакуваното решение в пределите по чл. 218 от АПК, приема следното:

Проверяваният съдебен акт е допустим, тъй като съдът е бил надлежно сезиран с редовна и допустима жалба срещу подлежащ на обжалване акт на правораздаване.

Обжалваното решение е валидно. Постановено е в необходимата писмена форма и подписано от съдията, разгледал делото. Правният спор е освен родово и местно подсъден на Районен съд – Перник като първа инстанция. Решението е постановено от едноличен съдебен състав, съгласно правилата на ЗАНН. От мотивите на атакувания съдебен акт безпротиворечиво личи волята на съда защо наказателното постановление е потвърдено .

Разгледана по същество е жалбата е неоснователна.

За да постанови обжалваното решение Районен съд – Перник е приел от фактическа страна, че на 20.11.2014 г. при проверка в информационния масив на НАП по повод подадено искане за издаване на удостоверение по чл. 87, ал. 6 от ДОПК от името на ЕТ „***********“, инспектор от ТД на НАП - София, офис Перник установил, че търговецът, работодател и осигурител по смисъла на КСО, не е подал в законоустановения срок - до 25.09.2014 г.,  декларация Образец №6 към чл. 2, ал. 2 от Наредба №Н-8 от 29.12.2005 г. на МФ за общия размер на дължимите осигурителни вноски и общия размер на ДДФЛ върху трудовите възнаграждения на работниците и служителите, работещи по трудови правоотношения с едноличния търговец, за месец август 2014 г. За така установеното, със съставяне на акт за нарушение на 27.11.2014 г. срещу настоящия жалбоподател е образувано административнонаказателно производство, завършило с издаване на процесното наказателно постановление.

След така установеното по фактите районният съд при извършваната служебно проверка за законосъобразност на производството по налагане на административно наказание и актовете, обективирали същото, не установил допуснати при воденето му нарушения, които да обосноват отмяна на постановения акт на процесуално основание.

Разгледал спора в неговото същество, решаващият първоинстанционен състав е приел от правна страна, че наказаното лице търговец, в качеството му на работодател и осигурител, съгласно регистриран в НАП трудов договор, сключен с лицето Н. М. К. на 01.07.2014 г., като не е подало дължимата съгласно чл. 2, ал. 2 от Наредба №Н-8 от 29.12.2005 г. на МФ декларация Образец №6 е реализирало от обективна страна състав на нарушение именно по посочените за нарушени законови разпоредби и при липса на предпоставки за квалифицирането му като маловажно, за което правилно е реализирана административнонаказателната му отговорност, като е наложено предвиденото в закона и в справедлив размер административно наказание.   

Решението е правилно.

Без основание сочи касаторът неустановено от районния съд процесуално нарушение, състоящо се в липса на посочване в акта и НП на дата на процесното нарушение. Без съмнение както актът, така и НП съдържат вписана датата, до която декларация Образец №6 е следвало да бъде подадена и това е 25.09.2014 г. С посочването на срока, до който задължението за действие е следвало да бъде изпълнено, макар и при липса на посочване на деня, следващ го, когато всъщност нарушението е извършено, безпротиворечива е датата на извършване на деянието. Липсата на изрично посочване на дата на извършване на нарушението при буквален прочит на закона е процесуално нарушение, но не от категорията на абсолютните. В случая това, както не препятства изчисляването на сроковете по чл. 34 от ЗАНН и не пречи на преценката относно приложимия към тази дата материален закон, така и не е рефлектирало върху правото на защита на нарушителя, поради което не се явява повод за отмяна на основание този порок на формата.   

Без основание възразява жалбоподателят и срещу изводите на районния съд за правилно приложение на материалния закон отнесено към установеното по фактите. Доводите, изложени в жалбата за липса на полагане на труд по безспорно съществуващо, като обявено по съответния ред, трудово правоотношение към посочения период, а именно месец август 2014 г., са без значение предвид характера на процесното нарушение. Фактът, че наказаното лице е работодател и осигурител по смисъла на КСО именно на основание сключения и регистриран в НАП трудов договор, е достатъчен да породи задължението за периодично деклариране на данни пред НАП, включително и съдържащите се в декларация Образец №6, без изпълнението на това задължение да е предпоставено от реално полагане на труд по безспорно съществуващото трудово правоотношение. За възникване на задължението за периодично деклариране на данни, КСО не разграничава работодателите и осигурители по смисъла кодекса според това дали при същите  реално се полага труд или не, по безспорно съществуващо и регистрирано в НАП трудово правоотношение.  Предвид това изводите на районния съд са правилни.

Във връзка с възражението на жалбоподателя срещу отказа на административнонаказващия орган, респективно районния съд, да приложи нормата на чл. 28 от ЗАНН, касационният съд на база установеното по фактите от първа съдебна инстанция намира законът и в тази му част приложен правилно. Споделят се мотивите на районния съдия касателно липса по делото на доказателства за реализирани предпоставки, които да обосноват квалифициране на процесното деяние като маловажно.  Липсва отлика на нарушението с обикновените случаи на нарушения от същия вид.  В ЗАНН не се съдържа дефиниция на понятието „маловажен случай“, поради което приложимите критерии се извеждат съгласно препращащата норма на чл. 11 от ЗАНН  от  Наказателния кодекс (НК). Съгласно чл. 9, ал. 2 от НК не е престъпно (в случая не е административно нарушение) деянието, което макар и формално да осъществява признаците на предвидено в закона престъпление (административно нарушение) поради своята малозначителност не е обществено опасно или неговата обществена опасност е явно незначителна. Легалното определение на понятието маловажност се съдържа в нормата на чл. 93, т. 9 от (НК) – „маловажен случай“ е този, при който извършеното престъпление (административно нарушение) с оглед липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи отговорността обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от съответния вид. Следователно преценката, че едно административно нарушение е маловажно ще е факт в случай или на наличие на сочените признаци  - липса на  последици или незначителни последици или  на наличие на други смекчаващи обстоятелства, които правят деянието такова с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с други от същия вид. В настоящия случай не се дължи проверка за реализирани от деянието вредни последици, тъй като за да е факт процесното нарушение, като формално по своя характер, е без значение наличието на такава проява. Поради значимостта на обществените отношения, които регламентът на КСО защитава, неизпълнението на процесното задължение не е обвързано с вредни последици. От друга страна по делото не са налице и данни за смекчаващи, (изключителни или многобройни) обстоятелства, които да правят нарушението такова, с по-ниска степен на обществена опасност, т. е. да засягат в по-ниска степен защитените от закона обществени отношения,  в сравнение с обикновените случаи на нарушения от същия вид.  Единственото смекчаващо отговорността обстоятелство, а именно извършването на нарушението за първи път, поради липса на данни за налагани наказания за същото деяние с влезли в сила НП към датата на извършване на нарушението, е отчетено от административнонаказващия орган посредством налагане на наказание в минималния предвиден от законодателя размер. Да се приеме настоящият случай за маловажен би означавало във всеки случай на констатирано нарушение от този вид и при сочените обстоятелства да се приема, че деянието е маловажно,  с което да дерогира законодателното предвиждане за необходимост от санкция при неправомерно поведение от страна на адресатите на КСО.

Гореизложеното обосновава заключение за правилност и законосъобразност на изводите на първата съдебна инстанция мотивирали обжалваното решение, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК Административен съд - Перник

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение №437 от 30.06.2015 г. на Районен съд - Перник, V нак. състав, постановено по НАХД №458 по описа на съда за 2015 г., с което потвърдено наказателно постановление №F135588 от 04.02.2015 г. на ДИРЕКТОР ОФИС ПЕРНИК ПРИ ТД НА НАП - СОФИЯ, издадено срещу ЕТ „***********“, гр. Перник, в качество работодател и осигурител по смисъла на Кодекса за социално осигуряване (КСО) за нарушение по чл. 3, ал. 3, т. 1 във вр. с чл. 2, ал. 2  от Наредба №Н-8 от 29.12.2005 г. на МФ за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица във вр. с чл. 5, ал. 4, т. 2 от КСО във вр. с чл. 355, ал. 1 от КСО.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/

 

      ЧЛЕНОВЕ: 1. /п/

 

                          2. /п/